Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.04.2019г. гр.Ямбол
На 25 март 2019 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
П.У.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело
№17 по описа на 2018 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на "Юробанк България"АД гр. София, с ЕИК-000694749 против А.В.Р. и А.Р. ***, с която се претендира да бъде постановено решение, с
което ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
банката ищец, дължимите се от тях
суми, произтичащи от Договор за банков кредит HL 42407/15.08.2008г., в размер на 45068,13 CHF - сума представляваща непогасена
главница по договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба, и сума в размер на 352,80
лв.- нотариални такси.
Твърди се, че в между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛАРИЯ"АД гр. София /понастоящем
"Юробанк България"АД гр. София/ и ответниците - А.В.Р. и А.Р.Р., е бил сключен Договор за
банков кредит HL 42407/15.08.2008г., по силата на който
банката е предоставила на ответниците- кредитополучатели, кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 49280 лв. по курс „купува" за
швейцарския франк към лева банката в деня на усвояване на кредита, с краен срок
за погасяване на кредита съгласно чл. 5 от договора е 240 месеца, считано от
датата на усвояване на отпуснатите по договора суми. Твърди се, че банката е
превела с банково бордеро № 2152725/22.05.2008г. по банковата сметка на А.В.Р., сумата в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 50371,09лв. и по този начин е изпълнила изцяло
задължението си по сключения договор за кредит. Сочи се че за обезпечение на
отпуснатия кредит кредитополучателите са учредили в полза на „Юробанк И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ"АД договорна ипотека върху недвижим имот с НА за договорна
ипотека на недвижим имот № 191, том X, per. №9072, дело №1576/2008г. на нотариус Е. Щ., per. № 487, с район на действие РАЙОНЕН СЪД - гр. ЯМБОЛ, а
именно на недвижим имот, както следва: Апартамент №* с идентификатор №87374,
521.15.1.2, находящ се в гр. Я., ж.к. „*********" №**, вх. *, ет. *,
подробно описан, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №99, том.
Сочи се, че съгл. чл. 28, ал. 1 от договора, Банката и
Кредитополучателите са се съгласили, че във всеки един момент от действието на
договора за кредит, Банката има право
едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от настоящия договор, на
дружества или институции от групата на EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД или на други
финансови или нефинансови институции или дружества включително такива, чиято
дейност включва секюритизация. Във връзка с това, на 16.10.2008 г. между
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД и "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД
е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по
силата на който "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД встъпва в правата на
удовлетворения кредитор „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД по Договор за
банков кредит HL
42407/15.08.2008г., посочен в Приложението,
представляващо неразделна част от него. Посочено е, че Банката е уведомила
кредитополучателите за извършеното прехвърляне, при сключване на Допълнително
споразумение от 11.03.2009г., а също така и с 2бр. нотариални покани от
11.11.2017г. до всеки ответник.
Твърди се, че към Договор за
банков кредит HL42407/15.08.2008г., са били сключени: Допълнително споразумение от
11.03.2009г., Допълнително споразумение от 24.06.2010г., Допълнително
споразумение от 17.02.2011г., Допълнително споразумение от 30.08.2011г.,
Допълнително споразумение от 07.05.2012г., Допълнително споразумение от
06.12.2012г., Допълнително споразумение от 29.10.2013г., представляващи
неразделна част от Договор за банков кредит HL 42407/15.08.2008г.,
съдържащи клаузи, според които страните се съгласяват съществуващите и непогасени
просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат
реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което
кредитополучателите дават своето съгласие, упълномощават и оправомощават
кредитора. Сочи се, че в следствие на така извършените капитализации размерът
на задължението е - 45023,48 CHF, като
за усвояването на така реструктурираните суми са били съставени банкови
бордера, установяващи извършените във връзка с преоформянето усвоявания. Твърди
се, че с доп. споразумения страните са предоговорили и дължимите лихви и начина
и сроковете за връщане на кредита.
Сочи се, че с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
25.02.2015г. и ПРИЛОЖЕНИЕ №1, неразделна част от договора, „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ"АД, е прехвърлило на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, всички
свои вземания от А.В.Р. и А.Р.Р., произтичащи от Договор за банков кредит HL42407/15.08.2008г.
Посочено е, че Банката е уведомила кредитополучателите за извършеното
прехвърляне с 2бр. нотариални покани от 11.11.2017г. до всеки ответник. Твърди
се, че с нотариалните покани, ответниците са били уведомени, че поради
неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл. 6, ал. 1 и чл. 7,
ал. 1 от Договор за банков кредит HL42407/15.08.2008г. и чл.5 от Допълнително споразумение за заплащане на
дължимите погасителни вноски по кредита, са изпаднали в забава относно
погасяването му, с което е нарушен сключения Договор за банков кредит HL42407/15.08.2008г. и
допълнителните споразумения към него, а поради неиздължаване на погасителна
вноска с падеж 10.06.2014 г., на основание чл. 18 от Договор за банков кредит HL42407/15.08.2008г. и чл.
60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД
обявява целия остатък от задължението за незабавно изискуемо и дължимо.
Сочи се, че поради нарушаването от стрА.на
солидарно задължените лица на сключения между тях и банката, Договор
за банков кредит HL
42407/15.08.2008г., и Допълнително споразумение от 29.10.2013г. в размер :
Главница: 45 068,13 /четиридесет и пет хиляди шестдесет и осем франка и
тринадесет сантима/ CHF, ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на настоящата искова молба; Договорна лихва: 15
508,32 /петнадесет хиляди петстотин и осем франка и тридесет и два сантима / CHF, Такси: 244,41 / двеста четиридесет и четири франка и
четиридесет и един сантима / CHF, 159,05 / сто петдесет и девет франка и пет сантима/ -
застраховки и 352,80 /триста петдесет и два лева и осемдесет стотинки/ лв. -
нотариални такси.
Сочи се, че предвид изложеното и
неплащането и към настоящия момент на изискуемия и ликвиден дълг, за банката се
поражда правен интерес от предявяване на иска.
В законоустановения
срок, ответниците са депозирали отговори на ИМ.
В писмен отговор
ответника А.В.Р., чрез назначения му
представител по чл.47 ал.6 ГПК адв. Г. Г. ***, оспорва изцяло предявените искове и счита че същите са
неоснователни. Твърди ,че договорните
клаузи, посочени в чл.3, ал.1 , чл.з, ал.5 , чл.12 чл.21. , чл.23 от договора,
не са индивидуално уговорени, доколкото са били изготвени предварително от
банката - ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Липсвали
каквито и да било доказателства по делото да са провеждани преговори за
съдържанието на отделните клаузи на процесния договор. Сочи, че като не
индивидуално уговорени, клаузите са нищожни, като неравноправни по смисъла на
чл. 143-144 от ЗЗП .
Твърди се, че в сключените Допълнителни
споразумения също се съдържат нищожни клаузи досежно извършеното увеличаване на
размера на дълга с просрочени лихви,като по този начин полученият размер на
главницата се олихвява, като на практика с тези допълнителни споразумения се
налагали по-тежки условия от основния Договор за кредит на първо място, чрез
капитализиране на лихвите и превръщането им в нова главница. Клаузата за
„облекчен ред" за погасяване била подвеждаща, тъй като именно в резултат
на нейното прилагане се стигало до няколкократно увеличен размер на
задължението и представлява неравноправност по смисъла на чл.143, т.10,т.12 от
ЗЗП. След цесията били сключени седем допълнителни споразумения към договора за
кредит между цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и длъжниците. Всяко
от тях съдържало идентични клаузи, с които е бил преоформян размерът на дълга,
чрез натрупване на просрочени главници и начислени редовни и наказателни лихви
и такси към момента на сключване на съответния анекс. По този начин била формирА.нова
олихвяема главница, като необосновано е бил увеличен общият размер на дълга.
Клаузите на седемте анекса били неравноправни, тъй като налагали на потребителя
по-тежки условия от основния договор за кредит на първо място, чрез
капитализиране на лихвите и превръщането им в нова главница, което на практика
означава начисляване на лихви върху лихви. На второ място клаузата за „облекчен
ред" за погасяване била подвеждаща, защото именно в резултат от нейното
прилагане се е стигнало до неколкократно увеличаване размера на задължението.
Твърди се, че ответникът е заплащал вноски по погасителен план към договора за банков
кредит в размер завишен от първоначално договорения. Увеличението на размера на
дължимата се месечна вноска се е дължало на действието разпоредби от договора и
споразуменията , които са нищожни. При завишаване на размер на вноските поради
по-висок лихвен процент е била покривА.по-малка част от дължимата главница, с
оглед на което и е на лице завишаване на годишната такса за управление на кредита.
