Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. СПАСОВА
с участието на секретаря Л.Р., като разгледа докладваното от съдия В. С. т.д. №10 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Подадена
е искова молба от Гаранционен фонд-гр. София, представляван от изпълнителните
директори С..С. и Б.М., чрез адв. Н.П., срещу В.Г. ***. Ищецът твърди, че ответницата е дъщеря на Г. Х. Г., който виновно е
причинил ПТП на 08.05.2010 г. на пътя от
с. Джинот към разклона за с. Чарган - с. Търнава,
поради управление на лек автомобил след употреба на алкохол (с концентрация 3.99 %о). При навлизането в
района на кръстовището автомобилът е продължил
движението си направо, като е преминал през
пътя и затревения банкет, навлязъл е в крайпътна нива и
движейки се през нея се е ударил в стоманенобетонен стълб за ел. напрежение. Водачът е загинал. Пострадал е пътникът в
автомобила К. А. А., получил
травматични увреждания. За автомобила на водача не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Пострадалият се е обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и тъй като не е бил съгласен с размера му, предложен от ищеца- 22 000 лева, е предявил искове срещу фонда. С влезли в сила съдебни решения по гр.д. №1706/2011
г. на СГС, VII с-в, в.гр.д. №2695/2013 г. на САС, 4 с-в и т.д № 2326/2014 г. на
ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, по които дела ответницата е била трето
лице - помагач на страната на Гаранционен фонд, са присъдени обезщетение, лихви
и разноски. Ищецът е изплатил присъдените суми
на пострадалия и разноски по делата общо в размер на 168
193.47 лв. По и.д № 20147870400129/2014 на ЧСИ № 787 при
СГС, след получаване на покана за доброволно изпълнение, е
изплатил 85 937.
19 лева, от които: 60 000 лева главница, 19 206.07 лева
законна лихва и 6 731.12 лева разноски и такси по изпълнението. По и.д № 20177870400041/2017 на ЧСИ № 787 при СГС е
изплатил 70
965.72 лева, от които: 40 000
лева главница, 24 553.76 лева законна лихва и 6 411.96 лева разноски и такси по
изпълнението. По и.д № 20177840400140/2017 на ЧСИ № 784 при СГС са изплатени 5 690.56 лева. На 10.01.2017 г. са заплатени и
дължимите такси към СГС и ВКС в общ
размер на 5600 лева. Ответницата не е заплатила сумите на ищеца. От съда се иска да
бъде осъдена да ги заплати, общо в размер на 168
193.47 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените
разноски.
В с.з. процесуалният представител
адв. П. не се явява. Поддържа иска с изявление, направено в писмена молба.
В срока за отговор ответницата чрез особените си представители оспорва иска
като неоснователен. Признава родствената си връзка с причинителя на вредите,
който е починал. Възразява срещу възникването на наследствено правоприемство,
доколкото не е доказано приемането на наследството от нея с писмено заявление
до районния съдия или с конклудентни действия, които несъмнено предполагат
намерение за приемане. Поради наследницата не отговаря за задълженията,
оставени като пасив в наследството на наследодателя, независимо, че е била конституирана
по искане на настоящия ищец като трето лице - помагач в съдебните производства
по исковете на К. А. А. В отговора е направено и възражение, че приложената
регресна покана не е получена от ответницата, видно от отбелязването на
обратната разписка, както и възражение за погасяване по давност, след изтичане
на тригодишен срок, на лихвите върху сумата от 85937.19 лв., изплатена на
26.03.2014 г., представляваща част от общата претендирана сума от 168193.47 лв.
Изложено е и становище, че не следва да се начисляват лихвите и разноските по
делата поради това, че са начислени в резултат на поведението на ищеца, който
първоначално е определил по - нисък размер на обезщетението на пострадалия
-22 000 лв. по Протокол № 4/20.01.2011 г. от редовно заседание на УС на
Гаранционния фонд, довело до завеждането на гражданските дела и значително
увеличаване на лихвата и разноските.
В с.з. особените представители пледират за отхвърляне на иска.
Съдът въз
основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е
спорно осъществяването на ПТП на посочената в исковата молба дата с участието
на Г. Х. Г.-баща на ответницата, който
е загинал в него. За родствената им връзка е представено и Удостоверение
за наследници изх.№ ГС/02-004420/1.05.2018 г. на Община Ямбол.
Не е спорно, че пострадалият от ПТП К. А.А. се е обърнал към ищеца за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, видно и от представената Молба вх.№ 24-01-430/30.11.2010 г. С решението по Протокол № 4/20.01.2011 г. от редовно заседание на УС на Гаранционния фонд е определено по образуваната щета № 210242/30.11.2010 г. да бъде изплатено обезщетение за причинените неимуществени вреди в общ размер на 44000 лв., намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат на 22 000 лв..
Видно от представените копия от съдебни решения, пострадалият не се съгласил с това обезщетение и е предявил срещу фонда иск по гр. д № 1706/2011 г. на СГС за сумата от 400 000 лв. С Решение № 1871/14.03.2013 г. съдът присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. ведно със законната лихва от 30.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 1 650 лв. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2400 лв. Като трето лице-помагач на страната на фонда в процеса е конституирана ответницата по настоящото дело.
С Решение от 25.02.2014 г. постановено по гр. д. № 2695/2013 г. по описа на САС, е потвърдено решението на СГС досежно присъденото обезщетение, като е отменено само в частта относно началния момент на дължимата лихва, като е присъдена такава от 11.02.2011 г. ВКС е допуснал апелативното решение до касация и по т.д № 2326/2014 г., I т. о. го е отменил в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до 100 000 лв. и фондът е осъден да заплати на пострадалия допълнително обезщетение в размер на още 40 000 лв. ведно със законната лихва от 11.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски на адвокат в размер на 3460 лв., както и по сметката на ВКС 3200 лв. ДТ. Решенията са постановени при участието на настоящата ответница като трето лице помагач.
Пострадалият се е снабдил с изпълнителни листи за
присъдените суми, копия от които са представени по делото. По образуваното и.д. № 20147870400129/2014 г. на ЧСИ № 787 при СГС, след получаване на
покана за доброволно изпълнение, ищецът е изплатил 85 937. 19 лева. В
сумата влиза главницата по изпълнителния лист на СГС -60
000 лева, законна лихва от 11.02.2011 г., която до датата на
плащането 26.03.2014 г. е 19 206.07 лева, и 6 731.12 лева разноски и такси по изпълнението.
За плащането е представено Преводно нареждане на „Уникредит булбанк“ АД от 26.03.2014
г. за онлайн плащане –операция № 963В1О014085А1U8.
По и.д №
20177870400041/2017 г. на ЧСИ № 787 при СГС, образувано по изп.лист от
06.02.2017 г. на СГС, фондът е изплатил съгласно поканата за доброволно
изпълнение сумата общо от 70 965.72 лева, от които: 40 000 лева главница, 24 553.76
лева законна лихва и 6 411.96 лева разноски и такси по изпълнението. За
плащането е представено Преводно нареждане на „Уникредит булбанк“ АД от 13.02.2017
г. за онлайн плащане -операция № 963В1О0170443РWY.
По и.д № 20177840400140/2017 г. на ЧСИ № 784 при СГС, образувано по изп.лист от 10.02.2017 г. на СГС за адвокатско възнаграждение в размер на 1650 лв. пред СГС и 3460 лв. за въззивна и касационна инстанция, са преведени на 02.03.2017 г. по запор общо 5 690.56 лева. С Преводни нареждания на „Уникредит булбанк“ АД от 10.01.2017 г. –операции № 963В1О017010РG4Х и № 963В1О017010РG4W са заплатени онлайн и дължимите такси към СГС и ВКС в общ размер на 5600 лева.
С Регресна покана изх. № 243/23.05.2018 г. ищецът поканил ответника да възстанови платените суми, но пратката не е потърсена, видно от Известието за доставяне на „Български пощи“ .
