Р Е Ш Е Н И Е №

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ямбол, 21.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Л. Р.като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 274/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД гр.София, чрез юрисконсулт В. Г., против Решение № 506/02.07.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 4943/2018 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника искове по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 138 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против М.М.М. *** - да бъде прието за установено вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3069/2018 г. на ЯРС за следните суми: 299,34 лв. главница, ведно със законната лихва, 22,36 лв. административни разноски, 30,90 лв. – договорна лихва за периода от 12.02.2017 г. до 12.05.2017 г., 112,15 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. Въззивникът сочи, че решението на ЯРС е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че приетият от съда доклад по делото съдържа непълноти и грешки, като е постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. Дадените указания по разпределението на доказателствената тежест са бланкетни, без да бъдат очертани спорните факти по делото. Съдът не е отделил спорното от безспорното и не е дал указания на ищеца, че не сочи доказателства за фактите, които е приел с решението за недоказани. В решението не е изследвал всички представени доказателства, които имат съществено значение за изхода на спора. Не е взел предвид, че съгласно Раздел IV, чл. 8, ал. 4 на Договора за предоставяне на поръчителство ответникът има право да заплаща въз***граждението по договора за предоставяне на поръчителство по банкова сметка на „Ай Тръст“ или по сметка на „Кредисимо“ или по други договорени начини. Съгласно Раздел IV, чл. 8, ал. 5 на Договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ е овластено да приема вместо поръчителя плащане от ответника на възнаграждението му, както и на всички други негови вземания. В случай че платената сума не е достатъчна да погаси изискуемите задължения, се погасяват с приоритет задълженията към „Ай Тръст“. В жалбата се сочи още, че дори съдът да не е съобразил тези договорени задължения за разпределение на постъпващите суми, то той е бил длъжен да обърне внимание на представеното доказателство от ответната страна, описано в мотивите на решението- преводно нареждане от М.М. към „Кредисимо“ от 29.01.2017 г., което е с основание „погасяване на договор 779143-обединен“. С това доказателство ответната страна признава съществуващите си задължения към „Кредисимо“ и „Ай Тръст“ и единствено се опитва да черпи права от противоправните си действия. Сочи се още, че съдът неправилно е приел за недоказан размера на дължимата сума, който е установен от счетоводна експертиза, поискана от другата страна. Съдът не е дал възможност на дружеството да постави въпроси към вещото лице и да му предостави данни за извършеното плащане. Така първоинстанционният съд е нарушил принципите за състезателност и равнопоставеност на страните. По делото ищецът е изпратил заверено копие от разпечатка на имейл до ответника, с който е уведомен за постъпилото от „Кредисимо“ искане за плащане и за всички дължими суми по договора за кредит. Поради допусната техническа грешка доказателствата не са били приложени към депозираното становище, но са били изпратени на електронния адрес на РС- Ямбол, за прилагане към делото. Поради това е поискано ЯОС да ги приеме като доказателство, вкл. с оглед допуснатия процесуален пропуск в доклада по делото от първоинстанционния съд.

Във връзка с оплакванията за необоснованост на решението е заявено, че плащането от ищеца на задължението на М.М.М. по договора за кредит е безспорно установено с Удостоверение за погасени задължения, издадено от „Кредисимо“- трето неучастващо в спора лице, прието от съда и неоспорено от ответната страна, което съгласно практиката на ВКС има характер на извънсъдебно признание, т.е. не е необходимо да бъде установявано с други доказателства. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е разширил обхвата на поставената експертиза, с който да постави въпросите за извършеното плащане от страна на „Ай Тръст“ към „Кредисимо“, иначе би следвало да е приел за безспорно, на база представените доказателства, че такова плащане е извършено. Искането на въззивника е за отмяна на цялото решение и уважаване на исковете.

Въззиваемият, чрез представителя си адв. С.И., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че въззивникът не е направил своевременно възражения срещу доклада по делото, а именно в проведеното с.з. пред ЯРС, за което е бил редовно уведомен, но не е изпратил представител. Поради това възраженията са преклудирани. Същите са и неоснователни, тъй като съдът не е допуснал нарушения на разпоредбата на чл. 146 ал.1 т.2 от ГПК, а правилно е очертал правната рамка на спора и разпределил доказателствената тежест. Намира доводите в жалбата за неприемане и необсъждане на доказателството за плащане от поръчителя-удостоверение за погасени задължения- за несъстоятелни, доколкото съдът е обсъдил документа и не го е ценил като доказващ твърдените факти. Сочи се, че в заключението по счетоводната експертиза няма данни за плащането, направено от поръчителя, като вещото лице е работило само по данните от делото.

В с.з. въззивникът не изпраща представител. Поддържа жалбата с писмена молба. Иска и присъждане на разноските за исковото и заповедното производства.

Въззиваемата страна, чрез адв. С.И., пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС. Иска присъждане на разноски за въззивното производство.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът е инициирал първоначално заповедно производство по ч.гр.д. № 3069/2018 г. по описа на ЯРС, образувано по заявление срещу М. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 464.75 лв., от която 299,34 лв. -главница, ведно със законната лихва, 22,36 лв. административни разноски, 30,90 лв. – договорна лихва за периода от 12.02.2017 г. до 12.05.2017 г., 112,15 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. В заявлението е посочил, че вземането произтича от договор за кредит № 779355, сключен на 13.12.2016 г. между „Кредисимо“ ЕАД и М.М.М. – кредитополучател за сумата от 600 лв., обезпечен с договор за поръчителство от 13.12.2016 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и кредитополучателя. Поръчителят е платил дължимите суми и отправя претенция за тях към последния. Съдът е издал заповед № 2249/07.08.2018 г. за сумите, а длъжникът е депозирал в срок възражение, наименувано „по чл. 414а от ГПК“, но основано на плащане, извършено преди подаване на заявлението. На заявителя е указано да предяви иск по чл. 415 ал.1 от ГПК и такъв е предявен в срок.

С исковата молба „Ай Тръст“ ЕООД -гр.София е поискал да бъде прието за установено, че съществува вземането му към М.М.М. ***, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 3069/2018 г. на ЯРС. Ищецът е посочил, че на 13.12.2016 г. ответникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ АД и е сключен договор за кредит между тях във формата на електронен документ, като по електронната поща на длъжника е изпратен автоматично договор № 779355/13.12.2016 г., ведно с Приложение 1 към него, ОУ и стандартен европейски формуляр. Заетата сума от 600 лв. е предоставена на ответника при условията на петнадесетдневен гратисен безлихвен период за погасяване на кредита, считано от датата на усвояването му - 13.12.2016 г. до 28.12.2016 г. Длъжникът не е върнал дотогава кредита и периодът за връщането му автоматично е бил продължен с нови периоди на револвиране, всеки от които петнадесетдневен при револвираща лихва. Ответникът е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора чрез поръчителство от трето, одобрено от „Кредисимо“, лице. Поръчителят– „Ай Тръст“ ЕООД се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя срещу възнаграждение от 98,46 лв. на месец съгласно подписан между тях договор за поръчителство. На 13.12.2016 г. е сключен договор за поръчителство и между „Кредисимо” и поръчителя. Сумата от 600 лв. е усвоена от длъжника еднократно на каса на „Изи пей“ АД. Длъжникът е извършил само едно плащане в размер на 627 лв. на 30.01.2017 г. -с 18 дни просрочие. Търсен е бил от заемодателя, който е направил административни разноски за това. На 20.07.2018 г. ищецът е изпълнил задълженията си на поръчител и е заплатил на кредитора всички неплатени от кредитополучателя суми, поради което възстановяването им от негова страна е дължимо.

