На 20.11.2019 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. ч. гражданско дело №323 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2 ГПК, във вр. с чл.420,ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Профит Експерт"ООД гр.София, действащо чрез пълномощника адв.К.В., срещу Определение №1959/14.08.201дг. на Ямболски районен съд, постановено по ч.гр.д.№2163/2019г., с което е спряно незабавното изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение по чл.417 ГПК - №1283/17.06.2019г.

Оплакването на частния жалбоподател е, че определението на ЯРС е незаконосъобразно, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се излага, че страните са сключили два договора за заем - от 28.01.2019г., с анекс към него от 27.02.2019г. и договор от 24.02.2019г., който е с настъпил падеж, като с извършените плащания длъжникът Д.Т. е погасила задълженията си именно по този договор от 24.02.2019г., тъй като заемодателят има право от получената сума да удържи необходимите средства за погасяване на падежиралите задължения. Въззивникът счита ,че когато едно задължено лице има няколко задължения към един и същи кредитор, но само по някои от тях е настъпил падежът за плащане, не би следвало задълженото лице да има възможност за избор кое задължение предсрочно да погаси при конкуренция със задължения, по които е настъпил падежа за плащане.

С депозирания писмен отговор ответницата по частната жалба Д.Т., чрез пълномощника си адв.Т., е оспорила жалбата като неоснователна, по съображения, че доводите на частния жалбоподател не намират опора в разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД и представените доказателства, установяващи, че длъжникът е заявил кое свое задължение погасява. Направено е искане за присъждане на разноските пред въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 ЗА - в минимален размер.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл.420,ал.3 ГПК.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление по чл.417,т.3 ГПК, с което кредиторът „Профит Експерт”ООД - София е направил искане да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д.Л.Т. ***, за парични вземания, произтичащи от Договор за заем с нот.заверка на подписите и съдържанието от 28.01.2019г. и Анекс към него от 27.02.2019г., също с нот.заверка на подписите и съдържанието. Посочено е в заявлението, че между страните е сключен и договор за заем от 24.02.2019г., но след извършени от длъжника плащания, по договора за заем и анекса към него, които са с нот.заверка, е налице неизплатена главница в размер на 5 150лв., дължима лихва в размер на 412 лв. и договорна неустойка в размер на 2 500лв.

ЯРС е уважил изцяло заявлението и е издал заповед №1283/17.06.2019г., с която е разпоредил длъжникът Д.Т. да заплати на заявителя „Профи Експерт”ООД сумите за главница, договорна лихва и неустойка, и направените в заповедното производство разноски.

Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело №895/2019г. по описа на ЧСИ И.Х. с район на действие съдебния район на ЯОС. Заповедта и изпълнителният лист са връчени на длъжника на 19.07.2019г., като преди тази дата - на 04.07.2019г. от длъжника Д.Т. е постъпило писмено възражение по чл.414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.

В срока за възражение длъжникът е направил и искане за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело на основание чл.420,ал.2 ГПК. Искането за спиране е обосновано с твърдението, че длъжникът е заявил готовност да заплати всички дължими суми по договора за заем от 28.01.2019г. и анекса към него, отправил е заявление до кредитора да удостовери размера на задължението, кредиторът е посочил, че размерът на дълга възлиза в размер на сумата общо 15 600лв. и тази сума му е била заплатена изцяло. Въпреки извършеното плащане кредиторът не извършил заличаване на договорната ипотека, обезпечаваща вземанията му по договора за заем, при което Д.Т. предявила иск за установяване, че всички вземания по договора за заем към договорна ипотека от 28.01.2019г. и анекса към него от 27.02.2019г., са погасени. За тези свои твърдения длъжникът е представил писмени доказателства, от които е установено, че със заявление от 15.03.2019г. Д.Т. е поискала от "Профи Експерт"ООД да удостовери точно дължимата сума по договора за заем от 28.01.2019г. и анекса към него от 27.02.2019г., която сума ще бъде преведена изцяло по банковата сметка на дружеството, за да бъде заличена договорната ипотека. Кредиторът е изпратил отговор на заявлението от 28.03.2019г., с който е удостоверил, че общият размер на задължението по посочения заемен договор и анекс възлиза в размер на сумата 15 600лв., от която - 15 000 лв. - главница и 600лв. - договорна лихва. Кредиторът е посочил и банковата си сметка, по която да бъде платена сумата. С две платежни нареждания от същата дата - 28.03.2019г. длъжникът Д.Т. е превела по сметката на "Профит Експерт"ООД сумата 15 000лв. и сумата 600лв., като посоченото основание за плащането на сумата 600лв. е "вноска" по договора от 28.01.2019г. и анекса към него, коит6о са с посочени номера, а основанието за плащането на сумата 15 000лв. е "пълно предсрочно погасяване " по същите два договора, които също са индивидуализирани. С молба от 08.05.2019г. длъжникът е поискал от кредитора да заяви заличаване на учредената в негова полза договорна ипотека, но в отговор е бил уведомен, че е налице натрупано задължение в размер на 5 424,66лв., което е дало основание на Д.Т., да предяви иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване , че е погасила изцяло задълженията си по договора за заем от 28.01.2019г. и анекса към него от 27.02.2019г. и за заличаване на основание чл.179, ал.1 ЗЗД на договорната ипотека.

При тези представени от длъжника доказателства, с обжалваното определение ЯРС е уважил молбата на длъжника Д.Т. и е постановил спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение, тъй като е приел, че представените доказателства са убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420,ал.2 ГПК, установяващи недължимост на сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение. За представения договор за паричен заем от 24.02.2019г. съдът е посочил, че е ирелевантен за спора, тъй като не е документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и с платежните нареждания длъжникът е посочил кои свои задължения погасява и че това не са задълженията по договора от 24.02.2019г.

Определението е правилно и законосъобразно.

Уреденото в нормата на чл.420,ал.1 ГПК правило е, че в случаите на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417,т.1-8 ГПК, подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение. Две са възможните хипотези на спиране на изпълнението – първата е, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД – хипотеза на ал.1 на чл.420 ГПК. Втората хипотеза е уредена в ал.2 на посочената законова норма и тя изисква към искането за спиране да бъдат представени убедителни писмени доказателства, че не се дължи сумата по издадената заповед за изпълнение, в който случай съдът може да спре изпълнението. Анализът на правната уредба по чл.420 ГПК сочи, че в хипотезата на ал.1 съдът е длъжен да спре изпълнението, а в хипотезата на ал.2 спирането е по преценка на съда, в зависимост от убедителността на представените писмени доказателства.

В случая длъжникът, сега ответник по частната жалба, се е позовал на писмени доказателства, които според твърдението му установяват, че не дължи на кредитора "Профит Експерт"ООД сумите по издадената заповед за изпълнение. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че тези доказателства съставляват убедително писмено доказателство по смисъла на чл.420,ал.2 ГПК, че вземането на кредитора не съществува. Представените писмени доказателства установяват, че самият кредитор е удостоверил размера на дълга по договора за заем от 28.01.2019г. и анекса към него от 27.02.2019г., който договор е основанието на издадената заповед за изпълнение, като размерът на дълга е изцяло погасен от длъжника с извършените плащания.

Неоснователно кредиторът поддържа в жалбата, че страните са били обвързани и с друг договор за заем, по който той е отнесъл част от извършените от длъжника плащания. Нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД установява правилото, че този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. По приложението на нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Решение №111/27.10.2009г. по т.д.№296/2009г. на ВКС, ТК, I о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и множество решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, съгласно която основанието, на което е извършено едно плащане е от съществено значение в отношенията между длъжника и кредитора, като меродавна за това е волята на платеца. Прието е , че в хипотезата на няколко еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички, длъжникът има право да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, се погасява най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения, се погасява най-старото, като при едновременно възникнали задължения същите се погасяват съразмерно. В мотивите на ТР №3/27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2017г. също е прието, че правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника и неговият избор кое от няколкото еднородни задължения погасява, обвързва кредитора. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. Такъв е именно разглежданият случай. От данните по делото е видно, че длъжникът Д.Т. е заплатила първата вноска по договора за заем от 28.01.2019г. в размер на 400лв. с падеж 28.02.2019г. Същата недвусмислено е посочила и е изявила волята си, че с извършените две плащания на 28.03.2019г. на сумата общо 15 600лв. погасява предсрочно задължението си по процесния договор за заем от 28.01.2019г. и анекса към него от 27.02.2019г. В основанията за плащане по двете платежни нареждания длъжникът точно е описал договора и анекса и ясно е заявил, че извършва плащанията по тях, като с плащането на сумата 600лв. погасява дължимата вноска от 600лв., която е с падеж по погасителния план на 28.03.2019г., а със сумата 15 000лв. погасява предсрочно задължението си по договора. При това положение, кредиторът няма никакво основание да отнася плащанията към друго свое вземане, тъй като законът не урежда такава възможност. Не намират опора в закона твърденията му - основания в частната жалба, че задълженото лице няма право на избор кое задължение да погаси, тъй като с нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД е уредена именно тази възможност за избор на длъжника. Отделно от това, неоснователно е и твърдението на кредитора - частен жалбоподател, че към датата на извършените от длъжника плащания (28.03.2019г.) е настъпил падежа на вземанията му по договора за заем от 24.02.3019г., доколкото от този договор е видно, че падежът на втората вноска по този договор е на 24.04.2019г., т.е. че не е настъпил към датата на извършените от длъжника плащания.

След като преценката на представените от длъжника писмени доказателства обуславя извод, че е извършено плащане изцяло на задължението по договора за заем от 28.01.2019г. и анекса към него, следва да се приеме, че във фазата на заповедното производство не е установено вземането на кредитора по заповедта за незабавно изпълнение, съответно молбата за спиране на допуснатото незабавно изпълнение е основателна, както обосновано е прието в обжалваното определение на ЯРС. Като правилно, определението следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него - оставена без уважение.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, частният жалбоподател остава задължен за разноските пред тази инстанция. В случая адвокатът – пълномощник на ответницата по ч.жалба е приложил договор за правна помощ и съдействие, от съдържанието на който се установява, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява при условията на чл.38, ал.1 ,т.2 ЗА (материално затруднени лица) – т. е. безплатно, при което в полза на адвокат Т.Т. се дължи възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА и същото следва да му бъде присъдено в минимален размер от 200 лв., определено съобразно чл.7, ал.1, т.7, вр. с чл.11 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1959 от 14.08.2019г., постановено от Ямболски районен съд по ч.гр.д.№2163/2019г., с което е спряно незабавното изпълнение на издадената по същото дело заповед по чл.417 ГПК №1283/17.06.2019г.

ОСЪЖДА "Профит Експерт"ООД гр.София, район Средец, бул. "Васил Левски"№7, офис 1, представлявано от управителя К.И., с ЕИК 200983175, да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат Т.Т. от АК-Плевен с личен номер 1400028858 и адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул."Лавеле"№19, ет.3, сумата 200лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ пред въззивната инстанция.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.