МОТИВИ на Присъда № 90/26.09.2019 г.,

постановена по НОХД № 127/2019 г. по описа на ЯОС

Съдебното производство е образувано по ОА, с който ЯОП е предявила обвинение против подсъдимия П.В.П. за престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.

В производството пред настоящата инстанция, подсъдимият П.В.П. се възползва от диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК.

В открито съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание лишаване от свобода. Изтъква смекчаващи отговорността обстоятелства и счита, че не следва да му се налага кумулативно определеното наказание глоба по чл. 304а от НК. Изразява становище, че изтърпяването на наказанието лишаване от свобода следва да се отложи на основание чл. 66 НК с по-дълъг изпитателен срок.

Подсъдимият П.В.П., при съкратеното съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът адв. Б. *АК счита, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена. Счита, че определянето на наказанието следва да бъде при условията на чл. 55 НК, като изтъква многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Изразява становище, че определеното наказание следва да бъде към предвидения минимум лишаване от свобода с минимален изпитателен срок от 3 години. Пледира съдът да не налага предвиденото кумулативно наказание глоба. Подсъдимият П.В.П. поддържа казаното от защитника си и в последната си дума изразява съжаление за извършеното.

Съдът намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, съдът прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт както следва:

Свидетелят младши инспектор П.Г.Г. е назначен със Заповед на Директора на ОД на МВР - Я. с per. № ****-**** от **.**.**** г. на длъжност „полицай” в участък кв. „Р. К.” към РУ - Я. при ОД на МВР - Я., и е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1 от НК и полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.

На **.**.**** г. свидетелят Г. за времето от 07,00 часа до 19,00 часа е бил автопатрул в участък „Р. К." заедно с колегата си Т.. Около 13,40 часа със служебният автомобил двамата се намирали в ж.к. „Б.” до блок **, като забелязали, че в района на кръстовището на ул. „Г. Б.” пред магазин за дрехи „Г.” е спрян лек автомобил „Р. М.” с peг. № * **-** **, като автомобилът бил неправилно паркиран точно в района на кръстовището и създавал опасност за движението на останалите моторни превозни средства. Свидетелите Г. и Т. спрели служебния автомобил пред лекия автомобил „Р. М.” с peг. № * **-** **, като автомобилът е бил с изгасен двигател и на шофьорското място стоял подсъдимият П.В.П.. Свидетелите Г. и Т. се представили и поискали документите на водача на автомобила П.П. за проверка, като му обяснили, че е паркирал в нарушение. П. представил свидетелство за управление на МПС, лична карта, документите на автомобила и полица за застраховка „Гражданска отговорност”, като документите били проверени на място. Свидетелят Г. прегледал много добре полицата за застраховка „Гражданска отговорност”, като установил, че същата е валидна до м. февруари 20** година. При проверката също така установил, че автомобилът не е преминал годишен технически преглед, като обяснил на водача, че за това нарушение ще му бъде съставен фиш от „Пътен контрол”, а за неправилното паркиране ще му бъде съставен акт по Наредбата на Община Я.. Подсъдимият П. попитал възможно ли е да се направи компромис, при което свидетелят Г. отговорил, че нищо не може да се направи и ще бъде съставен акт за установеното нарушение. Свидетелят Г. взел със себе си документите на водача на автомобила и седнал на предната дясна седалка на служебния автомобил, за да извърши справка чрез дежурен ОДЧ и да състави АУАН за установеното нарушение. Заедно с него в автомобила е бил и свидетелят Т., който е стоял на шофьорското място. Подсъдимият П. отишъл до служебния автомобил и отново на няколко пъти попитал не може ли да се направи компромис за установеното нарушение, като настоявал отново да му се провери полицата „Гражданска отговорност”. Свидетелят Г. първоначално отказал да проверява отново валидността на полицата, но тъй като подсъдимият му я подал в ръката и я взел и след като я отворил, видял, че вътре има две банкноти с номинал от по 10,00 лева, серийни номера ** ******* и ** *******, сгънати и хванати с кламер. Г. попитал подсъдимия какви са тези банкноти и че при първоначалната проверка не са били вътре в полицата „Гражданска отговорност”, но подсъдимият само се засмял. Свидетелят Г. незабавно докладвал на дежурния в ОДЧ и изчакал на място пристигането на разследващия орган.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава 27 от  НПК. След съвкупен анализ на доказателствената съвкупност, съдът намери, че направеното самопризнание от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепят изцяло от събраните на делото доказателства – показанията на свидетелите П.Г.Г., Т.И.Т., Г.П.Д., приобщените писмените доказателства: докладна записка относно проверка на лек автомобил и водача му, справка за съдимост на подсъдимия, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, Фотоалбум, преписка УРИ: *****-****/**.**.**** г., удостоверение УРИ ****-****/**.**.**** г., удостоверение УРИ ****-****/**.**.**** г., както и веществените доказателства – 2 броя банкноти с номинал 10,00 лева, сериен № ** ******* и ** *******.

Всички събрани по делото доказателства – гласни, писмени и веществени, са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин авторството на извършване на престъплението. Тяхната съвкупност напълно подкрепя и осигурява доказателствена обезпеченост на направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, обхващащо всички факти, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се отнасят до времето, мястото и механизма на извършване на деянието. Признанието е направено доброволно, отразява действителната воля на подсъдимия и кореспондира с доказателствени материали събрани по предвидения в НПК ред, които са в достатъчен обем за да се приемат за безспорно установени всички правнорелевантни обстоятелства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият П. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 304а, във вр. чл. 304, ал. 1 от НК, тъй като на **.**.**** г., около 13,40 часа в гр. Я., ж.к. Г. Б. до блок ** е предложил подкуп - парична сума в размер на 20,00 лева - две банкноти с номинал от по 10,00 лева и серийни номера: № ** ******* и № ** *******на полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР - младши инспектор П.Г.Г. - на длъжност „Полицай” в участък квартал „Р. К.” към РУ - Я. при ОД на МВР - Я., за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН за неправилно паркиране и да не бъде издаден фиш от „Пътен контрол" за непреминат технически преглед на автомобила.

Фактът, че е автор на деянието, съдът намери за установен от всички безпротиворечиви кредитирани доказателства.

От обективна страна

Престъплението по чл. 304а от НК, спада към корупционните престъпления и има за обект дейността на държавните органи и обществените организации. В конкретния казус е налице хипотезата на т.нар. активен подкуп, регламентиран в чл. 304, ал. 1 от НК, а поради специалното качество на адресата на подкупа в случая - полицейски орган, се касае за квалифицирания състав по чл. 304а от НК. Изпълнителното деяние на конкретното престъпление се изразява в предлагане на имотна облага на длъжностно лице – в случая полицейски служител, срещу негово действие/бездействие по служба, без да се изисква това да е осъществено от адресата и той да е приел дара. Подкупът представлява имотна облага, която е противозаконна поради това, че с оглед изпълняваните задължения по длъжностна характеристика на длъжностното лице - полицейски орган, тя не му се полага, т.е. за нейното приемане няма законно основание.

Съдът в настоящият си състав намира, че в конкретиката на процесния случай изпълнителното деяние на предлагането на подкупа е било довършено, и не е останало във фазата на опита. Осъществяване на подкупа предполага две насрещни прояви - даване (активен подкуп) и получаване (пасивен подкуп), които обаче са две самостоятелни престъпления. За да е налице пълното осъществяване на активния подкуп е необходимо даващият - активната страна да е извършила действията по фактическото разпореждане с предмета на подкупа в желанието си да мотивира другата (пасивната) страна към определено действие или бездействие. В конкретиката на казуса подсъдимият е предложил дар, като подал на мл. инспектор полицай П.Г. процесната полица „Гражданска отговорност”, където поставил две банкноти с номинал от по 10,00 лева, серийни номера ** ******* и ** *******, сгънати и хванати с кламер. Подсъдимият е завършил изпълнителното деяние по преустановяване на своята фактическа власт върху предмета на подкупа и направил всичко зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия (вкл. и формално полицаят е взел банкнотите) – той е извършил всички действия и банкнотите са преминали формално във владението на полицай Г.. В случая с предаване на банкнотите на полицейския служител, въпреки че не се е стигнало до приемането им, в неговото съзнанието е била изградена субективна представа относно мотивиране за нарушения на служебните му задължения, поради което съдът приема, че се касае за довършено деяние – предлагане на подкуп, а не за опит към такова. Т.е. съвкупността от факти по делото (които подсъдимият признава безспорно), сочи както на действия предлагане на подкупа, така и на съответната волева насоченост на подсъдимия да подкупи адресата с цел да го мотивира във връзка с поведението им по служба – случая да прояви бездействие и да не състави АУАН за неправилно паркиране и да не бъде издаден фиш от „Пътен контрол" за непреминат технически преглед на автомобила. Безспорно, ако тази волева насоченост на подсъдимия беше срещнала ответната такава на полицейския служител, то би било налице и друго престъпление - пасивен подкуп. Ето защо, в конкретния случай съдът прие, че изпълнителното деяние е довършено и това не се повлиява от отказа на длъжностното лица да приеме предлагания дар.

От субективна страна

Субект на престъплението активен подкуп е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимият П. е пълнолетно вменяемо лице и по време на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия, който като лице с достатъчен житейски опит, логично е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици искал и е целял настъпването на тези последици - действал умишлено, при наличие на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 пр. 1 от НК. В случая, при предлагането на активния подкуп е достатъчно даващият да е наясно, че предлага дара като мотивиращо средство на длъжностното лице и с това субективната страна е осъществена.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането на установения в страната правов ред, незачитане нравствените устои и законите на обществото, съществуващите в страната обстановка и условия за извършване на подобен род деяния и неуважение към статута на полицейските органи от страна на подсъдимия.

ПО НАКАЗАНИЕТО

Съдът като съобрази нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, определи на подс. П., на основание на чл. 304а, във вр. чл. 304, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а ал. 1 от НК и чл. 54 НК, наказание от десет месеца лишаване от свобода. Разпоредбата на 304а от НК предвижда налагането на наказание лишаване от свобода в размер до десет години и кумулативно глоба до петнадесет хиляди лева. При определяне конкретния размер на наложеното наказание, съдът взе предвид наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: добри данните за личността на подсъдимия, семеен, със средно образование, неосъждан, всичко налагащо извод за невисока степен на обществена опасност на дееца, сравнително невисока стойност на предложения подкуп, разкаяние и съжаление, инцидентността на деянието, но и отегчаващите отговорността му обстоятелства: висока степен на обществената опасност на деянието, предвид факта, че се касае за корупционно престъпление засягащо едни от най-значимите обществени отношения, а именно – тези свързани с дейността на държавния и обществен апарат, накърняващо в голяма степен интересите на гражданите, към което се появява остра обществена нетърпимост, факта че деянието подсъдимият е извършил с цел да не бъде санкциониран за две нарушения (неправилно паркиране и непреминат технически преглед на автомобила). Самопризнанието пред настоящият състав не се взе предвид от съда като смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като то се отчита от закона на друго основание, с редукция на определеното наказание.

При това положение ЯОС счита комплексно, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не са многобройни, а сред тях няма и изключително по своята същност, така че да се стигне до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко по тези съображения. При това положение, съдът не прие доводите на защитата за налагане на наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. Така, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното, да наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства „лишаване от свобода” в размер под средния предвиден от закона, а именно – една година и три месеца лишаване от свобода. Предвид законовата редукция, така определеното наказание се намали с една трета и на подсъдимия се определи наказание „Лишаване от свобода за срок от десет месеца”.

С оглед липсата на основание за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК (по арг. за противното) съдът прие, че наред с основното наказание следва да наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „глоба”. Като съобрази правилата на чл. 47 ал. 1 от НК, както и с това, че за тази санкция не се прилагат правилата на чл. 58а от НК, съдът определи това наказание към  минималния размер законов размер, съобразен с факта, че подсъдимия е безработен и имотното му състояние, а именно – в размер на 200 (двеста) лева.

По отношение на така определеното наказание „лишаване от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК не се налага ефективното му изтърпяване. Налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия – той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и ЯОС намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му предвид неговата критичност и осъзнаване на вината, факта че е неосъждан, в трудоспособна възраст, семеен и с добри характеристични данни. Поради това съдът, прие че налагането на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било ненужна репресия срещу личността му. Затова съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода” и като съобрази ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, счете че следва това да е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. 

Наложените на подсъдния П. наказания като комплекс за възмездие, в конкретните им параметри, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната укоримост на престъплението. Същите са подходящи и да повлияят на подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му въздействат предупредително и да го възпрат да върши други престъпления, без да му се оказва ненужно тежка наказателна репресия, но и да не се създава у него погрешно усещане за безнаказаност. Наказанията са необходими и достатъчни и за постигане на целите на генералната превенция спрямо другите членове на обществото.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението – паричната сума от 20 лева и разпореди веществените доказателства по делото 2 броя банкноти с номинал 10,00 лева, сериен № ** ******* и ** *******, които след влизане на присъдата в законна сила, следва да бъде предадени на БНБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: