Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ямбол, 03.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Л. Р. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 195/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, чрез юрисконсулт Р. С.-Ч., против Решение №306/3.5.2019 г. на ЯРС, постановено по гр.д. №3462 /2018 г., с което са отхвърлени предявените от въззивника против Е.Е.П. искове по чл.422, вр. чл. 79 и чл.86 от ЗЗД –да бъде прието за установено, че ответникът дължи на  ищеца сумата от 193,38 лв. – главница, произтичаща от неизпълнение на задължение за заплащане стойността на ел.енергия, доставена за периода от 16.01.2016 г. до 15.05.2016 г., и сумата от 41,42 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 26.03.2016 г. до 28.05.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.05.2018 г. до пълното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1265/ 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2112/2018 г. на РС-Ямбол. Въззивникът сочи, че е допуснал техническа грешка при представянето на доказателства в първоинстанционното производство, като вместо да разпечата и представи документи, относими към настоящия длъжник, е предоставил такива, касаещи лице с близко име –Е. И. И... Моли да бъдат приети от въззивния съд документите, свързани с ответника. Сочи, че те установяват качеството му на наследник на Б. П. Д., на чието име са издадени процесните фактури за консумирана ел.енергия (видно от удостоверението за наследници). Съдържат и признание, че ответникът е собственик на имота, в който се доставя енергията и признание на процесните задължения (видно от Спогодба от 12.05.2017 г.). Искането на въззивника е за отмяна на решението и уважаване на исковете му.

Въззиваемият, чрез особения представител си адв. Р.Д., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и е заявил, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че ищецът не е доказал твърденията си, поради което исковете са отхвърлени. Доказателствата по делото установяват приетите от съда факти, като искането за приемане на нови писмени доказателства е неоснователно, тъй като те са недопустими на осн. чл. 266 ал.1 от ГПК.

В с.з. въззивникът не изпраща представител, а жалбата се поддържа с писмена молба.

Въззиваемата страна, чрез особения си представител, пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Е.Е.П. иск, с който се претендира съдът да установи, че последният дължи сумата от 193,38 лв. – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 16.01.2016 г. до 15.05.2016 г., сумата от 41,42 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 26.03.2016 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.2018 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 по ч.гр.д. № 2112/2018 по описа на ЯРС. Ищецът е посочил, че по силата на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, приети с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР, влезли в сила на 27.06.2008 г., е бил задължен да доставя ел.енергия в обекта на ответника, находящ се в гр. Я., ул. -********* № **, за който е отредена измервателна точка номер 2867111. За Е.Е.П. е открит клиентски номер 1010335042. Ответникът като купувач на ел. енергия е бил задължен да я заплаща в сроковете, определени с Общите условия. В изпълнение на задълженията си ищецът е доставил ел.енергия на обща стойност 193,38 лв. за периода 16.01.2016 г. - 15.05.2016 г., която ответникът не е заплатил. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия, при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради осъществената забава е възникнало задължение за лихва в размер на 41,42 лв. за периода от 26.03.2016 г. до 28.05.2018 г.

Ответникът, чрез особения си представител, е оспорил исковете като неоснователни, тъй като не е установено да има качеството на потребител на електрическа енергия за обекта, за който се претендира стойността па доставена електрическа енергия - не са представени доказателства да има някакви вещни права върху имота, или да е подал писмено заявление за продажба на електроенергия по чл. 13, ал. 3 от Общите условия.

Фактическата обстановка по делото не е безспорна.

Представени са фактури, издадени на името на Б. П.Д. с адрес гр. Я., ул. ********** № **, с клиентски номер 1001406826: Фактура № 1148119877 с отчетен период 16.01.2016 г. – 15.02.2016 г. на стойност общо от 94.21 лв., Фактура № 1149244773 с отчетен период 16.02.2016 г. – 15.03.2016 г. на стойност от 55,26 лв., Фактура № 1151278037 с отчетен период 16.03.2016 г. – 15.04.2016 г. на стойност от 38,68 лв., Фактура № 1152459291 с отчетен период 16.04.2016 г. – 15.05.2016 г. на стойност от 5.23 лв., т.е. общата им стойност е 193,38 лв.

Съдебно-счетоводната експертиза сочи, че за ответника е отрит същият клиентски номер 1001406826. За периода 16.01.2016 г. – 15.05.2016 г. консумираната от обекта електрическа енергия и предоставените до обекта мрежови услуги са на стойност 193.38 лв., формирана и фактурирана вярно и съобразно решенията на КЕВР за съответните ценови периоди. Процесните 4 бр. фактури са осчетоводени редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Не са се установили данни за извършени плащания по тях. Размерът на обезщетението за забава, изчислено от датата, следваща падежа на всяка фактура, до 28.05.2018 г. е общо 41.42 лв.

Единствено в заключението на техническата експертиза има данни, че ответникът е титуляр на партида при ищеца с посочения в исковата молба клиентски номер 1010335042. Вещото лице е приложило към заключението разпечатки от програмата на ищеца, съдържащи данни за отчетите на СТИ на имот в гр. Я., ул. ********* № ** (регистрираният постоянен и настоящ адрес на лицето, съгласно справката за адресна регистрация). Експертизата е установила, че общото количество доставена ел.енергия за процесния период е в размер на 1 151 kWh, от които 671 kWh – по дневна тарифа и 480 kWh – по нощна тарифа. Вещото лице е посочило, че електромерът с фабричен номер 3188608, който е бил монтиран в измервателна точка номер № 2867111, е демонтиран на 12.04.2016 г.. Отчетените показания и пресметнати количества ел.енергия съвпадат с фактурираните такива.

Ищецът е представил Заявление-декларация за започване на продажба на ел.енергия вх. № 13886493/01.12.2014 г., подадено от Е. И. И., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 40, том ІІ, рег. № 3196, дело № 226/18.07.2007 г. на нотариус Р. *** действие – Пловдивски Районен съд, касаещ същото лице и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том ІІ, рег. № 3197, дело № 227/18.07.2007 г. на нотариус Р. *** действие – Пловдивски Районен съд, двата отнасящи се за имот в с.Д., община К., обл. П..

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 2112/2018 г. на ЯРС. Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

ЯРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 98а ал.1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.

В случая вземането на ищеца се основава на сключени между страните общоизвестни Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия, заверено копие от които е представено по делото, приети с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР и публикувани съгласно представеното копие на в. „Дневник”. Съгласно чл.1 т.4 от ОУ потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца, което ползва енергията за домакинството си.

Ответникът чрез особения си представител е оспорил качеството си на потребител, доколкото не е доказано, че е собственик или ползвател на имота. С оглед на оспорването ищецът е представил своевременно доказателства, отнасящи се обаче за друго лице и за друг имот, както признава въззивникът в жалбата. Същевременно фактурите за потребена ел. енергия са издадени на името на трето лице- Б. П. Д., с друг клиентски номер. Т.е. от тях не се установява задължение на ответника. Вещото лице по счетоводната експертиза е анализирало задълженията по фактурите, необосновано посочвайки ги като такива на ответника. За негов клиентски номер е записало номерът на това друго лице. Както се посочи, клиентският номер на ответника, посочен в исковата молба, е отразен само в техническата експертиза. От обстоятелството, че ищецът е открил партида на негово име и му е предоставил клиентски номер, не може обаче да се направи изводът, че са били налице основания за това, а именно че ответникът е собственик или ползвател на имота. За последното не може да се съди и само от адресната регистрация на лицето.

Въззивникът счита, че допусната от него грешка при представяне на доказателствата пред районния съд може да бъде поправена във въззивното производство. ЯОС не е приел представените писмени доказателства, тъй като в случая по отношение на тях намира приложение ограничението по чл.266, ал.1 ГПК относно новите доказателства във въззивното производство. Както сочи самата страна, не се касае за новооткрити факти и доказателства. По отношение на доказателствата, за които не е съществувала обективна пречка да бъдат представени в преклузивните срокове, е настъпила преклузията на закона и същите се явават недопустими, независимо че са свързани с правния спор. Концентрационното начало в гражданския процес е уредено с оглед процесуалната дисциплина на страните по делото и неспазилата процесуалните срокове страна следва да понесе уредените в закона правни последици- делото да бъде решавано с оглед на своевременно събраните доказателства. Законът не урежда грешката на страната като основание за допускане на доказателства след изтичане на преклузивния срок. В жалбата не се сочат процесуални нарушения, допуснати от ЯРС, поради което такива не следва да се обсъждат като основание за допускане на нови доказателства във въззивното производство съобразно чл. 266 ал.3 от ГПК.

С оглед на изложеното ищецът не е провел пълно доказване на релевантните към спора факти. След като не е доказал предпоставките на чл.1 т.4 от ОУ, въз основа на които се определя едно лице като потребител на ел. енергия, ответникът не може да бъде считан за страна по договора при общи условия. Поради това доводите на въззивника са неоснователни и не се споделят от настоящия съд. Исковете се явяват неоснователни и правилно са били отхвърлени от ЯРС.

С оглед на изложеното решението му следва да бъде потвърдено.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 306/3.5.2019 г., постановено по гр.д.№ 3462/2018 г. по описа на РС- Ямбол.

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.