В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,втори състав,

в открито съдебно заседание на 24.09.2019 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело № 206 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.М.П. ***, представлявана от адв.Д.П., против Решение №286/25.04.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №4834/2017г., в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивницата против Д.А.З. искове по сметките - по чл.30, ал.3 ЗС до размера на сумата 228.76лева, по чл.31, ал.2 ЗС до размера на сумата 8194.29лева, както и в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати сумата 1416.84 лева - ДТ за извършване на делбата и по сметките.

Оплакването на въззивницата е за неправилност на решението на първата инстанция в оспорените части, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че за доказване на иска по чл.30, ал.3 ЗС е представила доказателства за платени данъци, такси битови отпадъци и лихви за забава в периода 01.01.2010г. - 31.12.2017г. в общ размер на 686.27 лева, при което съделителят Д.З. следва да й заплати за уравнение на дела й сумата 228.76 лева. Искът по сметките по чл.31, ал.2 ЗС също бил основателен и доказан, тъй като единствено съделителят Д.З. със семейството си пряко и непосредствено си е служил с общия имот съобразно предназначението му, вещото лице е дало заключение за дължимото на въззивницата обезщетение за ползването на имота - в размер на 8194.29 лева, а изпращаните от 2000г. писма до ответника З. са писмена покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. С оглед основателността на исковете по сметките, въззивницата счита, че следва да бъде изменено решението на първата инстанция и в частта на ДТ, която е осъдена да заплати от общо 1416.84 лева, а внесената от нея сума за депозити за експертизи от 347.25 лева следва да й се заплати от останалите ответници, съобразно дяловете им.

По тези съображения моли за отмяна на решението на районния съд в обжалваните части и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да бъдат уважени исковете по сметките - по чл.30, ал.3 ЗС за сумата 228.76 лева, по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 8194.29 лева, да бъде изменено решението в частта на дължимата ДТ и останалите съделители да бъдат осъдени да заплатят на въззивницата сумата за разноски в размер на 347.25 лева, съобразно дяловете им.

В о.с.з. жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на въззивницата - адв.П..

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите не са подали писмени отговори и не са изразили становища по жалбата, същите не се явяват и не се представляват в о.с.з.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е делбено, във втората фаза – по извършването на делбата.

С влязлото в сила, постановено в първата фаза на делбата Решение №628/15.10.2018г., ЯРС е допуснал до делба един недвижим имот в гр.Я., на ул. "К. М." №**, вх.*, ет.*, представляващ жилище - апартамент №*, с посочен идентификатор по КК гр.Ямбол, при квоти за съделителите: 72/216 ид.части за И.М.П., 102/216 ид. части за Д.А.З. и по 7/216 ид.части за И.К.Д., Д.И.Т., Т.И.К., С.Т.З., А.З.А. и Т.З.А..

В първото по делото с.з. след влизане в сила на решението по допускане до делба, ищцата И.П. е предявила против ответника Д.З. искове по сметките по чл.346 ГПК, вр. с чл.30, ал.3 ЗС и чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 584 лева - припадащата се на Д.З. част от заплатените от ищцата данъци и такса битови отпадъци за имота в периода 01.01.2000г. - 31.12.2017г. и сумата 11 750 лева - обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на делбения имот за периода 15.05.1999г. - 18.12.2018г.

Ответникът по исковете по сметките Д.З. е оспорил претенциите, като е противопоставил възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност, а по отношение на иска за припадащата се част от заплатените от ищцата данъци и такса битови отпадъци е възразил, че всеки от съделителите е заплащал данъците на декларираните идеални части и след като ищцата е заплатила по- голяма част, следва да иска връщане на сумите от Община Ямбол.

От представените от ищцата писмени доказателства по делото е установено, че тя е декларирала пред Община Ямбол 1/2 ид.част от процесния делбен имот (Удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК от 11.04.2017г.) и за тази идеална част за периода 2000г.-2017г. е заплатила данъци, такса битови отпадъци и лихви за забава в общ размер от 686.27 лева.

Вещото лице, извършило назначената по делото съдебно-техническа експертиза е дало заключение, според което обезщетението за ползване на процесния имот в периода 15.05.1999г. - 18.12.2018г., изчислено за 1/3 ид. част от средния месечен пазарен наем, възлиза в размер на сумата 8194.29 лева.

С постановеното по делото решение във втората фаза на делбата, ЯРС е изнесъл делбения недвижим имот на публична продан, отхвърлил е възлагателната претенция на съделителя Д.З. и е уважил частично предявените от съделителя Д.З. против останалите съделители искове по сметките, в които части решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

С решението в обжалваната му част районния съд е отхвърлил предявените от ищцата И.П. искове по сметките против съделителя Д.З.. Изложените съображения са, че ищцата не е доказала, че внесените от нея данъци и такса битови отпадъци са за погасяване на задължението на съделителя Д.З., тъй като съсобственици са още шест лица и сумата 584лв. не съответства на притежаваната от З. квота в съсобствеността, а за отхвърляне на иска по чл.31, ал.2 ЗС - че ищцата не е установила, че е отправила покана до съделителя за заплащане на обезщетение за личното ползване на имота, както и че не е установено делбеният имот да е ползван от съделителя Д.З.. С оглед отхвърлянето на исковете по сметките и за извършването на делбата, ЯРС е осъдил ищцата И.П. да заплати д.т. в размер на сумата 1416.84лв. Съдът е разчел и отговорността на съделителите за разноските по делото.

