Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                   гр. Ямбол, 25.10.2019 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

с участието на секретаря Л. Р., като разгледа докладваното от съдия В. Спасова Спасова възз.гр. дело №  194/ 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е въззивна жалба от М.Г.В., чрез адв.С.К., против Решение №344/14.5.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено  по гр.д. №482/2019 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от въззивницата иск по чл.114, ал.1, т.1 във вр. с чл.113, ал.3 от Закона за защита на потребителите против „БТК” ЕАД - гр.София за заплащане на сумата от 309.98 лв., прадставляваща платена цена по развален договор за покупко-продажба на телевизор марка PHILIPS, модел TV PHILIPS 32PHS4132/12, ведно със законната лихва от датата на покупката. Според въззивницата ЯРС е нарушил процесуалния закон, доколкото решението е немотивирано –налице е почти пълна липса и неяснота на мотивите. Излагат се доводи и за необоснованост на решението, за противоречието му с материалния закон. Според въззивницата установените по делото факти- установения непосредствено след покупката дефект на телевизора, предаден й от ответника без да бъде изпробван в магазина, своевременната рекламация от клиента, установяването на повредата от оторизирания сервиз и отказа на търговеца да ремонтира или замени вещта с друга са обусловили правото й за разваляне на договора за продажба и връщане на платената по него цена. Сочи, че неправилно ЯРС е тълкувал разпоредбите на Закона за защита на потребителите и ЗЗД, последният без да бъде споменат, като не e признал уредените в закона права на потребителя на законна гаранция и на рекламация на дефектна стока. Приетото от ЯРС за приложимо правило (на чл. 186а от ЗЗД) относно преминаване на риска от погиване или повреждане на стока при продажба не се отнася до процесния случай, тъй като касае повреда от случайно събитие, след продажбата, каквато не е налице. Правният извод на съда обезсмисля съществуването на ЗЗП и уредените с него права на законна гаранция (извън търговската) и на рекламация на дефектна стока. Освен това е неправилен и изводът на съда за неприложимост на чл. 108 от ЗЗП, като касаещ случаи на доставка на стоки. Несъгласието си с приетото от съда въззивникът аргументира със систематичното място на разпоредбата в закона и с правилото на §13 т.4 от ДР на ЗЗП, които обосновават тълкуването на понятието „доставяне“ в текста на чл. 108 в най-широк смисъл, т.е. уредената презумпция важи за всички видове продажба на стоки -и в магазин, и от разстояние. Искането на въззивницата е за отмяна на решението и уважаване на предявения от нея иск, както и за присъждане на разноските пред двете инстанции.

Въззиваемата страна „БТК” ЕАД- гр.София не е подала отговор на въззивната жалба и не изпраща представител в с.з..

В с.з. въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител адв. К..

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М.Г.В. *** против „БТК” ЕАД- гр.София, в която ищцата твърди, че на 11.07.2018 г. е сключила с ответника чрез неговия представител в гр. Ямбол- магазин на „Виваком“ № 1507- пакетен договор за закупуване на телевизионна и интернет услуга, за да получи телевизор марка PHILIPS, модел TV PHILIPS 32PHS4132/12. Към този момент последният не е бил наличен в магазина, като  на 16.07.2018 г. след заплащане на сумата от 309.98 лв. й е предоставен опакован в кашон телевизор. На 17.07.2018 г. ищцата е установила, че закупената вещ има дефект, състоящ се в това, че ¼ от горния ляв  ъгъл на екрана не работи. На 19.07.2018 г. е направила рекламация в магазина. Служителят на ответника е заснел дефекта и е записал каква е повредата. На 29.08.2018 г. ищцата е била уведомена, че сервизът  е отказал да изпълни ремонта по гаранцията, тъй като дисплеят на телевизора е счупен и това е причинен дефект, а не фабричен, което изключва гаранционното покритие, а и цената за ремонт надвишава цената на самия телевизор. Ищцата е отказала да получи вещта в този й вид, тъй като е имала видимо повече дефекти от първоначално констатираните. Тъй като двата дефекта -  неизправен  екран и счупване на дисплея-  не са били причинени от нея, е поискала да получи друг телевизор или да й бъде възстановена цената. След отказа на насрещната страна да удовлетвори рекламацията й, е потърсила съдействие от Комисията за защита на  потребителите. На 29.01.2019 г. ответникът е прекратил договора й за закупен  пакет на телевизионна и  интернет  услуга по своя инициатива. Ищцата е върнала в магазина цялото предоставено  й оборудване. Т.к. е заявила в търговския обект, че желае да й бъде възстановена цената на телевизора, счита че договорът за покупко-продажба е развален. Твърди се, че телевизорът е останал в магазина, а не й е възстановена платената за него цена.

