Р Е Ш Е Н И Е

№ 13.11.2019 год. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І -ви въззивен граждански състав

на 15.10.2019 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. МАРТИНА КИРОВА

Секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия М. Кирова

в.гр.д.№ 248/2019г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.С.С., с ЕГН ********** ***, представлявана от пълномощника - адв.Е.М. *** и по въззивна жалба на Д.С.И., с ЕГН ********** и Е.И.И., с ЕГН **********,***, представлявани от пълномощника - адв.С.В. ***, двете против Решение №536/10.07.2019 г., постановено по гр.д.№1349/2019 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е осъдил Х.С.С. да заплати на Д.С.И. и Е.И.И. сумата от 100,63 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот за периода от 29.10.2018 г. до 09.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.04.2019 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за горницата над сумата от 100,63 лв. до сумата от 1600,00 лв., както и я осъдил да им заплати сумата от 41,76 лв. съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Със същото решение Д.С.И. и Е.И.И. са осъдени да заплатят на Х.С.С. сумата от 468,55 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

С въззивната жалба на Х.С.С. решението на ЯРС се обжалва в частта, с която предявеният иск е частично уважен за сумата от 100,63 лв., с твърдения за неправилност на същото, поради необоснованост - в разрез със събраните по делото доказателства. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания. Иска се отмяна на решението в атакуваната част, като при произнасяне по същество предявеният в производството иск да бъде отхвърлен изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноските по делото. Доказателствени искания не са направени.

С въззивната жалба на Д.С.И. и Е.И.И. решението на ЯРС се обжалва изцяло. Заявени са оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон, необоснованост и постановяване при съществени нарушения на процесуални правила. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания. Иска се отмяна на решението изцяло, като при произнасяне по същество предявеният в производството иск бъде уважен изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноските за двете инстанции. Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК никоя от страните по делото не е упражнила процесуалното право на писмен отговор по въззивната жалба на другата страна и не е депозирала такъв.

В с.з. въззивницата Х.С.С., редовно призована не се явява. Жалбата се поддържа от процесуалния й представител - адв.М. ***, ред.упълномощен, по изложените в същата съображения и се заявява оспорване на жалбата на насрещната страна. В тази насока в хода на устните прения адв.М. изтъква, че насрещната страна - ищците по първоинстанционното производство нито в иск.си молба, нито във въззивната си жалба сочат каква част от техния имот е ползвала доверителката му - ответница по гр.д. №1349/2019г. по описа на ЯРС, като и такива доказателства не са налице и по делото. Поради това според пълномощника на жалбоподателката С. не би могло по никакъв начин да се установи какво обезщетение се дължи. Възвежда се и аргумент, че не е установено по делото и кой е ползвал имота на ищците, поради което се прави искане по жалбата на насрещната страна да бъде прието, че искът на ищците е недоказан. Заявява се претенция за присъждане на разноски пред настоящата въззивна инстанция, както и при отмяна на първоинстанционното решение да бъдът присъдени и направените пълни разноски пред РС-Ямбол. Представя се списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК.

От въззивниците Д.С.И. и Е.И.И., също редовно призовани, в с.з. се явява лично въззивника Д.И.. Жалбата им се поддържа с изложените в същата съображения и доводи и с направеното с нея искане, от процесуалния им представител - адв.В. ***, ред.упълномощена. От страна на адв.В. се заявява оспорване на жалбата на насрещната страна, като в хода на устните прения се изтъква, че от иск.молба и от заключението по допуснатата в хода на съдебното дирене пред РС-Ямбол съдебно-техническа експертиза е установено, че доверителите й ползват само застроената част от жилищната сграда в процесния недв.имот, а останалата част от целия имот се ползва лично и само от ответницата. Заявена е претенция за разноски пред двете съдебни инстанции съгласно представен Договор за правна защита и съдействие.

