ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. МАРТИНА КИРОВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Мартина Кирова

възз.ч.гр.дело №296 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1,т.1, вр. с чл.83 ал.2, от ГПК.

Образувано е пред Ямболски Окръжен съд по частна жалба на Г.Г. ***, депозирана чрез пълномощника му - адв.П.К. от АК-София против Определение №2282/30.09. 2019г., постановено по гр.д.№3388/2019г. по описа на РС-Ямбол, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по водене на делото.

С жалбата си жалбоподателят е изразил несъгласие с атакуваното определение на РС-Ямбол, като счита същото за неправилно. Реливират се оплаквания, че съдът при постановяване на съдебния си акт неправилно е надхвърлил духа на закона и е тълкувал разширително текста, визиращ предпоставките за освобождаване от внасяне на такси и разноски. В тази насока се възвежда, че жалбоподателят отговаря на законовите предпоставки за освобождаване от държавна такса и разноски по водене на инициираното от него гр.д., като се навяват доводи, че реализираните както от него месечни доходи от трудова дейност, така и тези на съпругата му, независимо от притежаваните ½ ид.ч. от апратамент в гр.Ямбол и лек автомобил, не припокриват критерия „достатъчно средства, за да заплати ДТ и разноски” по конкретното заведено от него дело. Това, както и влошеното му здравословно състояние след ПТП и естеството на исковата му претенция, доказването на която обосновава необходимост от назначаването на експертизи, са обстоятелства, които според жалбоподателя не са преценени правилно от първоинстанционния съд при постановяване на атакувания акт.

Предвид на тези, изложени в частната жалба съображения, жалбоподателят Г. прави искане за отмяна на атакуваното определение.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, изхождайки от изискванията на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на инстанционен контрол валиден съдебен акт и в законоустановения едноседмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което се преценя за процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от жалбоподателя Г.Г.Г. чрез пълномощника му – адв.П.К. от АК-София против ЗАД”ДаллБогг:Живот и Здраве”АД с ЕИК 200299615, осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.с чл.52 във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 5000 лева, частично предявен от 15 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили в следствие на причиняване на телесно увреждане при ПТП, за разглеждането на който се дължи държавна такса в размер на 200 лева.

С исковата си молба като „особено искане” ищецът Г.Г. – жалбоподател в настоящото производство, е поискал освобождаване от заплащането на дължимата по производството държавна такса и разноски за водене на гр.дело като не е възвел конкретна причина, а е заявил единствено прилагане на декларация за материално и гражданско състояние. Според така представената декларация, жалбоподателят Г. е на 49 години, женен, притежава в собственост 1/2 от жилище - апартамент в гр.Я.и два броя МПС - л. автомобил "Мазда" и "Ровър", не притежава влогове, реализира месечен доход от трудова дейност в размер на 600 лева, а съпругата му - месечен доход от трудова дейност в размер на 520 лева. Не са отразени обстоятелства, касаещи здравословното състояние на декларатора. В декларацията е отразено, че на декларатора е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК в случай на потвърждаване неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която се дава по силата на закон пред орган на власт.

Към иск.молба на ищеца-жалбоподател е приложена медицинска документация във връзка със заявената от него искова претенция - Съдебномедицинско удостоверение №325/2018г., издадено от д-р Т. А. Ч. и два броя фишове за образна диагностика от 19.06.2018г. издадени от КДБ при МБАЛ"Св.Пантелеймон" АД-гр.Ямбол, от които се установяват телесни увреждания /контузия на гръден кош и контузия на долни клайници/, причинили временно разстройство на здравето на Г., неопасно за живота.

С атакуваното в настоящото производство определение, районния съд е отхвърлил молбата, мотивирайки се, че същата е неоснователна, тъй като от декларираните от ищеца – частен жалбоподател данни в представената от него към иск.му молба декларация, е видно, че имущественото и материалното му състояние и преди всичко получаваните от него и съпругата му месечни доходи от трудова дейност, му позволяват да заплати дължимата държавна такса, възлизаща на сумата от 200.00 лв., който размер не е непосилен за ищеца. Първоинстанционният съд е обосновал и извод за липса на данни ищецът-жалбоподател да страда от заболявания, които да налагат постоянни разходи за провеждане на лечение, както и да има алиментни задължения към свои низходящи. Съдът е преценил също, че искането на ищеца за освобождаването му от разноски по производството е неоснователно, тъй като същият има възможност да ги поеме.

Въззивният съд споделя съображенията, изложени в мотивите на атакувания съдебен акт за неоснователност на искането по чл.83, ал.2 ГПК.

За дължимата от съда дейност в производството по чл.83, ал.2 ГПК задължителната съдебна практика приема, че първо следва да се извърши преценка на доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, същите следва да се съпоставят с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да се извърши крайният извод дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Наличието на предпоставките за освобождаване от ДТ се преценява въз основа на събраните доказателства за всички относими обстоятелства по чл. 83 ал. 2 от ГПК, като релевантният момент за преценката на съда е този, към който е направено искането.

При това положение, като се вземе предвид, че молителят и съпругата му са двучленно семейство; че молителят реализира доходи от трудова дейност в размер на 600.00 лв. месечно, заедно с това, че същият е в трудоспособна възраст; притежаването на две МПС-та и 1/2 от жилище - апартамент, находящ се в гр.Я.; недоказването на средномесечни разходи за лекарства и на заболявания, които да налагат постоянни разходи за лечение и да изискват провеждане на специфична терапия; липса на установеност на задължения за издръжка към трети лица, както и месечният доход на съпругата му от реализирана от нея трудова дейност в размер на 520.00 лева, и като се съпоставят тези данни с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса от 200.00 лв., се налага извод, че молителят разполага с достатъчно средства, за да заплати определената такса за воденото от него съдебно производство, респективно не е материално затруднен по начин, че да няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото.

Горното не дава основание да се приеме, че ищецът-жалбоподател не е в състояние да заплати дължимата държавна такса, чийто размер е сравнително нисък. Подлежащите на преценка обстоятелства са установени от съответната законова разпоредба и съдебната практика /Определение № 5/09.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7695/2013 г., I г. о., ГК, Определение №173/16.04.2015г. по ч.гр.д.№866/15 на ВКС; Определение №603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о. и други, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК/, а именно че молителят притежава 1/2 от жилище, тоест няма допълнителни разходи за наем, не издържа непълнолетни деца, не е декларирал и представил доказателства за необходими постоянни разходи за лечение, като освен това размерът на дължимата държавна такса представлява една трета от месечния му личен доход и същевременно не се налага заплащането на цялата сума да бъде извършено от дохода за един месец.

Разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК създава привилегия в полза на лицата, доказали невъзможност, а не само затруднение за заплащане на дължимите такси и разноски. В допълнение се взе предвид и обстоятелството, че размерът на държавната такса по иска за неимуществени вреди - предмет на образуваното пред РС-Ямбол гр.д.№3388/2019г. по описа на с.съд, е в зависимост от претендираната сума като обезщетение и в такъв случай за ищеца съществува законовата възможност да предяви иска си като частичен, както е процедирал жалбоподателя Г., което предполага и размер на държавната такса, съобразен с възможностите му за плащане. С оглед на изложеното съдът приема, че не е налице невъзможност за ищеца да заплати държавна такса от 200 лв. по предявения иск. По отношение искането за освобождаване от разноски преценката следва да бъде извършена конкретно, след определяне на техния размер.

Имайки предвид изложеното, ОС-Ямбол намира частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а определението на РС-Ямбол потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Окръжен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2282 от 30.09.2019 год., постановено по гр.д. №3388/2019 год. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК, с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.