Решението на ЯРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - неоснователна. Съображенията са следните:

По претенцията с правно основание чл.30 ал.3 ЗС за заплащане на припадащата се част от заплатените от ищцата И.П. данъци и такса битови отпадъци за имота в размер на 228,46лв.: Съгласно нормата на чл.30, ал.3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Представените по делото доказателства са, че макар да притежава 72/216 ид.части (или 1/3 ид.част), ищцата е декларирала 1/2 ид.ч. от делбения имот и е заплатила данък за недвижимия имот и такса битови отпадъци за периода 2000г. - 2017г. за тази част в размер на 686,27 лева. Ищцата не е представила доказателства колко е размерът на дължимите данъци и такси за битови отпадъци за целия имот и кой от съделителите е заплатил средствата за същите за останалата 1/2 ид.ч. от имота, при което и въззивният съд е в невъзможност да изчисли каква е съразмерната с делбената квота част на всеки съделител от заплатените от ищцата средства за разликата над притежаваните от нея 72/216 ид.ч. (равни на 1/3 ид.ч.) до 1/2ид.ч. от имота, съответно каква е дължимата от Д.З. част от заплатените от ищцата разходи. Предявеният от ищцата срещу този съделител иск по чл.30, ал.3 от ЗС е недоказан и правилно е отхвърлен от районния съд за сумата 228,76 лева, в която част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Решението на ЯРС следва да се потвърди и в частта, с която е отхвърлен иска по сметките на Ив.П. по чл.31, ал.2 ЗС до размера на 8194,29 лева. Съгласно чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Това писмено поискване има действие занапред, като в този смисъл е и изложеното в мотивите към ТР №7/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №7/2012г., в което е посочено, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писменото искане от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. То е равнозначно на покана и след получаването му съсобственикът изпада в забава, като обезщетението се дължи от момента на получаване на поканата, от който съгласно тълкувателното решение започва да тече и срокът на общата 5-годишна погасителна давност. Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав на чл.31, ал.2 от ЗС - съсобственост, ползване, лишаване от ползване, писмено поискване и размера на обезщетението, се носи от ищеца-съсобственик, претендиращ обезщетение на основание чл.31, ал.2 ЗС.

В случая в производството по делото, включително и пред въззивната инстанция, е останало недоказано твърдението на ищцата, сега въззивница, че именно съделителят Д.З. е ползвал делбения имот в сочения от ищцата период. Такива доказателства не са събрани. Недоказано е и наличието на покана за заплащане на обезщетение за целия процесен период. Голословно е твърдението на въззивницата, че е изпращала писма на съделителя З. от 2000г., тъй като такива доказателства в кориците на делото не се съдържат. Поради изложеното, следва да се приеме, че при липса на два от елементите от фактическия състав на чл.31, ал.2 от ЗС, искът по сметките по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на сумата 8194,29 лева е неоснователен и недоказан и правилно е отхвърлен от районния съд в посочения размер.

С оглед отхвърлянето на предявените от ищцата искове по сметките, правилно с решението ЯРС е възложил на тази съделителка заплащане на ДТ върху цената на отхвърлените искове по сметките и за извършването на делбата, в която част обжалваното решение също следва да бъде потвърдено.

Оплакването на ищцата, че районният съд неправилно е разчел отговорността на съделителите за разноските по делото, с оглед внесените от Ив. П. разноски в размер на 347,25 лева, има характер на искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В тази й част, въззивната жалба, имаща характер на молба по чл.248 ГПК, следва да се изпрати за произнасяне на компетентния първоинстанционен съд - ЯРС.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №286/25.04.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №4834/2017г., в частта, в която са отхвърлени предявените от И.М.П. *** против Д.А.З. искове по сметките - по чл.30, ал.3 ЗС до размера на сумата 228.76лева и по чл.31, ал.2 ЗС до размера на сумата 8194.29лева, както и в частта, с която И.М.П. е осъдена да заплати сумата 1416.84 лева - ДТ за извършване на делбата и по сметките.

В останалата му част решението на ЯРС, като необжалвано, е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните само в частта, с която е потвърдено решението на ЯРС по иска по сметките по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 8194,29 лева.

В останалата му част решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Изпраща на Ямболски районен съд за разглеждане въззивната жалба на И.М.П. *** в частта, имаща характер на молба по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските относно внесените от Ив. П. разноски в размер на 347,25 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.