Р Е Ш
Е Н И
Е
№
15.10.2019г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 08.10.2019година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 247 по описа за 2019 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Д.С. ***, представлявА.от
адв.М.А., срещу Решение №439/12.06.2019г. на ЯРС по гр.д.№3922/2018г. в частта,
с която въззивницата е осъдена на основание чл.50 ЗЗД да заплати на С.И.С.,
чрез нейната майка и законен представител А.С., обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на ухапване от куче на 29.05.2018г., за разликата над сумата
500лв. до размера на сумата 3 000лв., ведно със законната лихва от 29.05.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 870лв.
Оплакването в жалбата е, че
оспореното решение на ЯРС в обжалваната му част е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано.
Без да оспорва факта, че на датата 29.05.2018г., отглежданото тогава от нея
куче е ухапало ищцата, въззивницата твърди, че е направила възражения, които не
са обсъдени от първоинстанционния съд. ЯРС не обсъдил приложението на чл.51,
ал.2 ЗЗД и не дал отговор на въпроса защо дете на 6-7 години е било
"пуснато" само на улицата, без възрастен, който да контролира
действията му и защо след като кучето е било водено на повод, а децата са
отишли при него, не е налице съпричиняване от стрА.на ищцата. Районният съд не
формирал мотиви и относно въпроса за пряката причинна връзка между ухапването и
разкъсването на дългия дланен мускул на детето, след като детето е било прегледано
в спешен център, след два дни е хоспитализирано в ХО на МБАЛ-Ямбол, а едва в
"Пирогов" е констатирано разкъсването на дланния мускул, т.е. дали
това увреждане не е резултат от проведените оперативни интервенции в ХО на
МБАЛ-Ямбол. По тези съображения въззивницата моли за отмяна на решението на
първата инстанция в обжалваната част или алтернативно за неговото изменение с
намаляване на обезщетението, със законните последици.
В о.с.з. въззивната жалба се
поддържа изцяло от пълномощника на въззивницата - адв.А..
С подадения писмен отговор и в
с.з., въззиваемата С.С., малолетна, действаща чрез своята майка и законен
представител А.С., чрез адв.С.К., е оспорила въззивната жалба като
неоснователна. Изложила е подробни съображения, според които решението на ЯРС е
правилно, като съдът е формирал мотиви по всички въпроси, посочени в жалбата и
не е налице сочената необоснованост на съдебния акт. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноските пред въззивната
инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа
и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с иск с правно основание чл.50, вр. с чл.45 ЗЗД, предявен от малолетната ищца С.С.,
действаща чрез своята майка и законен представител А.С., против С.Д.С. *** - за
присъждане на сумата 3 000лв., представляваща обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди от ухапването на 29.05.2018г. от кучето на
ответницата.
С депозирания отговор на исковата
молба пълномощникът на ответницата е оспорил иска по основание и размер. Без да
оспорва факта на ухапването на ищцата от собственото й куче, ответницата е
възразила, че се касае за неволна реакция на животното, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на детето и че размерът на
вредите е завишен.
Фактическата обстановка не е
спорна по делото и правилно е разкрита от районния съд. Установено е, че на 29.05.2018г.
малолетната ищца С.С. е била ухапана от собственото на ответницата С.С. куче
"Бърбън". Разпитаният по делото свидетел М.С. – дядо на ищцата, е дал показания, че на въпросния
ден е бил на южната тераса на жилището си, когато чул писък и видял няколко деца да бягат от кучето и от ответницата, която го водела. Свидетелят слязъл
и установил, че ръката на внучката му С. е ухапана, цялата била в кръв. Другата разпитана свидетелка К.М., която е очевидец на случая, е установила с показанията
си, че по
време на инцидента излизала от входа на жилищния блок и видяла до едно дърво ответницата с кучето си, което било на повод, и две деца- ищцата С.
и друго дете от квартала. Свидетелката чула, че едното дете изпищяло от болка и започнало да бяга към блока, като
имало кръв по ръчичката. Дядото на детето бил на терасата и слязъл веднага.
От представените по делото
медицински документи и от заключението на вещото лице д-р Т.Ч. е установено, че непосредствено след ухапването й,
ищцата С.С. е посетила Спешното отделение на МБАЛ-Ямбол, където е установена
рана от ухапване от куче в областта на дясната ръка, непосредствено
в областта на средната третина на дясната предмишница, в областта на предната
повърхност на предмишницата. Раната е била с кървене и е засягала кожата и подкожните меки тъкани в областта на
мястото на ухапването. Дежурният лекар от хирургичното отделение на болницата е прегледал ищцата и е зашил раната, след което детето е освободено. През следващите дни настъпили усложнения, болките се засилили, което наложило на 31.05.2018г. детето да бъде прието за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ-Ямбол. Под
местна анестезия некротиралите участъци от кожата са
били премахнатии и е започнало лечение с
антибиотици. Състоянието на детето се е подобрило и то е било
изписано на 03.06.2018г. След изписването детето не се възстановило напълно, появили се мехурчета с бистро
съдържимо, които не били повлияни от мазеви медикаменти и физиотерапевтичните
процедури. На 03.07.2018г. родителите на детето потърсили
медицинска помощ в УМБАЛСМ
„Пирогов“- София, където било установено, че се касае за
рана от ухапване от куче в процес на обратно развитие с нагнояване, като е било установено и разкъсване на дланен мускул. Детето било
прието за оперативно лечение в същия ден, като под
пълна упойка
разкъсаното място на мускула било зашито, извършен бил послоен шев на кожата и
наложена стерилна превръзка.
На 06.07.2018г. детето било изписано от болница "Пирогов", като след изписването му не са настъпили усложнения.
Вещото лице д-р Ч. е
дало заключение, че се касае за рана от ухапване от куче, като ухапването е било в областта
на средната третина на дясната предмищница. Вещото лице е дало категоричен
отговор, че уврежданията на
мястото не могат да бъдат причинени от манипулациите на лекарите в Хирургично
отделение на МБАЛ– гр. Ямбол, тъй като не е възможно при повърхностно обработване на раната да се достигне
от медика и съответно да се разкъса сухожилие, което е разположено по-дълбоко и
съответно по-добре защитено. Според експерта, при
първоначалния преглед не се е установило, че освен
разкъсване на кожата има и частично разкъсване на дланния мускул, което е
довело само до удължаване на срока за излекуване. Възпалителното усложнение се е дължало на по-дълбоките наранявания на тъканите на
мястото на ухапването, където са били внесени патогенни микроорганизми в
следствие ухапването от кучето. При
изслушването му в с.з. вещото лице е пояснило, че
движенията на ръката на детето при изписването от
болницата са били ограничени и болезнени, но не до такава степен, че да е
трайно ограничено движението на крайника. Заздравяването на мускулната тъкан е продължило по-дълго
време и болките са били по- значителни. Детето изпитвало болки
през цялото време, като към края на възстановителния период те са били по-слаби. Увреденият мускул никога нямало да се възстанови,
оперативната интервенция на мястото щяла да си лични, но на 100 % ще се възстанови движението на ръката.
Свидетелят С. - дядото на ищцата е дал показания, според които в деня
на ухапването детето С. изпитвало силни болки, пищяло, не можело да се успокои,
болките продължили и след изписването от болницата, като ръката била открита,
гнойна. Детето пиело антибиотици, не можело да си служи с ръката си и да се
храни, като това продължило в период от две месеца. Вечер детето се оплаквало от болките си, стряскало се, в продължение на месец и половина било в къщи и излизало само
с възрастен придружител. Понастоящем детето продължавало да се страхува от кучета и искало да заобикалят дома на
ответницата, която почти им била съседка.
По делото не е спорен факта, че
кучето на ответницата е било трудно подвижно и този факт е установен с удостоверение на ветеринарния лекар Я.Г., съгласно което удостоверение, при посещение на 02.02.2018г. във ветеринарната клиника, кучето на С.С. е
било с видимо затруднено придвижване и трайни изменения на задните крайници. При проверка от
компетентните органи на адреса на ответницата на
18.06.2018г., е било установено, че кучето вече не се
отглежда на адреса.
