Р Е Ш Е Н И Е

№ 24.10.2019 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 24.09.2019 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: И.З.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 188/2019г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на "ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ" ЕООД с ЕИК 203174199, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул."Полет" №1, ет.2, представлявано от управителя А.А., чрез пълномощник адв.П. ***, против Решение №280/23.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 4510/2019 г. по описа на ЯРС в частта, с която първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователен предявеният от ищцовото дружество против К.Г.Т. иск за установяване съществуването на вземане, предмет на заповед за изпълнение №2277 от 13.08.2018 г., издадена на основание чл.410 от ГПК по ч.г.д. №3126 от 2018 г., представляващо извършено плащане по активирана гаранция, над сумата от 751.14 лв. до пълния предявен размер от 1254.80 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 10.08.2018 г. до изплащане на вземането. С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува само в отхвърлителната част като необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място въззивникът сочи, че първостепенният съд неправилно е приел, че клаузата за активиране на гаранцията не била индивидуално уговорена и че заемателят нямал право да влияе върху съдържанието ù, поради което я счита за неравноправна и нищожна. Излага, че съгласно чл.2, ал. 1 от договора за заем, последният е сключен въз основа на стандартен европейски формуляр, изготвен индивидуално за заемателя, като последният е имал право да изменя съдържанието на клаузите според изискванията си, поради което счита, че не е налице нарушение на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Относно аргументите за недължимост на плащането по записа на заповед, изтъква постановките на ТР №1 от 28.12.2005 г. на ОСТК, съгласно което не е необходимо записът на заповед да бъде предявяван за плащане. Моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявената установителна претенция в пълен размер. Няма искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, чрез особенния ù представител, е уведомена за постъпилата въззивна жалба на 05.06.2019 г., като в срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от последния. По отношение възраженията за материална незаконосъобразност на правните изводи на първоинстанционното решение, излага собствен правен анализ на приетите за установени факти от първата инстанция, като счита, че решението е правилно, поради което моли за потвърждаването му.

В с.з. въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемият се представлява от назначения особен представител адв.К., която оспорва въззивната жалба.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 3126/2018 г. по описа на ЯРС е видно, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от заявител „Лайт Кредит Консулт”ООД срещу длъжник К.Г.Т. ***, за сумата от 1254.80 лв., представляваща парично вземане по договор за заем № 7284 от 20.04.2015 г., договор за гаранция от 20.04.2015 г. и запис на заповед от 20.04.2015 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението - 10.08.2018г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и разноски по делото - държавна такса в размер на 25.10 лв. и 300 лв. адвокатско възнаграждение. По подаденото заявление ЯРС е издал заповед № 2277/13.08.2018г. за претендираната със заявлението сума. Длъжникът по заявлението е уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съгласно чл.414, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя в едномесечния срок от съобщението възможността да предяви установителен иск за вземането си. В дадения срок заявителят е предявил настоящия иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си против длъжника.

Видно от договор за паричен заем № 7284, същият е сключен на 20.04.2015г. между „Лайт Кредит”ООД като заемодател и К.Т. като заемател и заемателят, и по договора заемодателят е предоставил на заемателя заемна сума в размер на 700 лв., а заемателят се е задължил да я върне при следните условия: на месечни вноски по 83.46лв. по погасителен план за 10 месеца с падеж на първата вноска 20.05.2015 г. и на последната 20.02.2016 г., общо 834.60 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40%, ГПР - 48%.

Представен е договор, сключен на същата дата - 20.04.2015г., между „Лайт Кредит“ООД като заемодател, ищеца-въззивник “Лайт Кредит Консулт“ООД като гарант и ответника К.Г.Т. като заемател, с предмет обезпечение на вземането на заемодателя по договора за заем като Гарантът е приел да гарантира задължение на заемателя към заемодателя срещу заплащане от страна на заемателя на възнаграждение в размер на 10 месечни премии, всяка от които на стойност 56,02 лв., което се заплаща от заемателя заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема (чл.3.1 от договора) В чл.1.2 от този договор заемодателят се задължава да предяви иска си първо срещу заемателя и едва ако не бъде удовлетворен, да иска плащане от Гаранта. В чл.3.2 от договора е предвидено, че платените премии по преходните точки са окончателни и не подлежат на връщане, независимо дали гаранцията бъде или не бъде ефектирана, както и независимо дали са усвоени всички средства по заема и независимо от възможността срокът и/или размерът на заема да бъдат променени, в т.ч. чрез предплащане, реструктуриране и други промени към договора за заем. В чл.5 от договора за гаранция е уговорено, че гарантът поема отговорността си при постъпване на писмено уведомление от страна на заемодателя за плащане по гаранцията, с което декларира неизпълнение на задълженията по договора за заем, придружено с писмени доказателства за изпълнението на условията по чл.2 от договора за гаранция. Съгласно чл. 5.1 в случай на активиране на гаранцията заемателят продължава да дължи в пълен размер премиите по договора за гаранция. В чл.5.2 е уговорено, че заемателят се задължава да възстанови в пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията в срок до седем работни дни след извършването на плащането от гаранта. Според чл.7 от договора за гаранция заемодателят се задължава към заемателя и към гаранта да преведе по банковата сметка на гаранта сумата по т.3.1, която да представлява част от отдадената заем сума по договора за заем и да удържа постъпилите от заемателя плащания и незабавно да превежда към гаранта от името и за сметка на заемателя сумите по т. 3.2, които са дължими от заемателя към гаранта по силата на договора за гаранция. Така изплатените суми нямало да се считат за част от погашенията, извършени от Заемателя към Заемодателя.

Със запис на заповед, издаден на 20.04.2015г., отв. Т. като издател се е задължил да плати на “Лайт Кредит Консулт“ООД сумата 560.20лв. в гр.Пловдив, в офиса на поемателя с посочен адрес, на падежа - 20.02.2016г., без разноски и без предявяване. В исковата молба се твърди, че този запис на заповед е издаден за обезпечение на вземането на гаранта по тристранния договор.

Видно от уведомление от 14.02.2018г., изпратено до “Лайт Кредит Консулт“ООД, същото е относно активиране на гаранция по чл.5 от тристранен договор за гаранция от 20.04.2015 г.. С него заемодателят уведомява гаранта, че заемателят по договор за паричен заем № 7284/20.04.2015 г. - К.Г.Т., не изпълнява задълженията си по същия и към 14.02.2018 г. дължимата сума към заемателя „Лайт Кредит“ ООД е 751,14 лв. Като се позовава на чл.6 от договора за гаранция, заемателят кани гаранта да поеме отговорността по гаранцията като преведе дължимата сума по сметка на заемателя, в качеството му на бенефицер по договора за гаранция.

Представено е платежно нареждане за кредитен превод от 15.02.2018 г., с което ищецът е наредил по банковата сметка на заемодателя „Лайт Кредит“ сумата от 751,14 лв. на основание гаранция по дог. 7284.

Пред ЯРС е изслушана съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в табличен вид в констативната част на експертизата представя задълженията на заемателя по договора за заем и по договора за гаранция, направените погашения и дава заключение, че на 01.06.2015г. заемателят е направил погасителна вноска в размер на 140лв. и са погасени: 83.46 лв. по договора за паричен заем, от които главница в размер на 60.13 лв. и лихва в размер на 23.33 лв.; 56.54лв. по договор за гаранция. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 10.08.2018 г., остатъкът от неплатеното задължение е в размер общо 1254.80 лв., от които 751.14лв. по договор за паричен заем № 7284/20.04.2015 г., и 503.66лв. по договора за гаранция от 20.04.2015 г.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявен е иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца, за което е издадена Заповед № 2277 от 13.08.2018г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3126/2018г. по описа на ЯРС за сумата 1254.80лв., от която 751.14лв. - извършено плащане по активирана гаранция, и 503.66лв. - неплатено възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението - 10.08.2018г., до окончателното изплащане на дължимите суми. ЯРС е уважил иска за сумата 751.14лв. и отхвърлил иска по отношение претендираната сума от 503.66лв. по договор за гаранция. Решението се обжалва в отхвърлителната част.

ЯОС намира, че процесният договор от 20.04.2015г., сключен между „Лайт Кредит“ ООД като заемодател, ищеца-въззивник “Лайт Кредит Консулт“ООД като гарант и К.Г.Т. като заемател, е с предмет обезпечение на вземането на заемодателя по договора за заем, като ищецът-въззивник като гарант се е задължил в чл.5 от договора, че поема отговорността да гарантира вземането на заемодателя по договор за кредит №7284/20.04.2015г. при постъпване на писмено уведомление от страна на заемодателя за плащане по гаранцията, с което декларира неизпълнение на задълженията на заемателя по договора за заем. С уведомлението от 14.02.2018г. заемодателят е съобщил на гаранта, че заемателят не изпълнява задължението си да погасява паричния заем и са настъпили условията за "активиране на гаранцията". Съгласно чл.5.1 в случай на активиране на гаранцията заемателят продължава да дължи в пълен размер премиите по договора за гаранция. В чл.5.2 е уговорено, че заемателят се задължава да възстанови в пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията в срок до седем работни дни след извършването на плащането от гаранта. В чл.3.1 от тристранния договор е записано, че за предоставената гаранция заемателят се задължава да заплати на гаранта възнаграждение от общо 560.20лв. - 10 месечни премии, всяка от които на стойност 56.02 лв., което се заплаща от заемателя заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема. В чл.3.2 от договора е записано, че платените премии по преходните точки са окончателни и не подлежат на връщане, независимо дали гаранцията бъде или не бъде ефектирана, както и независимо дали са усвоени всички средства по заема и независимо от възможността срокът и/или размерът на заема да бъдат променени, в т.ч. чрез предплащане, реструктуриране и други промени към договора за заем. Въззивният състав намира, че условията в процесния договор не са ясни и разбираеми и в договора има неравноправни клаузи.

Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата по чл.3.2 от договора се приема за неравноправна по отношение на заемателя, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-гарант и потребителя-заемател и не отговаря на изискванията за добросъвестност. Клаузата не е уговорена индивидуално и въззиваемият не е имал възможност да влияе върху нея, тъй като договорът е бил изготвен предварително.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В чл.146, ал.4 от ЗЗП е казано, че когато търговецът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта на доказване пада върху него. В случая няма доказателства, които да установят, че клаузите по договора за гаранция са индивидуално уговорени.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на въззивника, че този договор е сключен въз основа на стандартен европейски формуляр, изготвен индивидуално за заемателя. По делото няма представен такъв формуляр.

Ето защо, ЯОС намира за неоснователен установителния иск за сумата 503.66лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за гаранция. Същата сума е претендирана и по запис на заповед, обезпечаващ изпълнение задължение на ответника-въззиваем по договор за гаранция, клаузите по който са приети за нищожни като неравноправни, поради което претенцията по записа на заповед е неоснователна.

С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, ЯОС намира въззивната жалба за неоснователна.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение №280/23.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 4510/2019 г. по описа на ЯРС в обжалваната част, с която първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователен предявеният от "ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ" ЕООД с ЕИК 203174199, против К.Г.Т. иск за установяване съществуването на вземане, предмет на заповед за изпълнение №2277 от 13.08.2018 г., издадена на основание чл.410 от ГПК по ч.г.д.№3126/2018г. на ЯРС, представляващо извършено плащане по активирана гаранция, над сумата от 751.14 лв. до пълния предявен размер от 1254.80 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 10.08.2018 г. до изплащане на вземането.

В останалата необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.