Направено е възражение за нищожност, като
се претендира съдът да прогласи на основание осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка
с чл.143, т.З, 10 и т.12 от Закона за защита на потребителите на следните
клаузи от посочени в чл.3, ал.1 , чл.3, ал.5 , чл.12, чл.21, чл.23 от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL42407 от 15.08.2008 г.,от
Допълнително споразумение от 11.03.2009 г. Към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL42407 от 15.08.2008 г., клаузите от
t.IV,t.V,t.VI , от Допълнително споразумение от 24.06.2010г. Към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42407 от 15.08.2008 г. клаузите от чл.2 до чл.13 ,включително, от
Допълнително споразумение от 17.02.2011г. Към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL42407 от 15.08.2008 г. от чл.2 до
чл.11, включително, от Допълнително споразумение от 30.08.2011г. Към Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL42407 от 15.08.2008 г. от чл.2 до
чл.13, включително, от Допълнително споразумение от 07.05.2012г. Към Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL42407 от 15.08.2008 г. , клаузите
по цялото споразумение, от Допълнително споразумение от 06.12.2012г. Към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42407 от 15.08.2008 г. клаузите от чл.2 до чл.12 включително, от Допълнително
споразумение от 29.10.2013г., към Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42407 от 15.08.2008г., клаузите от чл.2 до чл.12, включително, като клаузи
които, не са индивидуално уговорени, доколкото са били изготвени предварително
от банката, като неравноправни по смисъла на чл. 143-144 от ЗЗП .
Претендира се съдът да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск за сумата от 45068,13 франка като
неоснователен, включително и като погасен по давност по смисъла на ЗЗД.
В писмени отговори на
ИМ и ДИМ ответницата на А.Р.Р., чрез назначения й представител по чл.47 ал.6 ГПК
адв. Д. Ц. ***, оспорва изцяло предявените искове и счита че същите са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Твърди се, че към момента на подаване на
исковата молба, активно легитимиран да предяви настоящия исковете е именно
„Бългериън ритейл сървисиз" АД, а не банката ищец, тъй като липсват каквито и да било доказателства по делото за
валидно извършено съобщаване за последващата цесия от стрА.на цедента или
упълномощен от него представител.
Направено
е възражение, че първия договор за цесия не е породил действие
по отношение на ответницата, към момента на подписване на Допълнителните
споразумения между тях, тъй като не е надлежно съобщен от ищеца - цедент.
Правното действие на уведомяването на длъжниците за прехвърлянето на дължимото
от тях парично вземане било регламентирано в чл. 99, ал.З и ал.4 ЗЗД. Както при
цесията, така и при договора за факторинг, за длъжника и за третите лица
прехвърлянето на вземането имало действие не от момента на сключване съответния
договор, а от момента на получаване уведомлението за това. За неоснователно се
счита, твърдението на ищеца, че уведомяването на длъжниците за прехвърляне
вземането на банката на трето лице, било установено от подписаното допълнително
споразумение между тях и „БРС" АД от 11.03.2009г.
С оглед изложеното
ответницата счита, че цесиите не са породили желаните последици и че посоченото
допълнително споразумение от 11.03.2009г. към Договора за кредит от
22.02.2008г., както и останалите допълнителни споразумения след него са
недействителни и не са породили задължения за нея, тъй като към датата на
сключването им колекторската фирма „БРС" АД - София не е придобила
качеството на кредитор, поради ненадлежно съобщаване по реда на чл.99, ал.З от
ЗЗД на прехвърляне вземането на ищеца, произтичащи от сключения с ответниците
договор за жилищен кредит. Отделно от това с договора, за цесия, цесионерът
придобивал само прехвърленото му вземане срещу длъжниците на цедента, но не
придобивал качеството на стрА.по договора за кредит и поради това не разполагал
с правомощието да го изменя, разваля или прекратява с допълнителни споразумения
или едностранни волеизявления.
Твърди се , че по делото не е представено доказателство, че законните представители на
банката са направили конкретно волеизявление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, а Адвокатско дружество „Ч., П.и И." не е надлежно и изрично
упълномощено от името на банката ищец, да направи волеизявление в този смисъл.
Счита се че не може да се приеме тезата
и за предсрочна изискуемост на процесния кредит поради неплащане на погасителна
вноска с падеж 10.06.2014г. по последния погасителен план от Допълнително
споразумение от 29.10.2013г., предвид на нищожността на разпоредбите не само на
последното, но на всички допълнителни споразумения, поради наличие на
капитализиране на изтеклите лихви (приобщаването им към главницата). От което
следвало, че самият погасителен план, не бил коректно съставен и не отразявал
действителните размери на обслужваните с него задължения. Възразява се, че са налице и условията за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита по смисъла на чл.18 от Договор за банков кредит HL42407/15.08.2008r. във вр. Чл. 60, ал.2 ЗКИ, тъй като липсвали
доказателства, които да сочат кога е бил именно падежът на неплатената вноска,
какъв е бил нейният размер и че същата не е била изплатена. В самия Договор не
било отбелязано полето, което уточнява на коя дата настъпва падежа на всяка
вноска, липсвали доказателства - Погасителни планове, които да доказват, че
ответницата е била запозната с актуалните размери на анюитетните вноски и
моментът на настъпване на падежите за всяка една от тях, ако изобщо такива са
били изготвяни.
Направено е възражение за нищожност на клаузи от договора за кредит № HL42407/15.08.2008 г. като неравноправни и
противоречащи на закона /Директива 93/13/ЕИО, чл.146, чл. 143, т.3, 10, 12 и 13
от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД/ а именно: чл.3 ал.1, чл.3 ал.5, чл.6 ал.2, чл.7
ал.2, чл.12 ал.1, чл. 23 ал.1 и ал. 2 от Договора.
Оспорена е и претенцията за заплащане на
352,80 лева, представляваща разноски за нотариални такси.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Ответниците, редовно уведомени не се
явяват в о.с.з., чрез назначените им представители по чл.47 ал.6 ГПК оспорват исковете.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от представения по делото писмен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL
42407/15.08.2008г., същият е бил
сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛАРИЯ"АД гр. София /понастоящем "Юробанк България"АД гр. София/ от
една страна, като кредитор и от друга: ответниците - А.В.Р. и А.Р.Р. - като
кредитополучатели. Съгласно
чл.1 ал.1 от този
Договор, банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 49280 лв., по курс
„купува" за швейцарския франк към лева на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"
АД в деня на усвояване на кредита, както следва: - равностойността в швейцарски
франкове на 16900 лв. по курс „купува" за швейцарския франк към лева на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД в деня на усвояване на кредита, за покупка
на недвижим имот ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ, подробно описан в договора; и -
равностойността в швейцарски франкове на 32380 лв. по курс „купува" за
швейцарския франк към лева на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД в деня на
усвояване на кредита, за други разплащания;
Страните
са подписвали приложение №1 в деня на усвояване на кредита, в което е посочен
приложимия към същата дата курс „купува" за швейцарския франк към лева на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, както и конкретно определения съобразно
този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Сумата по разрешения кредит
е следвало да се усвоява по блокирана сметка, с титуляр А.В.Р. и да се ползва при условията на чл.2, ал.3 и ал.4 и след
представяне подробно описани в чл.2, ал.1 документи. Според чл.2, ал.4
усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в
лева по търговски дата курс „купува" за швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояването, като се превежда по откритата сметка на
кредитополучателя. Съгласно чл.3, ал.1 от договора за усвоеният кредит се дължи
годишна лихва в размер на сбора от Базовия лихвен процент на Банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 пункт. Към момента на
сключване на договора БЛП е в размер на 5%, като дължимите лихви се начисляват
от датата на първото усвояване на суми по кредита. Според чл.3, ал.3 при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, се дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Според чл.4 кредитополучателят следва
да заплаща на Банката следните такси: комисионна за управление на кредита,
платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска, в
законоустановената последователност на плащането, в размер на 0,03% върху
размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата. В чл.5 е
уговорено кредитът да бъде издължен за 240 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита, която се удостоверява чрез подписване на Приложение №1.
Съгласно
чл.6 кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с
размер на всяка вноска - съгласно погасителен план. Погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума по сметката си, но има средства
в лева или в евро, погасяването може да се извърши след превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава" на банката за швейцарския
франк към лева/евро. Според чл.12, банката запазва правото си по
време на действието на договора да променя Тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по договора,при евентуалното му
превалутиране по реда на чл.21. измененията и /или приложимите лихви влизат в
сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни
за страните по договора. Съгласно чл.18 ал.1 при непогасяване
на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е задължение по
договора, банката може да направи кредита частично или изцяло предсрочно
изискуем. Съгл. ал.2 на чл.18, при не издължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата
на падежа на последната вноска. В чл.21,
страните са договорили начините за превалутиране на кредита, като съгл. ал.2 в
случай на превалутиране следва да се прилагат лихвените проценти обявени от
банката по реда на чл.12.
В чл.23 ал.1 е посочено, че
кредитополучателят декларира, че е запознат и е съгласен, че при промяна на
обявените от банката курс купува или продава на швейцарския франк, както и
превалутилането по чл.21, може да има за последица включително и в случаите на
чл.6 ал.2, повишаване на дължимите погасителни вноски по договора, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеме всички вреди произтичащи от промяната на валутните курсове
и новите лихви. В ал.2 на чл.23
кредитополучателят декларира, че изцяло е запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на чл.6ал.2 и чл.21-23 и че е съгласен с
настъпването им.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от договора, Банката и
Кредитополучателите са се съгласили, че във всеки един момент от действието на
договора за кредит, Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от настоящия договор, на дружества или институции от групата на EUROBANK EFG GROUP, вкл. на
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД или на други финансови или нефинансови
институции или дружества включително такива, чиято дейност включва
секюритизация.
На 22.08.2008г.
между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД и А.В.Р. и А. Р.Р. е било подписано и Приложение №1 към Договор за банков кредит HL 42407/15.08.2008г., от което е видно, че датата на усвояване на кредита е 22.08.2008
г.. Към датата на усвояване на кредита - 22.08.2008г., приложимия курс
„купува" за швейцарския франк на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД към
лева е 1,1832, като определения съобразно този курс размер на предоставения и
усвоен от кредитополучателя кредитен лимит по чл.1 от договора е 41650 CHF.
На 16.10.2008 г.
между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД и "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори
за кредит, по силата на който "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД встъпва в
правата на удовлетворения кредитор „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД по
Договор за банков кредит HL
42407/15.08.2008г., посочен в Приложението, представляващо неразделна част от
него. Длъжниците са били уведомени за извършеното прехвърляне при сключване на
Допълнително споразумение от 11.03.2009г. към Договор
за банков кредит HL 42407/15.08.2008г., от което е видно, че в същото като кредитор вече е бил посочен "БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД. Банката е уведомила кредитополучателите за извършеното
прехвърляне и с 2бр. нотариални покани връчени на 30.11.2017г. на всеки
ответник.
Към Договор за
банков кредит HL 42407/15.08.2008г., са били
сключени, освен Допълнително споразумение от 11.03.2009г., то още и:
Допълнително споразумение от 24.06.2010г., Допълнително споразумение от
17.02.2011г., Допълнително споразумение от 30.08.2011г., Допълнително
споразумение от 07.05.2012г., Допълнително споразумение от 06.12.2012г.,
Допълнително споразумение от 29.10.2013г., представляващи неразделна част от
Договор за банков кредит, съдържащи клаузи, според които страните се съгласяват съществуващите и непогасени
просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат
реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което
кредитополучателите са дали своето съгласие, подписвайки споразуменията.
Съгласно
чл.2, ал.1 от последното подписано Допълнително споразумение от 29.10.2013г. страните са се съгласили, че към датата на сключване на
споразумението, задълженията по договора са в размер, както следва: 1.Просрочена
главница -383,61 CHF; 2.Просрочена лихва- 877,41 CHF; 3.Просрочени такси - 58,04 CHF; 4.Просрочени
застраховки-63,06 CHF и 5.Редовна главница- 43641,16 CHF. В чл.2, ал.2 е уговорено,
че освен задълженията по ал.1, т.1-5 се дължи и редовна лихва, начислена от
датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение, до датата
на падежа, следващ датата на същото, която все още не е изискуема. Според чл.3
ал.3 всички плащания по чл.2, ал.1, т.1-5 се преоформят служебно чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата, в размер
съгласно чл.2, ал.1, т.5. В чл.4, ал.1 е уговорено, че кредитополучателят ще
ползва 6 месечен период на облекчено погасяване на Дълга, считано от следващия
падеж. Съгласно чл.4, ал.2 след
изтичане на периода по ал.1 върху дълга се натрупва начислената, но непогасена
през периода на облекчено погасяване лихва. Съгласно чл.4, ал.3 през
периода по чл.4, ал.1 върху дълга се начислява
годишна лихва в размер
на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната
валута, намален с 3,56 пункта, като дългът ще се погасява на равни месечни погасителни
вноски в размер на 126 CHF, съгласно Погасителен план. Съгласно чл.5 след изтичане на
периода по чл.4, ал.1 и след натрупването на лихвата по чл.4, ал.2, се
начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата
БЛП плюс надбавка 0,96 пункта, като погасяването се осъществява на равни
месечни вноски, съгласно Погасителен план. Към датата на подписване на
споразумението БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове на „Юробанк
България"АД е 6,95%. Според
чл.6 плащането на падеж на всяка от вноските по Погасителния план през периода
на облекчено погасяване по чл.4, ал.1 е задължително условие за начисляването
на лихвата по чл.4, ал.3. В случай че в този период не бъдат заплатени изцяло
или частично две последователни месечни вноски, същите губят правото да
погасяват дълга при усл. на чл.4 ал.3 от доп. споразумение.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 25.02.2015г. и ПРИЛОЖЕНИЕ №1, неразделна част от договора, „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД, е прехвърлило
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, всички свои вземания от А.В.Р. и А.Р.Р., произтичащи от
Договор за банков кредит HL 42407/15.08.2008г. Банката е
уведомила кредитополучателите за извършеното прехвърляне с 2бр. нотариални
покани до всеки ответник. С нотариалните покани, ответниците са били уведомени,
че поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл. 6, ал.
1 и чл. 7, ал. 1 от Договор за банков кредит HL 42407/15.08.2008г. и чл.5 от
Допълнително споразумение от 29.10.2013г. за заплащане на дължимите погасителни
вноски по кредита, са изпаднали в забава относно погасяването му, с което е
нарушен сключения Договор за банков кредит HL 42407/15.08.2008г. и допълнителните
споразумения към него, а поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж
10.06.2014 г., на основание чл. 18 от Договор за банков кредит HL 42407/15.08.2008г. и чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции, "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД обявява
целия остатък от задължението за незабавно изискуемо и дължимо. Видно от
приложените разписки нотариалните покани са били получени на 30.11.2017г.
Като доказателство по делото ищецът е
представил извлечения от счетоводни
книги на банката, касаещи за задълженията по Договор за кредит, лихвени листи,
както и платежни документи за извършени плащания от ответниците.
По искане на ищеца по делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. ВЛ-це, въз основа на находящите се по делото
писмени доказателства и справка в ищцовата банка е посочило, че предоставеният с Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42315 от 11.08.2008г. кредит е бил усвоен в размер на 41650 CHF, равняващи се към 22.08.2008
г. на 50371,09 лв., като на тази дата по сметката на А.В.Р. в швейцарски франкове в „Юробанк България"АД, е постъпила
сума в 41650 CHF. Видно от заключението, във
връзка със сключените допълнителни споразумения, към договора са налице
капитализации /реструктуриране на главницата/, след което общо усвоената главница е в размер на 46769,51 CHF. Видно от заключението, главницата не се погасява
редовно от 29.10.2013г. е спряло погасяването й, а плащането на
възнаградителната лихва е било преустановено на 03.06.2014г. ВЛ-це е посочило,
че размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателите за главница към
датата на депозиране на ИМ в съда е 45068,13 швейцарски
франка /CHF/, а размерът на
начислените и непогасени нотариални такси е 352,80 лв.
В доп.
заключение от 19.03.2019г., ВЛ-це е отговорило на въпроса какъв би бил размера на непогасената главница, ако не бъдат взети
предвид подписаните доп. споразумения към договора и без да бъде променян
лихвения процент по т.3, ал. 1 от Договора за кредит. ВЛ-це е посочило, че в случай, че договорната
лихва не се променя и размерът й е фиксиран, съгл. т.3, ал.1 от Договора - 6%, общото
задължение по договора за кредит за целия период на договора би възлизало на
73253,99 CHF
В заключението е посочено, че неплатеният остатък на главницата по кредита, ако
размера на договорната лихва не беше променяна, с платените суми в размер на
общо 11332,27 CHF, биха се погасили следните задължения :Главница- 3545,90 CHF, лихва -
7343,16 CHF, Такси- 874,27 CHF. Като в случай, че размерът на договорната лихва не беше променян и за
целия срок на договора е 6%, непогасената главница би била 38104,10 CHF.
Заключението и доп. такова не се оспориха
от страните по делото и се приемат от съда като обективно и компетентно
изготвени.
Съдът не обсъжда събраните по делото
гласни доказателства- показанията на св.И. и св. М.- служители на банката-
ищец, доколкото и двамата свидетели са дали показания общо за реда по .който са
били сключвани и изменяни договори за кредит на банката ищец, но са заявили
изрично, че нямат спомен за конкретния договор сключен с ответниците и при
какви условия е бил сключен същия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.430 от ТЗ, във вр. с
чл.287 и чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 във
вр. с Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 42407/15.08.2008г.. Заявена е и
претенция за сумата
352,80лв.- платени нотариални такси.
Съгл.
чл.430 ал.1 ТЗ с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
По безспорен начин се установи, че по
силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 42407/15.08.2008г сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛАРИЯ"АД гр. София
/понастоящем "Юробанк
България"АД гр. София/ от една страна, като кредитор и от друга
ответниците - А.В.Р.
и
А.Р.Р. - като
кредитополучатели, банката е предоставила договорената
сума, като на 22.08.2008г. по сметката на А.В.Р. в швейцарски франкове в „Юробанк
България"АД, е постъпила сума в размер на 41650 CHF, с левова
равностойност 49280лв, по курс „купува" към датата на усвояване на кредита
- 1,1832 BGN/ CHF.
Въпреки дадената от съда възможност,
кредитополучателите, не представиха доказателства да са изправна страна по
договора, респ. да са изпълнил точно задълженията си по същия и да не дължат на
ищеца суми по процесния договор. От заключението на ССЕ се установява, че по кредита във връзка с договора и
сключените към него 7бр. допълнителни споразумения, са били извършвани плащания
до 03.06.2014г., като след тази дата не е установено друго плащане.
Съгласно договореното в чл.18 ал.1 при
непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита частично или изцяло
предсрочно изискуем. Съгл. ал.2 на чл.18, при не издължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата
на падежа на последната вноска.
В случая е установено от представените по делото доказателства, че
кредитополучателите, не са изпълнили свои задължения към банката ищец,
като са спрели плащанията по дълга след 03.06.2014г.
Ответниците са били уведомени от банката, че креда е обявен за предсрочно
изискуем на осн. чл.18 от договора- установено е по делото, че на 30.11.2017г., на всеки от
ответниците е било връчено уведомление с информация за размера на задължението
му към банката към 06.10.2017г., както и за причините, поради които банката е
обявила кредита по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 42407/15.08.2008г.за изцяло и предсрочно изискуем, чрез
връчване на Нотариални покани, чрез нотариус Д. Л. с рег.№ 322,
РД-ЯPC.
В отговора на исковата молба
ответниците са се позовават на нищожност на:
Клаузата на чл.3 ал.1 и ал.5,
съгласно които – ал.1 - за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
плюс договорна надбавка един пункт. Към момента на сключване на договора БЛП на
Б. за жилищно кредити в швейцарски франкове е в размер на 5%; ал.5 –
Действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП в шв.
франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването и на видно място в
банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.
Клаузата на чл.12 ал.1, съгласно
която банката запазва правото си по време на действието на договора да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банаката прилага
при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по
реда на чл.21. Измененията в тарифата и или приложимите лихви влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по настоящия договор.
Клаузата на чл.23 ал.1, съгласно
която кредитополучателят декларира, и съгласен с обстоятелството, че промяната
на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
евро/лева, както и превалутираното по чл.21
от договора, може да има за последица, включително по чл.6 ал.2, повишаване
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими
по превалутирания кредит.
Твърди се, че посочените клаузи
от договора са неравноправни по смисъла на чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП. Съгласно
чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
т.10. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; т.12 предвижда цената да
се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора.
Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 42407/15.08.2008г.
има характер на финансова услуга по смисъла на пар.13
т.12, б.Б /редакцията ДВ бр.59/2006г./ от ДР ЗЗП, както и по смисъла на
действащата разпоредба. Ищецът е търговец по смисъла на пар.13 т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно и ответниците имат
качеството на потребител по смисъла на пар.13
т.1 от ДР ЗЗП, възпроизвеждащ чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Т.е. –
процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП и по отношение на него
следва да намерят приложение разпоредбите на чл.143 – чл.148 от същия.
Клаузата на чл.3 ал.1 от договора
определя начина на формиране на възнаградителната лихва и същата не е
неравноправна.
С оглед формулировката си
клаузите на чл.3 ал.5 и чл.12 ал.1, като цяло предвиждащи едностранно изменение
на условията по договора при непредвидени в същия основания, са неравноправни,
както по смисъла на чл.143 т.10, така и по смисъла на т.12 от ЗЗП. Същото се
отнася и до систематично свързаната с тях клауза на чл.23 ал.1 от договора,
която на самостоятелно основание не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Чл.23 от договора свидетелства за формално спазване
от страна на банката на принципа за добросъвестност по см. на чл.143 ЗЗП, т.к.
в него се съдържа декларация на кредитополучателя, че е запознат с възможността
на промяна в посока увеличаване на швейцарските франкове. За да бъде обаче
реално информиран потребителят, а банката – действително добросъвестна, е
следвало обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност, да
следват от ясни и прозрачни условия на договора, каквито съдът, след обсъждане
на конкретния договор, е приел, че липсват. В този смисъл е и определението на
СЕС по дело С-119/17 - че клауза в договор за потребителски кредит, вследствие
на която целият риск от обменния курс се прехвърля върху кредитополучателя и
която не е съставена прозрачно така, че той да бъде в състояние да прецени въз
основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
подобен договор, може да бъде разглеждана като неравноправна, когато се
установи, че въпреки изискването за добросъвестност, тази клауза създава
значителна неравноправност в ущърб на потребителя между произтичащите от
договора права и задължения на страните
Съгласно постоянната практика на
ВКС, обективирана в решение №77/22.04.2015г. по гр. д. № 4452/2014г. на ВКС,
ГК, III г. о., решение №424/02.12.2015г. по гр. д. №1899/2015г. на ВКС, ГК, IV
г. о., решение №51/04.04.2016г. по т. д. № 504/2015г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение №95/13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение №205/07.11.2016г. по т. д. №154/2016г. на ВКС, ТК, I т.
о., решение №165/02.12.2016г. по т. д. №1777/2015г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение №98/25.07.2017г. на ВКС по т. д. № 535/2016г., I т. о., ТК,
предпоставките за определяне, че една договорна клауза е неравноправна, са
следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, да е сключена в нарушение на
принципа за добросъвестност, да създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните, и да е сключена във
вреда на потребителя. Уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща
възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент,
включително и на другите условия по договора /клаузата на чл.12. ал.1/ въз
основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено
изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на
доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция на
чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП.