След самостоятелна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящата въззивна инстанция приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред РС-Ямбол е образувано въз основа на искова молба, предявена от Д.С.И. и Е.И.И.,*** против Х.С.С. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС - за присъждане на обезщетение от 1 600.00 лв. за ползването през периода от 29.10.2018г. до 09.04.2019г. на притежаваната от ищците 15/16 ид.ч. от процесния ПИ с идентификатор №87374.530.22 по КК на гр.Я., целият с площ 250.00 кв.м. с административен адрес гр.Я., ул.“******“ № **, ведно с изградените в него сгради, ведно със законната лихва от 09.04.2016 г. до окончателното изплащане.

По делото не се спори, че страните са съсобственици на описания в обстоятелствената част на исковата молба недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №87374.530.22 по КК на гр.Я., целият с площ от 250,00 кв.м., с административен адрес гр.Я., ул.“*******“ № **, с трайно предназначение : „урбанизирана“ и начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., с номер по преходен план: 10681.0, ведно от изградените в имота: Жилищна сграда-еднофамилна на един етаж с идентификатор №87374.530.22.1 по КК на гр.Я., със застроена площ 34,00 кв.м., жилищна сграда –еднофамилна на един етаж с идентификатор № 87374.530.22.2 по КК на гр.Я., със застроена площ 82,00 кв.м., друг вид сграда за обитаване на един етаж с идентификатор № 87374.530.22.3 по КК на гр.Я.,със застроена площ 8,00 кв.м. и постройка за допълващо застрояване с идентификатор № 87374.539.122.4 по КК на гр.Я., със застроена площ 16,00 кв.м., при граници на ПИ : имоти идентификатори №87374.530.29; №87374.530.18; №87374.530.21, при квоти в съсобствеността: 15/16 ид.ч. за ищците и 1/6 ид.ч. за ответницата.

Не е спорно и обстоятелството, че ищците са отправили до ответницата Нотариална покана, връчена на 29.10.2018г., с искане за заплащане на обезщетение под формата на наем в размер на 300,00 лв. месечно, за ползата от която са лишени поради ползване от ответницата на по-голямата част от недвижимия имот, в сравнение с полагаемата й се 1/16 ид.ч., както от празното дворно прзно място, така и от всички сгради изградени в имота, считано от датата на получаване на настоящата покана.

Няма спор по делото, че ищците трайно живеят в процесния имот с административен адрес - гр.Я., ул.“********“ № **, на който адрес са пребивавали и през процесния период от време - от 29.10.2018г. до 09.04.2019г.

Безспорно е и обстоятелството, че ответницата Х.С. не живее в процесния имот, а живее трайно в гр.С., където е постоянния и настоящия й адрес.

Въз основа на представения от ответницата с писмения й отговор по чл.131 от ГПК документ за собственост - Нотариален акт за дарение №11, т.V, рег.№6332, д.№636/2006г. по описа на Нотариус Д.Л. с рег.№332 на НК, се установява, че същата е придобила право на собственост върху установените 1/16 ид.ч. от имота посредством дарствен акт от Х. З. И. и бащата на ответницата С. С.И., като дарителите са си запазили правото на ползване върху имота.

По делото и от двете страни са ангажирани гласни доказателства чрез показанията на допуснати свидетели - на страната на ищците - Н. Г. М. /зет на ищеца И./ и С. Д. М. /дъщеря на ищеца И./, а на страната на ответницата - Р. П. И. /майка на отв.С./ и Е. К. М. /съжителстващ на семейни начала с отв.С./. Макар и четиримата разпитани по делото свидетели да се явяват заинтересовани от изхода на делото с оглед на близката връзка със страните /роднинска, респ. на фактическо съжителство за св.М. с ответницата/, то съпоставени помежду им, показанията на двете групи свидетели не си противоречат, а напротив припокриват се с оглед на заявените твърдения по установяване на спорните по делото обстоятелства. Предвид на това съдът ги цени с доверие като представени обективно, последователно и логично. Показанията и на четиримата свидетели потвърждават възприетото за безспорно обстоятелство, че ответницата С. през процесния период от време не е живяла в процесния имот, а живее трайно в гр.С. като св.М. уточнява в тази насока, че с Х.С. живеят съвместно на семейни начала от 2005г. и към настоящия момент в гр.С.. И четиримата свидетели по недвусмислен начин заявяват, че в имота към момента живее майката на ответницата, а последната посещава имота по поводи /на помени след смъртта на баща й/ и празници /Коледа и Великден/, 2 пъти в годината според свидетелите на ответника и най-малко по 1 път в месеца според показанията на св.М.. Въз основа на показанията на св.М.и на свидетелите, ангажирани от ответника - И. и М. се възприема за достоверно, че в процесния имот за правнорелевантния период от време /29.10.2018г. до 09.04.2019г./ са живели майката и бащата на ответницата С. С.И. до смъртта на последния, поч.на 14.12.2018г., а след смъртта му в имота продължава да живее св.И.. Свидетелите на ответницата са категорични в показанията си, че в процесния имот Х.С. не държи свои лични вещи.

Прави впечатление, че в показанията на разпитаните по делото свидетели не се съдържа каквато и да е информация за спорното по делото обстоятелство - коя от страните каква част от процесното дворно място и кои от изградените в него жилищни сгради е ползвала през процесния период от време, като установяването му е в тежест на ищцовата страна по делото съобразно разпределената с доклада по чл.146 от ГПК от съдебният състав на ЯРС, разгледал делото, доказателствена тежест.

Пред РС-Ямбол е изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която - инж.Ф. Д., в отговор на възложените й задачи е отразила, че с оглед на притежаваната от ответницата 1/16 ид.част от процесния имот, на тази страна в процеса се полагат за ползване следните площи: - 7.25 кв.м. от жилищни сгради, 1.5 кв.м. от обслужващи сгради /гараж и склад/ и 15.60 кв.м. от дворното място. Вещото лице при извършения оглед на място в присъствието на майката на ответницата и на ищеца Д.И. е установило, че ответницата ползва жилищна сграда №1 със ЗП от 34 кв.м. по скица от КК и сграда от допълващо застрояване №4 със ЗП от 16 кв.м. А ищците ползват жилищна сграда № 2 със ЗП от 82 кв.м. по КК и друг вид сграда /склад/ № 3 със ЗП от 8 кв.м., като съгласно притежаваните от тях 15/16 ид.ч. от имота им се полагат за ползване следните площи - 108.75 кв.м. от жилищни сгради, 22.5 кв.м. от обслужващи сгради и 234.40 кв.м. дворно място. При огледа на място експертът е констатирал, че към жил. сграда №1 със ЗП от 34 кв.м., ползвана от ответницата, в действителност е извършено пристрояване по западната граница на имота, което не е нанесено на скицата от КК и поради това е отразено в заключението, че за да се определи площта, която ползва ответницата е необходимо да се извърши заснемане от геодезист. Едва след определяне на площите, които се ползват от ответницата – жилищна площ, площ на обслужващи сгради – гараж и склад и площ от незастроено дворно място, може да се определи дължимото на ищците обезщетение. За дворното място, за което е отреден ПИ с ид.87374.530.22 и което е самостоятелен имот с осигурен вход за достъп от ул.”******”, в.лице е констатирало, че незастроената част от него обхваща средната част на имота и представлява градина за цветя, която се ползва от майката на ответницата, като е осигурена пътека за преминаване и площ пред жил.сграда №2, която се ползва от ищците, където е изградена чешма. В заключението си вещото лице е определило размера на месечния наем за целия имот на 300 лв. по пазарен подход – метод на пазарните сравнения като е използвало като база за сравнение предложения за наеми на подобни имоти /посочени изрично на л.8 и 9 от заключението по СТЕ/, обявени в интернет сайтовете, но не и оферти за наем на жил.имоти в района на процесния. Или наемът за целия имот за процесния период от време от 29.10.2018г. до 09.04.2019г. възлиза на сумата от общо 1 610 лв.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивните жалби, депозирани от двете насрещни страни по производството, са процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирани страни при наличието на правен интерес.

