В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 18 октомври 2019 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №293 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 т.7 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Г.А.М. ***, срещу действията на ЧСИ И.Х. по определяне на разноски по изп.д.№ 922/2016 год. в общ размер от 3370,69 лв. вменени в тежест на жалбоподателя, представляващи дължима такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, чиито размер е определен върху платената от длъжника в срока за доброволно изпълнение сума с което плащане напълно е погасено задължението по един от ИЛ по делото. Твърди се, че ИЛ по ч.гр.д.№209/2016год. на PC- Елхово е бил издаден въз основа извлечение от счетоводните книги на банката взискател за задължение по договор за банков кредит №330/26.06.2006год. Производството било инициирано от банката, като такова по чл.417 от ГПК и на основание чл. 418 от ГПК били издадени едновременно заповедта за изпълнение и изпълнителният лист. Сочи се, че пълно погасяване на задължението по този ИЛ е било извършено в срока за доброволно изпълнение с банков превод от М., което обстоятелство не се оспорвало от банката. Жалбоподателят счита, че не би следвало да се начислява таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като разбрал за предприетите против него съдебни действия едва след получаване на заповедта за изпълнение връчена му от ЧСИ. Счита, че отношение към плащането по ИЛ ЧСИ нямал, тъй като това било изпълнение по заповедта за изпълнение, а не по изпълнителният лист. Самият текст на заповедта за изпълнение съдържал покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок от получаването й, а не от поканата на ЧСИ. Твърди, че в случаите на чл.417 от ГПК, когато взискателя поиска и му бъдат издадени едновременно заповед за изпълнение и изпълнителен лист, след което образува изпълнително производство, длъжника не е лишен от възможността да плати в даденият му със заповедта срок, като не следва да дължи заплащане на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, независимо че е образувано изпълнително производство. Претендира се да бъдат отмените действията на ЧСИ И. Х.по определяне на процесните разноски възложени в тежест на жалбоподателя.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД гр.София, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата и се претендира оставянето й без уважение.

Приложени са мотиви по обжалваните действия съгл. чл.436, ал. 3 ГПК, в които ЧСИ е посочил, че намира жалбата за неоснователна.

Ямболският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и обясненията на ЧСИ и извърши проверка по изпълнителното дело, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело №922/2016г. е било образувано по молба вх.№15965/27.06.2016 г. на „Юробанк България"АД, за образуване на изпълнително производство срещу Г.М. и Р.Т. в условията на солидарна задълженост, с предмет за изпълнение-парични вземания: по изпълнителен лист от 30.05.2016 г., издаден от ЕРС на основание чл.418 във връзка с чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№213/2016 г. по описа на ЕPC и по изпълнителен лист от 25.05.2016 г., издаден от ЕРС на основание чл.418 във връзка с чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№209/2016 г. по описа на ЕPC.

Не е спорно по делото, че след образуването на изп. дело, длъжникът Г.М. на 19.12.2016г. е погасил в пълен размер задълженията си по единия изпълнителен лист- този издаден по ч.гр.д.№209/2016год. на PC- Елхово /в т. см. представените от М. по изп. дело писмени доказателства за извършени плащания директно към банката взискател и молба от „Юробанк България"АД до ЧСИ вх.№23470/07.08.2019г./.

С разпореждане от 04.09.2019г. на ЧСИ, находящо се върху молба на „Юробанк България"АД вх.№23470/07.08.2019г. /л.175 от и.д./, ЧСИ е определил дължимата пропорционална такса на длъжника по чл.26 ТТРЗЧСИ в размер на 3370лв. с ДДС, която платилия длъжник дължи върху размера на платените от него суми директно по сметката на взискателя, след образуване на изп. дело. Съобщението за вмененото му задължение за плащане на таксата, жалбоподателят е получил на 09.09.2019г.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК, от легитимирано лице - длъжник по изпълнението, срещу подлежащо на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК действие на съдебния изпълнител - определяне на разноски. Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна.

В случая жалбоподателят не твърди да е платил задължението си преди образуване на изпълнителното дело, напротив твърди, че сумата е платена след образуването му, в срока за доброволно изпълнение. Доводите във въззивната жалба, че такса не се дължи, тъй като едва след получаване на заповедта за изпълнение връчена от ЧСИ, от този момент започвал да тече срока за плащане по чл.412т.8 от ГПК и отношение към това плащане ЧСИ нямал, тъй като това било изпълнение по заповедта за изпълнение, а не по изпълнителният лист, и самият текст на заповедта за изпълнение съдържал покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок от получаването й, а не от поканата на ЧСИ, са неоснователни. Съгласно разп. на ал.1 изр.2 от чл.428 ГПК озаглавен "Покана за доброволно изпълнение": когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й.

С решение №640/04.10.2010г. по гр.дело №920/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос по приложението на чл.26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и в частност: дължи ли се такса по чл.26 от Тарифата по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата – платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител. С това решение е прието, че съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал.1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Прието е, че в случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Прието е също, че таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В същата насока е разрешението на правния въпрос, дадено в решение № 82/08.05.2012 г. по гр.дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о.; Решение №132/25.03.2015г. по в.гр.дело №1178/2015 г. на Старозагорския окръжен съд; Решение от 17.11.2014 г. по в.гр.дело № 580/2014 г. на Сливенския окръжен съд; Решение № 206/13.06.2019 по в. гр.дело №321/2019 г. на Пернишки окръжен съд.

В случая, плащането от длъжника Г.А.М. е направено на 19.12.2016г., след започване на изпълнителното производство. С оглед на това, правилно разноските по изпълнението върху платените суми са възложени в негова тежест.

Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ жалбата на Г.А.М. ***, подадена чрез пълномощник адв. Г. Д. ***, против Постановление за определяне на разноски от 04.09.2019 г. по изп.дело № 20168780400922 по описа на ЧСИ И. Х., рег.№878 с РД-ЯОС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.