В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав,

в открито съдебно заседание на 08.10.2019 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №245 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр.Пловдив, срещу Решение №557/25.07.2019г. на ЯРС по гр.д.№1655/2019г., с което е уважен предявеният от ищцата В.Т.Г. *** отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че не му дължи сумата 3 202,49лв., представляваща цена на допълнителна ел.енергия за периода от 07.12.2016г. до 15.02.2017г., отчетена за обект в гр.Я., м."**********"**, с посочен ИТН и клиентски номер.

Оплакването в жалбата е, че оспореното решение на ЯРС е неправилно, тъй като е постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано. Въззивното търговско дружество счита, че районният съд е тълкувал превратно доказателствата по делото, само и единствено в полза на ищцата, като е пренебрегнал важни обстоятелства и е достигнал до изводи, които не са основани на фактите по делото и на приложимия за спора материален закон. Сочи, че процесната сума не е допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ, а е за редовно използвана ел.енергия и мрежови услуги в обекта на клиента, която е измерена от СТИ, като процесното количество ел.енергия е реално доставено до обекта на ищцата. Но дори да се приеме, че процесните количества ел.енергия се дължат въз основа на ПИКЕЕ, въззивното дружество се позовава на Решение №124/18.06.2019г. на ВКС по гр.д.№2991/2018г., III Г.О., с което е отречена досегашната практика на първоинстанционните и въззивните съдилища, като е прието, че корекционната процедура се извършва с цел възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, без да се изисква виновно поведение на клиента и дори да липсва специална уредба, на основание чл.183 ЗЗД и съгласно принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, купувачът дължи заплащане цената на доставената стока. Поради тези съображения въззивното дружество счита, че процесната сума от 3 202,49лв., която е за доставената ел.енергия в обекта на потребление, собственост на ищцата, е основателно начислена и дължима. Моли за отмяна на решението на първата инстанция и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявеният от В.Г. иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира и присъждане на разноските, направени по делото пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемата В.Г., чрез пълномощника си адв.М.Д., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изложила е съображения, според които съгласно измененията на ЗЕ, извършването на корекция на сметка е изрично уредено чрез препращане към приетите от ДКЕВР ПИКЕЕ, които регламентират реда и начина на проверка на СТЕ и начина на констатиране на неправилно отчитане на СТЕ. Според въззиваемата, приемането на тези правила не променя практиката на ВКС, че доставчикът на ел.енергия следва да докаже във всеки отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумираната ел.енергия, за да се ангажира отговорността на потребителя. Позовава се и на практика на ВКС, според която при липсата на виновно поведение от страна на абоната, не е налице основание за ангажиране на договорната му отговорност. Сочи, че в случая не е установено нейно виновно поведение - извършване на манипулация на СТИ, а извършената корекция на сметки почива на предположение за ползване на ел.енергия, като с Директива на ЕС 212/27 е предвидено, че информацията на фактурираното количество енергия трябва да се базира на действителното потребление. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. страните не изпращат представители. Въззивникът, чрез юр.к.Н., депозира писмено становище, с което настоява за уважаване на въззивната жалба.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

С подадената пред първоинстанционния съд искова молба ищцата В. Т.Г. *** е предявил против „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД гр.Пловдив отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи на ответника сумата 3 202,49 лева, представляваща цена на допълнителна ел.енергия за обекта й в гр.Я., в м."********", начислена за периода 07.12.2016г.-15.02.2017г.

Основанията, които ищцата е навела към предявения от нея иск са, че е уведомена с SMS за дължимостта на исковата сума - цена ел.енергия за стар период, като тази енергия не е потребена; че не е ясен начина на установяване на допълнително потребената ел.енергия и извършената едностранна корекция на сметка почива на предположение за ползване на ел.енергия, т.к. не е извършвана проверка, не са съставяни констативни протоколи и количествата отчетена ел.енергия не са удостоверени по реда и начина, установени в нормативните актове и ПИКЕЕ.

С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило иска с доводи, че исковата сума е за редовно използваната в обекта на ищцата електрическа енергия, за която сума са издадени три дебитни известия към три месечни фактури. Ответникът е поддържал, че сумите по дебитните известия, образуващи исковата сума, не са допълнително начислени по реда на ПИКЕЕ, но е изложил, че на 15.02.2017г. е бил демонтиран и подменен електромера, отчитащ потребената от ищцата ел.енергия и при извършената метрологична експертиза е установено, че е била променена тарифната таблица на електромера по часови зони, като същият е отчел с 16 407,2 kWh по-малко от консумираната енергия, които количества енергия са фактурирани за заплащане от ищцата.

Фактическата обстановка по делото не е спорна и правилно е разкрита от районния съд. Не е имало спор между страните, че до 30.07.2017г. по договор за продажба на ел.енергия ищцата В.Г. е била потребител на ел.енергия, доставяна от ответното дружество в качеството му на краен снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ, като електроснабденият имот на ищцата се намира на административен адрес в гр. Я., м. „***********”**. Считано от 30.07.2017г. ел.енергиятята в този имот се доставя от дружеството "Енерго-Про Енергийни Услуги"ЕООД гр.Варна.

На 15.02.2017г. за електроснабдения имот на ищцата, представляващ къща-замък, е била извършена проверка от двама служители на „ЕВН - България Електроразпределение” ЕАД, които в присъствието на представител на ищцата - П.Г., са съставили протокол от същата дата, отразяващ демонтирането на електромера за извършване на метрологична експертиза. Констативният протокол е подписан от двамата служители на електроразпределителното дружество, както и от представителя на ищцата. Демонтираният електромер е бил поставен в безшевна торба и пломбиран с посочен номер на пломбата – за предаване за експертиза.

За резултатите от извършената метрологична експертиза е съставен протокол от 31.08.2018г. на Български институт по метрология, от който се установява, че не са били констатирани следи от нерегламентирана намеса върху електромера, но е била променена тарифната таблица по часови зони, при което стойностите между сумарната и първа и втора тарифи дават разлика и електромерът е отчел с 16 407,2 kWh по-малко от реално консумираната ел.енергия. Тези по-малко количества ел.енергия са били допълнително начислени от ответника с три дебитни известия от 12.02.2019г. - към фактура от 31.12.2016г. за отчетен период 07.12.2016г.-26.12.2016г., към фактура от 31.01.2017г. за отчетен период 27.12.-2016г.-26.01.2017г. и към фактура от 28.02.2017г. за отчетен период 27.01.2017г.-15.02.2017г. За резултатите от метрологичната проверка и корекцията на фактурите, в резултат на която корекция е начислена общата сума в размер на 3 202,49лв., ответникът е съставил писмо изх.№8127287-1 от 12.02.2019г., адресирано до ищцата. Липсват данни това писмо да е получено от адресата, но няма спор, че ищцата е била уведомена за извършената от ответника корекция на сметката й с исковата сума в размер на 3 202,49лв.

Вещото лице – инж. Б., извършило съдебно-техническата експертиза по делото, е дало заключение, с което е потвърдило констатациите на метрологичната експертиза, че на 07.12.2016г. е осъществено софтуерно въздействие върху тарифната таблица на електромера, което е довело до неотчитане по създадените тарифи на количеството електрическа енергия. Общото количество ел.енергия е запазено във вътрешната памет на електромера, при което за период от 71 дни - от въздействието върху електромера на 07.12.2016г., до демонтирането на електромера, по реда на чл.49 ПИКЕЕ е преизчислено количеството ел.енергия, като методиката по ПИКЕЕ е правилно приложена.

Вещото лице-икономист С.Д. е дало заключение че допълнително начислените количества ел.енергия по издадените от ответника три дебитни известия, са правилно остойностени с оглед утвърдените от КЕВР и действащи през процесния период цени на електроенергията.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е уважил предявения отрицателен установителен иск за недължимост от ищцата на исковата сума, представляваща цена на допълнително начислена от ответника ел.енергия в периода 07.12.2016г.-15.02.2017г. За да постанови този резултат, районният съд е споделил практика на ВКС, според която е недопустимо коригиране на сметките на вече доставена ел.енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, като доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната върху СТЕ, момента на осъществяване на тази манипулация, периода на погрешното измерване, както и реално консумираната ел.енергия. Съдът е направил извод, че е недопустимо с приемането на правила- в случая ПИКЕЕ (приети и влезли в сила от 12.11.2013г.) да се въвежда обективна отговорност на потребителя.

Решението на ЯРС е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон - чл.183 ЗЗД и приетите въз основа на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ разпоредби на чл.48-51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период.

На въззивния съд е известна посочената от първостепенния съд практика на ВКС, която не позволяваше едностранно коригиране от страна на доставчика на електрическа енергия на дължимата цена на потребената ел.енергия, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периода на същото и без да е доказано виновно поведение от страна на потребителя. Тази съдебна практика обаче не е актуална. Със ЗИДЗЕ (обн. в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и приетите въз основа на законовата делегация по чл.83, ал.2, вр. с ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия -ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г.), се предвиди възможност за крайния снабдител (доставчика) на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия, като начинът за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия е в зависимост от конкретните причини за неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа енергия. След изменението на ЗЕ от 2012г. е формирана нова практика на ВКС - Решение №115/20.09.2017г. по т.д.№1156/2016г. на второ т.о., според която крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му, след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1,т. 6 ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ - ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г. и след влизане в сила на ПИКЕЕ - ДВ бр.98/2013г. в сила от 16.11.2013г. Постановено е и Решение №124/18.06.2019г. на ВКС по гр.д.№2991/2018г. на трето г.о., с което по допуснатите до касационно обжалване въпроси са дадени отговори, според които правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012г., са разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали д отмяната им с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018г. ВКС е приел в това решение, че дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД - че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Приел е още, че ако в общите условия, в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка само потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но нарушението не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

Настоящият състав на въззивния съд възприема и споделя изцяло посочената нова практика на ВКС, формирана след изменението на ЗЕ от 2012г. и при действието през процесния период на ПИКЕЕ - в сила от 16.11.2013г. С оглед на това и въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема, че ответното дружество е доказало предпоставките за извършване на корекцията на дължимата от ищцата цена на електроенергията за исковия период. Ответникът е установил, че при извършената на 15.02.2017г. проверка от представители на електроразпределителното дружество и в присъствието на представител на ищцата, е бил демонтиран електромера за електроснабдения имот на ищцата, същият е запечатан и е изпратен за проверка в Българския институт по метрология. При проверката е била установена нерегламентирана намеса върху електромера за промяна на тарифната таблица по часови зони, при която промяна електромерът е отчел с 16407,2 kWh по-малко ел.енергия. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е потвърдила извода от проверката на Българския институт по метрология за извършеното софтуерно въздействие върху електромера, довело до неотчитане по създадените тарифи на количеството ел.енергия, както и извода, че това количество енергия е визуализирано като преминало в паметта на електромера, като в паметта е запазено и началото на промяната в тарифната таблица. Вещото лице е констатирало, че изчисляването на корекцията е извършено съобразно с правилото на чл.48, ал.1, т.1, буква „а“ от ПИКЕЕ и чл.49, ал.1 и 2 ПИКЕЕ, като по методиката на ПИКЕЕ е остойностено цялото отчетено по вътрешната памет на СТИ количество преминала електрическа енергия и за период по-малък от 90 дни - от датата на намесата върху електромера, до датата на проверката.

С оглед горното, ответникът е доказал, че е извършил корекцията на дължимата от ищцата цена на електроенергията за исковия период, при спазване изискванията на ПИКЕЕ, при което и с оглед правилото на чл.183 ЗЗД ищцата дължи цената на доставената й и потребена ел.енергия за исковия период. Предявеният иск за недължимост на тази цена е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е уважил иска, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и се постанови друго решение от въззивния съд за отхвърляне на ищцовата претенция. Доколкото в предмет на делото не е въведен въпроса за забавата на ищцата в плащането на исковата сума, съставляваща корекцията на сметката й, въззивният съд не обсъжда дали съобразно чл.98а, ал.1,т.6 ЗЕ ответното дружество е предвидило ред в общите си услови за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.

При този изход на спора пред въззивната инстанция, право на разноските за двете съдебни инстанции има въззивникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, на който следва да се присъдят разноски в размер на общо 864,05 лв.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №557/25.07.2019г. на Ямболски районен съд , постановено по гр.д.№1655/2019г., с което е прието за установено, че В.Т.Г. не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата 3 202,49лв., представляваща цена на допълнително начислена ел.енергия за периода 07.12.2016г. - 15.02.2017г. за обект в гр.Я. , м."*************"№** и в полза на В.Т.Г. са присъдени разноски, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.Т.Г. ***, с ЕГН **********, съдебен адресат адв.М.Д. ***, оф.14, против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, ул."Хр.Данов"№37, с ЕИК 123526430, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 3 202,49лв., представляваща корекция на сметка за потребената и незаплатена електрическа енергия за обект в гр.Я., м.„***********”**, с ИТН 2850607 и кл.№1001444394, за периода от 07.12.2016г. до 15.02.2017г.

ОСЪЖДА В.Т.Г. ***, с посочени данни, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, с посочени данни, сумата 864,05лв. (осемстотин шестдесет и четири лв. и пет стотинки) - разноски по делото пред първата и въззивната инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.