В случая не се касае за
индивидуално уговорени клаузи. Както е прието в решение №23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/14г. на ВКС, I т. о. и решение
№98/25.07.2017г. на ВКС по т. д. № 535/2016г., I т. о., ТК, при потребителски
договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от същия, тежестта на
доказване, че определено условие от договора е уговорено индивидуално, е на
търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване на неравноправен
характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за
евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор,
търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на
оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан е
ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. В конкретния случая
страната, носеща доказателствената тежест не е установила, че се касае за
индивидуално уговорени клаузи.
Клаузите на чл.3 ал.5, чл.12
ал.1, чл.23 ал.1 от договора, неиндивидуално уговорени, са нищожни по смисъла
на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Същите са неравноправни, както по смисъла на чл.143 от
ЗЗП, така и съгласно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, и Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и съвета от 11.05.2005г. относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, приети и
станали част от българското законодателство със Закона за защита на потребителя
- пар.13а т.9 и т.12 от ДР ЗЗП.
Що се отнася до направеното от ответниците възражение нищожност на клаузи от допълнителните споразумения, съгласно практиката на ВКС,
последващо сключени анекси не санират нищожни съгласно ЗЗП клаузи в договор за кредит.
В решение № 146 по т.д.№ 2615/2016 г. на І ТО е посочено, че договор за
спогодба или допълнително споразумение, в които са установени правата и
задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния
договор, биха представлявали предварителен отказ от потребителската защита,
който е недопустим, както и че допълнително споразумение, имащо за предмет
предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е
нищожно, на основание чл.366 ЗЗД.
Съгласно чл.146 ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни
клаузи в договора не води до неговата нищожност, ако договорът може да се
прилага без тези клаузи. В случая обемът от основни права и задължения, поети с
договора, които стоят в основата на възникналото облигационно правоотношение,
са приложими, без да е необходимо да се прилагат нищожните клаузи.
От приетите заключения от съдебно-икономическата експертиза, се установява
наличието на обективния елемент за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита. Не е спорно, а видно и от доп. споразумения към договора за кредит,
лихвените проценти, с които банката е начислявала лихвата върху редовна
главница, са променяни във времето. Доколкото измененията на лихвения процент
са извършени въз основа на неравноправни договорни клаузи и с оглед нищожността
на същите, между страните следва да се прилагат лихвените проценти, съгласно
клаузата на чл.3 ал.1 от договора без последвалите изменения- 6% /каквато е
лихвата съгласно чл.3 ал.1 от договора/.
В доп. заключение на допълнителна съдебно-икономическа експертиза ВЛ-це е
посочило размера на дълга, при възнаградителна лихва, формираща ежемесечните
погасителни вноски за периода на договора, при прилагане на лихвения процент,
определен в чл.3.1 от договора – към момента на сключването му – 6%. В заключението е посочено, че
неплатеният остатък на главницата по кредита, ако размера на договорната лихва
не е бил променян, с платените от ответниците суми в размер на общо 11332,27 CHF, биха се погасили следните
задължения: Главница- 3545,90 CHF, лихва -
7343,16 CHF, Такси- 874,27 CHF. Като в случай, че размерът на договорната лихва непроменен, и за целия
срок на договора е 6%, непогасената главница би била 38104,10 CHF.
Ето защо, съдът счита, че предявения по
делото иск е основателен и доказан до размера 38104,10 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от непогасена главница по договора за банков кредит, и като такъв следва да бъде уважен до посочения
размер, като бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно тази сума на ищеца, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.04.2018г. до окончателно й изплащане, и сумата 352,80лв.-
платени нотариални такси. Иска за главница в разликата над 38104,10 швейцарски франка
/CHF/ до размера 45068,13
швейцарски франка /CHF/, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото в полза
на ищеца следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция,
съразмерно с уважената част от исковете, а именно 10644,14лв.
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.В.Р., с ЕГН **********,*** и А. Р.Р., с ЕГН ********** , с.а. да
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД гр. София, с ЕИК-000694749, на основание чл.430
от ТЗ, във вр. с чл.287 и чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 във вр. с Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL
42407/15.08.2008г., както следва: сумата 38104,10 швейцарски франка /CHF/,
представляваща част от непогасена главница по договора за банков кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2018г.
до окончателно й изплащане, и сумата 352,80лв.-
платени нотариални такси, като иска за главница в разликата над 38104,10 швейцарски франка /CHF/ до размера 45068,13 швейцарски
франка /CHF/- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
А.В.Р. и А. Р.Р. да
ЗАПЛАТЯТ на "Юробанк
България"АД гр. София, с ЕИК-000694749 сумата 10644,14лв.-
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: