Р Е Ш Е Н И Е
№ 116 01.10.2019 г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на десети септември две
хиляди и деветнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар М. Коматарова
прокурор Д. Дойчев
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 33 по описа на
ЯОС за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпил е
въззивен протест от прокурора при РП – Ямбол, против Присъда № 166/05.12.2018
г. постановена по НОХД № 64/2018 г. по описа Районен съд – Ямбол с
която подсъдимия
Е.Г.М. е признат за невиновен в това, на **.**.**** г. в гр. Я., да е съставил
документ с невярно съдържание – Оперативен протокол №***/**.**.**** г., в който
да е удостоверил, че на лицето Т.С.А. е извършена оперативна намеса по код МКБ 9-59.8
– уретерна катетеризация през времето от 08.00 ч. до 09.00 ч. на **.**.**** г.
в присъствието на асистент и операционна сестра, без такава операция да е била
извършена и съзнателно да е дал възможност на друго юридическо лице – МБАЛ „С.
П.“ АД – Я. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от
774 лв., представляваща закупени медицински дейности от РЗОК по клинична пътека
№ 145 и включени за плащане в Спецификация за клинични пътеки и амбулаторна
процедура „Предсрочно изпълнение на дейности по КП“ на МБАЛ „С. П.“ АД – Я. по
Договор № ******/**.**.**** г. за периода **.**.**** – **.**.**** г., поради
което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по така предявеното обвинение
по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. ЯРС е постановил на основание чл. 190, ал. 1
от НПК направените по делото разноски в размер на 162.88 лв. да останат за
сметка на държавата.
В протеста се
сочи, че неправилно
ЯРС не е кредитирал показанията на свид. А., която и в хода на досъдебното
производство и при проведеното съдебно следствие е била категорична, че на **.**.****
г. не и е била извършена уретерна катетеризация. Счита, че решаващият съд
безкритично е ценил показанията на свид. Д. и свид. Ц. Ц., без да вземе
предвид, че същите работят в МБАЛ – Я., отделение по урология и че се намират в
приятелски и колегиални отношения с подсъдимия, както и че не е в
компетентността на ВЛ по изготвената в хода на съдебното следствие
съдебномедицинска експертиза, да дава заключение относно достоверността на
показанията на свид. А.. Протестът се поддържа от участващия във въззивното
производство прокурор, който пледира ЯОС да отмени атакуваната присъда и да
признае подс. Е.М. за виновен по повдигнатото обвинение.
Защитниците адв. А.
*АК и адв. Д. *АК изразяват становище за неоснователност на протеста и пледират
за потвърждаване на постановената оправдателна присъда. В последната си дума подс.
Е.М. също настоява за потвърждаване на присъдата.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Протестът е процесуално допустим,
като подаден в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и от прокурор, а разгледан по
същество е неоснователен, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е
следното:
На **.**.**** г., в
отделението по урология на МБАЛ „С. П.“АД – гр. Я., по клинична пътека 145
„Ендоскопско лечение на бъбречно каменна болест“, постъпила свид. Т.С.А. ***.
Видно от Удостоверение
Изх. № ****/**.**.**** г. на МБАЛ „С. П.”, по същото време на лечение в
отделението били и лицата: 1. Й.Д.И. – постъпила на **.**.**** г. в 09.04 ч. и
изписана на **.**.**** г. в 09.30 ч. от отделение по урология на лечебното
заведение; 2. С.Н.Н. – постъпила на **.**.**** г. в 15.13 ч. и изписана на **.**.****
г. в 09.49 ч. от отделение по урология на лечебното заведение; 3. Д.Ж.З. –
постъпила на **.**.**** г. в 23.28 ч. и изписана на **.**.**** г. в 08.41 ч. от
отделение по урология на лечебното заведение.
След проведени прегледи,
ехографско изследване, изследвания на кръв и урина, на пациента А. била поставена
диагноза „камък в ляв уретер“. Било й предложено оперативно лечение и същата
подписва декларация за информирано съгласие за това. На **.**.**** г. свид. А.
подписала Декларация за информирано съгласие за анестезия, както и допълнителен
лист към ИЗ № ****.
На **.**.**** г. в гр. Я.,
за времето от 08:00 до 09:00 часа, подс. Е.Г.М. – началник на отделението по
урология в МБАЛ „С. П.“ и лекуващ лекар, в екип с асистент свид. д-р Ц. И. Ц. и
операционна сестра свид. М. П. Д., извършил на пациента А. оперативна намеса
под код МКБ 9-59.8 – уретерна катетеризация. За извършеното той съставил и
подписал оперативен протокол № ***/**.**.**** година. На **.**.**** г. свид. А.
била изписана от МБАЛ „С. П.“, като й била предоставена епикриза с отразена в
нея извършената уретерна катетеризация.
На **.**.**** г. свид. А.
попълнила анкетна карта, изпратена й от РЗОК гр. Я. в която посочила, че по
време на престоя си в урологичното отделение на МБАЛ „С. П.“ гр. Я. (от **.**.****
г. до **.**.**** г.) не й е била извършена хирургична интервенция.