От Преписка №1263/2018г. по описа на ЯРП е установено, че същата
е образувана по сигнал за ухапването на 29.05.2018г. на ищцата от кучето на
ответницата, като преписката е приключила с постановление за отказ да се образува наказателно
производство.
При тази фактическа обстановка, с
обжалваното решение ЯРС е уважил изцяло предявения иск по чл.50 ЗЗД, вр. с
чл.45 ЗЗД, като е присъдил на ищцата обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в претендирания размер от 3 000лв. Съдът е приел, че сумата
3 000лв. справедливо ще обезщети вредите на ищцата, съобразявайки телесното
увреждане и начина, по който са причинени вредите, интензитета и
продължителността на болките и страданията, възрастта на детето, неукрепналата
му психика, предизвиканите стрес, уплаха, страх и повишена тревожност. Съдът е
разгледал възражението за съпричиняване и е приел, че пострадалата с
поведението си не е допринесла за настъпването на вредите, а ответницата е
допуснала неизпълнение на задължението си по чл.35, ал.2 ЗЗЖ.
Решението на ЯРС е валидно,
допустимо и правилно в обжалваната част, поради което следва да се потвърди.
Съображенията за този извод за следните:
Разпоредбата на чл.50 ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от животни,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират, дори и
когато животното е избягало или се е изгубило. Основанието на отговорността за
вреди, причинени от животно, е наличието на повишен риск, който се създава при
притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети
лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда. Отговорността по чл.50 ЗЗД за вреди, причинени от вещи/животни е
безвиновна, обективна отговорност. За
да бъде основателен такъв иск, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на вреди, причинна връзка между вредите и поведението на
определено животно, както и че това животно е собствено или поставено под
надзор на ответника по този иск.
В случая фактическият състав на
предявения иск е изцяло установен. Настъпилото увреждащо събитие - ухапването на ищцата от кучето на ответницата е безспорно между страните и е установено от показанията на свидетелите С. и М., основани на техните преки впечатления от инцидента. Няма спор, че при инцидента
ответницата е била собственик на кучето и то е било под нейния надзор. Относно вредоносния резултат и причинната
връзка между него и противоправното поведение, съдебно-медицинската експертиза е установила, че раната на ищцата е причинена от ухапване от куче, като
ухапването е било в областта на средната третина на дясната предмишница.
Ухапването е причинило разкъсване на дългия дланен мускул и разкъсване на
кожата. Въззивният съд приема,
че претърпените неимуществени вреди се изразяват в изпитаните силни болки
непосредствено след ухапването, в следващите дни и по време на трите извършени
оперативни интервенции, в изживян психологически стрес от нападението и изпитван страх. Съдът съобрази, че възстановителният период от увреждането е продължил в период от около 2 месеца, през
който детето е изпитвало
болки, носело е превръзка, изпитвало е затруднение в храненето си, като са налице и остатъчни страхови представи, свързани с кучета. Предвид ниската възраст на ищцата - на 7
години, неукрепналата й психика, изпитаните стрес, уплаха и повишена
тревожност, предвид характера, интензитета и продължителността болките и
страданията, както и икономическия критерий за справедливост в страната към
момента на деликта, въззивният съд намира, че обезщетението
за неимуществени вреди от непозволеното увреждане, следва да се определи по реда на
чл.52 ЗЗД в размер на сумата 3 000
лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, при което
първоинстанционното решение следва да се потвърди в
обжалваната му част, включително в частта на разноските, на основание чл.271, ал.1, изр.1 ГПК.