В срока за отговор ответникът е заявил чрез процесуалните си представители, че е сключил договор за кредит с друг номер и е изплатил цялото задължение по него на 29.01.2017 г., с нареждане за кредитен превод на „ДСК Директ“. Договор с посочен от ищеца номер не е сключвал, нито му е връчвана покана за доброволно изпълнение или заповед за изпълнение във връзка с него. Към 16.07.2018 г., когато ищецът е уведомен от кредитора за просрочието, поръчителят вече не е бил надлежна страна по договора за поръчителство, тъй като на осн. чл. 147 ал.1 от ЗЗД договорът му с кредитора е погасен по давност, а уговорката му с кредитора, че „Ай Тръст“ ЕООД остава задължено и след падежа на главното задължение, независимо дали кредиторът е предявил иск срещу длъжника или поръчителя в 6-месечен срок от него, е нищожна поради заобикаляне на закона. Ответникът е оспорил извършените административни разноски, плащането от ищеца като поръчител и уведомяването на длъжника за това, както и за иска от кредитора за плащане. Счита за нищожен договора за поръчителство, тъй като обезпечава недействително задължение по нищожен договор за кредит съобразно разпоредбите на ЗПК. Излагат се и доводи, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД, т.е. ищецът е извършил плащане сам на себе си.

ЯРС е отхвърлил исковете, като е приел, че не е доказано уведомяването на длъжника от поръчителя за иска от кредитора към него и за последвалото плащане. Не е кредитирал представеното удостоверение за погасени задължения, издадено на 20.03.2019 г. от „Кредисимо“ ЕАД, тъй като от него не става ясно какви са били задълженията на М. към момента, към който кредиторът е отправил искане до поръчителя за плащането им, както и какъв е размерът на задълженията, изплатен от поръчителя на кредитора. Данни за плащането съдът не е установил и от счетоводната експертиза, по която вещото лице е изготвило заключение единствено въз основа на съдържащите се в делото доказателства. Съдът е намерил, че обстоятелството дали договорът за кредит отговаря на изискванията на ЗПК, респ. възраженията за неговата нищожност, направени от ответника, са без значение в настоящото производство и не могат да бъдат разгледани, тъй като кредиторът „Кредисимо“ АД не е страна по делото.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Ищецът е представил Договор за потребителски кредит № 779355/13.12.2016 г. между „Кредисимо“ АД и М.М.М., по който АД се е задължило да предостави потребителски кредит по приложените Общия условия и заявление от длъжника, представляващи цялостно и единно споразумение между страните. В Приложение № 1 към договора е посочено, че кредитът е в размер на 600 лв., с револвираща лихва с период на револвиране 15 дни, с падеж 28.12.2016 г., при погасителна вноска от 610.32 лв., като лихвеният процент по кредита е 41.24 %, а ГПР - 50%. В т.10 от приложението е отразен гратисен безлихвен период за погасяване на кредита, считано от датата на усвояването му, по реда на ОУ. Гратисният период е 15 календарни дни за първия и всеки следващ договор за кредит при условията на кредитния продукт „Кредисимо до заплата“, поредността на който е кратна на 7, с избран период на револвиране от 15 дни. В случай, че периодът на револвиране бъде продължен с нов такъв, условията се променят съответно, при спазване на ОУ, като размерът на погасителните вноски за следващите периоди на револвиране се определя като лихвеният процент се начислява върху непогасения размер на главницата за съответния период на револвиране. Според р. II, §7, период на револвиране е фиксиран като продължителност времеви период, за който се отпуска креди, при изтичането на който следва да се погаси кредитът. Броят на периодите не револвиране е неограничен. Според §8 револвираща лихва е лихва във фиксиран размер, начислявана за всеки период на револвиране. В §т.10, б.“б“ е прието, че ако главницата не бъде погасена на падежа, кредитът автоматично се продължава с нов период на револвиране, за който се начислява нова револвираща лихва върху непогасената част от главницата.

Във връзка с твърдението на ответника за сключване на договор за кредит с номер 779143, ищецът е представил Заявление със същия номер от 13.12.2016 г., за което твърди, че е било анулирано. Към исковата молба е приложено Заявление с № 779355/13.12.2016 г., по което е сключен представения договор за кредит.

Видно от Договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2016 г., сключен между страните по делото, поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил спрямо длъжника да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор (чл.1 ал.1). За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение *** поръчителя, посочено в Приложение №1 към договора –до падежа -98.46 лв. и за всеки нов период на револвиране -98.46 лв. Съгласно Раздел IV, чл. 8, ал. 4 на Договора за предоставяне на поръчителство ответникът има право да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на „Ай Тръст“ или на „Кредисимо“, или по други начини, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5, „Кредисимо“ е овластено да приема вместо поръчителя плащане от ответника на възнаграждението му, както и на всички други негови вземания. В случай че платената сума не е достатъчна да погаси изискуемите задължения, се погасяват с приоритет задълженията към „Ай Тръст“. Договорът за поръчителство между страните е сключен въз основа на Раздел III, чл.12 от ОУ и чл. 4 ал.1 от договора за кредит- когато е посочено в заявлението, че кредитополучателят ще предостави обезпечение -или във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или като сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Сключен е и Договор за поръчителство от 13.12.2016 г. между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил да отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за всички задължения по договора за потребителски кредит. В чл.3 ал.2 се съдържа уговорката, че „Ай Тръст“ ЕООД остава задължено и след падежа на главното задължение, независимо дали кредиторът е предявил иск срещу длъжника или поръчителя в 6-месечен срок от него. Съгласно чл.4 ал.1 от този договор, аналогичен на чл.3 ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения. В чл.3 ал.2 от последния договор е прието, че поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от кредитора искане за плащане най –късно в деня, следващ постъпването на искането, както и да му предостави получената от „Кредисимо“ информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на всеки вид задължение поотделно, вкл. за направените от кредитора разноски за събиране на вземанията му. Съгласно ал.4 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да му представи информация за размера на платените вземания и за задълженията му към поръчителя. Във въззивното производство са представени доказателства за изпълнение на тези задължения- разпечатка на електронни уведомления, изпратени от „Ай Тръст“ на ответника на 16.07.2018 г. и 20.07.2018 г. С първото се съобщава отправеното от кредитора искане за плащане от поръчителя, а с второто- извършеното плащане. Посочен е размерът на процесните задължения, платени от ищеца на кредитора и задълженията на длъжника към ищеца.

Ищецът е представил Протокол № 246/23.05.2017 г. за това, че административните разходи за събиране на вземания от М.М. са в размер 22.36 лв. Представено е Удостоверение за погасени задължения от 20.03.2019 г., издадено от „Кредисимо“ ЕАД за това, че след изпратено искане за плащане от „Кредисимо“ ЕАД на 20.07.2018 г., „Ай Тръст“ ЕООД в качеството си на поръчител и солидарен длъжник по договорите за поръчителство за задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 779355, е погасил всички дължими суми от кредитополучателя по договора за кредит. След изпълнението на задължението за плащане от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по силата на така сключените договори, „Кредисимо“ ЕАД няма финансови претенции към длъжника, тъй като задълженията са погасени от поръчителя.

По реда на чл. 192 от ГПК е представена от „Изипей“ АД- гр.София Разписка от 13.12.2016 г., видно от която „Кредисимо“ АД е предоставило на М. М. М. на основание „Кредисимо до заплата“ сумата 600 лв., която е изплатена на лицето срещу подписа му в разписката.

Ответникът е представил нареждане за кредитен превод, видно от което на 29.01.2017 г. на „Кредисимо“ АД е преведена сумата 627 лв. за М.М.М. с основание „погасяване договор 779143 – обединен“.

