М 0 Т И В И по Присъда № 150 от 27

М 0 Т И В И по Присъда № 150 от 27.11.2018 г., постановена по НОХД № 149/2018 г. по описа на ОС-Ямбол:

Окръжна прокуратура-Я. е предявила обвинение против подсъдимия В.Д.К. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, буква „В", вр.чл.342 ал.1 от НК, за това че на **.**.**** г., към 08.46 часа в гр.Я., на кръстовище на улица Г.И. и обходен път Ю., при управление на МПС - т.а. МАН с per. № * **** **, собственост на „И.М." АД-Я., е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП с велосипедиста И.Т.И. ***, ЕГН: ********** и по непредпазливост е причинил смъртта на И..

Наследниците на пострадалия И.Т.И. - Т.И.Т. и Д.И.Т., съответно негови син и дъщеря, по реда на чл.84 и сл. от НПК се конституираха в качеството на граждански ищци в наказателното производство и встъпиха в същото, упражнявайки своите процесуални права, предявявайки против подсъдимия граждански искове за заплащане на обезщетение за претърпените от всеки един от тях, в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление неимуществени вреди в размер на от по 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, като за двата иска - ведно със законната лихва от датата на увреждането - **.**.**** г. /датата на смъртта на баща им/ до окончателното изплащане на всяка една от сумите. Претендират и направените от тях разноски по делото. По реда на чл.76 и сл. от НПК Т.И.Т. и Д.И.Т. се конституираха и в качеството на частни обвинители в наказателното производство и встъпиха в същото, упражнявайки своите процесуални права.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура-Я. поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна страна. Счита, че нарушените от подсъдимия правила за движение по пътищата, които се явяват в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, са тези, които са посочени в обвинителния акт. Прави искане на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1 от НК и към минималния предвиден в закона размер за този вид престъпления. Държавният обвинител предлага на основание чл.343г от НК подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок към минималния, предвиден в закона и в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца, като се вземе предвид обстоятелството, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия за реализиране на престъпния резултат.

Частните обвинители и граждански ищци Т.И.Т. и Д.И.Т. участват в съдебно заседание чрез своя повереник - адвокат от AK-Я.. Повереникът поддържа обвинението, предявено от ОП-Я. срещу подс.В.К. и споделя изцяло изложеното в пледоарията на представителя на държавното обвинение както по отношение доказаността на обвинението, така и по отношение на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия. Счита, че нарушеното от подсъдимия правило за движение по пътищата, което се явява в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат е това по чл.50, ал.1 от ЗДвП, т.к. според него законът не предоставя правото на движение с предимство по пътя с предимство в зависимост от това дали превозните средства се движат по него правомерно или неправомерно. В продължение и във връзка с твърдението на един от експертите, че различно би било, ако товарният автомобил бе блъснал И.Т., а не както в случая -последният се е блъснал в автомобила на подсъдимия, повереникът посочва, че според него е без значение обстоятелството дали в резултат на отнемане на предимството на И.Т., автомобилът го е блъснал директно/челно или пък му е преградил пътя като е станал естествена преграда за него и движението му. Относно гражданските искове счита, че същите са основателни и доказани и моли да бъдат уважени в пълен размер, като бъдат присъдени и направените от Т.Т. и Д.Т. разноски по делото.

Подсъдимият В.К. участва в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник - адвокат от AK-Я., чрез който пледира за своята невиновност и прави искане за оправдаването си. Защитникът изразява съгласието си с изразеното в определение на АС-Б. по настоящото дело становище, че отразените в обвинението нарушения по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП са твърде общи и не създават конкретни задължения за подсъдимия. Относно визираното в обвинението нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, защитникът посочва, че се отнася до маневрата потегляне, която в случая не е извършвана, а и не е в кръга на изчерпателно изброените в текста маневри и в този смисъл няма как да е нарушена от подсъдимия. В продължение, защитата твърди, че велосипедистът не е бил на път с предимство и не се е ползвал с предимство, т.к. се е движил абсолютно неправомерно в нарушение на разпоредбите на чл.80, т.2 от ЗДвП и чл.81, т.5 от ЗДвП. Отделно счита, че в настоящия случай е налице хипотезата на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, т.к. подсъдимият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. За този си извод се позовава на едно

от заключенията по назначените по делото автотехнически експертизи, съгласно което в момента, в който велосипедистът е станал опасност за подсъдимия, той е бил вече в неговата опасна зона. Според защитата, вина за настъпилото ПТП имал единствено велосипедистът, т.к. подсъдимият като водач на МПС е очаквал от останалите участници в движението, включително и от пострадалия, да имат правомерно поведение на пътя и ако пострадалият не беше нарушил правилата за движение по чл.80, т.2 от ЗДвП и по чл.81, т.5 от ЗДвП, то ПТП не би настъпило. Освен това, защитата посочва, че съгласно експертите, приоритет за подсъдимия като водач на товарния автомобил в конкретната пътна обстановка, е било да не спира в кръстовището, за да осигури предимството на пострадалия велосипедист, защото по този начин би станал пречка и преграда за движещите се автомобили по пътя с предимство в посока от с.К. към центъра на гр.Я.. В резултат на всичко това, защитникът твърди недоказаност на обвинението и моли за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно, в случай, че съдът намери подсъдимият за виновен в осъществяване на престъпното деяние, вменено му във вина, защитата моли съда да приеме, че подс.К. след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, като деянието бъде преквалифицирано по привилегирования състав на престъплението по чл.343а от НК и спрямо подсъдимия бъде наложено наказание пробация.

По отношение на гражданските искове, защитникът пледира да бъдат отхвърлени като неоснователени и недоказани. Алтернативно, в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен в осъществяване на вмененото му във вина престъпно деяние, защитникът пледира да се вземе предвид, че има съпричиняване от страна на велосипедиста, което би следвало да доведе до намаляване на обезщетението, определено по справедливост. От друга страна счита, че не са ангажирани доказателства за връзката между гражданските ищци и пострадалия, предвид това, че дъщерята на пострадалия е от много години в чужбина и на практика не е имала реален контакт с баща си, а синът му живеел в гр.Я., но отделно от своя баща - пострадалият.

В дадената му от съда последна дума подсъдимият В.К. изразява съжаление за случилото се, но счита себе си за невиновен и отправя молба за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.Д.К. е водач категории А, СЕ, С, ТКТ, АМ, В и ВЕ и притежава ** контролни точки, респ. не са му отнемани контролни точки. Подсъдимият притежава Свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на **.**.**** г. от ОД на МВР-Я., годно до **.**.**** г.Правоспособен водач е на МПС от 19** г., като от тогава до месец юли 20** г. има издадени две наказателни постановления и четири фиша за допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата /арг.писмо peг.№****-***** от **.**.**** г. с приложена към него Справка за водач В.К., приложени на л.76-78 от ДП/. Същият към м.юли 20** г. работел като водач на товарен автомобил в "И.М." АД-гр.Я..

На **.**.**** г. към 08.40 часа, в гр.Я., подс.К. управлявал товарен автомобил МАН с ДК № * **** **, собственост на "И.М." АД-гр.Я., като се движил по обходен път Ю. на града, от квартал "К." по посока на кръстовището на обходен път Ю. с улица "Г.И.", при много добри пътни условия -дневна светлина, сух асфалт и много добра видимост.

Подсъдимият В.К. приближил кръстовището с управлявания от него товарен автомобил с цел да продължи движението си направо. Кръстовището било регулирано с пътни знаци и пътна маркировка, като платното, по което се движел подс.К. било с четири ленти - една за насрещно движещи се ППС и три по посока на движението му: една за продължаващите направо, по която се движел той и по една за завиващите наляво и надясно. Лентата, по която се движел подсъдимия с управлявания от него автомобил била регулирана с пътен знак № Б2 - „Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство", съгласно който имал задължение да спре и да пропусне всички ППС, движещи се по ул."Г.И." и в двете посоки. Съобразно наложеното му с пътния знак Б2 задължение, преди да навлезе в кръстовището, подс.В.К. спрял управлявания от него товарен автомобил, за да пропусне ППС, движещи се по пътя с предимство, а именно - тези, движещи се по ул."Г.И.".

В същото време, при същите пътни и атмосферни условия, в противоположния диагонален край на кръстовището от мястото на спиране на подсъдимия, по повдигнат тротоар на пътя откъм страната на магазин Т.-Я., с посока от гр.Я. към с.К., се движел велосипедист - пострадалия И.Т.И. с ЕГН **********. Последният управлявал велосипед Bachini със скорост от около 13 км./ч.

Достигайки кръстовището, пострадалият И.И. слязъл с велосипеда от повдигнатия тротоар и продължил движението си по ул."Г.И.", за да навлезе и пресече кръстовището и да продължи движението си направо към с.К. по същата улица, в същото нейно платно за движение, предназначено за движещите се обратно на неговото движение ППС - от с.К. към гр.Я..

Подс.К. пропуснал през кръстовището да преминат всички движещи се по пътя с предимство /ул."Г.И."/ пътни превозни средства, с изключение на велосипеда, управляван от пострадалия И.Т.И. и към 08.46 часа предприел потегляне с товарния автомобил, като навлязъл с него в кръстовището, за да го премине и да продължи движението си направо.

В момента, в който подсъдимият потеглил, за да премине през кръстовището, велосипедистът И.И. вече се намирал в пределите на кръстовището, на около 5,3 метра навътре в него по посока на движението си, в лента на пътя, предназначена за движение на завиващите надясно ППС, навлизащи в кръстовището от пътя, в който подсъдимият следвало да продължи движението си направо след преминаването му през кръстовището. Така велосипедистът се придвижвал напред в кръстовището към мястото, където следвало да премине товарния автомобил, управляван от подсъдимия.

Подсъдимият и пострадалият продължили едновременното си движение. Едва в момента, в който челните състави на автомобила, управляван от подсъдимият се изнасяли от кръстовището и навлизали в пътната лента за движение направо, по пътя в който подсъдимият следвало да продължи движението си след преминаването му през кръстовището, подс.К. забелязал осъществяваното отляво на него в кръстовището движение на велосипедиста И.. В този момент подс.К. предприел промяна на посоката на движение на автомобила надясно като задействал спирачките на автомобила за аварийно спиране. Въпреки предприетата мярка, последвал удар на велосипедиста И. в автомобила в позицията на лявата гума на втората ос, на 3,3 метра от предния габарит на автомобила. Последвало прохлузване на тялото на пострадалия и на велосипеда с увличане в посоката на движение на автомобила, като И. и велосипеда паднали на асфалтовата настилка. В резултат на падането и удрянето в асфалта, пострадалият И.И. получил травми по главата и тялото.

На 21,6 метра след удара, автомобилът на подсъдимия преустановил движението си.

Подсъдимият В.К. слязъл от автомобила и отишъл до пострадалия И.И.. До пострадалия имало и други хора, които се опитвали да му окажат помощ, т.к. той видимо не бил добре. Подсъдимият погледнал дали пострадалия не си е глътнал езика и установил, че не е, след което полял главата на пострадалия И. с вода.

В този момент покрай мястото на произшествието минал с автомобил свидетелят И.Д.И.. Последният не спрял на място, а продължил в посока с.К., но след като видял пострадалият да лежи на асфалта, уведомил за станалото органите на МВР с позвъняване на тел.112.

На мястото на инцидента пристигнали служители на ОД на МВР-Я. - свидетелите Р.С.Р. и Г.Е.К., като подс.В.К. бил тестван с техническо средство от органите на МВР за употреба на алкохол. Било установено, че подс.К. не е управлявал автомобила след употреба на алкохол. При пристигане на мястото на произшествието св.Р.Р. установил участниците в ПТП. Видял подсъдимият да стои до пострадалия, който бил легнал на асфалта и с кръв на главата, която била мокра и до нея имало шише с вода. Свидетелят Р. констатирал още, че подс.К. бил много уплашен и го изпратил до товарния автомобил да пие вода, за да се успокои.

На мястото на инцидента пристигнал и здравен екип от МБАЛ "С.П." АД-Я., който откарал пострадалия И.И. за лечение в болницата. Независимо от последователно проведеното лечение в здравните заведения в гр.Я., в гр.С. и в гр.С.З., пострадалият И.И. починал на **.**.**** г.

От заключението по извършената по делото съдебно-медицинска експертиза на трупа на И.Т.И. се установява, че при възникналото ПТП на **.**.**** г. пострадалият е получил велосипедна травма - травма вследствие блъскане на пострадалия и управлявания от него велосипед, при което получил тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците. Същият по спешност бил откаран в спешно отделение при МБАЛ "С.П." АД-Я., за оказване на спешна медицинска помощ и бил приет там в 09,05 ч. на **.**.**** г. в тежко общо състояние, с данни за черепномозъчна травма. Бил сомнолентен. След извършените му прегледи, изследвания и консултации били установени данни за съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците; били установени данни за счупване на черепните кости, изграждащи черепния покрив в областта на дясната половина на главата; наличие на субарахноидални кръвоизливи, разкъсване на дурата и образуване на субдурален хематом и наличие на интрацеребрален хематом в областта на дясната голямомозъчна хемисфера. Пострадалият бил приет на лечение в хирургично отделение, но с оглед установените данни за значителна черепномозъчна травма, бил изписан оттам и приет за оперативно лечение в отделението по неврохирургия при МБАЛ „Д-р И. С." АД-С., където бил опериран. При операцията и при отварянето на черепната кухина били установени данни за многофрагментно счупване на черепните кости с вмъкване на образувалите се костни фрагменти към черепната кухина. На **.**.**** г. пострадалият бил изписан от МБАЛ „Д-р И. С." АД-С. и на **.**.**** г. бил приет за лечение в клиниката по неврология в гр.С. З.. От там бил изписан на **.**.**** г. и бил приет в хоспис, където починал на **.**.**** г.

В заключението е посочено, че при извършения външен оглед и аутопсия на трупа на пострадалия се установяват многофрагментно счупване на черепните кости, изграждащи черепния покрив вдясно с образуване на множество костни фрагменти, умерено изразени субарахноидални кръвоизливи, интрацеребрален хематом в областта на дясната голямомозъчна хемисфера, контузионни огнища на двете мозъчни хемисфери, предимно в областта на изпъкналите повърхности на дясната голяма мозъчна хемисфера, тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор и точковидни кръвоизливи по срезните повърхности на двете мозъчни хемисфери. При аутопсията се установили кръвоизливи и кръвонасядания в областта на главата и под меките черепни покривки в процес на резорбция. Установили се и охлузвания и охлузни рани в областта на главата, които били в процес на заздравяване. Такива се установили и в областта на дясната половина на гръдния кош и в областта на предните и страничните повърхности на лявата подбедрица и лявата глезенна става.

При огледа на вътрешните органи се установили данни за дегенеративни изменения на паренхимните органи и двустранна контузионна и хипостатична лобуларна пневмония и оток на белите дробове.

Експертът е категоричен, че причината за настъпването на смъртта е значителната тежка черепномозъчна травма с описаните субархноидални кръвоизливи, интрацеребралния хематом в областта на дясната голямомозъчна хемисфера, контузионните огнища в областта на двете големи мозъчни хемисфери по изпъкналите им повърхности предимно в областта на дясната голямомозъчна хемисфера с отока на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на мозъчния ствол със силно затормозяване на функциите на сърдечносъдовия и дихателния център, които се намират в мозъчния ствол. От друга страна за настъпването на смъртта е допринесла и двустранната хипостатична и контузионна пневмония, която е в причинна връзка със залежаването на пострадалия и хиповентилацията на белите дробове, контузиите на белите дробове, вследствие катастрофата и счупените десни ребра и залежаването на пострадалия поради значителната по тежест черепномозъчна травма. Вещото лице е категорично, че настъпването на смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания при възникналото ПТП и настъпилите усложнения в тази връзка.

Установените и описани травматични увреждания на пострадалия са получени вследствие действието на механичен фактор и по механизма на удряне с такива предмети и падане и удряне на травмираните области на тялото по такива предмети. Охлузванията, охлузните рани и кръвонасяданията в областта на главата, както и множествените счупвания на черепните кости в областта на дясната половина на главата се дължат на падането и удрянето на главата на пострадалия по повърхността на терена на местопроизшествието със значителна сила. Счупването на десните ребра е получено при същия механизъм. При външния оглед и аутопсията на трупа на пострадалия не били установени травматични увреждания, които да са били получени вследствие осъществен непосредствен контакт между травмираните области на тялото и товарния автомобил. Експертът сочи, че установените увреждания са получени вследствие блъскане на управлявания от пострадалия велосипед с движещия се товарен автомобил с последващо падане и удряне на травмираните области на тялото по повърхността на терена на местопроизшествието.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че настъпването на смъртта на пострадалия И.И. е пряка и непосредствена последица от получените травматични увреждания при възникналото ПТП и получените усложнения в тази връзка.

От назначените по делото първоначална тройна и три допълнителни тройни автотехнически експертизи, както и от показанията на вещите лица по тях, дадени в хода на проведеното по делото съдебно следствие е видно, че мястото на удара е в гр.Я., в зоната на кръстовището на улица "Г. И." и обходен път Ю., като товарният автомобил се е движил в права посока по обходен път Ю., като е навлязъл в кръстовището по лентата за движещите се направо ППС. Велосипедистът се е движил по тротоар на ул.Г. И. от страната на магазин Т.-Я. по посока от гр.Я. към с.К., след което, за да пресече кръстовището и да продължи направо, е слязъл с велосипеда от тротоара. Ударът е настъпил в кръстовището, като за товарния автомобил е страничен отляво, обособен в лявата гума на втората ос с прохлузване към лявата гума на трета ос, а за велосипеда - челен в предното колело. Скоростта на движение на автомобила в момента на удара е била около 32 км./ч., а на велосипеда около 13 км./ч. Велосипедистът е бил видим за водача на товарния автомобил - подс.В.К., още докато се е движел по тротоара, като товарният автомобил е бил видим за велосипедиста от момента на спиране на знака Б2 - „Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство". В момента на потегляне на товарния автомобил, управляван от подс.К., пострадалият И.И. се е намирал на пътното платно, на около 5,3 метра след слизането си с велосипеда от тротоара.

Движението на велосипедиста-пострадалия И., се извършвало в нарушение на правилата по ЗДвП, регламентиращи движението на велосипедистите. Експертите посочват, че технически правилно е той да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение по посока на движението си, респ. да не управлява двуколесно превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци /в казуса - по тротоара, който съгласно параграф 6, т.6 от ЗДвП е предназначен само за движение на пешеходци/. Пострадалият и подсъдимият са имали техническата възможност да предотвратят настъпването на ПТП. Пострадалият е имал такава възможност, ако преди удара е предприел спиране или пък занижаване скоростта си на движение, а подсъдимият - ако не е предприел действия по навлизане в кръстовището. Последното се обяснява от вещите лица с обстоятелството, че към момента, в който велосипедистът е слязъл от тротоара на асфалта, за да пресече кръстовището, то тогава товарният автомобил все още не е бил потеглил за навлизане в него от позицията, в която е изчаквал преминаващите ППС по ул."Г.И.". Експертите уточняват, че след този момент подсъдимият е навлязъл с автомобила в кръстовището, където същият вече има законова забрана да спира, т.к. с габаритната си дължина би станал преграда за навлизащите в кръстовището и по този начин - предпоставка за възникване на ПТП.

От приложената по делото Справка за съдимост рег.№ ***/**.**.**** г. на БС при PC-Я. се установява, че подс.В.К. е неосъждан /реабилитиран по право/.

Възприетата от съда и изложена по-горе фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.К., дадени от него в хода на проведеното по делото съдебно следствие; от показанията на свидетелите И.Д.И., Т.И.Т., Р.С.Р. и Г.Е.К., дадени от тях в хода на съдебното следствие; от заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска експертиза на труп, първоначална тройна автотехническа експертиза и три допълнителни тройни автотехнически експертизи, от показанията на вещите лица по тях, дадени в хода на проведеното съдебно следствие; от приложените по делото и приобщени към доказателствения материал по същото чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства:протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум към него; протокол за доброволно предаване и разписка; протокол за преглед на автомобил; медицинска документация за проведено лечение на пострадалия И.И.; удостоверение за наследници; справка за водач на МПС; препис от акт за смърт на пострадалия; Справка за съдимост.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И.Д.И., Р.С.Р. и Г.Е.К., дадени от тях в хода на проведеното по делото съдебно следствие, т.к. същите са логични, последователни и безпротиворечиви както вътрешно, така и с останалите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Съдът кредитира и показанията на сина на пострадалия И.И. - свидетелят Т.И.Т., т.к. неговите показания са логични, последователни и непротиворечиви, не стоят изолирано от останалия събран по делото доказателствен материал и като такива спомагат за изясняване на обективната истина.

Съдът кредитира заключенията по назначената по делото съдебно-медицинска и автотехнически експертизи, като обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в съответствие с изискванията за това.

Съдът кредитира и горепосочените писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, т.к. същите са изготвени по съответния ред и не противоречат на останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимият В.Д.К. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б."В" вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй като на **.**.**** г., към 08.46 часа в гр.Я., на кръстовище на улица Г.И. и обходен път Ю., при управление на МПС - т.а. МАН с рег.№ * **** **, собственост на „И.М." АД-Я., е допуснал нарушение на правилото за движение по пътищата по чл.50, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП с велосипедиста И.Т.И. ***, ЕГН: ********** и по непредпазливост е причинил смъртта на И..

Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон. Авторството на престъпното деяние се установява безспорно както от обясненията на подс.К., така и от показанията на разпитаните по делото свидетели - И.Д.И., Р.С.Р. и Г.Е.К., дадени от тях в хода на проведеното съдебно следствие и от заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска експертиза, първоначална тройна автотехническа експертиза и три допълнителни тройни автотехнически експертизи, преценени в тяхната цялост и взаимовръзка. Разпитаните свидетели са без родствени връзки с подсъдимия и по делото липсват каквито и да било доказателства, указващи предубедеността или заинтересоваността им от изхода на делото.

Деянието е осъществено от подсъдимия от обективна страна, тъй като е безспорно установено, че на инкриминираната дата е управлявал товарен автомобил МАН с peг. № * **** **, собственост на „И.М." АД-Я., нарушил е посочената по-горе разпоредба по чл.50, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП с велосипедиста И.Т.И.. В следствие на този сблъсък, пострадалият велосипедист И.И. е получил травми, несъвместими с живота и е починал на **.**.**** г.

Нарушението на правилото за движение по пътищата от подсъдимия В.К., визирано в чл.50, ал.1 от ЗДвП, е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия, тъй като същият в качеството си на водач на МПС е бил длъжен и на същият му е било обективно възможно да изпълни задължението си да пропусне движещият се по пътя с предимство /по ул."Г.И."/ велосипедист И.И.. Именно в резултат на неизпълнение на задължението си по чл.50, ал.1 от ЗДвП, подсъдимият е предприел потегляне от мястото, на което е бил спрял, за да пропусне движещите се по пътя с предимство ППС и е навлязъл в кръстовището, като е последвал сблъсък между товарния автомобил и велосипеда. Велосипедистът И.И. при сблъсъка паднал на асфалтовата настилка и получил тежки травми несъвместими с живота, след което починал. За пълнота на изложението и във връзка с правилното приложение на закона, следва да бъде подчертано изрично, че спирането на „стоп-линията" не е равнозначно на липса на нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП. Задължението за преустановяване на движението преди знак „Стоп" не е самоцелно, а е свързано с необходимостта да се избегне опасността от отнемане на предимството на водачите, движещи се по другия път. То е въведено заедно със задължението за пропускане на движещите се по пътя с предимство. Водач, който е спрял при знак „Б2", но след това е потеглил, без да осигури предимство на приближаващото по пътя с предимство ППС -какъвто е настоящия случай, управлява МПС в нарушение на правилото за движение по чл.50, ал.1 от ЗДвП.

Съдът намери за неоснователен доводът на защитата в посока, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, т.к. велосипедистът не се е движил на път с предимство, а и не се е ползвал с предимство, т.к. се е движил неправомерно в нарушение на разпоредбите на чл.80, т.2 от ЗДвП и чл.81, т.5 от ЗДвП. Съгласно чл.50, ал.1 от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Резонно е да се приеме, че за да е нарушена цитираната правна норма, следва да бъде установено по безспорен начин кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, пътно превозно средство, което се движи по пътя с предимство и водач на пътно превозно средство от другите пътища, който да не го е пропуснал. От заключенията по назначените по делото автотехнически експертизи и от останалите кредитирани доказателства по делото се установява по категоричен начин мястото на произшествието - на кръстовище, на което единият от пътищата - улица "Г.И." е сигнализиран като път с предимство; движението на управлявания от подсъдимият товарен автомобил по път без предимство; поведението на велосипедиста на пътя, мястото му на движение - по ул."Г.И.", указана като път с предимство, скоростта му на движение -около 13 км./ч., посоката му на движение - откъм магазин Т. или по посока от гр.Я. към с.К., начинът му на преминаване през кръстовището - слязъл от повдигнатия тротоар на платното за движение на улица "Г. И.", за да пресече кръстовището и да продължи пътя си направо, т.е. отново по улицата с предимство -"Г. И.". В резултат, за съда е доказано по категоричен начин, че пострадалият велосипедист се е движил по път с предимство - улица "Г. И.", поради което подсъдимия му е дължал поведението, визирано в разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП. Още повече, че в правилото за движение по пътищата по чл.50, ал.1 от ЗДвП /както впрочем и във всяко едно от правилата, визирани в ЗДвП/ е инкорпорирано и задължението на водача да следи цялото платно за движение, а не само лентата, в която е разположено управляваното от него моторното превозно средство и да възприема опасностите, от която и страна на пътя /отляво или отдясно/ да възникват. В резултат, фактът, че велосипедистът се е движил по път с предимство, но неправомерно в нарушение на разпоредбата на чл.80, т.2 от ЗДвП, респ. се е движил в платно за движение, в което ППС-та се движат в посока обратна на неговата, не освобождава подсъдимия от задължението да го пропусне като изобщо не потегли от мястото, където е бил спрял и като не навлезе в кръстовището до момента, в който велосипедистът не го премине. Отделно, от съдържанието на текста на чл.50, ал.1 от ЗДвП е видно, че законодателят не поставя задължението на водача от пътя без предимство - в случая подсъдимия, под условие и в зависимост от това дали движещият се по пътя с предимство е там правомерно или неправомерно. Доказаната пътна обстановка преди настъпването на произшествието налага извод за това, че И. действително е управлявал велосипеда си в нарушение на правилата за движение, но това обективно е било видно за подсъдимия и за същия не отпада задължението да го пропусне като движещ се по път с предимство, за да избегне конфликтната ситуация.

Съдът намира за неоснователен и доводът на защитника, че в настоящия случай е налице хипотезата на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, т.к. според него подсъдимият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, като за този си извод се позовава на едно от заключенията по назначените по делото автотехнически експертизи, съгласно което пострадалият е станал опасност за подсъдимия в момента, в който е навлязъл в лентата му за движение и в този момент той е бил вече в неговата опасна зона. Видно от това заключение, посоченото от защитника е отговор на вещите лица по поставен им от разследващия орган конкретен въпрос, който отговор не е задължителен за съда, още повече, че въпросът относно момента, в който възниква опасността е от компетентността не на експертите, а на съда. В конкретиката на случая, велосипедистът е станал опасност за подсъдимия не когато е навлязъл в лентата за движение на автомобила, а в един по-ранен момент - при слизането си от тротоара на пътното платно. За този си извод, съдът се ръководи както от указанията, дадени в т.6 на TP № 28/1984 г. по н.д.№ 10/1984 г. на ОСНК на ВС, така и от конкретните обстоятелства по делото, съгласно които аварийното предприемане от подсъдимия на маневра завиване надясно едва при навлизането на велосипедиста в неговата лента се явява несвоевременно и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Именно от момента на слизането на велосипедиста от тротоара на пътното платно, за подс.К. е възникнало задължението да вземе мерките за безопасност по чл.50, ал.1 от ЗДвП - да пропусне движещият се по път с предимство велосипедист, така, че да предотврати настъпването на вредоносните последици. От доказателствата по делото, включително и от заключенията по назначените по делото автотехнически експертизи се установява безспорно, че подс.К. е имал обективна възможност да възприеме пострадалия велосипедист в предходен момент - още докато е бил на тротоара /преди И.И. да слезе на платното за движение/ и то в момента, в който е бил спрял на знак Б2, но въпреки това е предприел потегляне и навлизане в кръстовището, без да пропусне преди това И., така че да предотврати ПТП.

При настъпване на произшествие в резултат на виновно нарушаване на правило за движение по пътищата, с което се уврежда здравето или живота на човек, макар и това да е станало в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, водачът не се намира при условията на чл.15 от НК. Общественоопасните последици в случая са настъпили от виновното нарушаване от подсъдимия В.К. на изискванията на чл.50, ал.1 от ЗДвП, поради което деянието не е случайно.

Съдът намира за неоснователен и довода на защитата, че вина за настъпилото ПТП имал единствено велосипедиста, т.к. подсъдимият като водач на МПС е очаквал от останалите участници в движението, включително и от пострадалия, да имат правомерно поведение на пътя и ако пострадалият не беше нарушавал правилата за движение по чл.80, т.2 от ЗДвП и по чл.81, т.5 от ЗДвП, то ПТП не би настъпило. Обстоятелството, че пострадалият се е движил с велосипеда неправомерно не оневинява подсъдимия, т.к. последният е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на резултата, както вече бе посочено по-горе.

Отделно, защитата посочва, че съгласно експертите, приоритет за подсъдимия като водач на товарния автомобил в конкретната пътна обстановка е било да не спира в кръстовището, за да осигури предимството на пострадалия велосипедист, защото по този начин би станал пречка и преграда за движещите се автомобили по пътя с предимство в посока от с.К. към центъра на гр.Я. и предпоставка за ПТП. Това е така, но касае задължение и приоритет на подсъдимия в момент, в който той вече е навлязъл в кръстовището, а не в предходен момент преди да навлезе в кръстовището, когато за него е действало задължението както на знака Б2, така и на това по чл.50, ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира за безспорно това, че пострадалият велосипедист И.И. е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в чл.80, т.2 от ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Съгласно посочената разпоредба, велосипедистите са длъжни да се движат възможно най-близо до дясната граница на платното за движение по посока на движението си. Като не се е движил в указаното от цитираната норма място, пострадалият е допринесъл за настъпване на противоправния резултат - настъпилото ПТП и своята смърт.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият по непредпазливост в първата й форма по чл.11, ал.3 от НК -небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен, тъй като затова го задължава посоченото по-горе правило за движение по пътищата. В конкретниката на процесния случай К. е и могъл да ги предвиди, тъй като не се е намирал в особено психическо състояние или пък в сложна пътна обстановка и при едно мобилизиране от негова страна на своите психически възможности би могъл да ги предвиди.

Съдът приема за безспорно установено, че след извършване на деянието подсъдимият е слязъл от автомобила и отишъл до И.И., който бил паднал на асфалта, погледнал дали пострадалият не си е глътнал езика и след като установил, че не е, му полял главата с вода. Според съда обаче не е налице основание за приложение на привилегирования състав на престъплението по чл.343а НК, т.к. описаните действия, осъществени от подс.К. след деянието не могат да бъдат окачествени като "всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия" по смисъла на чл.343а, ал.1 от НК. Подсъдимият, въпреки, че е имал възможност, не е помогнал за качването на пострадалия в автомобила на пристигналия на място здравен екип и не се е обадил на тел. 112, за да съобщи за произшествието и да повика Спешна помощ и полиция, което впрочем съставлява основно негово задължение по ЗДвП, като участник в ПТП. Присъствието на други хора на мястото на произшествието, които са се опитвали да оказват помощ на пострадалия, само по себе си свидетелства за това, че подсъдимият не е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият действително е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б"В", вр.чл.342, ал.1 от НК, поради което същият следва да носи наказателна отговорност по този текст от Особената част на НК.

Съдът призна подсъдимият В.Д.К. за невиновен в това да е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение. Посочените нарушения са неотносими към настъпилото произшествие. Тези норми от специалния закон регламентират общи и широки задължения на водачите на ППС, без да им предписват конкретно поведение -действие или бездействие, поради което нямат отношение към конкретно създалата се пътна обстановка. В този смисъл не се констатира причинна връзка между тях и настъпилия съставомерен резултат, поради което съдът прецени, че следва да отпаднат от обвинението срещу подсъдимия. Изцяло в този смисъл е и Определение № ** от **.**.**** г., постановено по ВЧНД № ***/**** г. на АС-Б., постановено във връзка с конкретния казус, както и практиката на ВКС на РБ, изразена в редица решения, включително и в Решение № 278 от 09.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 638/2015 г., НК, II н. о.

Съобразявайки се с императивните указания, дадени с т.7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т.д.№ 2/2016 г. на ОСНК на ВКС и т.к. в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани фактическите обстоятелства по извършването на престъпното деяние, съдът даде правилната квалификация на допуснатото нарушение на правилата за движение, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК, като прие, че подс.К. е осъществил престъплението при нарушение на правилото за движение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, а не при нарушение на тези по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, предявени му с обвинението.

При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе предвид следното:

Извършеното от подсъдимия деяние е със сравнително висока степен на обществена опасност, предвид динамиката на този вид престъпления и необходимостта същите да бъдат санкционирани по-строго. От друга страна, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия и това, че от 19** г./когато е станал правоспособен шофьор/ до настоящия момент има издадени само две наказателни постановления и четири фиша за допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата; оказаното от К. съдействие още в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната истина; действията на последния след настъпилото ПТП, с които е оказал помощ на пострадалия, макар действията му да не са всички зависещи от него за оказване на помощ на пострадалия; това, че осъщественото деяние е в резултат на нарушаване на само едно правило за движение по пътищата; наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на противоправния резултат; трудовата му ангажираност на длъжност шофьор. Смекчаващо вината обстоятелство е и критичното му отношение към престъпния резултат, изразеното искрено съжаление към това, че е лишил от живот човек. От изложеното съдът счита, че личността на подсъдимия е с ниска степен на обществена опасност. По тези съображения съдът прави извод, че са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като изложените смекчаващи вината обстоятелства са многобройни, така че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко с извършеното. Налице е и изключително смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, а именно -изминалият дълъг срок от осъществяване на деянието до постановяване на присъдата. В резултат, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Предвид установената ниска степен на обществена опасност на личността на подсъдимия съдът намери, че за постигане в пълна степен на целите на наказанието по отношение на подс. К. не е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно. Налице са и формалните предпоставки на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, предвид обстоятелството, че подс.К. не е осъждан и наложеното му наказание лишаване от свобода е такова в размер на шест месеца. При формиране на вътрешното си убеждение по чл.14, ал.1 от НПК за вземане на решението да приложи чл.66 от НК съдът отчете обстоятелството, че воденото наказателно производство срещу подсъдимия само по себе си е започнало да оказва върху него поправящо и превъзпитаващо въздействие, което от своя страна не налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съответните положителни промени в съзнанието на подсъдимия и превъзпитанието му към спазването на законите не изискват отделянето му от настоящата социална среда и изолирането му от обществото. Поради това съдът прие, че постигането на целите на чл.36 от НК са обезпечени с отлагането на изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца за изпитателен срок от 3 /три/ години.

Съдът приложи разпоредбата на чл.343г от НК като лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила, който срок счита за достатъчен и необходим за реализиране на целите на наказанието. При определянето на това наказание съдът отчете изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

По отношение на предявените граждански искове:

Предявените от гражданските ищци Т.И.Т. и Д.И.Т. граждански искове за причинените им от престъплението неимуществени вреди, съдът счита за основателни. Гражданските искове, предявени от всеки един от тях за репариране на претърпените от тях неимуществените вреди счита за завишени по размер. Безспорно, двамата граждански ищци са претърпели морални вреди от смъртта на своя баща. Доказателствата по делото сочат, че между пострадалия И.И. и неговите деца са съществували отлични отношения на разбирателство, любов и взаимна помощ. Гражданските ищци са преживели трудно настъпилата по такъв нелеп начин смърт на своя баща. Същите ще търпят морални вреди и поради загубата на моралната си опора. Налице е безспорност на причинените морални вреди, които подсъдимият следва да репарира, като за това съда счита, че са необходими и достатъчни суми в размер на от по 25 000 лв. за всеки един от гражданските ищци Т.Т. и Д.Т.. За определяне на размера, в който следва да бъдат уважени гражданските искове, съдът взе предвид и поведението на пострадалия И.И. преди и по време на произшествието, което също е довело до причиняване на вредоносния резултат, предвид неизпълнение от негова страна на визираното в чл.80, т.2 от ЗДвП задължение. Исковете над тези размери до пълните предявени размери на гражданските претенции от 40 000 лв., като недоказани съда отхвърли. Съдът присъди сумите по гражданските искове за репариране на неимуществените вреди ведно със законната лихва от датата на увредата, а именно от **.**.**** г. /датата на смъртта на пострадалия И.И./ до окончателното им изплащане и на всеки от двамата граждански ищци.

При горния изход на делото и предвид разпоредбата на чл.189, ал.З от НПК съдът осъди подсъдимия К. да заплати направените по делото разноски както следва: сума в размер на 3 530,96 лева в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР-Я.; сума в размер на 80 лева, в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Я.; 2 000 лева Държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, както и направените от гражданските ищци и частни обвинители Т.Т. и Д.Т. разноски по делото в размер на от по 250 лева за всеки един от тях.

Причината за осъществяване на деянието е неспазване на основно правило за движение по пътищата от подсъдимия.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.