Въззивният съд констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост.

В двете въззивни жалби са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради което съобразно нормата на чл.269 изр.2-ро от ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в тях.

Решението на РС-Ямбол  е валидно, а в обжалваните си части  - неправилно, противно на закона и несъответно на установените по делото, и релевантни за изхода му факти.

Въззивницата С. атакува решението в обжалваната му част като постановено с неправилни мотиви, като се възвежда, че същите не касаят настоящия казус, а обща съдебна практика и поради това се явява необосновано. За въззивницата не става ясно, как съда е определил каква част от ищцовия имот е ползвала ответницата, която да отговаря на припадащия се наем върху целия имот, представляващ база за определяне на обезщетението. Вместо това се акцентира, че първоинстанционният съд е изчислил в решението си, каква е частта на наема на собствената ид. част от имота на ответницата и е присъдил именно тази стойност да се заплати като обезщетение на ищците.

От своя страна въззивниците Д.С.И. и Е.И.И. атакуват изцяло решението на първоинстанционният съд като се навеждат доводи, че е постановено без да е извършена пълна, съвкупна и всестранна преценка на събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до необосновани и неправилни фактически и правни изводи, които не съответстват на събраните по делото доказателства. Тази страна в производството също навежда аргументи, че въз основа на неправилна преценка на заключението по допуснатата СТЕ решаващият първостепенен съд е приложил неправилен и необоснован метод като фактически е определил като дължимо обезщетение размера на месечния наем полагащ се за собствената на ответницата ид.част от имота, а не каква част от наема е дължима за неправомерно ползваната част на ищците.

Съдът намира, че спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по смисъла на ГПК доказателства, ангажирани и от двете страни по делото, които поотделно и в съвкупността си сочат  на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Пред тази инстанция не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва за установено нещо различно от установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка, която като такава се споделя от настоящия въззивен състав.

Правилно и съответно на търсената с иска защита първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, възлагайки на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Но постановения по този иск резултат, не кореспондира с установената по делото фактическа обстановка и не сочи на съответно прилагане на материалния закон. При иначе правилно дадената от правна страна квалификация на спора като такъв по чл.31, ал.2 ЗС, първоинстанционният съд не е дал съответен и изведен от фактите   по делото извод за частичната му основателност, за правната значимост на  предприетите от страните действия  като такива, обуславящи фактическия състав на регламентираната в  разпоредбата  чл.31, ал.2 от ЗС хипотеза на неоснователно обогатяване, както и за начина на формиране на присъдената част от претендираното обезщетение.

При преценка по същество:

Въззивната жалба на въззивницата С. се намери от ЯОС за основателна, а атакуваното решение на РС-Ямбол за неправилно, като съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Фактическият състав на иска по чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ е недвижим имот, какъвто е процесният случай, включва кумулативното наличие на следните предпоставки: -съсобственост между ищците и ответницата по отношение на имота; лично ползване от ответницата на целия имот или на площ, по-голяма от съответстващата на правата й в съсобствеността (лишаване от ползване на ищците); писмена покана, отправена от ищците до ответницата за заплащане на обезщетение; причинна връзка между невъзможността за ползване на имота от ищците и действията на другия съсобственик-ответник и ползата, която ищците са пропуснали след поканата - размера на обезщетението (обикновено в размер на дължимия пазарен наем). Или с оглед на това, за да бъде уважен в случая искът по чл.31, ал.2 от ЗС ищците следва да докажат осъществяването на следния фактически състав – съсобственост върху веща, ползването на цялата обща вещ от ответницата за задоволяване на нейни лични нужди, а именно: ползване на дворно място с площ от 250 кв.м., жилищна сграда със ЗП 34 кв.м., жилищна сграда със ЗП 82 кв.м., друг вид сграда със ЗП 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване /гараж/ със ЗП от 16 кв.м. и отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение, получена от ответницата.

В случая, наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот и посочените в него постройки през процесният преиод от време, е безспорно установен факт, като ищците притежават 15/16 ид.ч., а ответницата 1/16 ид.ч. от имота, недлежно индивидуализиран в обстоятелствената част на иск.молба.

