ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Ямбол, 04.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.ч.гр. дело № 284/ 2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК.

Подадена е жалба, наречена „въззивна“, от „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София, чрез юрисконсулт Р. И., против Решение №78/ 07.08.2019 г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д. №874/2018 г., в частта, с която е прекратено чеастично производството по делото- по предявените обективно съединени искове от дружеството против М.А.И. ***, с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД – да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца вземания за неизплатено договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ в размер на 459.52 лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 949.92 лева, поради процесуалната им недопустимост. В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт в атакуваната му част като постановен в противоречие с процесуалния закон. Сочи се, че не е налице основанието, на което първоинстанционният съд е прекратил производството- липса на идентичност между вземането по заповедното производство и това в исковото. Според жалбоподателя се касае за вземане с едни и същи характеристики: едни и същи страни, размер и правопораждащ факт-договор за потребителски кредит. Искането в жалбата е за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на исковете за описаните вземания, които според жалбоподателя са отхвърлени с решението в прекратителната му част.

В срока за отговор въззиваемата страна не е подала такъв.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По ч.гр.дело № 828/2017 г. на ЕРС е подадено от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу М.А.И. за сума в общ размер на 2263.31 лв., от които: 2257.73 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 3012871804 от 28.09.2016 г., законна лихва за забава в размер на 5.58 лв. за периода от 16.12.2016 г. до 21.02.2017 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до плащането. Издадена е заповед за тези суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

В указания от съда едномесечен срок е подадена искова молба от „Профи кредит България“ ЕООД - гр.София срещу М.А.И., по която е образувано гр.д. №874/2018 г. на ЕРС. С нея се иска да бъде прието за установено вземане в размер на 2257.73 лева, представляващо неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № 3012871804, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изложени са фактите, че на длъжника е отпуснат кредит в размер на 950 лв., който подлежи на връщане на 24 месечни вноски от по 58.73 лв. Договорен е годишен лихвен процент: 41.17 % и общо задължение по кредита: 1409.52 лв. Сключено е споразумение за закупуване на пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение от 949.92 лв., заедно с което общото задължение е 2359.44 лв., платимо на вноски от по 98.31 лв. Длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само една пълна погасителни вноска и една непълна на 29.12.2016 г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит (при просрочване на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни) е настъпило автоматично прекратяване на договора и е обявена предсрочна изискуемост на 21.02.2017 г.. Размерът на доброволно погасеното задължение е 105 лв., от които 101.71 лв. – главница и 3.29 лв. - лихва за забава, а останалото непогасено вземане е в размер на 2257.73 лв. Изрично е заявено, че ищецът се отказва да търси претендираната със заявлението лихва за забава.

Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта по исковете за договорено възнаграждение /лихва/ и възнаграждение за пакет допълнителни услуги, като е приел, че тези вземания не са заявени в заповедното производство и е недопустимо въвеждането в исковото производство на ново основание на вземането в частта за разликата над 848.29 лева /незаплатената главница по договора за кредит/ до 2257.73 лева. Приел е, че исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. Въз основа на исковата молба и представеното извлечение от сметка към Договор за потребителски кредит № 3012871804 е установил, как ищецът е формирал исковата си претенция: след като се твърди плащане на сума по договора в размер на 105 лв. - 1 пълна погасителни вноска от 98.31 лв. и една частична, с която сума ищецът е приел, че се погасява част от главницата – 101.71 лв. и лихви за забава -3.29 лв., то в сумата от 2257.73 лв. е включена неизплатена част от главницата в размер на 848.29 лв., неизплатено договорно възнаграждение- лихва в размер на 459.52 лв., както и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 949.92 лв..

Подадената жалба има характер на частната такава, доколкото е насочена срещу тази част на решението на ЕРС, с която е прекратено частично производството по делото. Т.е. обжалвана част има характер на определение. Жалбата намира правно основание в чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е в преклузивния срок (в случая указаният от съда е по-дълъг от уредения в чл. 275, ал.1 ГПК и се прилага чл. 62 ал.3) и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:

Правилно ЕРС е прекратил частично производството. В заповедното производство частният жалбоподател е претендирал две вземания по договора за кредит между страните- главница и лихва за забава. Сумата 2257.73 лв. е записана като размер на вземане за главница, без да е посочена възнаградителна лихва в графата „лихви” в т.9 от образеца на заявлението, нито са изложени обстоятелства относно сключването на пакет за допълнителни услуги и за договорено възнаграждение за тях. Не е и заявено нито в т.12 („обстоятелства, от които произтича вземането”), нито в „допълнителните изявления” (т.14) претенция за такава лихва и възнаграждение. Т.е. от изявленията на заявителя може да се направи единствено изводът, че претенцията за 2257.73 лв. е за главница (такъв извод е направил и заповедният съд). В исковата молба се сочи, че отпуснатата по договора за кредит главница е 950 лв., а посоченият в заявлението размер на месечните погасителни вноски -98.31 лв. включва и др. вземания, вкл. по допълнителен пакет услуги. Не е конкретизирано изрично, как е формирана претендираната сума от 2257.73 лв.. Първоинстанционният съд сам е установил, че претенцията обхваща няколко вземания, като в жалбата тези констатации не са оспорени, напротив- иска се уважаване на исковете за възнаграждение в размер на 459.52 лв., както и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 949.92 лв. С исковата молба не е претендирано посоченото в заявлението вземане за законна лихва за забава, като изрично е заявен отказ да бъде предмет на иска. При тези данни правилно ЕРС е приел, че се въвежда ново основание на вземането в частта за възнаградителни лихви и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, което е недопустимо. Настоящият съд споделя становището, че исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. Жалбоподателят счита, че за да е налице идентичност на вземанията по заповедното и исковото производства, е достатъчно претенциите да съвпадат по размер, страни и договор, от който произтичат. Характеристика на вземането обаче е видът му, естеството му, определящо възникването, изискуемостта, погасяването му, въобще съществуването му-цялото му правно битие. С оглед на това има значение дали една сума се претендира като главница или лихва, или друга цена за услуга. Това, че в заповедното производство се търси главница в размер на 2257.73 лв., обуславя организирането на защитата на длъжника-дали да възрази срещу това вземане. Самият образец на заявлението изисква вземанията да се разграничават по вид, като се съдържа самостоятелна графа „лихви“. Именно с оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска, както е прието с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Затова съдът счита, че е недопустим установителен иск за вземанията, които не са посочени в заявлението пред заповедния съд. Тъй като главницата е била предмет на заявлението, искът по чл. 422 от ГПК за нея, макар и предявен за по-малък размер –за 848.29 лв., е допустим, тъй като едно и също вземане е предмет и на двете производства. Съгласно посоченото ТР, недопустим е иск по чл. 422 за по-голям размер на вземането, т.е. не и за по-малък. Другите две вземания, формиращи общата искова сума от 2257.73 лв., не са били предмет на заповедното производство. Ищецът е могъл да претендира вземанията с евентуално съединен осъдителен иск съгласно посоченото ТР на ВКС или да ги предяви в самостоятелно исково производство.

Тъй като не е налице твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а актът - потвърден.

Поради гореизложеното настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №78/07.08.2019 г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д. № 874/2018 г., в частта, с която е прекратено чеастично производството по делото- по предявените от „Профи кредит България“ ЕООД-гр.София против М.А.И. ***, искове– да бъде прието за установено, че ответницата дължи на  ищеца разликата над 848.29 лева до 2257.73 лева, включваща вземания за неизплатено договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ в размер на 459.52 лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 949.92 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 274 ал.4 вр. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.