Р Е Ш Е Н И Е

 

                                13.11.2019 г.                  гр.Ямбол

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІI-ри Въззивен  граждански  състав

На      12    ноември    2019   година

В открито заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                     ВЕСЕЛА СПАСОВА                                                          

 

секретар  И. .

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №298  по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.17 ал.5 от ЗЗДН.

Делото е образувано по въззивна жалба на Т.Д.Й. *** против Решение № 618/26.09.2019 г., постановено по гр. дело №3109/2019г.  по описа на ЯРС,  с което ЯРС е постановил мерки за защита по молба на А.С.Д. с ЕГН ********** *** спрямо Т.Д.Й. предвидени в чл.5 ал.1 т.1, 2 и 3 от ЗЗДН,  и е осъдил Т.Д.Й. да заплати глоба в размер на 200лв., както и да заплати държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ЯРС и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а така също и разноски на насрещната страна в размер на 400лв. В жалбата се твърди, че А.С.Д. лъже в подписаната от нея декларация по член 9 ал.3 от ЗЗДН с дата 04.09.2019 г., че въззивницата  й е нанесла побой на 31 август 2019 г. и 1 септември 2019 г. Сочи се, че на посочените и близки до тях дати няма обаждане от молителката до РУ на МВР -Ямбол, Спешна помощ в Ямбол или обаждане от нейна страна на тел. 112, с твърдения за извършено насилие. Сочи се, че СМУ 502/2019 г., издадено от Т. А.Ч. на 05.09.2019 г., не доказвало нанесен побой върху А.С.Д., още повече побоя да е нанесен от въззивницата. Изразено е съмнение, че Т.А. Ч. е преглеждал А.С.Д.. Твърди се, че Молбата на А.С.Д. не отговаряла на изискванията на чл.9 ал.1 т.1 от 33ДН, тъй като в същата липсвал адреса на Дирекция „Социално подпомагане" в Ямбол, но въпреки това ЯРС дал ход по тази молба. Въззивницата оспорва да е извършвала психически тормоз върху Д.. Предвид изложеното и по подробни съображения изложени в жалбата се претендира  отмяна на решението на ЯРС.

В законоустановения срок, въззиваемата страна е депозирала отговор, в който е посочила, че жалбата е неоснователна, а изводите на ЯРС правилни и законосъобразни, съответстващи на ангажираните по делото доказателства. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в жалбата. По изложени подробно съображения, претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение.

В о.с.з. въззивницата поддържа жалбата.

Въззиваемата в о.с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.17 ал.1 ЗЗДН. При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

В ЗЗДН изрично се предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12 ал.1 и чл.15 ал.1, с възможност за събиране на допустими от ГПК доказателства, съгласно чл.13 ал.1. По този начин се осигурява и правото на ответника да защити своите права в процеса, като ангажира доказателства, опровергаващи доказателствената стойност на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗДНН, която законът й придава. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че въззивницата не опроверга истинността на изложените в молбата твърдения относно упражненото от нея по отношение на А.Д. домашно насилие. Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба, се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми. В настоящия случай ЯОС намира, с оглед събраните по делото писмени доказателства -декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от молителката за извършеното насилие, че е налице осъществено, по отношение на А.Д. домашно насилие на 01.09.2019г., от въззивницата Т.Д.Й., по описания в молбата й до съда начин- чрез обиди, блъскане, събаряне на земята и одрасквания по лицето. Дори само заради осъществените на посочената дата действия, крайният правен извод, който се налага е, че следва да се приложат посочените от ЯРС мерки. Ирелевантно в случая е обстоятелството дали на посочените в молбата и близки до тях дати  е имало обаждане от Д. ***, Спешна помощ в Ямбол или на тел. 112, с твърдения за извършено насилие. Наложените от ЯРС мерки по ЗЗДН са адекватни на установената в процеса фактическа обстановка, като следва да се посочи, че същите са в предвидения в закона минимален срок и размер. Тъй като мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, в случая правилно е определена мярката по т.1 - задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие. С оглед интензитетът, степента на обществена опасност и тежестта на домашното насилие, адекватно се явява и прилагането и на мярката по т.2- отстраняване на извършителката от съвместно обитаваното жилище за срок от 3 месеца, и на мярката по т.3 - забрана същата да приближава А.С.Д., както и обитаваното от нея жилище, местоработата и, и посещаваните от нея места за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от три месеца, както и налагането на ответницата на глоба в размер на 200 лв., на основание чл.5 ал.4 ЗЗДН.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на осн. чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответницата по молбата и въззивен жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ЯОС държавна такса за въззивната инстанция в размер на 12,50 лв. и ДТ от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                            Р     Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №618/26.09.2019г., постановено по гр.д. №3109/2019г.  по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Т.Д.Й. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ЯОС ДТ в размер на 12,50 лв., както и ДТ от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.17 ал.6 ЗЗДН.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.