Неоснователно е оплакването на
въззивницата, че районният съд не е разгледал възражението за съпричиняване от
ищцата на вредоносния резултат. Правилно е прието от първостепенният съд, че в
случая не е установено противоправно поведение на пострадалото дете, с което да е допринесло за настъпване на
вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Няма никакви доказателства детето да е дразнело и
провокирало кучето по някакъв начин към агресия. Противоправното поведение касае единствено
бездействието на ответницата да изпълни
задължението си по чл.35,
ал.2 от Закона за защита на животните - да предотврати всяка проява на необоснована агресия на
кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или
здравето на хора и животни, на задължението на ответницата, установено в чл.12 от Наредбата за
регистриране, разплод и стопанисване на кучетата на територията на Община Ямбол
- да не извежда кучето си на разходка без поставен намордник, както и да изпълни общото си задължение за опазване на живота, здравето и
безопасността на гражданите. След като не е установено поведение от страна на детето, което да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, неоснователно въззивницата
поставя въпроса за липсата на родител
при настъпване на процесния инцидент. Това е така, тъй като разпоредбата на
чл.48 ЗЗД урежда отговорността на родителите и осиновителите само за вредите,
които са причинени от децата им, а вредите в случая не са причинени от детето.
Неоснователно се твърди от
въззивницата, че обсъждайки причинно-следствената връзка между раната от
ухапването и вредоносния резултат, районният съд не е обсъдил проведените
оперативни интервенции в хирургичното отделение на МБАЛ-Ямбол. Съдът е
кредитирал изцяло заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
и обосновано е приел, че вредата, изразила се в разкъсване на дългия дланен
мускул е причинена именно от ухапването от кучето. Обстоятелството, че тази
увреда не е била установена от лекуващите лекари в гр.Ямбол не е основание да
се приеме, че тя е била причинена от манипулациите, извършени от тези лекари,
тъй като вещото лице е категорично, че разкъсаният мускул е в дълбочина и няма
как да се засегне от лекарите, чиито интервенции са били в областта на кожата и
подкожието. Ако ответницата, сега въззивница, е считала, че при условията на
чл.53 ЗЗД уврежданията на ищцата са причинени и от лекувалите я в гр.Ямбол
лекари, е могла да ги привлече като трети лица- помагачи, вкл.болничното
заведение, и да предяви регресен иск, но същата не е сторила това. Липсва
основание да се приеме, че понесените от ищцата вреди са резултат от
поведението на лекарите- хирурзи от ХО в МБАЛ-Ямбол и това оплакване в жалбата
се прецени за неоснователно.
Също неоснователно е твърдението
на пълномощника на въззивницата, че при иизвършване на съдебно-медицинската
експертиза вещото лице не е направило всички необходими справки и не е дало
отговор на поставените му задачи. Видно от експертното заключение, не е останал
извън полезрението на вещото лице фактът на извършения на детето преглед в
спешното отделение на МБАЛ-Ямбол в деня на ухапването от кучето. Вещото лице е
установило този факт от историята на заболяването на детето, съставена при
последващото му приемане за болнично лечение в МБАЛ-Ямбол. В този смисъл е
казаното от експерта в о.с.з. - че по-късно представеният му амбулаторен лист
от спешното отделение не е от съществено значение, тъй като описанието на
уврежданията по този документ е по-подробно в останалите медицински документи
по делото. Вещото лице е анализирало всички медицински документи, необходими за
извършване на експертизата и е дало отговор на поставените му задачи в пълен
обем.
При този изход на делото пред
въззивната инстанция, право да й бъдат присъдени направените разноски пред тази
инстанция има въззиваемата С.С., на която съдът следва да присъди разноски в
размер на сумата 500лв. - изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Я О С
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №439/12.06.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№3922/2018г.
в частта, с която С.Д.С. е осъдена
на основание чл.50 ЗЗД да заплати на С.И.С.,малолетна, чрез нейната майка и
законен представител А. С., обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на ухапване от куче на 29.05.2018г., за разликата над сумата 500лв. до размера на сумата 3 000лв., ведно със законната лихва
от 29.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер
на 870лв.
В ОСТАНАЛАНА МУ ЧАСТ решението на
ЯРС, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА С.Д.С., с посочени по делото
данни, да заплати на С.И.С., малолетна, чрез нейната майка и законен
представител А. М.С., двете с посочени по делото
данни, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.