Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ямбол, 04.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Л. Р. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 226/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадени са въззивни жалби от ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез адв.З.К. и от А.Д.Г., чрез адв. С.Ч., против Решение № 379/22.5.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 4950/2018 г., с което е осъдено „ЗД Бул Инс“ АД да заплати на А.Д.Г. на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди- болки и страдания от телесни увреждания от ПТП на 14.04.2018 г., причинени виновно от застрахования при ЗД „Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ Васил Илиев Йорданов -водач на лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“, с рег.№ У 1981 АТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 52,89 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2018 г. до окончателното й изплащане, а е отхвърлен като неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до предявения размер от 20 00 лв. и за лихвата за забава върху сумата 5000 лв. за периода от 14.04.2018 г. до 08.08.2018 г..

Въззивната жалба на ЗД „БУЛ ИНС” АД, допълнително уточнена, е насочена срещу осъдителните части на решението, с които са уважени исковете за сумата от 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 52,89 лв.- обезщетение за имуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените от ищеца искове. Сочи се, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони. Неправилно съдът е приел наличие на вина за ПТП на водача на автомобила, в който е пътувал ищецът, след като няма влязла в сила присъда, наказателно постановление или друг акт, който да я установява. Излагат се доводи за необоснованост на решението, като според въззивника доказателствата по делото (епикриза и съдебномедицинска експертиза) сочат, че твърдените вреди произтичат от неспазването на лекарските предписания от ищеца, довело до забавяне на оздравителния процес- несвоевременно явяване в болничното заведение, за хирургична обработка на инфектираната рана в ингвиналната област, недостатъчно полагане на грижи, вкл. нарушена хигиена и санитарно -битови условия в дома на ищеца. Освен това според страната не е доказано настъпването и продължителността на твърдените неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. В медицинските документи не е отразена характеристиката на повърхностите наранявания и как са лекувани, няма данни за екскориация на кости, вкл. експертизата не е установила такова увреждане на дясната бедрена кост. Същото се отнася и до твърдения травматичен шок, какъвто не е доказан. Въззивникът излага доводи и за необоснованост на заключението на лекарската комисия, издала документ, препоръчващ освобождаване на ищеца от тежък физически труд за 180 дни, а същевременно според експертизата по делото оздравителният период е значително по-кратък. В жалбата се сочи още, че неправилно съдът не е уважил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Доказателствата според въззивника сочат, че не е поставил предпазен колан, качвайки се в препълнено МПС, в което не е имало място за него. Освен това страната счита, че съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди несправедливо и го е завишил прекомерно. Относно психическите травми твърди, че такива не са доказани, а и съгласно КЗ не подлежат на обезщетяване от застрахователя, а само от деликвента.

Въззиваемият, чрез представителя си адв. чрез адв. Ч., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и иска същата да бъде оставена без уважение. Заявява, че по делото са установени твърдените вреди и е налице основание за присъждане на по-голям размер на обезщетението. Счита, че ответникът не е доказал категорично твърденията си за съпричиняване на вредите от пострадалия поради непоставяне на предпазен колан, а относно твърдението за качване в препълнено МПС счита, че същото е преклудирано като направено за първи път във въззивната жалба. Изложени са доводи относно убедителност на свидетелските показания.

Въззивната жалба на А.Д.Г., чрез адв. С.Ч., е насочена срещу тази част на решението, с която е отхвърлен като неоснователен искът за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до предявения размер от 20 000 лв. Сочи се, че съдът е приложил формално разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, не е отчел в пълна степен релевантните факти, довело до необоснованост на съдебния акт. Излагат се доводи, че доказателствата по делото установяват вида на претърпените вреди, тяхната продължителност и интензитет и с оглед на тях е неправилен изводът относно размера на справедливото обезщетение. Сочи се още, че съдът не е съобразил нивата на застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие, които съгласно практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК следва да се считат за ориентир. Следва да се изходи и от конкретните икономически условия в страната. Съдът не е отчел ръста на средната месечна работна заплата от 2005 г. до 2015 г., на минималните застрахователни суми от 2010 г. насам по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и на размера на застрахователните премии по нея. Не е отчел и ежегодното поскъпване на цената на живота, инфлационните процеси и увеличението на цените на стоките от първа необходимост. В жалбата се иска ЯОС да отмени решението в обжалваната част и присъди на ищеца още 15 000 лв. обезщетение.

Въззиваемата страна, чрез адв. З.К., е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Изложени са доводи, идентични с формулираните във въззивната жалба на дружеството. Иска се претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени, а при определяне от ЯОС на нов размер на обезщетението, да съобрази принципа на съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

В с.з. въззивникът А.Д.Г. не се явява и не изпраща представител. Жалбата се поддържа с писмена молба.

Въззивникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез адв.П., поддържа своята въззивна жалба и пледира за уважаването й, съответно за отхвърляне на жалбата на противната страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от А.Д.Г. ***” АД искове, с които се претендират обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП на 14.04.2018 г., причинени виновно от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ В. И. Й. -водач на лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“, с рег.№ У 1981 АТ. Иска се осъждане на ответника да заплати сумата от 20000 лв. за неимуществени вреди –частичен иск от 26 000 лв., ведно със законната лихва от 14.04.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 52,89 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от закупуване на медикаменти, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Изложено е противоправното деяние на водача на МПС, който се е движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, не е контролирал непрекъснато превозното средство, вследствие на което е предизвикал ПТП. Описани са вредите, за които ищецът счита, че са пряка и непосредствена последица от деянието: телесни увреждания, причинили болки и страдания, травматичен шок- разкъсно-контузна рана в дясната ингвинална област, ескориации в дясната бедрена кост, мекотъканни увреди фронтално и множество охлузвания; психична травма, свързана с преживения стрес, изразила се и в изпадане депресивно състояние.

В срока за отговор ответникът е възразил, че исковете са неоснователни, като са недоказани твърдените вреди, причинната им връзка с ПТП, наличието на противоправно и виновно деяние, а размерът на претендираните обезщетения е завишен. Направил е възражение за съпричиняване на вредите.

ЯРС е уважил частично иска за неимуществените вреди, като е приел, че са настъпили травматични увреждания, стресово разстройство в причинна връзка с ПТП, причинено противоправно и виновно от застрахованото лице, но вредите не са с голям интензитет и продължителност. Искът за обезщетяване на имуществените вреди е уважен изцяло. Възражението за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан е прието за недоказано, а за качване в препълнено МПС- че не е задължение на пътника да следи, дали пътуващите са повече от предвидените в регистрационния талон на автомобила, като това е задължение на водача. Присъдил е законната лихва, съобразно разп. на чл.497, ал.1 КЗ- считано от 08.08.2018 г.-датата, на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от застрахователя по претенцията на ищеца.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не се спори по делото, а и от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 03/2018 г. от ПТП при РУ-Стралджа се установява, че на 14.04.2018 г. е настъпило ПТП на автомагистрала “Тракия“, км.297+300, в посока гр.София, с лек автомобил с рег.№ У 1981 АТ, марка „Форд“, модел „Транзит“, собственост от В.И. Й. от с.Хаджи Димитрово, обл.Ямбол, който го е и управлявал. В протокола са изброени имената на пострадалите десет лица, между които и ищеца, получил телесни увреждания. За обстоятелствата и причините за ПТП е посочено, че е образувано ДП № 59/2018 г. по описа на РУ-Стралджа.

Не се спори, че за автомобила е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД“Бул Инс“ АД с полица № BG /02/ 117001152317, валидна към 14.04.2018 г.

