Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ямбол, 08.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Л. Р. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 200/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от Б.К.И., чрез адв.И., против Решение №194/14.03.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 2848/2018 г., с което е прието за установено, че въззивникът дължи на  «Ти Би Ай банк» ЕАД - гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 869/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 180,23 лв. -главница, договорна лихва в размер на 18,95 лв., за периода 05.06.2017-06.08.2017 г., обезщетение за забава в размер на 18,12 лв., за периода 05.06.2017-13.02.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018 г. до окончателното изплащане. Въззивникът сочи, че неправилно ЯРС е приел за надлежно обявена на ответника настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Излага доводи за липса на договорна клауза за фингирано връчване на уведомлението за обявяването й от банката и за неправилно тълкуване от съда на клаузата на чл. 25.11 от договора, изискваща длъжникът да е променил адреса си, на който е адресирано това уведомление, за да се презюмира недобросъвестно негово поведение. Такава промяна на адреса не е била доказана по делото. В жалбата се сочи, че приетото от ЯРС полагане от кредитора на достатъчна грижа за връчване на съобщението за предсрочната изискуемост на кредита противоречи на практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, подробно цитирана от въззивника. Сочи се, че страните са уговорили различни начини за размяна на кореспонденцията помежду си, както и че всяка от тях носи риска от начина, който е избрала. В случая банката носи риска от избраното връчване чрез пощата, като е имала възможност да избере по-надлежен начин- чрез куриер или нотариус. Излагат се и доводи за нищожност на договора за кредит, поради липса на приложен погасителен план, съдържащ дължимата информация и поради несъответствие на договора с чл.10 ал.1 от ЗПК. Посочено е още, че решението на ЯРС противоречи на т.2 от Тълкувателно решение №3/2017 г. на ОСГТК, тъй като е призната за дължима договорна лихва и за периода след обявяване на предсрочната изискуемост, за който според ВКС възнаграждение за ползване на кредита не се дължи. Искането на въззивника е за отмяна на цялото решение и отхвърляне на исковете срещу него.

Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемата страна също не изпраща представител. С писмена молба, чрез юриск. М. Н., пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС. Иска се и присъждане на разноски за въззивното производство.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от «Ти Би Ай Банк» ЕАД против Б.К.И. искове, с които се претендира установяване съществуването на парични задължения на ответника в общ размер на 217,30 лева: 180,23 лв.- главница, 18,95 лв. – договорна лихва за периода 05.06.2017 г.-06.08.2017 г., обезщетение за забава в размер на 18,12 лв. за периода 05.06.2017 г.-13.02.2018 г., законна лихва от датата на заявлението- 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 869/2018 г. по описа на ЯРС. При условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите за главница и договорна лихва. Ищецът е посочил, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №4000545091 от 27.04.2017 г., за сума в общ размер на 160, 92 лв., както и такса за оценка на риска-19,31 лв.. По сметка на продавача на стоката, закупена от ответника, е преведена сумата от 149 лв., като последният е пожелал сключването на застраховки живот и безработица. Общото крайно задължение по договора възлиза на 199,18 лв., която сума е следвало да бъде погасена на 12 месечни вноски. Между страните е уговорена и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащането на 05.06.2017 г. и поради неизпълнението на три месечни вноски, на 06.08.2017 г. е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, на осн. чл. 16.2 от договора. Ответникът е уведомен за това с писмо с обратна разписка.

В срока за отговор ответникът е заявил чрез процесуалните си представители, че не му е обявена предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, не му е предадена сумата по кредита, както и нищожни са клаузи от договора, противоречащи на разпоредбите на ЗЗП.

ЯРС е уважил установителните искове, като е приел, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не се спори между страните, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 4000545091 от 27.04.2017 г. за сумата от 160, 92 лева за закупуване на телефон “Леново“ на цена 149 лв., при посочените в исковата молба такса за оценка на риска и застраховки: за „живот“ – 5,90 лв. и за „безработица“– 6,02 лв. Срокът на погасяване е до 05.05.2018 г., при годишен процент на разходите – 47.39%, годишен лихвен процент 18,87% и общ размер на кредита - 199,18 лв. В договора е инкорпориран погасителен план, посочващ падежите и размерите на 12 месечни вноски, считано от 05.06.2017 г. до 05.05.2018 г. Видно от Декларация от 27.04.2017 г., потребителят е получил описаната в чл. 8 от договора за кредит стока от продавача. Представен е и Служебен бон на „Технополис България“ ЕАД от 27.04.2017 г. за закупената стока на цена 149 лв. Приложено е Застрахователно удостоверение, подписано от застрахователя ЗК“Уника Живот“ АД и кредитополучателя- ответник, за посочените покрити рискове.

Съгласно чл. 16.2 от договора, в случай, че длъжникът просрочи плащането на три поредни месечни вноски, цялото задължение става предсрочно изискуемо, считано от падежа на третата вноска, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомление. Дължи се законна лихва върху непогасената главница. В чл. 25.11 е уговорено, че всички писма, изпратени на адреса на страната, посочен в договора, се считат получени от нея и когато е променила адреса си, но не е изпълнила задълженията си по чл. 25.10 (да уведоми за това другата страна).

Съгласно заключението по счетоводната експертиза, кредиторът е превел заемната сума по сметка на продавача на 28.04.2017 г., както и по сметка на застрахователя- уговорените застрахователни премии. Няма плащания по договора за кредит.

Представено е Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, адресирано до ответника, което, видно от приложената обратна разписка на „Български пощи“ ЕАД, е изпратено до адреса на кредитополучателя, посочен в договора, а пратката е върната с отбелязване, че не е потърсена.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за 180,23 лв. -главница, договорна лихва в размер на 18,95 лв. за периода 05.06.2017-06.08.2017 г., обезщетение за забава в размер на 18,12 лв. за периода 05.06.2017-13.02.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018 г., видно и от приложеното ч.гр.д. № 869/2018 г. на ЯРС. Заповедта е връчена на длъжника и той е подал възражение срещу нея в срок.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

ЯРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

Предявени са обективно съединени установителни (а при условията на евентуалност-и осъдителни) искове с правно основание чл.422, вр. чл. 430 от ТЗ.

Както в отговора, депозиран пред ЯРС, така и във въззивната жалба се излагат доводи, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Ответникът-въззивник е цитирал решения на ВКС, между които постановено по реда на чл. 290 от ГПК по въпроса, дали е изпълнено надлежно задължението на кредитора да уведоми длъжниците за упражненото правомощие да обяви кредита за предсрочно изискуем, ако е изпратено уведомление до кредитополучателя, но не и до посочения в договора солидарен длъжник, което уведомление, изпратено с писмо с обратна разписка, е върнато като непотърсено (Решение №41/29.05.2017 по т.дело №60106/2016 г., ТК, II г.о.). Прието е от ВКС в цитирания акт, че Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014 г. на І т.о. на ВКС, на което се е позовала предходната му съдебна инстанция, за да обоснове настъпване на предсрочна изискуемост (посочено и от ЯРС в обжалваното решение), е постановено по друг правен въпрос, а междувременно е създадена нова практика на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, относима към въпроса. Цитирани са Решение № 180 от 23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015г. на І т.о. и Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на І т.о., с които е даден отговор на въпроса относно надлежното връчване на длъжника на волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем и с които е прието, че начинът на удостоверяване на връчването е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, като в производството по чл. 422 ГПК при оспорване на връчването на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. Посочено е и в двете решения, че кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения, като възможни способи са нотариалната покана и връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ. Разгледана е хипотезата на връчване чрез пощенска пратка и е прието, че когато пратката не е доставена на адреса и е върната на подателя, то удостовереното от пощенския оператор отсъствие от адреса и неявяване в пощенската служба за получаване на пратката, не презумира недобросъвестно поведение на получателя - укриване, отказ за получаване, уведомяване за съдържанието на пратката. В цитираното от въззивника решение също е прието, че не е надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост, което е изпратено до длъжника с писмо с обратна разписка и е върнато на подателя като непотърсено, ако по делото не са налице други обстоятелства, от които може да се направи извод за недобросъвестно поведение на получателя. По въпросите за фингирано връчване са постановени и Решение № 293 от 28.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 2201/2017 г., II т. о. и Решение № 208 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 394/2017 г., I т. о., които се позовават на горецитираните решения на ТО.

С оглед на така приетото по реда на чл. 290 от ГПК от касационния съд, ЯОС счита, че в случая уговорената между страните предсрочна изискуемост не е настъпила. Клаузата на чл. 25.11. следва да се тълкува съобразно чл. 20 ЗЗД –във връзка с уговорката в чл. 25.10, че страната, която промени адреса си, е длъжна да уведоми другата страна. Т.е. фингирано връчване на съобщение би било налице, ако има такава промяна на адреса и недобросъвестно поведение на длъжника. В случая не е установено длъжникът да е променил адреса, който е посочвал като свой пред всички съдебни инстанции. Писмото е изпратено на записания в договора адрес на страната и както приема ВКС в цитираното от въззивника решение, неявяването в пощата за получаване на пратката не обосновава извод, че страната се укрива или по някакъв начин действа недобросъвестно. Осъществен е само един неуспешен опит за връчване на пощенска пратка, който не може да обоснове последния извод. След като длъжникът не е получил изявлението на банката, не е настъпила предсрочна изискуемост, съобразно указанията в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника. Поради това не са настъпили последиците, предвидени в чл.16.2 от договора. Длъжникът не е изгубил преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза.

Същевременно обаче е настъпил крайният падеж на вземанията –на 05.05.2018 г. Съгласно задължителната съдебна практика- Тълкувателно решение №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски.

В случая е установено неизпълнение на вече падежиралите вноски, поради което правилно ЯРС ги е присъдил. След като всички вноски по процесния договор са падежирали -някои преди подаване на заявлението, а останалите –след това, ответникът дължи връщане на заетата сума. Претенциите за неплатени главница и лихви се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Съдът счита, че направените едва във въззивната жалба твърдения за нищожност на договора поради липса на приложен погасителен план, съдържащ дължимата информация и поради несъответствие на договора с чл.10 ал.1 от ЗПК, не следва да се обсъждат като несвоевременно заявени и преклудирани. Отделен е въпросът, че в договора се съдържа погасителен план, обсъден по-горе във връзка с установяване от съда на крайния падеж на вземанията.

Тъй като решението на ЯРС е правилно, следва да бъде потвърдено.

Искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал.3 вр. ал.8 от ГПК, следва да бъде уважено.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №194/14.03.2019 г., постановено по гр.д. № 2848/2018 г. по описа на Ямболски районен съд.

ОСЪЖДА Б.К.И., ЕГН **********, да заплати на «ТИ БИ АЙ БАНК» ЕАД гр. София, ЕИК 131134023, сумата от 100 лв. - разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.