От заключението по счетоводната експертиза се установява, че задълженията на М.М., произтичащи от договор за потребителски кредит № 779355 и договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2016 г. не са погасени в пълен размер от длъжника. С постъпилото плащане на 30.01.2017 г. в размер на 627 лв. са погасени: договорна лихва за периода 29.12.2016 г. – 11.02.2017 г. в размер на 30.96 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство – 295.38 лв., главница – 300.66 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК остатъкът от задължението на ответника е в общ размер на 464.75 лв., от които главница 299.34 лв., договорна лихва за периода 12.02.2017 г. – 12.05.2017 г. - 30.90 лв., административни разноски – 22.36 лв. и възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство – 112.15 лв. По поставената от ЯОС допълнителна задача вещото лице е извършило проверка в счетоводствата на „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД и е установило, че е извършено прихващане между дружествата със Споразумение за насрещно прихващане от 31.07.2018 г. по списък на изискуеми задължения на потребители към „Кредисимо“ АД в общ размер на 279 749,34 лв., в който са включени и задълженията на ответника М.М. към кредитора: главница 299.34 лв., договорна лихва - 30.90 лв., административни разноски – 22.36 лв.. Прихващането е осчетоводено от ищеца по сметка 499 „Други кредитори“ и см.531/2 „Вземания по договори за поръчителство (от „Кредисимо“)- 279749,08 лв.. Искането за плащане от кредитора е от 16.07.2018 г., последвало е Допълнително споразумение от 20.07.2018 г., с което срокът за плащане е продължен до 31.07.2018 г., когато е сключено Споразумението за насрещно прихващане.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:

ЯРС е постановил валидно, допустимо, но неправилно решение.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл. 143 ал.1 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 138 ал.1 от ЗЗД урежда договора за поръчителство, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на неговото задължение, а според ал.2 поръчителството може да съществува само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение.

Съгласно чл. 143 ал.1 изр.1 и 2 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

По делото е безспорно подаването на заявление от ответника за сключване на договор за кредит по електронен път и сключването на такъв. Относно спорния номер, установи се, че са подадени две заявления от М. М. до кредитора, като договор е сключен по това с номер 779355/13.12.2016 г., посочен в заявлението чл. 410 от ГПК на „Ай Тръст“ за издаване на заповед за изпълнение, както и в самата заповед, връчена на длъжника. Безспорно е получаването на сумата от 600 лв. от последния на каса на „Изипей“ АД по договор за кредит. С оглед на тези обстоятелства между страните по него е възникнало облигационно правоотношение, съответно задължение за връщане на дадената сума. Не е спорно, че длъжникът не е извършил плащане в гратисния безлихвен период- до 28.12.2016 г. Дължи и възнаградителната лихва за периодите на револвиране. Предвид сключения договор за поръчителство с ищеца, налице и задължение за плащане на договореното възнаграждение. Касае се договор, който изрично не е уреден от закона, но чието сключване е допустимо съобразно чл.9 от ЗЗД.

Безспорно е извършеното от длъжника плащане след падежа по банков път. В платежния документ не са посочени по вид и размер конкретните задължения, които се погасяват, а записването „погасяване договор 779143 – обединен“ не насочва недвусмислено към сключения договор за кредит. С оглед на това, кредиторът, съгласно счетоводната експертиза, е отнесъл плащането към вземанията за договорна лихва за периода 29.12.2016 г. – 11.02.2017 г. в размер на 30.96 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство – 295.38 лв., главница – 300.66 лв. Останали са неплатени вземания, за които са настъпвали периоди на револвиране, уговорени с договора за кредит, т.е. чийто падеж се е подновявал многократно по смисъла на §10 б.“б“ от ОУ. С оглед на това са неоснователни възраженията за изтичане на срока по чл. 147 ал.1 от ЗЗД, считано от падежа на главното задължение, до датата на искането на кредитора към поръчителя да заплати вземанията.