Съгласно заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, на 14.04.2018 г., около 17.00 ч., движещият се по автомагистрала „Тракия“ в посока от гр.Бургас към гр.София лек автомобил „Форд Транзит“ се е насочил от позицията си в левия край на лявата активна лента косо надясно, в резултат на което е изпаднал в режим на аварийно безконтролно движение, изразяващо се в странично плъзгане надясно по посока на движението си, с водеща предна лява част. Движението на автомобила се е извършвало със скорост от около 130 км/ч, при дневни условия, по сухо запазено асфалтово покритие, с налична надлъжна пътна маркировка, разделяща платното за движение на три ленти-аварийна, лява активна и дясна активна. В процеса на аварийното движение по асфалтовото покритие, автомобилът се е завъртял на около 180 градуса спрямо вертикалната си ос, пресякъл е косо последните две пътни ленти, след което е напуснал платното за движение отдясно. Преминал е през десния банкет, “прелетял“ през ската и отводнителния окоп и със задните си десни състави се е „приземил“ в затревените площи, намиращи се отдясно на десния отводнителен окоп. В следствие на това, задните десни състави на автомобила са „заорали“ в крайпътните площи, което довело до преобръщането му. Аварийното движение на автомобила е свързано със загуба на контрол над управлението. Инициирано е от рязкото завъртане на волана надясно от страна на водача му, който е следвало да контролира непрекъснато управлението по такъв начин, че да запази праволинейната му траектория на движение върху пътното платно и да съобрази радиуса на завиване с наличната постъпателна скорост. Някои от пътниците са изпаднали от МПС и са загинали.

По време на огледа на местопроизшествието не са открити следи, които да посочат възникване на някаква техническа неизправност по автомобила като причина за ПТП. При огледа на МПС от вещото лице, то е било разположено по таван. Експертът е констатирал, че всички места в автомобила са оборудвани с предпазни колани, но в материалите по делото липсва обективна информация дали по време на ПТП ищецът е бил с поставен обезопасителен колан и дали е бил седнал, респективно изправен. Налице е само информация от страната, че е седял на предната седалка, в дясната й позиция, т.е.до предна дясна врата. Предвид сложните движения, които е осъществил автомобилът по време на произшествието, вещите лица не могат да дадат еднозначен отговор, дали е било възможно да бъдат избегнати или ограничени получените от ищеца травматични увреждания при поставен обезопасителен колан. При преобръщането телата на пътуващите са били екстремно натоварени от различни по сила и посока динамични сили. МПС има общо 9 места- една седалка за водача и осем за пасажери, докато броят на пътуващите е бил 16.

Вещото лице медик сочи, че при ПТП ищецът в резултат на обръщането на автомобила върху пътното платно с последващо изпадане от автомобилния салон е получил телесни увреждания: контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в дясната половина на челната област с размери 2-3 см и данни по делото за сътресение на мозъка; контузия на гръдния кош с наличие на охлузване на кожата по предната му повърхност; контузия в областта на корема с наличие на охлузвания по кожата по предната му повърхност; разкъсно-контузна рана в горния край на бедрото на десния крак, по неговата предна повърхност, разположена под и успоредно на ингвиналната /слабинната/ гънка с неравни ръбове, с дължина около 10-12 см., обилно замърсена с пръст.

