На 01.10.2019година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. ч.гр. дело №266 по описа за 2019г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1,т.2, вр. с чл.250, ал.3 ГПК.

Образувано е по частната жалба на Н.М.М. ***, против Определение №1407/11.06.2019г. по ч.гр.дело №633/2019г. по описа на Ямболски районен съд, с което е допълнено Определение №937/11.04.2019г. на ЯРС по същото дело, като е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за обезсилване на заповед за изпълнение №391/15.02.2019г. по ч.гр.д.№633/2019г. в частта за разноските по делото в размер на сумата 75лв., от която сума - 25лв. ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалбоподателка счита обжалваното определение за неправилно, тъй като е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.414а ГПК. Сочи, че част от сумата по издадената заповед за изпълнение е заплатила преди издаването на заповедта, а другата част - след връчване на заповедта, като в подаденото възражение по чл.414а, ал.1 ГПК е обяснила защо не е дала повод за предявяване на вземането, а именно - че вземането не се дължи на кредитора "Топлофикация София"ЕАД, а на друго лице, извършило услугата "дялово разпределние". Моли за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на ново от окръжния съд, с което заповедта за изпълнение да бъде обезсилена изцяло в частта за разноските, алтернативно - заповедта за изпълнение да бъде обезсилена в частта за разноските съразмерно с платените суми преди издаване на заповедта или алтернативно - заповедта за изпълнение да бъде обезсилена в частта за разноските съразмерно с платените суми след връчване на заповедта. Претендира и разноските в настоящото производство.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата "Топлофикация София"ЕАД гр.София не е подал писмен отговор и не е изразил становище по допустимостта и основателността на частната жалба.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на самостоятелно разглеждане съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №391 от 15.02.2019г., постановена по ч.гр.д.№633/2019г., ЯРС е уважил депозираното от "Топлофикация София"ЕАД заявление, като е разпоредил длъжникът Н.М.М. *** да заплати на кредитора следните суми, а именно: сумата от 162, 02 лв. - главница, представляваща доставена, но неизплатена топлинна енергия; сумата от 25,62 лв. - лихва за периода от 31.01.2016 г. до 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите; сумата 12,25лв. - главница, представляваща дялово разпределение; сумата от 2,46лв. - лихва за период от 30.01.2016 г. до 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите и разноски по делото в размер на 25лв. - платена държавна такса и 50лв.- юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 412, т.8 ГПК е постъпило възражение по чл.414а ГПК с вх.№5248/25.03.2019г., с което длъжникът Н.М. е възразила против издадената заповед за изпълнение за сумата 12,25лв.- главница за дялово разпределение и за сумата 0,32лв.- лихва за забава върху тази главница, прилагайки платежни документи за плащане на тези суми в полза на кредитора, като плащанията са след издаване на заповедта за изпълнение. Приложила е и изравнителни сметки и платежни за периоди от 2014 до 2018г. (предшестващи заявлението и заповедта по чл. 410 от ГПК) с твърдения, че преди издаване на заповедта за изпълнение е погасила и останалите вземания по заповедта. Представена е от длъжника и молба от същата дата, с допълнителни съображения за недължимост на сумите по заповедта, включително за разноските по делото, и искова молба за нищожност на заповедта по чл. 410 (която заповедния съд е разпоредил да се отдели в отделно производство). В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът Н.М. е подала и възражение по чл.414, ал.1 ГПК.

След като заявителят "Топлофикация София"ЕАД е подал в срок становище по възражението по чл.414а ГПК, с което е признал извършеното след издаване на заповедта за изпълнение частично плащане, но е поддържал искането за разноските в заповедното производство, ЯРС е постановил Определение №937/11.04.2019г., с което на основание чл.414а, ал.4 ГПК е обезсилил заповедта за изпълнение частично - в частта на разпореденото длъжникът Н.М. да заплати сумата 12,25лв.- дялово разпределение и лихва върху тази сума над сумата 2,14лв., като е прекратил производството по делото в тази му част.

По подадената от Н.М. в срок молба по чл.250 ГПК, ЯРС е постановил обжалваното Определение №1407/11.06.2019г., с което е допълнил определението си от 11.04.2019г. в частта за разноските, като е оставил без уважение искането за обезсилване на заповедта за изпълнение и в частта за разноските. Изложените съображения са, че разноските са дължими, тъй като заявителят е представляван от юрисконсулт, за който се дължи юрисконсултско възнаграждение и длъжникът е дал повод за предявяване на вземането, тъй като същото е частично заплатено след връчване на заповедта за изпълнение.

Определението е правилно, а частната жалба - неоснователна.

Разпоредбата на чл.414а, ал.1 ГПК дава възможност на длъжника, който е изпълнил задължението си в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение, да възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението си длъжникът следва да приложи доказателства за изпълнението. Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок. Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, съгласно чл.414а, ал.4, изр.1 ГПК. Ако становище е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище - чл.414а, ал.4, изр.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.414а, ал.2 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

Анализът на текстовете в отделните алинеи на чл.414а ГПК, както и систематичното място на разпоредбата, дава основание на въззивния съд в настоящия му състав да приеме, че заповедният съд обезсилва заповедта за изпълнение в частта за разноските, само когато длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил частично или изцяло задължението си и заявителят не е подал становище в срок. Когато е подадено становище от заявителя, с което е изразена позиция по разноските, заповедният съд може да обезсили заповедта за изпълнение в частта за разноските при условията на чл.414а, ал.2 ГПК - само ако прецени, длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането.

В разглеждания случай длъжникът Н.М. е погасила частично задължението си по заповедта за изпълнение, като плащането е извършено след връчване на заповедта, и по подаденото от нея възражение по реда на чл.414а, ал.1 ГПК заявителят е подал в срок становище, в което е посочил, че са му дължими разноските в заповедното производство. При това положение, правилно районният съд е изследвал въпроса дали длъжникът е дал повод за предявяване на вземането и правилно е приел, че след като плащането е извършено след връчване на заповедта, то разноските по производството са дължими, тъй като с поведението си длъжникът е станал причина за производството. Неоснователно е становището на длъжника Н.М., изразено и в частната жалба, че заявителят-кредитор следва да докаже в заповедното производство наличието на облигационно провоотношение и че е носител на вземането за дялово разпределение. След като длъжникът твърди, че негов кредитор за дяловото разпределение не е заявителят, а друго, трето лице (в случая дружеството "Бруната"ЕООД) и на това основание не е дал повод за предявяване на вземането, той следва да докаже тези си твърдения, но в случая такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция. При положение, че извършеното от длъжника частично плащане е след връчване на заповедта за изпълнение, и въззивният съд приема, че длъжникът е дал повод за предявяване на вземането и дължи разноските в заповедното производство. Разноски се дължат включително и за юрисконсултско възнаграждение, доколкото заявлението е подадено от юрисконсулт в качеството на пълномощник на заявителя, за което по делото е представено писмено пълномощно. Обжалваното определение на ЯРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Що се касае до дължимостта на разноските в заповедното производство, които са съразмерни на частта от вземането, за което длъжникът е възразил, че е заплатил преди издаване на заповедта за изпълнение, е налице хипотезата на чл.414 ГПК, в който случай не се прилагат разпоредбите на чл.414а, ал.2 и ал.4 ГПК и отговорността за разноските ще се разреши в исковото производство по чл.422 ГПК.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1407/11.06.2019г. по ч.гр.дело №633/2019г. по описа на Ямболски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.