Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ямбол, 11.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Л. Р. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 256/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена са въззивни жалби от Я.И.П. ***, чрез адв. И.Г. и на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Н.Р., против Решение № 508/03.07.2019 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 4163/2018 г., с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Я.И.П. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ  сумата от 1000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда на ОС - Ямбол, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.10.2016 г. до окончателното изплащане, а искът за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лв. е отхвърлен като неоснователен, както и е осъдена Прокуратурата да заплати и сумата от 300 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото обвинение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.10.2018 г. до окончателното изплащане, да заплати и сумата от 800 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. чл.3, т.1, предл.1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2017 г. до окончателното изплащане, а искът за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 7000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

Въззивната жалба на Я.И.П. е насочена срещу отхвърлителните части на решението. Иска се изменението му в тези части, като бъдат уважени исковете относно неимуществените вреди в пълен размер. Сочи се, че неправилно съдът е определил размера на обезщетението за претърпените морални болки и страдания, които според въззивника следва да бъдат репарирани от ответника в значително по-висок размер. Определеният с решението не съответства на тежестта на уврежданията, на степента и интензитета на преживените страдания. Заявено е, че наказателното производство е продължило близо година по първото обвинение и година и половина по второто обвинение при положени максимални усилия от страна на обвинението да докаже престъпна деятелност, която въззивникът не е реализирал. Бил е принуден да изтърпи две денощия в ареста, на осемнадесетгодишна възраст, все още ученик, непосредствено преди абитуриентския му бал, в среда на преобладаващи рецидивисти. От преживения стрес от престоя му в ареста се е влошило здравословното му състояние, като месеци наред не е можел да спи, да се храни, да ходи на училище, чувствал се е унижен пред съученици и учители, пред семейството си, като родителите му дори са отказали да финансират кандидатстването му във висше учебно заведение. Предявените му неоснователни обвинения и последиците от тях са причинили сериозен трус в отношенията с родителите му. Вследствие на второто му обвинение, те не са искали да живеят със сина си под един покрив, поради което и близо година е живеел сам. Първоначално, през 2013 г. съучениците и приятелите му са се отдръпнали от него, учителитете му са се държали резервирано, а момичетата не са искали дори да контактуват с него, понеже случаят е бил отразен в електронните медии. Години наред въззивникът не е можел да си намери приятелка, страдал е от липса на социални контакти и не е можел да си намери работа. Повече от две години и половина са преминали в унизителни разпити пред разследващи полицаи, съдии, прокурори, което е причинило унижения, неописуеми душевни страдания. Лицето се е чувствало оскърбено и подтиснато, страхувало се е, че може да бъде осъдено.

Не е подаден отговор на жалбата от насрещната страна.

Въззивната жалба на Прокуратурата на Република България е насочена срещу тези част на решението, с които са уважени частично исковете за обезщетение за неимуществени вреди и искът за обезщетение за имуществени вреди. Сочи се, че решението е неправилно. Не са били доказани претърпени неимуществени вреди от ищеца, които да са пряка последица от водените наказателни производства. Не са били прилагани спрямо лицето никакви ограничителни мерки или забрани. В жалбата се иска ЯОС да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете за обезщетение на неимуществени вреди или да определи значително по-ниско по размер обезщетение.

Не е подаден отговор на жалбата от насрещната страна.

В с.з. въззивникът Я.И.П. не се явява, процесуалният му представител поддържа жалбата и пледира за уважаването й и отмяна на решението на ЯРС в отхвърлителната му част, съотв. за уважаване на предявените искове в пълен размер.

Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Т. С., поддържа своята въззивна жалба и пледира за уважаването й, съответно за отхвърляне на жалбата на противната страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Я.И.П. против Прокуратурата на Република България искове, с които се претендират обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от незаконни обвинения, по които ищецът е оправдан. За обвинението в престъпление по чл. 325, ал.2, вр. чл.1 от НК се иска сумата от 10 000 лв. за неимуществените вреди, ведно със законната лихва от 22.10.2016 г. до окончателното плащане и 300 лв. за имуществени вреди (заплатен адвокатски хонорар), ведно с лихвата от предявяване на иска. За обвинение в престъпление по чл. 354, ал.5, вр. чл. 3, т.1, предл. 1 от НК се иска сумата от 7000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.11.2017 г. до окончателното плащане. Описани са вредите, изложени подробно и във въззивната жалба, за които ищецът счита, че са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

В срока за отговор ответникът е възразил, че исковете са неоснователни, като са недоказани твърдените вреди, размерът на претендираните обезщетения е завишен.

ЯРС е уважил частично исковете за неимуществените вреди, като е приел, че сроковете от повдигане на обвинение до влизане в сила на оправдателните присъди са кратки- по-малко от година, вредите не надхвърлят обичайните и не са с голям интензитет, като единствено задържането във връзка с първото обвинение засилва интензитета на вредите и обуславя по-висок размер на обезщетението. Искът за обезщетяване на имуществените вреди е уважен изцяло като доказан с оглед заплащане на адвокатски хонорар по досъдебното производство.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не се спори по делото, а и от приложените НОХД № № 343/2013 г. и АНД №750/2017 г., двете по описа на ЯРС, се установява, че са образувани посочените в исковата молба наказателни производства.

По БП № 92/2013 на РУП-Ямбол, с Постановление за привличане на обвиняем от 23.01.2013 г. на мл. разследващ полицай в РУП-Ямбол ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по 325, ал.1 от НК, за извършени на 21.01.2013 г. на кръстовище в гр.Ямбол непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителна дързост и цинизъм- отправил закани за саморазправа към лице, насочил газово сигнално оръжие и нанесъл удар в областта на главата му. Разпитан е на същата дата, видно от протокола за разпит на обвиняем. С постановление на ЯРП от същата дата е бил задържан в ареста на ОЗ“ИН“ за 72 часа. На 25.01.2013 г. ЯРП е изготвила предложение до ЯРС по чл. 64, ал.1 от НК за вземане срещу обвиняемия на мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от същата дата ЯРС е оставил без уважение искането и е взел мярка „подписка“. С Постановление от 31.01.2013 г. ЯРП е преобразувала бързото производство в досъдебно производство за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК. На 13.02.2013 г. разследването е предявено на обвиняемия. На същата дата ДП е изпратено на ЯРП с мнение за съд. С Постановление от 06.03.2013 г. на ЯРП Я.П. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. чл. 1 от НК, описано в първоначалното постановление за привличане на обвиняем, с добавено обстоятелство, че с газовият пистолет е произведен изстрел във въздуха. Обвиняемият отново е разпитан, предявено му е и разследването.

Прокуратурата е изготвила обвинителен акт на 14.03.2013 г., внесен в ЯРС на 18.03.2013 г. По образуваното НОХД № 343/2013 г. на проведените 2 съдебни заседания обвиняемият се е явявал лично, заедно с адвокат, като се е явил и в единственото с.з. пред ЯОС на 25.09.2013 г.. С присъда от 10.06.2013 г. ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал.1 от НК и оправдан по обвинението по чл. 325, ал.2 от НК –че е извършил деянието с изключителна дързост и цинизъм, като на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Въззивната инстанция е постановила Решение от 22.10.2013 г., с което присъдата е отменена и ищецът е оправдан по обвинението в извършено престъпление по чл. 325,ал.1 от НК, а съдебното производство е било прекратено и делото върнато на ЯРП по компетентност. Съдът е приел, че се касае за дребно хулиганство, подсъдимият не е удрял постралото лице, не е насочвал оръжие към него, а единствено е произвел изстрел във въздуха.

По НАХД № 1448/2013 г. на ЯРС е постановено Решение от 29.11.2013 г., с което Я.П. е признат за виновен в извършването на непристойни действия –саморазправа и произвеждане на изстрел с газов пистолет и на осн. чл. 1, ал.1 от УБДХ на нарушителя е наложена глоба в размер на 200 лв

По ДП № 616/2016 г. на РУ-Ямбол с Постановление от 02.05.2017 г. на ст. разследващ полицай ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, предл. 1 от НК за извършено деяние на 30.08.2016 г. -държал в себе си високорискови наркотични вещества. На същата дата е разпитан в това качество. С Протокол от 04.05.2017 г. разследването е му предявено. ДП е изпратено на ЯРП с мнение за предаване на съд. С Постановление от 31.05.2017 г. на ЯРП ДП е внесено в съда с искане обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК. По образуваното АНД № 750/2017 г. по описа на ЯРС е проведено едно съдебно заседание, на което подсъдимият не се явил. С Решение от 14.06.2017 г. е признат за виновен по повдигнатото обвинение, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба. По ВАНД № 236/2017 г. Я. П. отново не се явил, като с постановеното Решение от 15.11.2017 г. на ЯОС е отменено първоинстанционното такова, а подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

По ДП ищецът е представил Договор за правна защита и съдействие (на л. 11 от ДП), сключен с упълномощения адвокат, на когото е заплатил възнаграждение в размер 300 лв. Отбелязано е, че възнаграждението на адвоката е платено в брой.

По делото са разпитани свидетели: М. П.-майка на ищеца и В. П.-негова сестра, които сочат, че след задържането му по първото обвинение не е изглеждал добре, бил е блед, отпаднал, плачел, не е искал да се храни, да разговаря. Майка му е „застанала изцяло зад него“, а баща му като по-строг малко го е подкрепил, тъй като е считал, че е засегнат авторитетът на семейството. Отношенията им с него са се изострили. Семейството е притежавало малък семеен бизнес-автомивка и къща за гости в Жеравна. За обвинението са разбрали клиенти, приятели и познати. Имало е медийно разгласяване, като сестрата на ищеца дава показания, че се касае за „БТВ-новините“ и „Нова телевизия“, както и интернет. Той е бил тогава на 18 г. Съучениците му са отказали да комуникират с него, освен двама-трима. Класният ръководител е отказал да го вземе на организираната по повод на абитуриентския бал екскурзия в Турция. Не е кандидатствал във висше училище, защото се е затворил в себе си. Парите за кандидатстване са били изразходени по делата. Ищецът работи в семейния бизнес, за който се грижи. Отказано му е било да го вземат на работа в дискотека заради честите му посещения в полицията. Разделил се е с приятелката си, заради лошото мнение на родителите й за него като престъпник, а приятелите му са останали двама – трима. По повод на второто дело през 2017 г. полицията всеки ден е посещавала дома им. Ищецът не е можел да спи, отказал е на майка си да пие успокоителни. Отделил се е за известно време от семейството си и е заживял самостоятелно. Родителите му са заминали поотделно в чужбина, за да не се разведат, тъй като отношенията им са се сринали. Срещу Я.П. има и други дела.

По делото е представена разпечатка от интернет страница с информация за деянието през 2013 г., в която се съдържат само инициалите Я.П.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това са допустими, а разгледани по същество се явяват неоснователни по следните съображения:

ЯРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 пр.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ-за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди. Съгласно чл.2, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от изчерпателно изброените незаконни действия, между които в т.3 попада обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Неимуществените вреди представляват едно накърнение на неимуществено право на личността (право, произтичащо от личността – на живот, свобода, чест, свобода на мисълта и пр.), от което са последвали за тази личност съответни болки, морални терзания, душевно безпокойство. Ищецът претендира обезщетение на претърпени болки, морални страдания, свързани със засягане на достойнството, честта, доброто име. Доброто име на личността е положителната обществена оценка, нейната известност в обществото като човек нравствен, морален, достоен за уважение. Честта и достойнството поначало са неделими, но обикновено честта се свързва с положителната обществена оценка за личността, а достойнството-със самооценката на човека за собствената му обществена значимост.

По делото се установи, че е налице повдигане на обвинение по две наказателни дела и оправдаване на ищеца. Т.е. налице е законовата предпоставка за отговорността на държавата. Съгласно Решение № 621/22.10.2010 г. по гр.д.№ 1927/2009 г., ІV г.о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК, действията на прокуратурата биха били законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила присъда, а в противен случай са незаконни, защото чрез тях е ограничено правото на спокоен живот на лицето.

В тежест на ищеца е да докаже с пълно доказване съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК, че са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинната им връзка с обвинението, които факти са оспорени от ответника. В този смисъл е трайната практика на ВКС (напр. Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г., г. к., ІІІ г. о).

Установиха се от материалите по ДП и НОХД фактите, изложени в исковата молба относно неблагоприятна промяна в ежедневието, свързана с явяването на ищеца на разпити, на привличане на обвиняем, предявяване на разследване, явяване в съдебни заседания (общо 3 пъти), т.е. бил е принуден да съобразява ангажиментите си с водените наказателни производства, с което е ограничена личната му свобода за период от по няколко месеца, считано от привличането като обвиняем на 23.01.2013 г. по първото обвинение до влизане в сила на оправдателната присъда на 22.10.2013 г. и от обвиняването за второто деяние на 02.05.2017 г. до влизане в сила на оправдателното решение на 15.11.2017 г.

По делото са установени преживени от ищеца морални страдания- стрес, понижен емоционален тонус, затваряне в себе си в резултат от обвинението, ограничаване на социалните контакти. Гласните доказателства еднопосочно установяват тези факти, които са обичайно следствие за човешката психика от повдигане на обвинение.

Противно на изискванията на чл. 154 ал.1 от ГПК не са представени доказателства за промяна на здравословното състояние на ищеца. Не са представени медицински документи от посещение на лекар. Няма доказателства за твърдението в исковата молба, че месеци наред не е можел да ходи на училище.

Ако показанията на свидетелите по настоящото дело се приемат като дадени от заинтересовани от изхода му лица по смисъла на чл. 172 от ГПК, каквито възражения се излагат от прокурора в пледоарията му, то не следва да се кредитират само за обстоятелства, стоящи извън обичайните последствия за човешката личност от повдигане на обвинение. Свидетелите безпротиворечиво сочат, че ищецът е ограничил сам контактите си. Не е обективно установено какъв е бил кръгът от приятелите му, които след обвинението са се отдръпнали. Няма обективни данни за причините за раздяла с приятелката му. Няма други доказателства за медийно разгласяване на деянията, нито за конкретната информация, която е била съобщена и дали е споменато името на ищеца. Представена е единствено разпечатка от интернет страница, съдържаща само инициалите „Я.П.“. Няма данни кои са клиентите, познатите и въобще лицата, научили за обвиненията, за които сочи св.Пенчева. Поради липсата на други доказателства съдът не може да приеме за доказани фактите само въз основа на показанията. Съдебната практика (решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК), приема, че показанията на лица, които са заинтересовани от изхода на спора в полза на ищеца за изгодни за него обстоятелства следва да бъдат кредитирани, доколкото са подкрепени от други доказателства (Решение № 673 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 1916/2009 г., ІV г.о., Решение № 70/29.03.2016 г. по гр.дело № 5257/2015 г., ІV г.о.). Кредитирането само на показанията на заинтересовани свидетели е процесуално нарушение.

Що се отнася до разрива в отношенията му с родителите, свидетелите сочат, че е имал пълна подкрепа от майка си, а баща му малко го е подкрепил, защото е бил по-строг. Свидетелите не подкрепят твърдението, че родителите не искали да бъдат под един покрив със сина си, като според св.П. той сам е решил да се отдели в друго семейно жилище. За настъпил разрив се сочи в отношенията между самите родители, които са заминали поотделно в чужбина, за да не се разведат. Предмет на делото обаче не е тяхна претенция за обезщетение и последиците за самите тях са ирелевантни за настоящия спор.

Размерът на обезщетението за установените вреди, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, следва да бъде определен по справедливост, според вътрешното убеждение на съда, основано на вида, обхвата на вредите, времетраенето и интензитета им. Трайната практика на ВКС приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства. Такива обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите, има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца (Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г., ІV г.о. на ВКС), както и възраст на увредения, обществено и социално положение (Решение № 321 от 26.11.2014 г. по гр. д. № 2516/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).

За първото обвинение за престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години (за хулиганство по чл. 325 ал.2 от НК)- не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т.7 от НК. Взета е била най- леката мярка за неотклонение –„подписка“, като не е уважено искането за „задържане под стража“. Лицето е било предварително задържано за 72 ч.. Периодът от първоначалното повдигане на обвинение до влизане в сила на оправдателната присъда обхваща 10 месеца – продължителността му е незначителна от гледна точка на живота на човешката личност, т.е. касае се за разумен срок. Не е доказано с пълно доказване твърдяното медийно разгласяване на повдигнатото обвинение. Не е доказано влошаване на здравословното състояние от обвинението. Лицето е в трудоспособна възраст по време на наказателното производство - активен етап от професионалното и личностно развитие. Не е имало високо обществено положение, не е било публична личност. Относно социалния статус- било е учаник. Няма данни за предходни осъждания.

Както вече се посочи за конкретните преживявания на ищеца, свидетелите дават показания за преживян стрес, ограничаването на контактите с хора, което може да се определи като затваряне в себе си, очертаващо засягане на достойнството на личността. Тези факти сочат на преживяното безпокойство, напрежение, довели до промяна на обичайния начин на живот. Липсват данни за тежко засягане на психиката и нейното увреждане.

Следва да се има предвид и факта, че е с присъдата на ЯРС лицето е оправдано частично-по квалифицирания състав, което намалява степента на заплахата от наказателна репресия и обуславя намаляване на интензитета на неприятните преживявания на ищеца и продължителността на увреждането.

Тъй като по делото се установи увреждане, макар и не в посочените в исковата молба обхват и степен, установи се, както се посочи, неблагоприятно засягане на личния живот на лицето- ограничаване на личната му свобода за непродължителен период, т.к. е налице пряка причинна връзка между действията по обвинението и вредите, доколкото без извършването им не биха настъпили, съдът намира, че ЯРС правилно е определил размера на обезщетението за сумата от 1000 лв., който съответства на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за живот в страната към момента, в който са търпени неимуществените вреди и няма да бъде източник на обогатяване за пострадалия. (В тази връзка е застъпено от ВКС становище, че съдебната практика при обичайните за причиненото от незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство, страх, определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното производство- Решение № 79 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г., IV г. о., Определение № 753 от 1.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2018 г., IV г. о.). За определяне на размера има значение и фактът, че лицето е било задържано за 72 часа, което завишава интензитета на претърпените вреди, както правилно е преценил районният съд. Искът за разликата над определения размер на обезщетението до претендираната сума правилно е бил отхвърлен като неоснователен.

Искът за обезщетение на имуществените вреди правилно е бил уважен. По делото се установи, че е заплатено адвокатско възнаграждение по ДП в размер на 300 лв. Тълкувателно решение №1/2017 г. от 11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС застъпва съдебната практика, че заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

Що се касае до вредите от второто обвинение- то е за маловажен случай и се предвижда наказание „глоба до хиляда лева“. Т.е. липсва заплаха за лишаване от свобода. Освен това искането на прокуратурата е било обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Не е бил задържан, не се е явявал в съдебни заседания. Наказателното производство от обвинението до оправдаването е продължило около 6 месеца –в кратък срок. С оглед на това ЯОС счита, че определеният от районния съд размер на обезщетението е достатъчен да репарира вредите. Следва да се има предвид и обстоятелството, че лицето, както заявяват близките му, е разследвано и по други дела, т.е. не може да се приеме, че твърдените вреди произтичат само и единствено от незаконното обвинение.

Тъй като въззивните жалби се явяват неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение, а решението на ЯРС като правилно, следва да бъде потвърдено.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №508/03.07.2019 г., постановено по гр.д. № 4163/2018 г. по описа на Ямболски районен съд.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.