Р Е Ш Е Н И Е
№ 151 26.11.2019 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен
състав на 20 ноември 2019 година В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар: М.Коматарова
Прокурор: Е.Гоцев
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 265 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по
протест на РП-Елхово срещу Присъда № 45/04.07.2019 г., постановена по НОХД №
538/2018 г. по описа на Районен съд Елхово, с която подс.Я.Й.А.
с ЕГН ********** и подс.Т.Й.И. с ЕГН ********** са
признати за невиновни в това, че на **.**.**** година в с.Г. К.,
обл.Я., от частен дом на ул. „В. К.“ № * действайки в
съучастие като извършители отнели чужди движими вещи - пари в банкноти на
стойност 470.00 лева от владението на собственика им И.А. Г. от с. Г. К., обл.Я., без негово съгласие с намерение противозаконно ги
присвоят, като подсъдимата Я.А. макар и непълнолетна е могла да разбира
свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, поради
което и на основание чл. 304 от НПК са оправдани по повдигнатите спрямо тях
обвинения в престъпление по чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК за подсъдимата Я.Й.А. и по чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК за подсъдимия Т.Й.И..
С присъдата е
постановено вещественото доказателство – 1 брой метална щанга с неустановена по
делото собственост, да остане приложено по делото за съхранение в едногодишен
срок от влизане на присъдата в сила, на основание чл. 112 от НПК.
Въззивният протест е бланкетен. В него се твърди незаконосъобразност
и неправилност на присъдата. Претендира се отмяна протестираната
присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимите А. и И. да бъдат признати за виновни в осъществяване на
престъплението-предмет на обвинението и да им бъдат наложени съответни
наказания.
Участващият по делото прокурор при
ОП-Ямбол не поддържа протеста. Намира, че първоинстанционният
съдебен акт е постановен законосъобразно и съобразно доказателствата по делото,
поради което счита, че следва да бъде потвърден.
В съдебно заседание въззиваемите – подсъдими Я.Й.А. и Т.Й.И. участват лично и със
служебно назначените им защитници – адвокати от АК-*. Явилите се въззиваеми и защитници оспорват основателността на
депозирания протест и молят въззивния съд да потвърди
присъдата като обоснована и правилна.
Съдът, след като се запозна с
изложеното във въззивния протест, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след
цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му
по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:
Въззивният протест е
процесуално допустим, като подаден в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК, а
разгледан по същество – се преценява като неоснователен, по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в
хода на съдебното следствие гласни доказателства, както и от събраните по
делото в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря. Решаващият съд
при установяването на фактическите обстоятелства е обсъдил подробно и
мотивирано кои доказателства кредитира и кои не. Правилно и обосновано първата
инстанция приема и кредитира показанията на свидетелите Р. Г., С. Я. и Я. Я.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и писмените доказателства, събрани
в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по
делото чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, а именно - справки за
съдимост на подсъдимите, протокол за оглед на
местопроизшествие от **.**.**** г. с приложен към него фотоалбум, протокол
за освидетелстване от **.**.**** г. с приложен към него фотоалбум, протокол за
вземане на образци за сравнително изследване, протокол № **/ДНК-* от **.**.****
г., Справка от ГПУ – Б. на проверени лица и МПС от **.**.**** година, справки
от мобилни оператори. Посочените свидетели са без родствени връзки с подсъдимите и по
делото липсват каквито и да било доказателства указващи предубеденост или
заинтересованост на същите от изхода на делото. Показанията на тези свидетели са
логични, последователни и безпротиворечиви както
вътрешно, така и с останалите събрани и кредитирани от съда доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Обосновано първоинстанционния съд е кредитирал
и показанията на свидетеля И. Г., т.к. неговите показания макар да са на
пострадал, са логични, последователни и непротиворечиви, не стоят изолирано от
останалия събран по делото доказателствен материал и като такива спомагат за
изясняване на обективната истина. Правилно и обосновано решаващият съд е
кредитирал и събраните по делото писмени доказателства като изготвени и
приобщени по делото по предвидения в закона ред.
Настоящият състав на въззивния съд споделя
изцяло доводите на решаващия такъв в посока некредитиране
на прочетените на основание чл.
279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК обяснения на
подсъдимите Я.А. и Т.И.,
дадени от тях в хода на досъдебното производство, т.к. при анализ на тяхното
съдържание се установява, че те противоречат както на всички останали събрани
по делото и кредитирани от съда доказателства, така и помежду си относно
релевантни факти, а именно - откъде са откраднати парите /дали от гардероб в
къщата на пострадалия или от под мушама на маса/, както и относно това кой от
тях ги е откраднал /т.к. всеки сочи другия за извършител/. Обясненията на
подсъдимите противоречат и на показанията на пострадалия свидетел Г. , който
както в досъдебното производство, така и в проведеното по делото съдебно
следствие недвусмислено и категорично твърди, че двамата подсъдими не са
извършители на осъщественото спрямо него престъпно деяние, а извършителите са
двама непознати нему мъже. Освен
това твърди, че спрямо него е било извършено престъпление по чл. 198 от НК, а
не престъпление по чл. 194 от НК. Поради всичко това обосновано и правилно районният съд е отказал да
кредитира с доверие показанията на подсъдимите А. и И..
При правилно изяснена фактическа
обстановка съдът е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че двамата
подсъдими не са осъществили престъпния състав по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63,
ал.1, т.3 от НК за подсъдимата Я.Й.А. и по чл. 194, ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия Т.Й.И., респ. на **.**.**** година в с.Г. К.,
обл.Я., от частен дом на ул. „В. К.“ № * действайки в
съучастие като извършители да са отнели чужди движими вещи - пари в банкноти на
стойност 470.00 лева от владението на собственика им И.А. Г. от с. Г. К., обл.Я.,
без негово съгласие с намерение противозаконно ги присвоят.
Правилно районният съд в мотивите си
е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. От събраните по делото
кредитирани от първоинстанционния и въззивния съд
доказателства /гласни и писмени такива/, се установява единствено това, че на **.**.****
година около 19.00 часа от дома на свидетеля И. Г. , находящ се в с.Г. К., обл.Я., ул. „В. К.“ № *, двама неустановени по делото и непознати за пострадалия Г. мъже, са отнели пари в банкноти на стойност
470.00 лева, собственост на Г. , без негово съгласие, като за отнемането им е
била употребена сила /с използване на метална щанга, иззетата като веществено
доказателство по делото/.
Единственото доказателство в подкрепа
на обвинителната теза са обясненията на подсъдимите А. А. и Т. И., дадени от
тях в хода на досъдебното производство, за които и двамата твърдят, че са
дадени в следствие на упражнен над тях натиск от страна на полицейски
служители, като подс.И. твърди, че по отношение на
него е било упражнено и физическо насилие. На тези обяснения обаче съдът не
дава вяра по посочените по-горе съображения.
Освен обясненията на подсъдимите
липсват каквито и да било други преки или косвени доказателства, които да сочат
на това, че подсъдимите са автори на престъплението - предмет на обвинението. Не
са налице и доказателства за това на инкриминираната дата подсъдимите да са се
намирали на територията на село Г. К. или в дома на пострадалия.
Поради всичко това, въззивният
съд напълно споделя направения от решаващия съд извод, че обвинението остава
недоказано по несъмнен и категоричен начин.
От цялостната проверка на атакувания
съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или
отмяната му, поради което и на осн. чл.338 вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 45/04.07.2019 г., постановена по НОХД № 538/2018
г. по описа на Районен съд Елхово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.