Р Е Ш Е Н И Е

№ 24.10.2019 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 24.09.2019 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: И.З.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д.№ 192/2019г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК 175074752, чрез юриск. Р.И. И., срещу решение № 182/11.03.2019г. на ЯРС по гр.д.№2446/2018г. по описа на ЯРС, се обжалва първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от "ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 175074752, против А.С.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 ГПК да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №955/2018 г. на ЯРС, а и именно – 8413,25 лв. - главница, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.03.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивникът обжалва решението като неправилно и излага съображения. Смята за неправилен изводът на ЯРС, че предсрочната изискуемост на Договор за потребителски кредит №3016045256 не е надлежно обявена на длъжника А.С.С.. Възразява, че чл.60, ал.2 от ЗКИ е неприложим за него като небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, предвид което по отношение договора за кредит указанията в т.18 от ТР 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.4/2013г. на ОСГТК не следва да бъдат прилагани. Възразява, че с осъщественото връчване на особения представител на ответника е осъществено надлежно уведомяване на кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.12.3 от ОУ. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи иска. Няма доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от адв.Д.А. - особен представител на ответника А.С., с който се оспорва въззивната жалба и се излага, че първоинстанционното решение е правилно. Моли ЯОС да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не изпраща представител. От същия е постъпила молба, с която се поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият се представлява от назначения особен представител, който оспорва въззивната жалба.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД против А.С.С., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 955/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 8413, 25 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Видно от ч.гр.д. №955/2018 г. на ЯРС, по заявление по чл.410 ГПК на въззивника-ищец е заповедният съд е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите: 8423, 25 лв. – главница, 20 лв. – такси, 20.65 лв. – законна лихва за забава за периода 11.04.2017 г. до 22.08.207 г., както и разноски по делото. С оглед на това, че длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, ЯРС е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и в дадения срок заявителят е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.

Видно от договор за потребителски кредит от 10.01.2017 г., сключен между страните, по силата на който въззивникът се задължил да предостави на клиента кредит в размер на 3450 лв. за срок от 36 месеца, при уговорен годишен лихвен процент - 41.17%, ГПР - 49.89%, обща дължима сума по кредита 6060.24лв., възнаграждение за пакет за допълнителни услуги - 3118.68лв., с 86.63лв. размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги. Представено е още споразумение за пакет закупени допълнителни услуги.

Приложени са ОУ към договора, включително погасителен план и декларации, както и искане за отпускане на потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Представени са и ПКО за извършени по договора плащания.

От приложените заявления за промяна на погасителен план, Анекс към договора от 18.05.2017 год. и допълнителен погасителен план е видно, че по искане на ответника е променен крайният падеж на договора до 10.02.2020 г.

Представени са преводни нареждания, изходящи от ищеца, за сумата от 385 лв. по сметка на „Бърз кредит“ЕООД, за сумата от 260 лв. по сметка на „Вива Кредит“ООД и за сумата 995.60 лв. по банкова сметка ***-заемател.

Представено е писмо от 04.09.2017г. във връзка с твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявен е иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 955/2018г. по описа на ЯРС. Искът е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от заявителя в заповедното производство.

ЯОС намира, че по делото е установено, че между страните е бил сключен договор за поребителски кредит.

Съгласно чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. За договора е изискуемата писмена форма за действителност, съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК. В договора следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, съгласно чл.11, т.10 от ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл.19, ал.1 от ЗПК).

Видно от процесния договор за потребителски кредит, в него е постигнато съгласие кредиторът да предостави на клиента-потребител кредит в размер на 3450 лв., за срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент - 41.17%, ГПР - 49.89%, или общата дължима сума по кредита е 6060.24лв. и възнаграждение за пакет за допълнителни услуги - 3118.68лв.. Договорено е кредиторът да предостави заемната сума на потребителя по посочена банкова сметка ***. По делото не са ангажирани годни доказателства от ищеца-въззивник за предаването на сумата по договора за потребителски кредит, въпреки указаната му тежест на доказване. От представените три платежни нареждания, които са за 385лв., за 260лв. и за 995.60лв., издадени от въззивника-кредитор, не се установява изпълнението на задължението на кредитора да предостави договореният кредит. Тъй като с процесния договор кредиторът се е задължил да извърши плащането по банкова сметка, ***.75, ал.3 от ЗЗД задължението се погасява със заверяване сметката на кредитополучателя. По делото няма доказателства за реалното предаване на уговорената сума на кредитополучателя. Ето защо, съдът следва да приеме, че за кредитополучателя не възниква задължение за връщане по процесния договор на претендираната сума. По тези съображения е неоснователен предявеният иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца от 8413.25лв. по договор за потребителски кредит, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 955/2018г. по описа на ЯРС. В случая е безпредметно обсъждането на възраженията на въззивника по отношение приложимостта на указанията в т.18 от ТР 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.4/2013г. на ОСГТК.

По изложените основания, ЯОС намира обжалваното решение за правилно и следва да го потвърди.

С оглед изхода на делото, претенцията за разноски на въззивника е неоснователна.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 182/11.03.2019г. на ЯРС по гр.д.№2446/2018г. по описа на ЯРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.