Непосредствено след ПТП пострадалият е приет за лечение в МБАЛ-гр. Сливен с диагноза „травматичен шок“. Престоят в болничното заведение е до 17.04.2018 г., като му е проведено лечение съгласно приетите стандарти при този вид болестни състояния. Извършена е хирургична обработка на раните, като след изписването ищецът е продължил лечението си в домашни условия. На 02.05.2018 г. е посетил хирург по повод забавено зарастване и умерена гнойна секреция от раната в дясната ингвинална област. Извършена е хирургична обработка на раната и са изписани медикаменти. Закупените такива с представения по делото касов бон за смата от 52,89 лв. касят тези наранявания. Според вещото лице, в началото ищецът е изпитвал силна болка, която се е определяла най-вече от обширните и множествени охлузвания по кожата на тялото и от сравнително голямата разкъсно-контузна рана в дясната ингвинална област, достигаща в дълбочина до подкожните тъкани. Постепенно с времето тази спонтанна болка е намалявала по интезитет. Най-продължително усещане за болка, особено при движение е предизвикала тази разкъсно-контузна рана. Към момента на прегледа от в.л. ищецът се е оплаквал от непостоянна слаба до умерена изразена болезненост в областта на главата, шийно-гръдния сегмент на гръбначния стълб и мястото на разкъсно-контузната рана на дясното бедро. По принцип повърхностите охлузвания на кожата отзвучават за срок от около 7-10 дни, но по -дълбоките охлузвания, със засягане на кожата в по-голяма дълбочина, зарастват за по-продължителен период от време, особено при инфекция. С оглед на това експертът е заключил, че раната в дясната ингвинална област, хирургично обработвана с поставен шев, при нормален ход на оздравителните процеси е следвало да заздравее в рамките на 20-25 до 30 дни, но инфекцията с развитие на гноен процес е причинила забавяне. Условията за развитието му са били налице при самото получаване на раната, с оглед обилното й замърсяване с пръст, съдържаща микроорганизми, вкл. гноеродни. Според в.л. няма данни за вторично замърсяване като причина за възникване на гнойно възпаление. В издадения амбулаторен лист от 02.05.2018 г., в графата терапия е отразено, че на ищеца са изписани антибиотик, аналгетик и антисептичен препарат.

Последиците от сътресение на мозъка с краткотрайна или без загуба на съзнанието обикновено отзвучават в рамките на 1-2 месеца. Изводът на в.л. е, че описаните в медицинските документи по делото увреждания имат травматична генеза и добре отговарят да са получени по време на процесното пътно-транспортно произшествие.

В с.з. вещото лице М. е заявило, че ако пътниците са били с предпазни колани, вероятностна да изпаднат е била много по-малка, отколкото ако са без такива. Правилно поставения колан притиска торса към облегалката на седалката, без главата и краката. Вещото лице д-р С. е допълнило, че съобразно уврежданията може да се приеме, че по време на произшествието ищецът е изпаднал от автомобилния салон.

Съгласно заключението на психиатричната експертиза, в резултат от ПТП ищецът е получил остра стресова реакция с последвало посттравматично стресово разстройство. Мозъчното сътресение с краткотрайна загуба на съзнанието е намалило възможността за справяне със стресогенната ситуация. От медицинската документация е видно, че състоянието не е било тежко, нямало е усложнения в протичането, т.е. обосновава клинично оздравяване, но са възможни късни последици от типа на вегетативно-вестибуларни нарушения или емоционална неустойчивост със стойност- минимални мозъчни увреждания. Налице е положителна динамика в психичните процеси, емоционалната реактивност не е засегната грубо и значимо и е следвала обичайния клиничен ход. Болковата симптоматика и последвалото продължително лечение на телесните проблеми обичайно водят и до намаляване възможността за физически труд. В тази връзка са издадените болнични листи за временна нетрудоспособност и протокол ЛКК по хирургия.

Свидетелите С. Г. и С. Г.- съответно брат и майка на ищеца- сочат, че са пътували с микробус, движил се след този, в който е бил техният близък (заедно с още 15 човека). Преди да претърпи ПТП, неговият микробус се е движил много бързо, изпуснал е черен дим и се е завъртял. Обърнал се е по таван. Много от пътниците са били изхвърлени на земята. Свидетелите са видели и ищеца на земята, според св. Г. -седнал на една страна, а според св. Г. микробусът е бил върху него и след преместването му са изкарали сина й от канала. Той е бил окървавен, в шок- не й е обърнал никакво внимание, не е реагирал, докато му е говорела. Очите му са били преобърнати, гърдите -охлузени, десния му крак - порязан. В болницата е лекуван три дни в реанимация. След това се е прибрал вкъщи с оплаквания от болки в десния крак, главата, гърба и гърдите отпред. Ходил е на превръзки. Възстановявал се е около 3-4 месеца. Заради гноясването на раната отново е отишъл в болницата. Приемал е лекарства за успокояване на болката. След катастрофата се е променил -бил е много изнервен, не е можел да понася децата си, станал е по- избухлив. Като е излизал на слънце, му е прилошавало. Не е ходил на работа 4-5 месеца. Св.Г. не може да посочи дали брат му е ползвал предпазен колан.

