Р Е Ш
Е Н И
Е
№
08.10.2019г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 24.09.2019година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 201 по описа за 2019 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Е.И.П. ***, подадена от особения й
представител адв. Д.П. ***, против Решение №336/13.05.2019г., постановено по
гр.д. №3628/2018г. по описа на Ямболски
районен съд, с което е
прието за установено по отношение на дружеството
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, че въззивницата му дължи следните суми, предмет на Заповед за изпълнение №1513 от
26.06.2018г., издадена на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №2516/2018г. на ЯРС, а
именно: 336,16лв. – главница
по договор за паричен заем № 592512657; сумата
37, 11 лв. – договорна лихва
за периода 20.05.2015 – 04.06.2015г.;
сумата 20, 88 лв. – лихва за забава за периода 20.05.2015 – 31.05.2018г.; сумата
184,36 лв. - такси за периода от 20.05.2015 г. до 04.06.2015г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.06.2018 г. до изплащане на вземанията.
Оплакването на въззвиницата е за недопустимост
и за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи се във въззивната жалба, че в заповедното
производство е приложена от цедента бланка-възражение по чл.414,
ал.1 ГПК, която не е попълнена с изискуеми писмени реквизити за подадено и
подписано възражение от длъжника. Въззивницата намира за неправилен
изводът на съда, че между стария й кредитор и ищеца е
сключен валиден договор за цесия, който й е надлежно съобщен, като счита, че цесията не е
породила действие спрямо нея, щом съобщението
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е извършено от цесионера и подадената искова
молба за присъждане на прехвърленото вземане не представлявала уведомление по
смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като същата няма за последица действие
на цесията спрямо длъжника. Изтъква още, че неправилно не е
уважено от районния съд възражението й за изтекла
погасителна давност по чл. 111, б."б" и б."в" ЗЗД, тъй като
заемът се е връщал на погасителни вноски, което превръща договора
в такъв за периодични плащания, поради което приложим е тригодишният давностен срок. Възразява
и за
прекомерност на присъденото юрисконсултско
възнаграждение. Моли за отмяна на решението на ЯРС и за
постановяване на ново решение от въззивния съд , с което искът да бъде
отхвърлен, с присъждане на
разноските пред настоящата инстанция.
В о.с.з. въззивната жалба се
поддържа изцяло от особения представител на въззивницата - адв.П..
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД не е подало отговор. С писмена молба, депозирана преди провеждане на о.с.з.
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на
обжалваното решение, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД против Е.И.П. *** за установяване
съществуването на вземания на ищеца за главница в размер на 336,16лв., за
възнаградителна лихва в размер на 37,11.лв. за посочен период, лихва за забава
върху главницата в размер на 20,88лв. за посочен период и 184,36лв. - такси за
посочен период, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. В исковата молба ищецът е посочил, че вземанията му срещу
ответницата произтичат от договор за цесия от 28.07.2016г., сключен с "Провидент
Файненшъл България"ООД, което дружество от своя страна с договор от 31.03.2015г.
е предоставило на ответницата кредит в размер на сумата 400лв., със задължения за връщане на
сумата, ведно с уговорените лихви, такси и допълнителна услуга "Кредит у
дома". Ищецът е поддържал, че крайният срок за издължаване на кредита е
настъпил на 04.06.2015г., с което е станало изискуемо цялото задължение по
кредита.
От приложеното ч.гр.д. №2516/2018г.
по описа на ЯРС се установява, че по същото с издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК в полза на ищеца са присъдени процесните вземания за главница,
възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси. Тъй като длъжникът не е намерен
на неговия постоянен и настоящ адрес, заповедта е била връчена на Ел.П. при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, при което заповедният съд е указал на заявителя
да предяви настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като същият е
предявен в срок.
В настоящото исково производство
ответницата отново не е намерена на нейния постоянен и настоящ адрес, нито по
месторабота, като в процеса е представлявана от назначения й по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител. С депозирания отговор на исковата молба особеният
представител е направил възражение за недопустимост на иска, предвид липсата на
подадено от длъжника възражение по чл.414, ал.1 ГПК, като е оспорил и
основателността на иска с доводи, че цесията не е съобщена на длъжника от
цедента и не е породила действие, както и че вземането е погасено с кратката
погасителна давност по чл.111, б."б" и б."в" ЗЗД.
Фактическата обстановка не е
спорна по делото и правилно е разкрита от районния съд. Установено е, че на 31.03.2015г.
между "Провидент Файненшъл България"ООД и Е.И.П. *** е сключен договор
за потребителски кредит за сумата 400лв., която сума, заедно с фиксирана
възнаградителна лихва от 54,64лв., такса за оценка на досие от 20лв. и
сумата 233,12лв. за избраната
допълнителна услуга "кредит у дома", или обща сума в размер на
707,76лв. да бъде върната в срок от 45 седмици, считано от 07.04.2015г., при
размер на седмичната погасителна вноска (в сряда) в размер на 15,73лв. и размер
на последната вноска в размер на 15,64лв.
От заключението на вещото лице-икономист,
извършило назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че в изпълнение на
задълженията си по сключения договор за кредит дружеството "Провидент
Файненшъл България"ООД е предоставило на ответницата сумата по кредита, а
последната е извършила плащане на сумата
общо 132 лв., с което е погасила изцяло осем погасителни вноски и частично деветата
вноска. На датата на падежа - 45-тата седмица по договора, или на 09.02.2016г.,
както и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение - 25.06.2018г., размерът на остатъчното задължение по договора за
кредит е размер на общо 678,05лв., от
което общо задължение - 336,11лв. главница, 37,11лв. договорна лихва, 16.04лв.
такса за оценка на досие, 186,50лв. такса "кредит у дома" и лихва за
забава за периода 02.06.2015г. – 31.05.2018г. - 102,29лв.
С договор за прехвърляне на
вземания от 28.07.2016г., сключен между "Провидент Файненшъл
България"ООД, като цедент и „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, като цесионер, цедентът
е продал на ищеца вземанията си по приложение №1 - неразделна част от договора,
в което е и вземането към ответницата Е.П.. С нотариално заверено пълномощно от
08.09.2016г. цедентът "Провидент Файненшъл България"ООД е упълномощил
„Фронтекс Интернешънъл”ЕАД да уведоми от негово име длъжниците по всички
вземания, които дружеството е цедирало на „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД по договора от 28.07.2016г. Въз основа на пълномощното
ищецът е изготвил уведомление до ответницата, като няма спор, че същото не е
получено до подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Същите пълномощно и
уведомление като част от приложенията към исковата молба, са връчени на
особения представител на ответницата в настоящия процес.
При тази фактическа обстановка, с
обжалваното решение ЯРС е уважил изцяло предявения от ищеца установителен иск по
чл.422 ГПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че между праводателя
на ищеца и ответницата е сключен действителен договор за потребителски кредит,
по който ответницата е неизправен длъжник и дължи сумите за главница,
възнаградителна лихва, лихва за забава и такси по кредита. Приел е, че ищецът
се е легитимирал като кредитор на ответницата за тези суми, на основание
сключения договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника от цесионера в
качеството му на пълномощник на цедента, като уведомяването за цесията е
извършено с връчване на уведомлението като приложение към исковата молба на
особения представител на ответницата. Съдът е разгледал възражението за изтекла
погасителна давност и е намерил същото за неоснователно, по съображения, че
плащанията по договор за кредит не са периодични, за същите е приложима общата
петгодишна погасителна давност и същата не е изтекла към датата на предявяване
на иска.
Решението на ЯРС е валидно,
допустимо и правилно. Съображенията за този извод за следните:
Предявеният иск се квалифицира по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2
ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. Искът е процесуално допустим, като допустимо е
и постановеното по иска съдебно решение. Неоснователно е оплакването на
особения представител на въззивницата, че същата не е подала и подписала
възражение по чл.414, ал.1 ГПК, поради което не е изтекъл срока по чл.415, ал.4
за образуване на исковото производство и същото е процесуално недопустимо.
Както се посочи по-горе, заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК - след залепване на уведомление по
реда на чл.47, ал.1 ГПК, тъй като лицето не е намерено на постоянния му и
настоящ адрес, в който случай исковото производство се образува не поради
подаденото възражение от длъжника - основание по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, а при
условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр. с ал.2 ГПК - поради дадените от
заповедния съд указания и срок на заявителя за предявяване на иска по чл.422
ГПК за установяване на вземането по заповедта за изпълнение. Настоящият
предявен иск е заявен в срока по чл.415, ал.4, вр. с ал.2 ГПК и е процесуално
допустим, като предявен при наличие на процесуалната предпоставка по чл.415,
ал.1,т.2 и ал.2 ГПК и правилно е разгледан по същество от ЯРС.
Първоинстанционният съд е приел въз основа на представените
по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, че по делото е установено
сключването на 15.03.2015г. на действителен договор за потребителски кредит между
"Провидент Файненшъл България"ООД и Е.И.П. ***, по който договор ответницата
е неизправна страна и дължи връщане по кредита, след падежа на последната вноска,
на исковите суми за главница, възнаградителна лихва, лихва за забава и такси.
Срещу тази част на решението на ЯРС възивницата не е направила оплаквания и на
основание чл.269 ГПК, във вр. с чл.272 ГПК настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и
правни изводи на
първоинстанционния съд за дължимостта на исковите суми и препраща към мотивите на ЯРС.
Неоснователни са оплакванията на
въззивницата, че ищецът "Фронтекс Интернешънъл"ЕАД не се е легитимирал
като нейн кредитор, тъй като цесията не й е съобщена от стария кредитор, което
е в нарушение на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Съгласно постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно
решение №142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС, Решение №123/24.06.2009г. по т.д.
№12/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. , Решение №137/02.06.2015. по гр. д. №5759/2014г.
на ВКС, ГК, III г. о. и др., за да произведе цесията действие спрямо длъжника,
на основание чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на
цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане, е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение - да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за
действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния
кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера).
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия
кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания -
цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД като обемът й се определя според
това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 ЗЗД. Упълномощаването не
противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Според практиката на ВКС, не е възможно уведомяването съгласно чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението за издадената
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и
съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник.
Получаването обаче на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство, с връчване на приложените към исковата
молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия
пълномощник съобщение по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД , не може да бъде игнорирано и това е факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, който факт на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде взет
предвид от съда. Следователно, с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство, цесията има действие спрямо длъжника.
В настоящия случай районният съд правилно,
в съгласие с разпоредбата на чл.99 ЗЗД и постоянната практика на ВКС е приел,
че направеното от новия кредитор- ищеца, като пълномощник на стария кредитор,
уведомление до длъжника за цесията, е произвело действие по смисъла на чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД. При постановяване на решението първата инстанция е съобразила,
че уведомлението е от името на ищеца, но не в качеството на цесионер, а като
пълномощник на цедента, на предишния кредитор, което е допустимо съгласно
разпоредбите на чл.9, чл.36 и чл.39 ЗЗД и постоянната практика на ВКС. Уведомлението до ответницата за
цесията и пълномощното на цедента да бъде извършено уведомяването от негово име,
са приложени към исковата молба на ищеца и са връчени на особения представител
на ответника, с което факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва да
бъде зачетен. Напълно се споделят и
мотивите на районния съд, че връчването на уведомлението за цесията на особения
представител е произвело материалноправно действие, поради особения характер на
представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален
представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на чл.45 ГПК
установява правилото, че връчването на представител се смята за лично връчване,
като законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител",
без да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича
- от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая
осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при
което следва да се приеме, че в случая ответницата лично е уведомена за
извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение
№198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во Т.О.
- че връчването на
материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник.
В обобщение и въззивната
инстанция приема, че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на
ответницата, т.к. уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на
цесионера е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99,
ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника
от този момент, като уведомяването представлява релевантен за спора факт,
настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да
бъде съобразен от съда. Вземането на ищеца за главница, договорна лихва, лихва
за забава, такси по кредита и законна лихва е дължимо, поради което установителният
иск по чл.422 ГПК за вземането на ищеца правилно е уважен изцяло.
Неоснователно е оплакването на
въззивницата, че вземането на ищеца е погасено по давност с кратката 3-годишна
давност по чл.111 б."в" ЗЗД и районният съд неправилно не е уважил
това правопогасяващо възражение. Договорът
за кредит, аналогично на договора за заем, има за предмет възмездно
предоставяне на опредЕ.сума, за определен срок. Връщането й на части не променя
предмета на договора в такъв за множество еднородни престации, с еднакъв
произход, дължими през определен интервал от време, независимо от различието в
продължителността на интервалите и в размера на отделните плащания. Не се касае
за "периодични плащания ", за които е приложима кратката 3 - годишна
давност, както е
прието в трайната практика на ВКС, която настоящият съд възприема изцало -
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д.№ 523/2011г. на ВКС, III г.о., Решение №103/19.09.2013г. по т.д.№1200/2011г. на ВКС, I т.о., Решение
№65/ 6.07.2018 г. на ВКС по т. д. №1556/2017
г., I т. о. и др. Поради
изложените съображения ЯОС намира, че задължението за връщане на усвоената
заемна сума, ведно с лихви и такси, няма характер на периодично, поради което
не попада в хипотезата на чл.111,б."в" ЗЗД, а се погасява с
изтичането на общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД. В случая давността за предявяване на вземането е започнала да тече от 09.02.2016г.- изтичане срока на договора за кредит (45
седмици, считано от
07.04.2015г.), от
която дата вземането по договора за кредит е станало изцяло изискуемо. До момента на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК от страна на кредитора в съда - 25.06.2018г. давността не е изтекла
и възражението на длъжника е неоснователно.
Като е достигнал до същите правни изводи по спора,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, присъдено
с първоинстанцинното решение на ищеца като част от сторените по делото
разноски, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото и е в границите на размера, установен с разпоредбата на чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за разноските.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, право
да й бъдат присъдени направените разноски пред тази инстанция има въззиваемата
страна - дружеството "Фронтекс Интернешънъл"ЕАД, на която страна съдът
следва да присъди разноски в размер на сумата общо 350лв., от която сума - 300лв.
внесено възнаграждение за особения представител на въззивницата и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение, т.е. в минимален размер, т.к. дружеството не е подало писмен
отговор на жалбата и в о.с.з. не е представлявано от юрисконсулт, който е
депозирал само писмено становище.
Тъй като въззивната жалба е
подадена от особения представител на въззивницата, който е освободен от внасяне
на такси и разноски, с оглед изхода на делото дължимата държавна такса за
жалбата в размер на 25лв.
следва да се присъди от съда с решението, като се възложи на въззивницата. В този смисъл е т.7 от
ТР№6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№6/2012г.
Водим от изложеното, Я О С
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №336/13.05.2019г., постановено
по гр.д. №3628/2018г. по описа на Ямболски
районен съд.
ОСЪЖДА Е.И.П. ***,
с посочени по делото данни, да заплати на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД гр.София, с посочени по делото данни, направените
разноски пред въззивната инстанция в размер на 350 лв.
ОСЪЖДА Е. И.П. ***, с посочени по делото данни, да заплати по сметката на ЯОС, по
бюджета на съдебната власт, ДТ за въззивното производство в размер на 25лв.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.