В законоустановения срок ответникът е оспорил иска като неоснователен. Признал е сключването на договора за мобилен интернет и сателитна телевизия; че ищцата е закупила телевизор марка „Филипс” на 16.07.2018 г. на преференциална цена от 309.68 лв. с ДДС; че на 19.07.2018 г. е предявила рекламация за устройството с посочен от клиента дефект „телевизорът показва ¼ от  екрана в горния ляв ъгъл”; че в оторизирания сервиз е отказан ремонт на вещта с мотив, че обхватът на гаранцията се отнася само за проявени фабрични дефекти, а е налице спукване на матрицата на дисплея, причинени от външно въздействие без видими механични наранявания на външния му слой. Ответникът е заявил, че на 29.08.2018 г. е регистрирана нова сервизна поръчка и устройството е изпратено в сервиза, който е потвърдил констатациите от предходния преглед на апарата, оставен след това на разположение на абоната в търговския обект.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Безспорно е сключването на договор за телевизионни и интернет услуги между страните, продажбата на телевизора и плащането на цената от 309.68 лв. (по фиксален бон от 16.07.2019 г., издаден от магазин на „БТК” ЕАД в гр. Ямбол). Не е спорно и, че не е извършена предварителна проверка в магазина за изправност на стоката; отправянето на рекламация на посочената в исковата молба дата и отказа на оторизираният сервиз да извърши ремонта поради причинен дефект (по Констативен протокол № 1/23.07.2018 г. на „Ретел” ЕАД- счупен дисплей).

По делото е представена Сервизна карта № 5107224547/19.07.2018 г. по гаранция, подписана от ищцата и служител на БТК” ЕАД, в която е описана повредата според клиента: „проявен дефект – телевизорът показва ¼ от екрана в горен ляв ъгъл. Клиентът желае да се замени телевизора“.

Представена е още една Сервизна карта № 5107229715/29.08.2018 г. по гаранция с описание на повредата според клиента: “телевизорът показва петно ¼ от екрана в горен ляв ъгъл, върнат е от сервиз още по-напукан и желае  да се замени“.

Свидетелят В.-син на ищцата- заявява, че е присъствал на покупката на 16.11.2018 г., когато телевизорът е предоставен в опакован кашон, без служителят на ответника да предложи на клиента да види вещта на място. По кашона не е имало деформации. След като в дома на ищцата са извадили телевизора и са го включили в електрическата мрежа, са установили, че има дефект в десния горен ъгъл- увреждане на пиксели. Получавала се е черта. Без да е бил включен уредът, не се е виждал дефект. При рекламацията в магазина телевизорът е бил включен и дефектът се е проявил. След един месец е било отказано възстановяване на платената сума или замяна на телевизора, тъй като повредата е по вина на купувача –причинил е механичен дефект на самия дисплей, видим без да е включен уредът. Свидетелят е видял тогава този дефект на телевизора.

Свидетелят Р. - работил в „БТК” при сключване на договора за продажба- твърди, че не е извадил телевизора от кашона за проверка на изправността му, защото в магазина няма такава практика. Само ако поиска клиентът, тогава разопаковат кашона. Ищцата, придружена от свидетеля В., не е поискала да го провери. На следващият ден те са върнали уреда, като св. Р.е забелязал, че има пукнатина в единият от ъглите, без да е включен. След включването се е видял проблемът. Пикселите са били нарушени. Клиентите са заявили, че телевизорът е дефектен и са пожелали замяната му с нов. Ищцата е искала да й се върнат парите, но магазинът не е имал такава практика.

Не е спорно подаването на жалба до Комисията за защита на потребителите от Г. Р.В.в-син на ищцата, по която е образувана административно-наказателна преписка вх. № Б-03-1082/07.09.2018 г. Комисията е указала на ответника да изпрати телевизора на независим сервиз, което той не е изпълнил. Жалбоподателят не се е възползвал от правото си да иска съдействие от помирителна комисия.

С първоинстанционното решение е приет за недоказан фактът, че предадената от ответника стока не е била в съответствие с договора, а настъпилата по време на гаранционния срок повреда не се обхваща от условията на гаранционната карта и за нея продавачът не отговаря. Купувачът е загубил правата си по ЗЗП да иска ремонт на вещта за сметка на продавача съгл. чл.112 от ЗПП или да иска разваляне на договора и връщане на цената съгл.чл.113 от ЗПП. Приел е още, че с предаването на стоката от продавача на купувача рискът от загуба или повреда преминава върху потребителя. В случая нормата на чл.108 от ЗЗП е неприложима, т.к. касае доставка на стока, а в конкретния казус стоката е предадена лично от продавача на потребителя. Поради това искът е отхвърлен.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:

ЯРС е постановил валидно и допустимо, но неправилно решение.

Предявеният иск с правно основание чл.114, ал.1, т.1 във вр. с чл.113, ал.3 от Закона за защита на потребителите е основателен.

Чл. 113 ал.1 разпорежда, че когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Ал.2 гласи, че привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Според ал.3 след изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114.

Съгласно чл.114, ал.1, т.1, при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113, той има право на избор между една от следните възможности:разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума; намаляване на цената.

Цитираните правните норми осигуряват правото на потребителя да получи стока, която съответства на договора за продажба по смисъла на чл. 105 ал.1 от ЗЗП. Правото му кореспондира със задължението на продавача, уредено в тази разпоредба, да продаде стоката в надлежно състояние. Ал.2 урежда отговорността му при всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. Специалният ЗЗП предоставя по този начин по-засилена защита на потребителите от уредената в общия закон (ЗЗД). Именно с оглед на принципа за защита на тази категория правни субекти е приета и разпоредбата на чл. 108, уреждаща оборимата презумпция, че всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Основателни са доводите на въззивника, че разпоредбата не следва да се тълкува стеснително, както е подходил районният съд, приемайки, че касае само случаи на доставка на стоки от разстояние. В подкрепа на по-широкото разбиране е легалното определение на понятието "доставчик", дадено в §13 т.4 от ДР на ЗЗП: това е всяко физическо или юридическо лице по веригата на доставката на стоката, което по занятие прехвърля собствеността или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока в полза на друг доставчик или търговец, или което сключва договор с потребител в публичния или в частния сектор. В случая е налице последната хипотеза- на сключване на договор с потребител.

В случая не се спори, че страните са били в договорни отношения по повод продажбата на телевизор, че същият е имал дефект –наличие на петно в горния ляв ъгъл на екрана и ищцата е направила рекламация при ответника, която той не е удовлетворил в законовия срок.

По делото е било безспорно също, а и от гласните доказателства се установява, че при продажбата на телевизора служителят в магазина на ответника не е проверил изправността на стоката. До предаването й на купувача фактическа власт върху нея има продавачът, който може да извърши проверката за съответствие на вещта с договора чрез включването й в ел.мрежа. Такава проверка клиентът на този етап сам не може да извърши. Законът не го задължава да изисква извършването й от продавача, нито го санкционира, ако не го е направил. Напротив, урежда презумпцията за несъответствие. След като не е удостоверил, че уредът е изправен към момента на продажбата, ответникът не може да се позовава на причиняване на повредата от клиента след закупуване на стоката. Доколкото несъответствието на потребителската стока с договора за продажба се е проявило до 6 месеца след доставянето на стоката, счита се, че е съществувало при доставянето й.

Ответникът не е оборил презумпцията. По делото са представени сервизни карти, в които е описана повредата от негов служител, макар в образеца да се съдържа текста „описание на повредата според клиента“. В подписаните от двете страни документи няма данни към 19.07.2018 г. телевизорът да е имал видима пукнатина, описана за първи път в протокола от обслужващия сервиз. Самият св.Р. сочи, че след включването на уреда се е видял проблемът, в разрез с изявлението му за наличие на видима пукнатина при рекламацията. Същевременно св. В. дава показания, че дефектът-наличие на петно върху екрана- се е виждал само при включено устройство. И двамата свидетели могат да бъдат приети за заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК, доколкото единият е служителят, предоставил вещта на купувача, а другият е син на ищцата. С оглед на това от значение са останалите данни по делото, които не подкрепят тезата за механичен дефект, причинен от удар върху екрана преди изпращането на телевизора в сервиза. Освен текста на сервизната карта от 19.07.2018 г., в която такъв дефект не е удостоверен, индиция в тази насока е и поведението на ответника, който не е изпълнил указанията на комисията за защита на потребителите да изпрати уреда на независим сервиз.

Въз основа на изложеното съдът счита, че за ищцата се е породило правото да иска разваляне на договора и връщане на платената за стоката цена. По делото е безспорно, че е избрала уредената в чл. 114 ал.1 т.1 правна последица, като е направила изявление пред продавача. Поради това искът й следва да бъде уважен.

Тъй като решението на ЯРС е неправилно, следва да бъде отменено.

  Следва да се присъди на осн. чл. 86 от ЗЗД и законната лихва от датата на подаване на исковата молба, като се вземе предвид обстоятелството, че за периода от датата на продажбата до предявяване на иска претенцията има характер на самостоятелен иск, неуточнен по размер и за който не е внесена съответната държавна такса.

Искането на въззивницата за присъждане на разноски следва да се уважи, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, като й се присъдят ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 325 лв. за въззивната инстанция и 350 лв. за първата.

      Ето защо ЯОС

 

                                                     Р Е Ш И :

 

     

ОТМЕНЯ Решение №344/14.05.2019 г., постановено  по гр.д. № 482/2019 г. по описа на Ямболски районен съд. Вместо това постановява:

ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания” ЕАД- гр.София, бул.”Цариградско шосе” 115 И, с ЕИК 831642181, да заплати на М.Г.В., с ЕГН ********** *** сумата от 309.98 лв., представляваща платена цена по развален договор за покупко-продажба на телевизор марка „PHILIPS“, модел „TV PHILIPS 32PHS4132/12“, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2019 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 675 лв..

      Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   

                                                                                                  

 

                                                                                         2.