Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ямбол, 04.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Л. Р. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 221/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от К.С.П., чрез адв.П. М., против Решение № 65/21.06.2019 г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д. № 50/2019 г., с което е прието за установено, че въззивникът дължи на „Ланд био“ ООД - гр. Ямбол 5 000 лева, представляваща дължимото наемно плащане по Договор за наем от 22.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 28.09.2018 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №708/ 2018 г. по описа на РС-Елхово. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Според въззивника ЕРС необосновано е приел съществуване на задължението му за плащане на наемна цена в размер на 5000 лв. Макар да не е оспорил сключването на процесния договор за наем, въззивникът е възразил, че е платил исковата сума. Съдът в противоречие с доказателствата по делото не е приел за доказан този факт, установен от банковото извлечение на „Банка ДСК“ относно изтеглени 2000 лв. от длъжника, от гласните доказателства и от заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, според което ищецът е декларирал пред НАП приходи от продажба на люцерна към 31.10. 2016 г. в размер на 4666 лв. Освен това в жалбата се сочи, че процесният договор не е за наем, а за продажба. По делото са налице доказателства за правоотношения по продажба на люцерна –издадена от ищцовото дружество фактура. Подобни клаузи са налице и в писмения договор. В него не е посочена банкова сметка ***, а доказателствата по делото сочат, че той не може да приема плащане по друг начин, освен по банков път. При тези обстоятелства ответникът е имал само възможността да плаща в брой, както е направил. Дружеството не е изпратило издадената фактура на длъжника, който не я е и подписал и не е запознат с банковата му сметка. Искането е за отмяна на решението, което е следвало да отхвърли исковете.

Въззиваемият, чрез представителя си адв. В.К., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че ответникът не е доказал твърденията си за плащане по договора, а то не може да бъде доказвано с гласни доказателства, предвид забраната на чл. 164 ал.1 т.4 от ГПК за доказване на погасяването на парично задължение, установено с писмен акт, и предвид изразеното от насрещната страна несъгласие за допускане на свидетеля. Освен това счита, че свидетелят не е установил предаването на сумата от 3000 лв. на представител на ищцовото дружество. В счетоводствата на двете страни липсват данни за извършено плащане, като според вещото лице издадената от кредитора фактура е отразена като неплатена. Експертизата не е установила писмени доказателства за плащане, каквото дружеството може да приема само по банков път, тъй като няма касов апарат. Установено е, че е водело търговските си книги редовно и записванията в тях могат да послужат за доказателство за търговските сделки. С банковото извлечение на ответника се установява само изтеглянето на сумата от 2000 лв., но не и предоставянето й на кредитора. Въззиваемият счита възражението в жалбата относно непосочването на банкова сметка ***. 95 от ЗЗД и преклудирано, тъй като не е направено своевременно пред първоинстанционния съд.

В с.з. въззивникът поддържа жалбата лично и чрез процесуалния си представител адв.М..

Въззиваемата страна чрез пълномощника си пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЕРС, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл.422 от ГПК от „Ланд био“ ООД - гр. Ямбол против К.С.П. установителен иск за сумата от 5 000 лева лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 28.09.2018 г. до окончателното й плащане. Ищецът е посочил, че между страните е сключен Договор за наем от 22.04.2016 г., по който е предоставил на ответника ползването на засята люцерна в землището на с.Гранитово в местността „Бакла баир" с площ от 207 дка, за срок до 30.10.2016 г. Ответникът е имал право да коси, балира и прибира в складовете си продукцията срещу заплащането на наем от 5 000 лв. - авансово 2 000 лв., а останалите 3 000 лв. - след приключване на мероприятията по прибиране на балите от люцерна, но не по-късно от 30.10.2016 г. Ищецът е предоставил ползването на масива, засят с люцерна, която ответникът е използвал за уговорения срок, но не е платил наемна цена нито авансово, нито по- късно. Първоначално е поискал отсрочване на задължението си за заплащане на авансовата вноска, а впоследствие е заявил, че ще изплати сумата от 5 000 лв. наведнъж към 30.10.2016 г. До предявяване на иска обаче не се е издължил.