Що се отнася до възражението, че искането не е било съобщено на длъжника, както и плащането от поръчителя, пред ЯОС са представени доказателства за такова съобщаване, извършено по уговорения електронен път. Същите са допустими с оглед процесуалния пропуск на ЯРС да укаже доказателствена тежест за спорните факти в доклада по делото, с който са дадени указания на ищеца единствено относно сключването на сочените от него договори и размера на претенциите. В решението съдът е приел за недоказани твърденията, направени иначе с исковата молба, че поръчителят е уведомил длъжника за отправеното искане от кредитора за изпълнение на задълженията, както и за плащането от поръчителя. С оглед на тези обстоятелства писмените доказателства, приложени към въззивната жалба, са допустими на осн. чл. 266 ал.3 от ГПК, тъй като съдът е пропуснал да укаже освен доказателствената тежест, и че ищецът не сочи доказателства за релевантните факти.

Във връзка с оспореното от ответника плащане от поръчителя в жалбата се излагат доводи за процесуални нарушения, свързани с непоставяне на задача към вещото лице за това плащане. Сочи се и, че решението е необосновано. Тези възражения съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК, т.3, са основание за служебно назначаване на експертиза от въззивния съд. В случая ЯРС е назначил експертиза по искане на ответника, без да постави задача за проверка на плащането от поръчителя. В заключението е изследвано само плащането, направено от длъжника. Както сочи и въззиваемата страна в отговора си, вещото лице е работило само по материалите по делото, т.е. не е правило справки в счетоводствата на кредитора и поръчителя. ЯРС е приел, че представеният документ-удостоверение от кредитора- не доказва надлежно плащане на процесните вземания от поръчителя, тъй като не съдържа конкретен размер на задълженията. С оглед на изложеното във въззивното производство е поставена задача на счетоводна експертиза да направи проверка в счетоводствата на дружествата за извършените от поръчителя плащания. Вещото лице е установило осчетоводяване на извършено от тях прихващане на насрещни вземания, между които и процесните. Съгласно чл. 103 от ЗЗД прихващането е допустим от закона способ за погасяване на задължения, поради което настоящият състав приема, че е настъпил погасителния ефект на извършеното между кредитора и поръчителя прихващане.

Доводите на ответника във връзка с факта, че кредиторът е собственик на капитала на дружеството- поръчител не се споделят от въззивния съд, доколкото се касае за отделни юридически лица, със самостоятелна правосубектност, които при липса на законова забрана могат да встъпват в договорни правоотношения помежду си и да изпълняват поетите едно спрямо друго задължения, вкл. за плащане на парични суми, съответно –да ги прихващат.

С оглед на това е налице хипотезата на чл. 143 ал.1 от ЗЗД, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Ответникът дължи връщане на неплатената част от заетата сума, договорни лихви, разходи и договореното възнаграждение на поръчителя, тъй като съгласно чл.20а ал.1 от ЗЗД, договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили.

Тъй като решението на ЯРС е неправилно, следва да бъде отменено.

Искането на въззивника за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал.1 вр. ал.8 от ГПК следва да бъде уважено. За въззивната инстанция са дължими разноски в размер на 400 лв., а за първата-275 лв. (вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за двете инстанции). В заповедното производство са дължими разноски от 75 лв. (ДТ от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.).

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №506/02.07.2019 г., постановено по гр.д. № 4943/2018 г. по описа на Ямболски районен съд и вместо него постановява:

ПРИЕМА за установено, че М.М.М. *** дължи на „Ай Тръст“ ЕООД -гр.София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център България, сграда А, представлявано от управителя И. Ш., ЕИК 203508899, по Договор за потребителски кредит № 779355/13.12.2016 г., сключен между „Кредисимо“ АД и М.М.М., и Договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2016 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и М.М.М., сумите: 299,34 лв. -главница, 22,36 лв. административни разноски, 30,90 лв. – договорна лихва за периода от 12.02.2017 г. до 12.05.2017 г., 112,15 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 06.08.2018 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3069/2018 г. на ЯРС.

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,***, да заплати „Ай Тръст“ ЕООД - гр.София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център България, сграда А, представлявано от управителя И. Ш., ЕИК 203508899, направените по исковото производство разноски в размер на 675 лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 75 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.