По делото са представени издадени от МЦ „Дианамед 2001“ ЕООД-Ямбол три болнични листи за разрешен отпуск в периода от 14.04.2018 г. до 06.07.2018 г., както и Протокол на медицинска комисия от 20.07.2018 г. за отпуск по болест от последната дата до 15.01.2019 г. Съгласно Трудов договор от 18.09.2018 г. между ищеца и „ХЕС“ АД-Ямбол, сключен за длъжността „общ работник-окачвач“, същият е постъпил на работа на 18.09.2018 г.

С молба-претенция от 08.05.2018 г. до ответника ищецът е поискал обезщетяване на претърпените от него вреди-имуществени и неимуществени в размер на 30052,86 лв. Застрахователят не се е произнесъл по молбата.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това са допустими, а разгледани по същество се явяват неоснователни по следните съображения:

ЯРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ - преки искове на увредения срещу застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно тази разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

Исковете са допустими. Ответникът не се е произнесъл по предявената пред него претенция за застрахователно обезщетение.

В случая съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с участието на застрахования автомобил и ищеца.

По отношение на противоправното и виновно поведение на водача на автомобила действително не е налице влязла в сила присъда, каквито доводи се излагат във въззивната жалба, но деянието е установено от заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Вещото лице автоексперт е основало изводите си и на лични наблюдения при огледа на претърпелия ПТП автомобил. Заключението не е оспорено и като компетентно и обективно следва да бъде кредитирано. От него се установява, че водачът на МПС е извършил действия, с които е изгубил контрола над управлението му- рязко е завъртял волана надясно. Не е контролирал непрекъснато управлението на амтомобила по такъв начин, че да запази праволинейната му траектория на движение върху пътното платно и да съобрази радиуса на завиване с наличната постъпателна скорост. С поведението си ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение. Нарушил е и чл. 20 ал.1, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Следователно поведението е противоправно. Вината на дееца се презюмира на осн. чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Презумпцията не беше оборена. С оглед на това фактическият състав на деликта е налице.

Спорни са твърдените в исковата молба вреди, претърпени от ищеца. Уврежданията се установиха от заключенията на вещите лица по медицинската и психиатричната експертизи и от гласните доказателства. Съдът счита, че показанията на близките на ищеца за наличието на телесни болки и стрес следва да се кредитират, съобразно критериите за преценка на гласните доказателства по чл. 172 от ГПК, тъй като са в съответствие с всички обстоятелства по делото. Заинтересоваността на свидетел сама по себе си не е пречка за кредитиране на показанията му, доколкото не противоречат на останалите доказателства по делото. Вещите лица по медицинската и психиатричната експертизи дават категорични заключения за настъпилите увреждания, сочат и причинната връзка между ПТП и вредите като пряка и непосредствена.

Що се отнася до размера на обезщетението, дължимо от ответника за неимуществените вреди, следва да се вземат предвид критериите, приети в задължителната за съдилищата съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за актуално, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, решения на ВКС (Решение № 16 от 06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., т. к., ІІ т. о.), справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението при деликт съгласно чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, на приноса им спрямо увреждането. В Решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е прието, че обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Според ВКС понятието "неимуществени вреди" обхваща всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура (индиция за които са лимитите на застрахователно покритие, установени с § 27 ПЗР на КЗ отм.) и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.

В контретния случай ищецът е претърпял телесни увреждания, сътресение на мозъка и стресово разстройство на психиката. Претърпял е неудобства и страдания във връзка с това: болки в главата и др. увредени части, най-вече в областта на разкъсно-контузната рана на десния крак. Периодът на лечение е съпътстван от усложнение на раната, която е отделяла гноен секрет, наложило посещение на хирург и приемане на противовъзпалителни и болкоуспокояващи медикаменти. Налице е, макар и кратък (за четири дни), болничен престой, свързан както с разстройство на здравето и с неудобства при промяна на обичайния ежедневен режим. Налице е била и социална изолация за четири месеца, поради временна нетрудоспособност. Този период е посочен в гласните доказателства, които се потвърждават от представения трудов договор, сочещ на възстановяване преди изтичане на определения от медицинската комисия срок. Не на последно място е причиненият стрес, чието значение като отрицателен, рисков фактор за физическото и психическото здраве на човека, е общоизвестно. Заключението на психиатричната експертиза сочи на отшумяване на този проблем, за което свидетелства и фактът, че лицето е започнало да работи. Посоченият от вещото лице по медицинската експертиза период на възстановяване от мозъчното сътресение–около два месеца- не е много продължителен. Вещото лице по психиатричната експертиза прави извод за лека форма на мозъчно сътресение. Изхождайки от тези конкретни обстоятелства съдът счита, че интензитетът на болките и страданията не е много висок и размерът на обезщетението следва да се определи на сумата от 5000 лв., за която сума искът е бил уважен от ЯРС, чието решение се преценя за правилно.

Не се установи, ищецът да е допринесъл за увреждането по твърдения в отговора на исковата молба начин. Вещите лица по комплексната експертиза са заявили, че не могат да дадат еднозначен отговор. Въпреки заявеното от тях в с.з. относно връзката между изпадането от автомобилния салон и поставянето на колана, в случая е меродавен изводът им, че е възможно телесните увреждания да възникнат и при ползване на предпазен колан. Обосновали са това становище с преобръщането на автомобила, при което върху тялото въздействат различни по сила и посока динамични сили. Ответникът е следвало да докаже с пълно доказване твърдението си за съпричиняване на вредите. След като не е направен категоричен и обоснован извод от експертите, че вредите не биха настъпили при поставен колан, такова доказване не е проведено. Поради това не може да се говори за принос на ищеца за настъпване на вредите. ЯОС споделя доводите в обжалваното решение относно твърдението за принос, изразяващ се в качване в препълнено МПС и препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от ГПК. Действително това твърдение не е направено в отговора на исковата молба, както основателно възразява ищецът, но фактът е установен от доказателствата по делото, с оглед на което е обсъден от първата съдебна инстанция. Що се отнася до твърдението за неспазването на лекарските предписания от ищеца, довело до забавяне на оздравителния процес- несвоевременно явяване в болничното заведение за хирургична обработка на инфектираната рана в ингвиналната област, недостатъчно полагане на грижи, вкл. нарушена хигиена и санитарно -битови условия в дома му, такива факти по делото не са установени, напротив вещото лице-медик е заявило, че няма данни за тях. Сочи категорично, че причина за възпалението на раната е обилното й замърсяване с пръст при ПТП, като пояснява, че в пръстта има множество гноеродни микроорганизми. Поради това ЯОС счита, че възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредите е недоказано и неоснователно.

Причинени са и имуществените вреди, видно от представения по делото касов бон за сумата от 52,89 лв., обсъден от вещото лице- медик като свързан с причинените вреди.

Тъй като въззивните жалби се явяват неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение, а решението на ЯРС като правилно, следва да бъде потвърдено. На страните не следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №379/22.5.2019 г., постановено по гр.д. № 4950/2018 г. по описа на Ямболски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280 ал.3 т.1 пр.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.