Ответникът е основал възраженията си срещу иска на обстоятелството, че действително между него, но в качеството му на земеделски производител, а не като физическо лице, и ищцовото дружество са съществували договорни отношения, по които е заплатил цената от 5 000 лв. и то по начина, посочен в чл.2.1.1 от договора, т.е. в момента на сключване на договора е заплатил авансово сумата от 2 000 лв., а останалите 3 000 лв. след приключване на мероприятията по прибиране на балите от люцерна.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не се спори между страните, че са сключили Договор за наем от 22.04.2016 г. с посоченото в исковата молба съдържание- наемодателят да предостави засятата от него люцерна за коситба и балиране срещу наемно плащане от 5000 лв., както и че ищецът е изпълнил задължението си да предостави земеделския масив за ползване, а ответникът е добил люцерната от него.

В чл.2.1 от договора е записано, ЗП К.П. „да заплати 5000 лв., като в момента на сключване на договора заплати авансово 2000 лв., а останалите 3000 лв. -след приключване на мероприятията по прибиране на балите от люцерна, не по-късно от 30.10.2016 г.“

Представено е извлечение от сметка с титуляр К.С.П. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, от което е видно, че на 22.04.2016 г. е изтеглена сума в размер на 2000 лв.

Според гласните доказателства косенето и балирането е извършено с участието на свидетеля Станимир Димов, разполагащ с необходимите машини за това. Свидетелят И. -съпруг на И.И. -управител на ищцовото дружество - заявява, че посочените земеделски дейности са извършени два пъти, а през септември 2016 г. е извършено трето прибиране на люцерната с комбайн, като по този начин са прибрани и семената й.

Свидетелят С. Д. дава показания, че в края на септември 2016 г. се е намирал на язовира в с.Гранитово заедно с бащата на ответника, който е преброил пред него сумата от 3000 лева и е заявил, че ще я даде за люцерната. Предал я е на лице, което е пристигнало с автомобил. Самото лице свидетелят не е видял.

Вещото лице по счетоводната експертиза сочи, че ищецът прилага двустранна форма за водене на счетоводната отчетност и при водене на счетоводството му е спазен принципът на текущо начисление при отчитане на стопанските операции и обекти. Сред активите на дружеството са 207 декара, засяти с многогодишната култура „люцерна". Издадена е фактура №0000000034/06.10.2016 г. от „ЛАНД БИО”ООД на ЗП К.С.П., за продадена люцерна на обща стойност за 1666 лв. и ДДС - 333.20 лв., т.е. общо 1 999.20 лева. Фактурата не е получена в счетоводството на ответника. При ищеца е осчетоводена в сметка 411 - "Клиенти", аналитична сметка „К.С.П." от 06.10.2016 г. като неразплатена, доколкото липсват първични счетоводни документи - разписка за получени пари в брой, приходен касов ордер или платежно нареждане от ответника. Такива документи липсват и в счетоводството на ЗП"К.С.П.". Същевременно сумата от фактурирана люцерна от 1 666 лв. е осчетоводена и по сметка 709-"Приходи от други продажби", а в сметка 453/2-"Начислен данък за продажба" е осчетоводен ДДС- 333.20 лева. Общата фактурирана сума от 1 999.20 лв. е отразена в хронологичният регистър и в оборотната ведомост на ищцовото дружество. Ищецът е декларирал пред НАП приходи от продажба на люцерна в размер на 1666 лв. и е подал месечна справка -декларация по ЗДДС за октомври 2016 г. за ДДС - 333.20 лв., която сума е внесена в приход на държавния бюджет. В съставения по повод подадената справка- декларация Акт за прихващане или възстановяване от 28.11.2016 г. от НАП, за проверяван период месец октомври 2016 г., е посочено, че дружеството има продажби на люцерна, за които плащанията предимно са по банков път и няма надвишаващи 10 000 лв. плащания в брой.

