Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ямбол, 03.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Л. Р. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 154/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от Г.М. ***, чрез адв.Д.Д., против Решение №13/06.03.2019 г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д. №537/2018 г. в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца М. И. С. и С. И. С. на бащата И.С.М. ***, определено е местоживеенето им при него на посочения адрес, като на майката Г.М.М. е определен режим на лични контакти с децата и е осъдена да им заплаща издръжка в размер на по 140 лв. на дете, считано от подаването на исковата молба– 12.07.2018 г., както и издръжка за минало време за детето М. в размер на 1235.00 лева за периода от 16.09.2017 година до месец юни 2018 година вкл. и за детето С. - 1430.00 лева за периода от месец август 2017 година до месец юни 2018 година вкл., като същевременно са отхвърлени насрещните искове на въззивницата за родителските права, местоживеенето на децата при нея и издръжка от бащата занапред и за минало време. В жалбата се сочи, че неправилно ЕРС е приел за доказани доходите на бащата в размер на 700 лв. месечно, получавани от работа без трудово правоотношение в сферата на дърводобива. Съдът е кредитирал твърденията на ищеца и данните от социалния работник, без да сезира инспекцията по труда и едва след нейното становище да вземе правилното решение, че нито ищецът, нито неговата майка разполагат със средства за отглеждане и възпитание на децата. Освен това бащата е осъден с три влезли в сила присъди и има внесени два обвинителни акта в съда, т.е. това определя родителския му капацитет, при който децата не биха изградили ценностна система, за да бъдат добри граждани. Възпитавани в тази среда, не биха запазили емоционалната си връзка с баща им. Искането на въззивницата е за отмяна на обжалваната част от решението и уважаване на исковете й.

Въззиваемият не е депозирал писмен отговор.

В с.з. въззивницата поддържа жалбата чрез процесуалния си представител адв.Д..

Въззиваемата страна се явява лично и с адв. М., който пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от И.С.М. *** против Г.М. *** искове, с които се претендира предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца М. И. С. и С. И. С. на бащата, определяне на местоживеенето им при него и присъждане на месечна издръжка в размер на по 140 лв. на дете, считано от подаването на исковата молба– 12.07.2018 г., както и издръжка за минало време по 1540 лева за периода от месец август 2017 година до месец юни 2018 година. Ищецът е посочил, че с ответницата са живели на семейни начала до 01.08.2017 г. и от това им съжителство са родени двете деца. След раздялата на страните, те се отглеждат от бащата и неговите родители. Майката е напуснала семейството и не се интересува от децата. Ищецът счита, че притежава необходимите възпитателски качества за отглеждането им, като те са емоционално привързани към него, чувстват се спокойно и добре в дома му. Ответницата не участва в издръжката им, а доходите, които получава бащата не са достатъчни за задоволяване на ежедневните им нужди. Децата са ученици и според ищеца имат нужда да се развиват и извън училище, тъй като имат интерес в областта на компютрите и футбола, за което също са им необходими средства - за компютър, интернет, спортна екипировка, нуждаят се от здравословна храна, нови дрехи и обувки, ученически пособия.

Ответницата е оспорила исковете и от своя страна е предявила насрещни обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за определяне на местоживеенето на двете малолетни деца, упражняването на родителските права по отношение на тях и издръжката им в размер на 120 лева за всяко от тях, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба, ведно със законната лихва от датата на падежа до окончателното й плащане, както и издръжка за минало време по 1200 лева на дете за периода от месец август 2017 година до месец юни 2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на постановяването на съдебното решение до окончателното плащане на същата. Основала е възраженията си на обстоятелството, че ищецът я е отстранил от семейното жилище, като е упражнил над нея насилие на 15.06.2015 г., за което е осъден с влязла в сила присъда на „лишаване от свобода за срок от шест месеца", чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години. За заканите му за убийство към ответницата е осъден с още две присъди на „пробация“. Препятствал е контактите й с децата, като категорично й е забранил да посещава жилището им и да се среща с тях. Постоянно употребява алкохол, което води до неконтролируемо поведение у него. Заплашва децата да прекъснат връзките с майка си, към която те са силно емоционално привързани. Тя твърди още, че от 15.06.2015 г. и до момента на подаване на отговора на исковата молба се е грижила за децата, за тяхното възпитание, храна и облекло. В нейно отсъствие грижите са полагали нейните родители. На провежданите в училище родителски срещи, както и срещи с органите на детска педагогическа стая е присъствала или тя, или баща й М. М. Ответницата е заявила още, че родителският капацитет на ищеца е несъпоставим с нейния, предвид безотговорното и агресивно поведение, което проявява както към нея, така и към децата. Въпреки, че ищецът живее с тях в жилището на родителите му, не се справя с родителските си задължения, предвид намесата на органите на детска педагогическа стая. Според ответницата отношението, което той демонстрира спрямо децата, се отразява негативно върху неукрепналата им детска психика.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не се спори между страните, че са родители на двете деца - С. И. С., роден на *** г. и М. И. С., роден на *** г., видно и от Удостоверения за раждане-дубликат от 06.07.2018 г., издадени от дл. лице по гр.с-е при Община Елхово.

От гласните доказателства се установява, че страните не живеят заедно от 2014 г. Първоначално децата са били при майка си, като детето С. И.С. впоследствие е отишло да живее при баща си. При изслушването си в с.з. по реда на чл. 15 от ЗЗДет. то заявява, че е отишло при него през 2016 г. Св. М.-баща на ответницата- сочи, че детето М. е при баща си от 16.09.2017 г. В дома му децата се отглеждат с помощта на майката на ищеца, която е пенсионер със заболяване. Детето С. сочи, че тя се справя добре с ежедневните грижи за внуците си, каквито показания дава и св. М. -майка на ищеца.

Според детето, когато са били по-малки, майка му е биела него и брат му, подигравала му се, че е дебел. Преди да заживеят с баща си, децата са заеквали, а след това вече не заекват. С. не общува с майка си, откакто е заминала за А. Детето твърди, че майката не го е търсила по никакъв начин, блокирала го е в социалните мрежи. Детето сочи и на влошени отношения между него и баба си и дядо си по майчина линия. Получавало е дребни суми от майка си, както и от нейните родители. Категорично е, че желае да живее при баща си, при когото се чувства добре.

В социалните доклади е отразено становището, че в дома на бащата на децата се осигуряват добри хигиенно – битови условия на живот, осигурен им е личен лекар, посещават редовно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ -гр. Елхово. Пред социалния работник децата са заявили, че желаят да живеят при баща си, рядко се чуват и виждат с майка си. Според социалния доклад са емоционално привързани към баща си. Домът на майката, собственост на нейните родители, се състои от три стаи, коридор и вътрешен санитарен възел. Отоплението е с климатик, а в студените дни жилището се отоплява чрез парна инсталация. Обзавеждането е съвременно и функционално, хигиената в жилището е добра. Г.М. е заявила в телефонен разговор с представител на отдел „Закрила на детето“ при Д„СП“ -Елхово, че в момента живее и работи в А. и желае да полага грижи за по – малкото от двете деца.

От показанията на св. М. се установява, че до момента, в който децата са живеели заедно с майка си, тя е полагала грижите за тяхното отглеждане и възпитание с помощта на родителите си. В дома им са налице много добри жилищно – битови условия и нуждите им са били задоволени. След преместването на децата при баща им, той е ограничил контактите им с майката, както и срещите им с техните баба и дядо по майчина линия, довело до отчуждаването им. Иначе понастоящем децата са добре облечени и чисти. Ищецът е изхвърлил дадени от майката дрехи за децата. Върнал е предоставени от св. М. детски помощи, получавани от майката до м. септември 2018 г. Майката е давала на ръка на децата месечно около 100 лева. По – голямото дете е имало проблеми в училище, заради които свидетелят е ходил там на срещи, а бащата не е присъствал. Впоследствие последният е забранил на св. М. да посещава учебното заведение и да се интересува от децата. Майката се намира в А. от началото на месец декември 2018 г., където работи в завод за опаковка на козметика. Получава около 380 – 400 паунда седмично възнаграждение. Възнамерява да се установи да живее трайно там. Ако й бъдат предоставени родителските права, първоначално децата ще се отглеждат от родителите й, а впоследствие може да ги вземе при себе си.

Според Удостоверение изх. № 474/21.11.2018 г. на „Е. Миролио“ ЕАД -гр. Сливен, от ноември 2017 г. до октомври 2018 г. вкл. Г.М. е работила по трудово правоотношение и е получила брутен доход в размер на 7 937.76 лв., в т.ч. 307.65 лв. обезщетение.

Не е спорно, че ищецът не работи по трудов договор от 02.11.2018 г. Св. М. дава показания, че синът й реализира месечни доходи в размер на около 600 – 800 лева от полагания от него труд в частна фирма в с.Чернозем. Пред социалния работник същият е заявил, че получава средно месечно възнаграждение от 700 лв., като полага труд в сферата на дърводобива. В с.з. пред въззивната инстанция по реда на чл. 59 ал.6 от СК заявява, че работи в овцеферма в с.Чернозем и получава 700 лв., а майка му е пенсионер и получава 300 лв..

Не е спорно, а и от заверените копия от протоколи от съдебни заседания по наказателни от общ характер дела, както и Удостоверение изх. № 1800 от 29.11.2018 година на РП – Елхово, се установява, че срещу И.С.М. са били образувани 6 досъдебни производства. Три от тях са приключили, като същите са били внесени с обвинителен акт в съда с обвинения в престъпления по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК. С Определение № 205 от 16.05.2016 година, постановено по НОХД № 84/2016 година по описа на РС – Елхово, съдът е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство, съгласно което И.С.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК – закана с убийство на Г.М.М. на 15.06.2015 година, за което му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. С Определение № 189 от 12.07.2018 година, постановено по НОХД № 158/2018 година по описа на РС – Елхово, съдът е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство, съгласно което И.С.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК – закана с убийство на Г.М.М. на 09.12.2017 година, за което му е наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от две години и шест месеца; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години и шест месеца и „ограничение в свободното предвижване“, изразяващо се в забрана И.М. да напуска жилището, което обитава за времето от 23.00 часа до 06.00 часа за срок от две години и шест месеца. С Определение № 183 от 05.07.2018 година, постановено по НОХД № 7/2018 година по описа на РС – Елхово, съдът е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство, съгласно което И.С.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК – закана с убийство на Г.М.М. на 08.08.2016 година, за което му е наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от две години; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години и „ограничение в свободното предвижване“, изразяващо се в забрана И.М. да напуска жилището, което обитава за времето от 23.00 часа до 06.00 часа за срок от две години. ДП № 78/2016 г. по описа на СО в ОП – Ямбол, водено против И.М. за престъпление по чл. 150, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК не е приключило. ДП № 132/2018 г. по описа на РУ – Елхово, за престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК е приключило и същото е весено в РС – Елхово с обвинителен акт. ДП № 162/2018 г. по описа на РУ – Елхово, водено против И.М. за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК е приключило и същото е весено в РС – Елхово с обвинителен акт. Постановена е присъда, обжалвана пред ЯОС по ВНОХД № 185/2019 г. На лицето е наложено наказание лишаване от свобода от 3 месеца, постановено е изтърпяване и на наказанието лишаване от свобода от 6 месеца, наложено по НОХД № 84/2016 г. по описа на РС – Елхово. Видно от представеното пред настоящия съд Съобщение по чл. 340 ал.2 от НПК, на подсъдимия е съобщено, че с решение от 16.08.2019 г. присъдата е изменена, като вместо наказание „лишаване от свобода“ му е наложено наказание „пробация“. Съгласно представената на ЯОС справка от ЕРС, производството по НОХД № 365/2018 г. по внесен обвинителен акте на ЕРП срещу И.С.М., е все още висящо.

Призовани за изслушване по реда на чл. 59 ал.6 вр. чл. 127 ал.2 от СК, от родителите на децата се явява само бащата. Той заявява, че желае да упражнява родителските права, защото осъществява преките грижи за отглеждането им с помощта на своята майка. Осигурява издръжката им. Въззиваемата е в А. и не може да упражнява правата над децата. Само малкото дете поддържа връзка с нея по една от социалните мрежи. Децата посещават училище и засега не са правени оплаквания от тях.

Майката е уведомена за задължителното си явяване чрез процесуалния си представител, който заявява, че я е уведомил по телефона няколко пъти, но работодателят й в Л. не я освобождава от работа, за да се яви в с.з.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

ЕРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127 ал.2, вр. чл. 143 и 149 от СК-първоначални и насрещни.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не са постигнали споразумение, по тяхно искане спорът се решава от съда, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, мерките на лични отношения и издръжката.

Съдът следва да се ръководи от уредения в закона принцип на защита на интересите на децата –в чл. 59 ал.4 от СК и в чл. 3, т.3 от Закона за закрила на детето, последният изискващ осигуряване на най-добрия им интерес. В §1, т.5 от ДР на последния закон е конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес на детето включва неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Сходни са критериите по чл. 59 ал.4 от СК: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

В случая въззивницата е предявила искове за упражняване на родителските права над двете деца и определяне местоживеенето им при нея на постоянния й адрес в с.М., а същата от около година пребивава в чужбина, където работи. Трудовият й ангажимент е такъв, че не може да се яви в с.з., за да заяви обстоятелствата, поради които желае упражняването на родителските права, а същевременно определяне на местоживеене на децата не на адреса й, на който пребивава. Св. М.-нейн баща- също потвърждава, че децата ще бъдат отглеждани в дома му, а по-късно може да отидат при майка си, която възнамерява да продължи работата си в чужбина. Т.е. намеренията на майката да вземе децата при себе си не са сигурни. Това противоречи, както на интереса на децата да бъдат отглеждани от родителите си, така и на правните норми-чл. 47 от Конституцията на Република България, съгласно който отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители, чл. 59 ал.7 от СК, уреждаща, че по изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба. Претенцията на майката, формулирана по посочения начин, не сочи на категорично намерение тя да отглежда и възпитава децата си. Още повече че е заявила пред социалния работник желание да вземе при себе си само малкото дете. Наред с това по-голямото дете, навършило 14 години, не желае да бъде отглеждано от майка си. То се позовава на конфликтни отношения с нея. Гласните доказателства също сочат на прекъсната емоционална връзка между двамата. Касае се при това за момче на възраст, в която има нужда от по-близко общуване с родителя от мъжки пол с оглед формиране на типичната полова идентичност. С оглед на тези обстоятелства предоставянето на родителските права на майката по отношение на това дете, не може да бъде обосновано. Предвид задължителната съдебна практика (Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС), че отделното живеене на децата е допустимо само когато важни причини налагат това, в случая не може да се изтъкнат такива причини за разделяне на децата, в каквато насока е изразено желание от майката пред социалния орган.

С оглед на изложеното ЯОС счита, че правилно първоинстанционният съд е предоставил родителските права на бащата. Действително същият е осъждан с влезли в сила присъди за престъпления, извършени по отношение на ответницата, и за кражба. Поведението му безспорно е морално укоримо и не представлява в никакъв случай добър пример за подражание от децата. Следва да се отбележи, че липсват данни за проявена агресия спрямо тях, както и че ако само с оглед на противоправното поведение на бащата родителските права бъдат предоставени на майката, това не би лишило бащата от лични контакти, при които личният му пример може отново да намери отражение върху децата. Ищецът, въпреки противообществените си прояви, е отглеждал децата си и е задоволявал основните им потребности. Намирал е подкрепа от страна на своята майка, която въпреки твърдените от насрещната страна заболявания, е полагала грижи за тях. В тази насока са и показанията на св.М, (че понастоящем децата са добре облечени и чисти) и констатациите на социалния орган. В горепосоченото ППВС е прието, че решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси. В практиката си ВКС също приема, че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства във всеки разглеждан от съда случай (Определение № 873 от 4.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2663/2017 г., III г. о.). Т.е. според съда дори осъждането на родителя за извършено престъпление и наложеното с влязлата в сила присъда наказание "лишаване от свобода", изтърпяно ефективно, не следва да се разглежда откъснато от останалите факти по делото. Не следва на определени обстоятелства отнапред да се признае изключителна тежест и само те да установяват или да изключват капацитета на единия родител. В Определение № 1209 от 3.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5518/2013 г., III г. о., предвид повдигнатия въпрос за наличие на осъдителна присъда спрямо родителя поради шофиране след употреба на алкохол и отправяни предупреждения от органите на реда поради негови заплахи към физическата неприкосновеност на майката (и нейния съпруг), също е посочено, че е ирелевантно установеното противоправно поведение на ответника, след както не е насочено към детето.

Неоснователни са възраженията на въззивницата, че съдът не е преценил реално трудовата заетост и финансовите възможности на въззиваемия. Тези критерии не са решаващи за определяне на по-пригодния родител. По делото е установено, че майката работи и е получавала, както в страната, така и в чужбина, добри доходи, т.е. би могла да участва в издръжката на децата с необходимите им финансови средства. По този начин интересите на децата биха били защитени. Съдът следва да се ръководи от фактическата възможност на двамата родители да полагат ежедневните грижи за отглеждане и възпитание на децата като основен критерий. В случая, на този етап такава възможност има бащата. При промяна на обстоятелствата, ако условията за отглеждане на децата при бащата се влошат (съгласно ППВС №1/1974 г.: изпадане в невъзможност да упражнява родителските права поради осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок или създаване на пречки за осъществяване на личните отношения с другия родител) или настъпи положителна промяна на възможностите на майката за отглеждане на децата при нея, би могло да се предприеме изменение на определените понастоящем мерки.

Що се отнася до осъществяване на лични отношения между родителите на майката и децата, в случай че бащата ги препятства, съгласно чл. 128 от СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на децата да определи мерки за такива отношения.

С оглед на изложеното решението на ЕРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а в необжалваната (за частично отхвърляне на исковете на бащата за издръжка на децата) е влязло в сила.

Искането на въззиваемия за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13/06.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 537/2018 г. по описа на РС- Елхово в обжалваната част, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца М. И. С. и С. И. С. на бащата И.С.М. ***, определено е местоживеенето им при него в с. М., обл. Я., ул. „С.“ № *, като на майката Г.М.М. е определен режим на лични контакти с децата и е осъдена да им заплаща издръжка в размер на по 140 лв. на дете, считано от 12.07.2018 г., както и издръжка за минало време за детето Младен в размер на 1235 лв. за периода от 16.09.2017 г. до месец юни 2018 г. вкл. и за детето Стоян - 1430 лв. за периода от месец август 2017 г. до месец юни 2018 г. вкл., като са отхвърлени насрещните искове на Г.М.М. за родителските права, местоживеенето на децата при нея и издръжка от бащата занапред и за минало време.

ОСЪЖДА Г.М. ***, с ЕГН ********** да заплати на И.С.М. ***, с ЕГН ********** , направените по делото разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.