Видно от изготвената по
делото почеркова експертиза, подписът за „Оператор: Д-р М.“ положен след
печатния текст на Оперативен протокол № ***/**.**.**** г. е положен от подс. Е.М..
Видно от назначената от
въззивният съд Комплексна СМЕ с вещи лица д-р Е.Б. и д-р П.П., от представените
медицински документи се установява, че при ехографското изследване преди
операцията – в 11.27 ч. на **.**.**** г. се вижда разширеното легенче от
задръжка на урина, а на **.**.**** г. (след операцията), тази находка липсва и
бъбрекът е нормален. При наличие на задръжка на урина се покачва температурата
и на **.**.**** г. тя е около 37°С, установено е и покачване на температурата в
деня на операцията **.**.**** г., което се обяснява със самата операция, а от
вечерта на **.**.**** г., до изписването температурата остава нормална. ВЛ
дават заключения, че на **.**.**** г. на пациента Т.С.А. е била извършена
уретерната катетеризация.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Основният въпрос на който
следва да се даде отговор по това дело е дали от подс. Е.М., на **.**.**** г. е
била извършена уретерната катетеризация на пациента свид. Т.С.А.. ЯОС се
присъединява към умозаключението на първостепенния съд, че в тази насока
описаната фактическа обстановка следва да се базира на: обясненията на подс. М.,
от показанията на свидетелите М. Д., Ц. Ц. и С. И., отчасти от показанията на
свидетелката А. и от заключението ВЛ по графическата експертиза и на приложените
по делото писмени доказателства, а така също и на заключението на вещите лица
д-р Е.Б. и д-р П.П. по назначената от въззивният съд Комплексна СМЕ.
Безспорно следва да се
кредитират обясненията на подсъдимия и показанията
на свидетелите Ц. и Д., че на А. е направена уретерна катетеризация, тъй като
тези гласни доказателства се подкрепят от заключението на ВЛ по повторната съдебномедицинската
експертиза, от декларациите на А. за информирано съгласие, проведените й
изследвания, ИЗ № ****, епикриза, както и от факта, че А. е изписана от
болницата с подобрение на здравословното й състояние.
ЯОС намира за достоверни и
показанията на свид. С. И., относно начина на провеждане на анкетата с пациенти
на болницата вкл. и с А. и извършването на проверката в болницата и заплащането
на сумите от РЗОК.
ЯОС кредитира заключението
на вещото лице по назначената почеркова експертиза, тъй като не намира
основания да се съмнява в достоверността и обективността на заключението, а и
както е отбелязал решаващият съд – положения подпис под оперативния протокол не
се отрича от подсъдимия М..
ЯОС не кредитира
заключението на вещото лице проф. д-р Д. Ш. по първоначалната съдебномедицинска
експертиза, който въпреки че е специалист с безспорна компетентност в областта
на урологията, в експертизата е посочил „Остава съмнението, че „Т.С.А. е
насочвана към свидетелските си показания...” и „.. че твърдението на че не е
извършена оперативна намеса по код МКБ 9-59.8 – уретерна катетеризация на **.**.****
г. на Т.С.А. е невярно и хипотетично, защото е недоказано... Полагането на
подпис без да е прочетен даден документ, не оправдава последващите твърдения,
че не е извършена оперативна интервенция.” – ерго, въззивният съд намира, че ВЛ
недопустимо е изразил критичност спрямо свидетел и по този начин е
компрометирал обективността на своето заключение. В тази връзка въззивният съд
назначи Комплексна СМЕ с вещи лица д-р Е.Н.Б. – специалист по съдебна медицина
и д-р П.Н.П. – специалист по урология. Съдът кредитира тяхното заключение, като
изготвено от специалисти с необходимата квалификация, задълбочено и обективно,
видно от което, от представените медицински документи се установява, че при
ехографското изследване преди операцията – в 11.27 ч. на **.**.**** г. се вижда
разширеното легенче от задръжка на урина, а на **.**.**** г. (след операцията),
тази находка липсва и бъбрекът е нормален. При наличие на задръжка на урина се
покачва температурата и на **.**.**** г. тя е около 37° С, установено е и
покачване на температурата в деня на операцията **.**.**** г., което се
обяснява със самата операция, а от вечерта на **.**.**** г. до изписването
температурата остава нормална. ВЛ дават заключения, че на пациентката Т.С.А. е
била извършена уретерната катетеризация.
Показанията на
свидетелката А. не следва да се кредитират само в частта им, че не й е била
извършвана оперативна намеса – уретерна катетеризация. Както ЯРС е посочил,
същите стоят изолирани от целия доказателствен материал събран по делото по отношение
на предмета на доказване, като това следва да се отдаде на факта, тя няма познания
в областта на медицината.
Във въззивното съдебно
следствие бяха разпитани свид. Й.И. и свид. С.Н., като техните показания не
спомагат за изясняване на главния факт в процеса.
ЯОС счита,
че при така събраната доказателствена съвкупност, допълнена със заключението на
ВЛ по Комплексната СМЕ, решаващият съд правилно е приел за установена описаната
фактическа обстановка. Теоретично доказването представлява дейност с която се
възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се
оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или
главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В
процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е
направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да
бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за
извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи
обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него; ал. 2 – характерът и размерът на
вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат
значение за отговорността на обвиняемия. Тук настоящият състав ще посочи
принципно, че при наличие на две групи доказателства, които не хармонизират
помежду си (показанията на свид. А. от една страна и обясненията на подсъдимия
и показанията на свид. Ц. и свид. Д. от друга), съдът следва да установи
основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение основно
върху неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на
вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелки възприятия, които
са в унисон с тези доказателствена база. В случая се процедира точно така – релевантните
обстоятелства в процеса се установяват на базата на заключението на вещите лица
по Комплексната СМЕ, надграждайки със свидетелските показания на очевидците и
използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика. В тази връзка ЯОС
напълно подкрепя изложения от първата инстанция верен анализ на
доказателствената съвкупност (с изключение на кредитираното от ЯРС заключение
на вещото лице проф. д-р Д. Ш. по първоначалната съдебномедицинска експертиза –
по изложените напред съображения). Всички ценени
доказателства, по същество са безпротиворечиви, в
хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо
друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен
начин обстоятелства по делото.
Относно доказателствените
възражение на държавното обвинение настоящият състав ще посочи, че суверенно
право на съда е да прецени кои доказателства да цени и кои да игнорира и в
случая ЯРС е постановил своя съдебен акт въз основа на обективен анализ на
показанията на свидетелите А., Ц. и Д..
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена
фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс. Е.М. не е извършил
престъплението, предмет на обвинението, като на **.**.**** г. в гр. Я., да е
съставил документ с невярно съдържание – Оперативен протокол № ***/**.**.**** г.,
в който да е удостоверил, че на лицето Т.С.А. е извършена оперативна намеса по
код МКБ 9-59.8 – уретерна катетеризация през времето от 08.00 ч. до 09.00 ч. на
**.**.**** г. в присъствието на асистент и операционна сестра, без такава
операция да е била извършена и съзнателно да е дал възможност на друго
юридическо лице – МБАЛ „С. П.“ АД – Я. да получи без правно основание чуждо
движимо имущество – сумата от 774 лв., представляваща закупени медицински
дейности от РЗОК по клинична пътека № 145 и включени за плащане в Спецификация
за клинични пътеки и амбулаторна процедура „Предсрочно изпълнение на дейности
по КП“ на МБАЛ „С. П.“ АД – Ямбол по Договор № ******/**.**.**** г. за периода **.**.****
г. – **.**.**** г., поради което правилно и на основание чл. 304 от НПК го
оправдал по така предявеното обвинение по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ЯОС намира, че от всички
събрани и кредитирани по делото доказателства и на база заключението на вещите
лица по комплексната СМЕ (д-р Е.Н.Б. – специалист по съдебна медицина и д-р П.Н.П.
– специалист по урология), може да се направи
категоричен извод, че от подс. Е.М., в МБАЛ „С. П.“ АД – Я., през времето от
08.00 ч. до 09.00 ч. на **.**.**** г., е била извършена уретерната
катетеризация на пациента свид. Т.С.А.. Т.е. подс. Е.Г.М. действително е
изготвил процесния документ (Оперативен протокол № ***/**.**.**** г.), но него вярно
е отразил, че е извършена оперативна намеса под код МКБ 9-59.8 – уретерна
катетеризация на Т.С.А.. При това положение несъмнено същият не е съставил
документ с невярно съдържание – Оперативен протокол № ***/**.**.**** г., в
който да е удостоверил, че на лицето Т.С.А. е извършена оперативна намеса по
код МКБ 9-59.8 – уретерна катетеризация, като с този документ съзнателно да е
дал възможност на друго юридическо лице да получи без правно основание чуждо
движимо имущество – сумата от 774 лв., представляваща закупени медицински
дейности от РЗОК по клинична пътека № 145 и включени за плащане в Спецификация
за клинични пътеки и амбулаторна процедура „Предсрочно изпълнение на дейности
по КП“ на МБАЛ „С. П.“ АД – Я. по Договор № ******/**.**.**** г. за периода **.**.****
г. – **.**.**** година. Изложеното сочи на липсата от обективна страна на
признаците на престъпния състав по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и в този
смисъл законосъобразно, обосновано и правилно подс. Е.М. е признат за невинен и
на основание чл. 304 от НПК – оправдан с контролирания съдебен акт на ЯРС.
С оглед
извършената преценка на всички събрани по делото доказателства, ЯОС намира за
неоснователни оплакванията във въззивния протест и счита, че поради липсата на
други основания за отмяна на присъдата при служебната й проверка, същата следва
да бъде потвърдена.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При
този изход
на наказателното производство, след като
подсъдимият е признат за невинен, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК,
разноските по делото вкл. и тези извършени във въззивната инстанция (по 470.40
възнаграждение на двете вещи лица по комплексната СМЕ и 19.30 лв. за пътни
разноски на ВЛ П.), следва да останат за сметка на Държавата.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
166/05.12.2018 г. постановена по НОХД № 64/2018 г. по
описа Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ___________________
ЧЛЕНОВЕ: ___________________
___________________