Не е спорно, че е подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесното вземане, уважено по ч.гр.д.№708/2018г. по описа на РС-Елхово. Заповедта от 12.10.2018 г. е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

ЕРС е уважил иска, предявен в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, изцяло, като е приел за недоказано твърдяното от ответника плащане по договора поради липса на писмени доказателства и недопустимост на гласните относно факта на плащането на задължение, установено с писмен акт, съобразно чл. 164 ал.1 т.4 от ГПК. Приел за релевантни данните от експертизата относно осчетоводяването на фактурата по сметка 411 - "Клиенти“ като неразплатена, както и за допустимия начин на плащане на този търговец-по банков път, предвид липсата на касов апарат за плащане в брой. Посочил е, че плащане по банков пътя няма и че ответникът е този, който е следвало да поиска да му бъде предоставена фактурата (в която има данни за банковата сметка на кредитора).

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

ЕРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.232 ал.2, пр.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 232 ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.

Не е спорно, че страните са сключили представения по делото договор. В отговора на исковата молба изрично е признат този факт, като не са излагани доводи, че се касае за друг вид сделка, различна от наименованата в документа. Спорно е било само плащането от ответника.

В самия договор не е отразено, че наемателят е изплатил към момента на сключването му сумата от 2000 лв., напротив, употребен е глаголът „да заплати“ (сумата от 5000 лв.). Във връзка с тази повелителна форма е и последваща употреба на глагола „заплати“ (сумата от 2000 лв.). Поради това неоснователни са доводите, че в договора изрично е записано извършено плащане. Липсва и отразяване, че той има характер на разписка за платената сума.

Действително са налице данни, че ответникът е изтеглил на същата дата сума в размер на 2000 лв., но както основателно е отбелязал ЕРС, този факт не означава, че я е предал на кредитора. Последният факт подлежи на самостоятелно доказване.

Счетоводната експертиза е установила осчетоводяване на приходи от продажба на люцерна в размер на 1666 лв. (а не както се сочи във въззивната жалба 4666 лв.) и внасяне на ДДС за тях. По издадената фактура за тази сума обаче няма плащане по счетоводни данни, както на ищеца, така и на ответника. Не се спори, че не е предприеман посоченият във фактурата начин на плащане-по банков път, доколкото фактурата не е предоставена, нито поискана от длъжника. Освен това е издадена през октомври месец, а ответникът твърди, че е платил авансово сумата в момента на договарянето. По настоящото дело няма данни, въз основа на какво е прието в акта на НАП наличие на плащане по банков път, за което страните не спорят, че за процесните две вноски не е извършвано. Същото се отнася и до другите констатации на административния орган, които не обвързват съда, който е задължен да извърши собствена преценка на доказателствата, за да направи свои изводи относно релевантните факти. По настоящото дело не е изискана цялата данъчна преписка, за да се установи, на какво се базират изводите на данъчния орган. Вещото лице по делото не е анализирало отчитането на фактурата по различни сметки на кредитора и не е дало окончателен извод за осъществено плащане. С оглед на това не може да се приеме убедително, че ответникът е заплатил сумата от 2000 лв.

По същия начин не е проведено пълно доказване и на плащането на остатъка от 3000 лв. Правилно ЕРС е приел за недопустими гласните доказателства досежно факта на плащане. Забраната по чл.164 ал.1 т.4 от ГПК не е преодоляна по реда на ал.2, като не е дадено съгласие на насрещната страна за допускане на свидетели. Напротив, налице е изрично противопоставяне. Основателно е приел ЕРС и, че свидетелят не установява категорично обстоятелства, при които е осъществено плащането, сочещи на получаване на сумата от кредитора. Свидетелят не е видял лицето, на което са предадени парите и не може да се установи връзката му с ищцовото дружество.

След като не е провел пълно доказване, по реда на чл. 154 ал.1 от ГПК, на твърдения в отговора на исковата молба факт на плащане, ответникът следва да понесе тежестта от недоказването-съдът да го приеме за неосъществил се. Доколкото падежът на вземането по договора е настъпил, същото е изискуемо и искът се явява основателен. Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното решението на ЕРС, с което искът е уважен, следва да бъде потвърдено.

Искането на въззиваемия за присъждане на разноски на основание чл. 78 ал.3 от ГПК следва да бъде уважено.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65/21.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 50/2019 г. по описа на РС- Елхово.

ОСЪЖДА К.С.П. ***, да заплати на „Ланд био“ ООД - гр. Ямбол, ул. „Търговска“ № 68, ЕИК 201840931, направените по делото разноски в размер на 800 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.