Спорен с оглед реливираните в жалбата на въззивницата С. доводи, с които се атакува в обжалваната част решението на ЯРС, е другият релевантен елемент - личното ползване от страна на ответницата на целия имот, описан подробно в исковата молба, който включва и 1/16 ид. част собственост на ответницата С., в какъвто смисъл е заявената искова претенция с формулирания петитум. Втората предпоставка за уважаване на иска по чл.31, ал.2 ЗС - ползването на цялата обща вещта от ответника за задоволяване на свои собствени нужди, е налице  когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на другия съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности –в този случай той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС общата вещ. В този смисъл е възведеното в Тълкувателно решение 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по т.д. 7/2012 на ОСГК на ВКС.

В случая въз основа на доказателствената съвкупност е установено по безспорен начин, че през процесния период от време – от 29.10.2018г. до 09.04.2019г. в имота са живели и са го ползвали както ищците, така и за времето от 29.10.2018г. до 14.12.2018г. е живял и го е ползвал и бащата на ответницата С. С.И. по силата на учредено в негова полза от ответницата по безвъзмездно право на ползване по силата на Договор за дарение, обективиран в Нот.акт №11, т.V, рег.№6332, д.№636/2006г. по описа на Нотариус Д.Л. с рег.№332 на НК, и съпругата му – разпитаната по делото като свидетел Р.И., която е продължила да живее и да ползва безвъзмездно имота и след смъртта на съпруга си С. И., поч.на ****. до края на процесния период – 09.04.2019г. Тук е мястото да се посочи с оглед релевираното в жалбата на въззивницата С. оплакване за липса на установеност на упражнено от нея „лично ползване” на процесния имот, което настоящият въззивен съд не споделя, че по този въпрос е налице произнасяне на ВКС - разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК и последващата задължителна за съда практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение № 269 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 104 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5821/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 241 от 10.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 928/2014 г., I г. о., ГК и др. С оглед Тълкувателно решение № 7/ 2012 г. от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС, е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите на решението е посочено още, че за личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. За ирелевантно се преценя възведеното в жалбата на въззивницата С. обстоятелство държала ли е същата свои лични вещи в имота, които да обуславят лично ползване. Като съобразява постановеното от ВКС в цитираното Тълкувателно решение и цитираните Решения на ВКС настоящият въззивен състав приема, че по делото е безспорно доказан релевантният факт на личното ползване на процесния имот по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС от ответницата чрез посочените 3-ти лица - баща и майка, но по-съществен в случая е въпросът налице ли е установеност въз основа на доказателствената съвкупност на ползване на целия имот от страна на ответницата, притежаваща 1/16 ид.ч. от него.

Въз основа на извършения оглед на имота и констатациите на вещото лице, отразени в приобщеното по делото заключение на експерта Ф. Д. по допуснатата от РС-Ямбол СТЕ, настоящата въззивна инстанция приема за установено, че ответницата през правнорелевантния период е ползвала по посочения по-горе начин - опосредено чрез посочените 3-ти лица жилищна сграда №1 със ЗП от 34 кв.м. по скица от КК и сграда от допълващо застрояване №4 със ЗП от 16 кв.м., т.е. общо 50 кв.м. застроена площ от жилищни сгради и обслужващи такива, при полагаеми съгласно притежаваните от нея 1/16 ид.ч. от имота 7.25 кв.м. от жилищни сгради и 1.5 кв.м. от обслужващи сгради или общо 8.75 кв.м., а ищците ползват жилищна сграда № 2 със ЗП от 82 кв.м. по КК и друг вид сграда /склад/ № 3 със ЗП от 8 кв.м., като съгласно притежаваните от тях 15/16 ид.ч. от имота им се полагат за ползване следните жил.площи - 108.75 кв.м. от жилищни сгради и 22.5 кв.м. от обслужващи сгради. Или с оглед на това ответницата е ползвала през процесния период от време 41.25 кв.м. в повече застроена площ от жилищни сгради и обслужващи такива от притежаваните от нея 1/16 ид.ч. от същите, което не обосновава на извод, че е налице ползване от нейна страна както на цялата жилищна площ, така и на по-голяма част от жилищните площи. Освен това за недоказано съдът намира каква част от процесното дворно място през процесния период от време е било ползвано от ответницата по възприетия начин чрез 3-ти лица, а още повече да е било налице ползване на цялото дворно място от тази страна по делото. Прави впечатление обстоятелството, че вещото лице при извършения оглед на място е придобило непосредствени впечатления и е констатирало, че към жил. сграда №1 със ЗП от 34 кв.м., ползвана от ответницата, е извършено пристрояване по западната граница на имота, което не е нанесено на скицата от КК, с което в действителност е намалена незастроената част от дворното място. Възприетата от вещото лице незастроена и с оглед на извършеното застрояване неустановена по площ част от дворното място, обхваща средната част на имота и представлява градина за цветя, която се ползва от майката на ответника, като е осигурена пътека за преминаване и площ пред жил.сграда №2, която се ползва от ищците и където е изградена чешма. Неопределеността както на застроената част от дворното място, така и тази на незастроената площ от същото и необходимостта от заснемането им от геодезист, препятстват възможността да се определи каква площ от дворното място се ползва от ответницата, както и да се определи дължимото на ищците обезщетение. Предвид изложеното по отношение на дворното място настоящият въззивен състав формира единствено възможният извод, че ищците не са съумели да установят по несъмнен начин, че ответницата ползва лично за себе си дворното място, което по документи за собственост е с площ от 250 кв.м. и то по начин, който да възпрепятства достъпа на ищците до цялата площ или до по-голяма част от площта на дворното място. Въз основа на заключението на вещото лице е видно, че дворното място не е оградено и до него ищците имат свободен достъп, като при желание от тяхна страна могат да ползват същото съобразно правата си. От ищците не са изложени твърдения, че ответницата ги е възпрепятствала да ползват дворното място.

Поради тези съображения настоящата въззивна инстанция намира, че от така представените доказателства не се установява факта, че ответницата ползва цялото дворно място с постройките в него лично за себе си като възпрепятства ползването на имота от ищците. Или по делото ищцовата страна, в чиято тежест е, не е ангажирала доказателства, установяващи по несъмнен начин наличието на втората кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно осъществено лично ползване от ответницата на целия имот – дворно място и постройките в него или на площ, по-голяма от съответстващата на правата й в съсобствеността. Липсата на установеност на тази предпоставка обезсмисля обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на иска по чл.31 ал.2 от ЗС, тъй като за уважаването на тази претенция е необходимо кумулативното им наличие. Но за прецизност съдът намира да отбележи, че изпращането от ищците, респективно получаването от ответницата в случая на покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване не създава презумпция, че съсобственикът спрямо който е насочена се ползва от целия имот или от по-голяма част от него. Още повече с поканата не се установи ищците да са обективирали желание да ползват имота и да бъдат допуснати от ответницата за това.

След като не са провели пълно доказване, по реда на чл. 154 ал.1 от ГПК, на заявеното в обстоятелствената част на иск.молба ползване от страна на ответницата на целия процесен имот или на по-голяма част от него, обосноваващо наличието на втората кумулативна предпоставка от фактическия състав на иска по чл.31 ал.2 от ЗС, ищците следва да понесат тежестта от недоказването, а именно - съдът да приеме за неосъществил се съставът, обосноваващ претендираното обезщетение от 1 600 лв. за ползването от ответницата през периода от 29.10.2018г. до 09.04.2019г. на притежаваната от ищците 15/16 ид.ч. от процесния ПИ с идентификатор №87374.530.22 по КК на гр.Я., целият с площ 250.00 кв.м. с административен адрес гр.Я., ул.“******“ № **, заедно с изградените в него сгради, ведно със законната лихва от 09.04.2016 г. до окончателното изплащане.

Допуснатата от първоинстанционния съд незаконосъобразност при преценката на фактите към предявената на основание чл.31, ал.2 от ЗС претенция, мотивира коментара на въззивния съд по същество на спора. Като е стигнал до друг правен извод въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност РС-Ямбол е постановил неправилно Решение, което подлежи на отмяна в уважената част на исковата претенция по чл.31 ал.2 от ЗС, а именно за присъденото в полза на ищците Д.С.И. и Е.И.И. дължимо от ответницата Х.С.С. обезщетение в размер на 100,63 лв. за лишаване от правото на ползване на процесния съсобствен имот за периода от 29.10.2018 г. до 09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.04.2019 г., до окончателното изплащане, и на отхвърляне в тази част, както и на потвърждаване в останалата част, с която е отхвърлен иска на ищците за горницата над сумата от 100.63 лв. до сумата от 1600.00 лв., ведно с лихвата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Предвид на гореизложеното, въззивната жалба на ответницата Х.С.С. се явява основателна, а въззивната жалба на ищците Д.С.И. и Е.И.И. се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Разпределението на отговорността за разноските зависи от изхода на спора. При отхвърляне на иска право на разноски за двете инстанции на основание чл.78 ал.3 от ГПК има ответницата Х.С., а ищците нямат право на разноски. Това обуславя нуждата от отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските и постановяване направените от ответницата С. разноски в производството пред РС-Ямбол в размер на 500.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2019г. да бъдат заплатени от ищците Д.С.И. и Е.И.И..

При този изход на делото следва да бъде уважена и заявената претенция на въззивницата Х.С.С. въззиваемите по жалбата й - Д.С.И. и Е.И.И., да бъдат осъдени да й заплатят сторените в настоящото производство разноски в общ размер на 425.00 лева, от които 25.00 лв. представляващи заплатена ДТ за образуване на настоящото въззивно производство и 400.00 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно Договор за правна защита и съдействие от 26.07.2019г.

Водим от горното и на основание чл. 271 и чл. 272 от ГПК, ОС-Ямбол

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №536/10.07.2019г., постановено по гр.д. №1349/2019 г. по описа на Районен съд – Ямбол, В ЧАСТТА, с която Х.С.С., с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***,чрез адв. Е.М.-***, е осъдена да заплати на Д.С.И., с ЕГН ********** и Е.И.И., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, кант.*** – адв. В.-ЯАК, сумата от 100.63 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот за периода от 29.10.2018 г. до 09.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.04.2019 г., до окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА, с която Х.С.С., с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***,чрез адв. Е.М.-***, е осъдена да заплати на Д.С.И., с ЕГН ********** и Е.И.И., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, кант.*** – адв. В.-ЯАК, сумата от 41.76 лв. съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете, както и В ЧАСТТА, с която Д.С.И., с ЕГН ********** и Е.И.И., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, кант.*** – адв. В.-ЯАК, са осъдени да заплатят на Х.С.С., с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***,чрез адв. Е.М.-***, сумата от 468.55 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, предявен от Д.С.И., с ЕГН ********** и Е.И.И., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, кант.*** – адв. В.-ЯАК, против Х.С.С., с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Е.М.-***, за заплащане на сумата от 100.63 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот за периода от 29.10.2018 г. до 09.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.04.2019 г., до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №536/10.07.2019г., постановено по гр.д. №1349/2019 г. по описа на Районен съд – Ямбол в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска за горницата над сумата от 100.63 лв. до сумата от 1600.00 лв., ведно с лихвата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д.С.И., с ЕГН ********** и Е.И.И., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, кант.*** – адв. В.-ЯАК, да заплатят на Х.С.С., с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***,чрез адв. Е.М.-***, както направените в производството пред РС-Ямбол съдебно-деловодни разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лева, така и тези сторени във въззивната инстанция в размер на 425.00 /четиристотин двадесет и пет/ лева.

РЕШЕНИЕТО на осн.чл.280 ал.2 от ГПК е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.