Представените
от ищеца Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд
от 01.12.2010 г., удостоверяваща че към датата на ПТП за автомобила, управляван
от бащата на ответницата, не е била налице действаща към този момент застраховка
„Гражданска отговорност”, епикризи на пострадалия и постановление за
прекратяване на наказателно производство са неотносими към настоящия спор. Те
са обсъдени от съдилищата по горецитираните
влезли в сила съдебни решения.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 288 ал.12 от КЗ (отм.), сега чл. 558 ал.7 от КЗ, вр. чл. 45 от
ЗЗД.
Съгласно чл.
288 ал.12 от КЗ (отм.), след
изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Съгласно ал.1 т.2 б.”а”, редакция,
действала към момента и на ПТП, и на първото плащане, фондът изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, когато пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е
причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Нормата на ал.12 урежда регресното
право на фонда да иска от причинителя на вредите това, което е платил на
пострадалия. Фактическият състав, от който възниква това право, включва
деликтна отговорност на водача на автомобила по отношение на пострадалия поради
причиняване на вреди, без наличие на застраховка „Гражданска отговорност” и както
се посочи-плащане на дължимото обезщетение.
Сега действащата разпоредба на чл.
558 ал.7 КЗ урежда същото правоотношение- след
изплащане на обезщетението по чл.
557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му. Съгласно чл. 557 ал.1 т.2
.“а“ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени на територията на Република България, на територията на друга
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за
което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
В случая фактическият състав на правната норма е налице.
Настъпилите неимуществени вреди, причинени противоправно и виновно от бащата на
ответницата с управлявания от него автомобил, за който не е била налице
действаща към ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, са
факти, установени с влезли в сила решения, чиито мотиви съгласно чл. 223 ал.2
от ГПК са задължителни за настоящата ответница в отношенията й с Гаранционния фонд, на
когото е била помагач. Поради това
установително действие на мотивите направените едва в пледоарията от особения
представител възражения за непредставяне по делото на протокола за ПТП са
неоснователни.
Фондът е изплатил обезщетението на
пострадалия, лихви и разноски в претендирания с иска общ размер. Оспорване на плащането не е било направено в срока
за отговор на исковата молба, нито са били оспорени документите, установяващи
това плащане. Възраженията на ответната страна са свързани с други факти.
Поради това в доклада по делото съдът е определил факта като безспорен и не е
указал доказателствена тежест за него, нито е предоставил възможност за
доказателствени искания във връзка с него (евентуално назначаване на
експертиза). Направеното едва в хода на устните състезания оспорване
противоречи на концентрационното начало в гражданския процес, на принципите на
равенство на страните в него и не следва да бъде обсъждано от съда като
преклудирано. За плащането ищецът е представил електронни документи,
възпроизведени на хартиен носител, за извършени онлайн преводи на суми от
обслужващата го банка. Документите не са били оспорени по реда на чл. 184 от
ГПК. Поради това удостоверяват подлежащите на доказване с тях факти. В този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о., на ВКС по чл. 290 от
ГПК, с което е прието, че възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му и ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание. Поради това преписът има значението на носител,
обективиращ частни, подписани от страните документи, които съгласно чл.180 ГПК, се ползват с
формална доказателствена сила за авторството им. По настоящото дело по същия начин ищецът е
удостоверил и плащанията на държавната такса за иска и на възнаграждението за
особен представител, които електронни документи съдът е приел за безспорни. Ето
защо съдът приема за установени извършените онлайн плащания.
Неоснователни са възраженията, че
липсват доказателства за приемане на наследството от ответницата. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.1 от ЗН
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които
то е обременено, съобразно дяловете, които получават. С Решение №
437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. О., постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че
нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция,
по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по
смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането
на наследството по опис или отказ от наследството. В
случая не е установено нито приемане по опис, нито отказ от наследството, т.е.
следва да се приеме за приложима презумпцията на чл. 48 от ЗН. Предвид факта, че отказът от наследството е строго личен акт, не може да бъде направен
от назначените по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особени представители на ответницата. Същата е
била редовно призована по приключилите граждански дела и не е взела становище
по тях, видно от съдебните решения. Не е оспорила наследственото си
правоприемство, въз основа на което е била конституирана като трето лице.
Поради изложеното съдът намира, че следва да отговаря за задълженията на
наследодателя си.
Съгласно чл. 288 ал.8 пр.1 от виновния водач дължи разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
Неоснователни са възраженията на ответната страна, че не носи отговорност за платените от ищеца разноски, защото той е допринесъл със своето поведение за завишаване на претенцията в частта за лихвите и разноските по гражданското и изпълнителните дела, определяйки необосновано ниско по размер обезщетение на увреденото лице. Както е прието в съдебната практика, ответницата в настоящото производство е следвало да изчерпи по проведените граждански дела като трето лице всички възражения, които биха осигурили благоприятен изход за подпомаганата страна. Вместо това е проявила процесуално бездействие, от което не следва да черпи сега правни последици. Причина за присъждане на част от разноските по делата е осъществяването на безплатна адвокатска защита по чл. 38 от ЗА, а не поведението на настоящия ищец. Съдилищата определят справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по вътрешно убеждение, т.е. не се касае за законоустановена величина и е допустимо разминаване в изчислявания от ищеца размер, който е предлагал да бъде заплатен, и определения в съдебното производство. Затова не може да се приеме, че поведението му освобождава деликвента от отговорност за разходите по определяне и изплащане на обезщетението, направени пред съда и съдебното изпълнение. Ето защо съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи и досежно платените такси и разноски по водените делата.
Възражението за погасяване на част от иска за лихви по давност е неоснователно. Погасителната давност за претендираните чрез регресния иск вземания на ищеца против ответника започва да тече от плащането на обезщетенията на увреденото лице, от който момент стават изискуеми (в този смисъл е задължителната съдебна практика- т. 14 ППВС № 7/1977 г.). В същия смисъл са постановени по реда на чл. 290 от ГПК Решение №2/02.02.2011 г. по т.д.№ 206/2010 г., II т.о., Решение № 53/16.07.2009 г., по т. д. № 356/2008 г., I т. о., Решение № 667/09.10.2008 г. по т.д.№ 295/2008 г., II т.о. ППВС приема, че за регресните искове на застрахователя важи общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. В решенията на ВКС също е прието, че правото на Гаранционния фонд да се суброгира в правата на увредените лица възниква след плащане на обезщетенията, съгласно чл. 288, ал. 12 и ал. 13 КЗ (отм.). Преди да е възникнало вземането-предмет на регресния иск, не може да тече давност (арг. от чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД е неприложима, тъй като не се касае за пряк иск на увредените лица срещу деликвента. В случая първото плащане на обезщетение на увреденото лице е извършено от ищеца на 26.03.2014 г., а исковата молба е депозирана на 24.01.2019 г., тоест преди да изтече давностният срок по чл. 110 ЗЗД. Той важи и за вземанията, произтичащи от платени лихви върху обезщетенията за вреди от непозволено увреждане. Не се прилага 3 -годишният давностен срок по чл. 111 б. "в" ЗЗД, тъй като основанието за регресния иск не е застрахователното правоотношение, нито непозволеното увреждане, а фактът на изплащане на обезщетенията, вкл. с лихвите, на правоимащите лица. В Решение №2/02.02.2011 г. по т.д.№ 206/2010 г., II т.о. ВКС е присъдил на Гаранционен фонд законови лихви върху изплатеното от него обезщетение, считано от датата на плащане (през 2003 г.), от която до подаване на исковата му молба (през 2007 г.) са изтекли повече от 3 години, но не и 5-годишният срок на общата погасителна давност.
Тъй като е налице фактическият
състав за възникване на гражданската отговорност на
наследодателя на ответницата
за обезщетяване на причинените вреди от ПТП, наследницата дължи заплащане на платените от фонда суми. Без правно значение е,
дали е получила регресната покана преди предявяване на иска, тъй като самата
искова молба има характер на такава покана.
Ето защо искът следва да бъде
уважен.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е основателно и следва да се уважи, съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Г. ***,
ЕГН **********, да заплати на
Гаранционен фонд-гр. София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, сумата от 168 193.47 лв., представляваща заплатено застраховатгелно
обезщетение, законни лихви и разходи за определяне и изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 24.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в
размер на 11621,61 лв..
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред БАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: