Р Е Ш Е Н И Е

№ 24.10.2019 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 24.09.2019 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: И.З.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д.№ 172/2019г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от “Топлофикация София”ЕАД с ЕИК 831609046, представлявано от К.Г. - изпълнителен директор, чрез юриск. Т. Ж., се обжалва решение №240/05.04.2019г. на ЯРС по гр.д.№1728/2018г. по описа на ЯРС, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” 23Б, представлявано от С.Ч.изпълнителен директор иск по чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ГПК да се приеме за установено спрямо него, че И.А.И., ЕГН ********** му дължи по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 728/22.03.2018г. издадена по ч.гр.д. № 1168 по описа на ЯРС за 2018г. сумата от 1105.73 лв. – представляваща доставена но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр.София 1407, обл.София, общ.Лозенец, ул.”Персенк” №34, вх.А, ап.3, аб. 328677, лихва в размер на 208.72лв. за периода от 16.09.2015г. до 04.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.01.2018г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски – 26.29лв. платена държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение; ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД за заплати на И.А.И. направените по делото разноски в размер на 350.00лв.

Въззивникът обжалва решението като неправилно и постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила и излага съображения. Смята, че неправилно ЯРС е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на §1, т.42 от ДР на ЗЕ (обн., ДВ, бр.107 от 9.12.2003 г., изм., бр.18 от 5.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г., изм. и доп., бр.18 от 25.02.2005 г., в сила от 20.01.2005 г., изм., бр.95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.03.2006 г., бр.30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр.65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., бр.74 от 8.09.2006 г., в сила от 8.09.2006 г., изм., бр.49 от 19.06.2007 г., изм. и доп., бр.55 от 6.07.2007 г., в сила от 6.07.2007 г., изм., бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., бр.36 от 4.04.2008 г., изм. и доп., бр.43 от 29.04.2008 г., доп., бр.98 от 14.11.2008 г., в сила от 14.11.2008 г., изм., бр.35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. и доп., бр.41 от 2.06.2009 г., бр.42 от 5.06.2009 г., изм., бр.82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр.103 от 29.12.2009 г., изм. и доп., бр.54 от 16.07.2010 г., в сила от 16.07.2010 г., изм., бр.97 от 10.12.2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. и доп., бр.35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г., доп., бр. 47 от 21.06.2011 г., в сила от 21.06.2011 г.). Възразява, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот и неправилно ЯРС е извел от обстоятелството, че няма адресна регистрация там, извода, че не е клиент на "ТС"ЕАД. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че при запазено право на ползване ползвателят на имота (Велислава Илчева) е консумирал топлинната енергия, че не е предоставена услуга дялово разпределение в имота. По изложените в жалбата съображения моли ЯОС да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и уважи изцяло исковата претенция. Моли за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция и възнаграждение за един юрисконсулт.

Няма доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба е подаден отговор от И.А.И. ***, чрез адв.Г. ***, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат съображения, че решението на ЯРС е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено следното:

Видно от копие от вестник „Дневник” от 14.01.2008 г., в него са публикувани Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр. София. Ищецът е представил договор № Y№94/01.11.2007 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал.2 от Закона за енергетиката, сключен между „Топлофикация София” АД като възложител от една страна и „Техем Сървисис” ЕООД от друга страна като изпълнител да изпълнява услугата дялово разпределение за срок от три години. За задълженията на ответника ищецът е представил извлечение от сметки на абонат 328677, в което са описани представените фактури, а именно: съобщение към фактура № 0065145731/31.07.2015 г., съобщение към фактура № 0075823362/31.07.2016 г. и съобщение към фактура № 0082059693/31.07.2017 г. Представен е нотариален акт № 140, том І, рег. № 2594, дело № 125 от 12.08.2014 г. на нотариус с район на действие - гр. София, вписан под № 292 в регистъра на НК, по силата на който И.А.И. е закупил апартамент № 3, находящ се в гр. София, Столична община, район „Лозенец”, с административен адрес: гр. София, ул. „Персенк” № 34.

Съгласно удостоверение изх. № 68-00-1748/20.12.2011 г. на „Географска Информационна система – София” ЕООД жилищна сграда с три входа нанесена с пл.№ 206 в кадастрален лист 498 по плана на гр. София, построена в УПИ І-ЖС, кв.200, по плана на м. „Лозенец”, находяща се в пространството между ул. Персенк, ул. Трипетлика и ул. Майор Томпсън, район Лозенец – Столична община има настоящ адрес:*** и вх.В.

Ищецът е представил договор № 1448/01.11.2001 г. сключен между „Техем сървисиз” ЕООД в качеството му на изпълнител и етажна собственост с адрес гр. София, ул. „Персенк”бл. 34, протокол от 23.10.2001 г. за проведено общо събрание на етажните собственици на ул. Персенк бл.34 № 22 и списък Обр. № 6 за броя на живущите по апартаменти в жилищната сграда на бл.34 ул. Персенк № 22 вх.А от 18.08. без попълнена година. Същият е представил и удостоверение изх. № 908/17.02.2011 г., според което в топлофицираната сграда с адрес: гр. София, ул. Персенк № 34, вх.”В” е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия от 12.2001 г.

Конституираното трето лице „Техем сървисис” е представило дяловото разпределение на обекта за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. и дяловото разпределение за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.

Пред ЯРС е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице К. Б. Според заключението дяловото разпределение на топлоенергията в сгради в етажна собственост е приложимо при процесните условия. Според вещото лице за сезони 2015-16 г., 2016-17 г. спрямо абоната фирмата за дялово разпределение са спазили методиката към наредбите за топлоснабдяването за разпределение на топлинна енергия. Правилно разпределената за абоната топлинна енергия съвпада с възложената му и възлиза на 2 151.96 лв. За сезон 2014-15г. спрямо абоната фирмата за дялово разпределение не е спазила методиката към наредбите за топлоснабдяването за разпределение на топлоенергията. Според вещото лице правилно разпределената на абоната за периода топлоенергия възлиза на 1 239.55 лв., в т.ч. за топлоенергия за битова гореща вода е – 671.13 лв. и за топлоенергия за отопление -568.42 лв. Вещото лице не е установило несъответствия в обичайната практика за отчет и сметките за дялово разпределение при абонатите на ищеца. Според него сметките са изготвени своевременно. Вещото лице е дало заключение, че фактурираните на абоната суми са верни, но само доколкото съответстват на констатациите за възложените на абоната суми. Вещото лице е описало и техническите процедури съпътстващи дяловото разпределение на топлоенергията, както и метрологичните проверки на топломерите, които са извършвани съобразно нормите.

От справка от Столична Община, писмо вх. №ДЛЦ18-ВК08-2-1/17.01.2019 г. на Отдел „Лозенец” се установява, че след направена справка в Информационната система на Отдел „ОП – Лозенец” се установило, че собственик на имот находящ се в гр. София, кв. „Лозенец” ул. „Персенк” № 34 вх.А, ап.3 е И.А.И., като в декларацията подадена от него на дата 20.10.2014 г. няма посочен ползувател, като и в представеният документ за собственост.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1168 по описа за 2018 г. на ЯРС в полза на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед № 728/22.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжникът И.А.И. за сумата от 1105.73 лв. – представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, 1407, обл. София, об. Лозенец, ул. Персенк № 34, вх. „А”, ап.3, аб.328677, лихва в размер на 208.72 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 04.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.01.2018 г., до изплащане на вземането, както и разноски – 26.29 лв. – платена ДТ и 50.00 лв.-юриск. възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника на 26.03.2018 г., като на 27.03.2018 г. същият е подал възражение по чл.414 от ГПК. С оглед постъпилото възражение съдът е указал на заявителя да предяви иска си по чл.415 от ГПК, за което е уведомен на 10.04.2018г, като ищецът е предявил настоящи иск в съда на 09.05.2018 г. в законоустановения едномесечен срок.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявен е иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца, за което е издадена за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1168/2018г. по описа на ЯРС, срещу И.А.И. за сумата от 1105.73 лв. – представляваща доставена но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр.София 1407, обл.София, общ.Лозенец, ул.”Персенк” №34, вх.А, ап.3, аб. 328677, лихва в размер на 208.72лв. за периода от 16.09.2015г. до 04.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.01.2018г. до изплащане на вземането.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.); , действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, за каквото в случая няма доказателства. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая въззивникът претендира сумата като твърди, че е доставил на ответника-въззиваем топлинна енергия в периода м.05.2014г. до м.04.2017г., която не е заплатена от него. От нот.акт №140/2004г. се установи, че ответникът е закупил имота на 12.08.2014г.. Според чл.61 от Общите условия, действащи към процесния период приложени по делото, при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният собственик са длъжни да подадат до продавача в срока по чл.14 заявление за откриване, промяна или закриване на партидата по образец, а ако предишният собственик не закрие партидата си , продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик, съобразно представения акт за собственост. По делото няма доказателства за това дали е закрита партидата на стария собственик и кога е открита партида на ответника. При това положение съдът намира, че за периода от м.май 2014г. до 12.08.2014г. ответникът-въззиваем няма качеството на „потребител на топлинна енергия” и за него не възниква задължение да заплаща доставена топлинна енергия.

Съгласно чл.139б от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, изберат лице, регистрирано по реда на чл.139а, за извършване на услуга дялово разпределение. Според императивната разпоредба на чл.139б, ал.2 от ЗЕ, изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост и съгласно ал.3 за резултатите от избора писмено да уведомят топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. Видно от представения договор №1448/01.11.2001г. с "ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ"ЕООД, същият е без подписи за възложител, въпреки посочените три лица в първата страница на договора, представляващи ЕТ. От представения протокол за проведено общо събрание на етажните собственици на имота на ул.”Персенк” бл.34, ползващи топлинна енергия от Топлофикация, и представения списък на броя на живущите в апартаментите не се доказва, че изборът на фирма за извършване на услугата дялово разпределение е извършен съгласно изискванията на чл.139а ЗЕ. Наред с това, видно от приложеният договор №1448/01.11.2001г. сключен с третото лице „Техем сървисис” ЕООД, същият е с изтекъл срок и няма доказателства за продължаването му. С оглед изложеното, ЯОС приема, че ищецът-въззивник не е доказал, че изборът на фирма за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия е в съответствие с чл.139б от ЗЕ. При това положение, отчитането на топлоенергията не е извършено надлежно, не се установява доставената топлинна енергия и предявеният иск следва да се отхвърли.

При този изход на делото, на въззиваемия следв ада се присъдят направените разноски от 300лв.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение №240/05.04.2019г. на ЯРС по гр.д.№1728/2018г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД за заплати на И.А.И. направените по делото разноски в размер на 300.00лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.