Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ямбол, 20.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Л. Р. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 95/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Д.Д.Ж. *** срещу Прокуратурата на Република България, в която се твърди, че ищeцът е бил привлечен като обвиняем на 21.06.2010 г. за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че през периода 17.06.2010 г.-21.06.2010 г. от слад в с.Тенево, при условията на продължавано престъпление чрез използване на МПС е отнел чужди движими вещи. След възлагането на ДП на следовател и преобразуването на ДП на 24.08.2016 г. отново е привлечен като обвиняем за престъпление със същата квалификация, извършено в периода 17.05.2010 г.-21.05.2010 г. чрез посредственото извършителство от няколко физически лица. По обвинителния акт от 02.12.2016 г. е образувано НОХД № 1541/2016 г. на ЯРС, по което с присъда ищецът е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършеното престъпление. Присъдата е протестирана от ЯРП, но потвърдена с Решение от 06.06.2018 г. на ЯОС, влязло в сила веднага. В резултат от обвинението ищецът е претърпял неимуществени вреди- преживял е стрес, притеснение, страх, ужас и душевен дискомфорт, започнало е да се повишава кръвното му налягане. Отнети са му били ловните оръжия. Влошили са се отношенията му с родителите и близките му. В резултат от обвинението е било накърнено доброто му име в обществото и се е чувствал унизен, предвид факта, че по делото са били разпитвани 21 свидетели и две вещи лица и са присъствали и други лица в заседанията при открити врати. Заради информацията за обвинението някои познати, вкл. бизнес партньори в търговската му дейност по производство и търговия със зърно са се дистанцирали от него, изпаднал е в изолация. Причинените неимуществени вреди оценя на сумата от 50000 лв. Ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер общо на 5700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на трима адвокати в наказателното производство. Поради това иска осъждане на ответника да му заплати обезщетения за вредите в посочените размери, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 06.06.2018 г. до окончателното им изплащане и направените по делото разноски.

В с.з. исковете се поддържат.

В срока за отговор ответникът оспорва настъпването на вредите и причинната им връзка с обвинението, размера им. Възразява срещу пасивната си легитимация досежно вредите, свързани с твърдяното изземване на ловни оръжия, за което се постановяват актове от друг орган и не са налице доказателства за отмяната им като незаконосъобразни. Твърди се, че наказателното преследване е осъществено в продължителен срок с оглед естеството на доказателствените средства. На ищеца не е взета мярка за неотклонение. Оспорен е договор за правна защита и съдействие № 096965, в който не е отбелязан начинът на плащане на договореното възнаграждение, т.е. няма характер на разписка за плащане. Оспорено е като прекомерно адвокатското възнаграждение от 5000 лв. по договор №50534, като се твърди, че минималното такова съобразно НМРАВ №1/2004 г. е 800 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че ищецът се е занимавал със земеделско производство и търговия със селскостопанска продукция, с хлебопроизводство, като по делото са приложени справки от Търговския регистър за регистрирани търговски дружества, които е притежавал еднолично –„Жекови трейдинг“ ЕООД-гр.Ямбол, „Зит“ ЕООД-Ямбол, „Жекови –Тенево“ ЕООД-гр.Ямбол, а в „Тервел груп“ ООД- гр.Ямбол е бил съдружник.

Не се спори по делото, а и от приложеното НОХД № 1541/2016 г. на ЯРС се установява, че е образувано посоченото в исковата молба наказателно производство. По досъдебно производство № 126/2010 г. на РУП-„Тунджа“-Ямбол, пр. пр. №2065/2010 г. на ЯРП, с Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 21.06.2010 г. ищецът е привлечен като обвиняем за описаното в исковата молба престъпление- че от склад в с.Тенево при условията на продължавано престъпление чрез използване на МПС е отнел чужди движими вещи -81180 кг пшеница. Взета му е мярка за неотклонение „подписка”. Разпитан е и като обвиняем на същата дата, видно от протокола за разпит на обвиняем, както и на 28.06.2010 г. съгласно протокола от тази дата. Ищецът е заявил, че не се признава за виновен. Нов Протокол за разпит на обвиняем е изготвен на 21.02.2014 г., на 02.04.2014 г., както и на 09.12.2014 г., след възлагане на разследването на следовател. Ищецът отново е привлечен като обвиняем с Постановление от 24.08.2016 г. по ДП № 21/2010 г. на ОСО при ЯОП за това, че от склад в с.Тенево при условията на продължавано престъпление, чрез използване на 4 МПС, е отнел чужди движими вещи -197 080 кг хлебна пшеница, чрез посредственото извършителство от няколко физически лица. Разпитан е отново като обвиняем на същата дата, съгласно протокола за разпит.

Наказателното производство е прекратявано четири пъти от прокурора при ЯРП –на 10.06.2011 г., на 22.03.2012 г., на 08.05.2013 г. и 24.04.2015 г., като постановленията за прекратяване са отменени от съда и е продължило разследването. На ищеца е предявявано същото с Протокол за предявяване на разследване от 03.04.2013 г. и от 09.03.2015 г..

Обвинителен акт за престъплението е изготвен на 02.12.2016 г. и е внесен в съда на 05.12.2016 г.. На проведените 6 съдебни заседания пред ЯРС, обвиняемият се е явявал лично, заедно с двама адвокати (М. А. и Д.Р.), като се е явил и в единственото с.з. пред ЯОС на 25.01.2018 г. с адв. Р. На заседанията пред ЯРС са изслушани множество свидетели (по списъка към обвинителния акт, без починалия свидетел Д. Ж. и без свидетеля по настоящото дело Г. Д.- деветнадесет души) и съдебни експерти. С Присъда от 05.10.2017 г. на ЯРС ищецът е признат за невиновен в това, че е извършил престъплението и е оправдан по предявеното обвинение. В мотивите се сочи, че действия във връзка с изнасяне на пшеницата от склада е осъществил бащата на подсъдимия. Съдът е отменил мярката за неотклонение „подписка“. Срещу присъдата е подаден протест на прокурора. С Решение от 06.06.2018 г. по възз. НОХД №357/2017 г. на ЯОС, което не подлежи на обжалване, присъдата е потвърдена. Пред въззивния съд прокурорът от ЯОП е заявил, че не поддържа протеста на ЯРП.

По ДП ищецът е представил два договора за правна защита и съдействие: от 21.06.2010 г., съгласно който е договорено и платено в брой възнаграждение от 200 лв., и от 05.12.2016 г. с договорено възнаграждение от 500 лв., без отбелязване на начина на плащане и самото плащане. За защитата пред ЯРС е представен договор от 07.02.2017 г. с адв. Д.Р. за сумата от 5000 лв., с отбелязване, че възнаграждението на адвоката е платено в брой.

По делото са разпитани свидетели: Д.- брат на ищеца и св. Д. –негов роднина по сватовство като съпруг на сестрата на съпругата на първия свидетел- които сочат, че в резултат от обвинението ищецът се е променил –започнал е да спори с брат си безпричинно, станал е нервен, раздразнителен, сприхав, неразговорлив на моменти, затворил се е в себе си, избягвал е контакти с родителите си, събирания с приятели, със земеделски производители. Преди това е бил весел и общителен човек, разговарял е по-спокойно. След започване на наказателното преследване, се е притеснявал за бизнеса, дали ще влезе в затвора, дали ще го викат на разпит и да го обвинят в престъпление, което не е извършил, а и че негови служители са разпитвани като свидетели в полицията и пред съда. Повишило се е кръвното му налягане, взимал е лекарства за това. Отнето му е било ловното оръжие, като св.Д. не е сигурен една или две пушки е имал брат му. За обвинението са разбрали работниците му, което свидетелите са научили от самия ищец, а св. Д. е чувал и разговори между тях. Някои от тях са напуснали работа, посочвайки различни причини, но ищецът е заявявал, че е заради обвинението. Свидетелите знаят от ищеца за това, че от него са се отдръпнали някои бизнес партньори, като на св.Д., присъствал на телефонни разговори за отлагане на бизнес срещи, ищецът е обяснил впоследствие, че причината за отлагането им е наказателното преследване. Част от хората в селата Маломир и Тенево, които са отдавали земите си под аренда на ищеца, са се отказали от това и според св. Д. е намаляло земеделското му производство. Не е прекратил търговската си дейност, и досега продължава да я осъществява. Баща му е бил притеснен за него, дори междувременно е починал.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 пр.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ-за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди. Съгласно чл.2, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от изчерпателно изброените незаконни действия, между които в т.3 попада обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Исковете са допустими. Искът за обезщетение на неимуществените вреди по същество е частично основателен по следните съображения:

Неимуществените вреди представляват едно накърнение на неимуществено право на личността (право, произтичащо от личността – на живот, свобода, чест, свобода на мисълта и пр.), от което са последвали за тази личност съответни болки, морални терзания, душевно безпокойство. Ищецът претендира обезщетение на претърпени болки, морални страдания, свързани със засягане на достойнството, честта, доброто име. Доброто име на личността е положителната обществена оценка, нейната известност в обществото като човек нравствен, морален, достоен за уважение. Честта и достойнството поначало са неделими, но обикновено честта се свързва с положителната обществена оценка за личността, а достойнството-със самооценката на човека за собствената му обществена значимост.

По делото се установи, че е налице повдигане на обвинение по наказателно дело и оправдаване на ищеца. Т.е. налице е законовата предпоставка за отговорността на държавата. Съгласно Решение № 621/22.10.2010 г. по гр.д.№ 1927/2009 г., ІV г.о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК, действията на прокуратурата биха били законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила присъда, а в противен случай са незаконни, защото чрез тях е ограничено правото на спокоен живот на лицето.

В тежест на ищеца е да докаже с пълно доказване съгласно чл. 154 от ГПК, че са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинната им връзка с обвинението, които факти са оспорени от ответника. В този смисъл е трайната практика на ВКС (напр. Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г., г. к., ІІІ г. о).

Установиха се от материалите по ДП и НОХД фактите, изложени в исковата молба относно неблагоприятна промяна в ежедневието, свързана с явяването на ищеца на разпити, на привличане на обвиняем, предявяване на разследване, явяване в съдебно заседание (общо 7 пъти), т.е. бил е принуден да съобразява ангажиментите си с воденото наказателно производство, с което е ограничена личната му свобода за период от почти 8 години, считано от привличането като обвиняем на 21.06.2010 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 06.06.2018 г.

Освен това се установи твърдението в исковата молба, че обвинението е станало достояние на множество лица, тъй като в наказателното производство са разпитани множество свидетели, което е основание за засягане на достойнството на подсъдимия.

По делото са установени преживени от ищеца морални страдания- безпокойство, стрес, затваряне в себе си в резултат от обвинението, ограничаване на социалните си контакти. Гласните доказателства еднопосочно установяват тези факти, които са обичайно следствие за човешката психика от повдигане на обвинение.

Ако показанията на свидетелите по настоящото дело се приемат като дадени от заинтересовани от изхода му лица по смисъла на чл. 172 от ГПК, каквито възражения се излагат от ответника в пледоарията му, то не следва да се кредитират само за обстоятелства, стоящи извън обичайните последствия за човешката личност от повдигане на обвинение. Така не са подкрепени с други доказателства твърденията за промяната на здравословното състояние на ищеца. Не са представени медицински документи от посещение на лекар. Свидетелите твърдят, че лицето е приемало лекарства, а не са представени нито рецепти за тях, нито касови бележки за закупени такива. Освен това св.Д. не посочва началния момент, от който е възникнала вредата, за да се прецени продължителността й. Поради липсата на други доказателства съдът не може да приеме за доказани фактите само въз основа на показанията. Съдебната практика (решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК), приема, че показанията на лица, които са заинтересовани от изхода на спора в полза на ищеца за изгодни за него обстоятелства следва да бъдат кредитирани, доколкото са подкрепени от други доказателства (Решение № 673 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 1916/2009 г., ІV г.о., Решение № 70/29.03.2016 г. по гр.дело № 5257/2015 г., ІV г.о.). Кредитирането само на показанията на заинтересовани свидетели е процесуално нарушение.

Същото се отнася и за останалите твърдени вреди, извън обичайните. Свидетелите сочат, че работниците и бизнес партньорите на ищеца са научили за обвинението, но за отдръпването на някои от съконтрахентите знаят от самия ищец, т.е. не от стоящ извън страната по делото обективен източник. Освен това сочат, че земеделската дейност на Ж. не е била преустановена. За твърдения от свидетелите факт, че част от арендодателите са се отказали от арендни отношения с него и е намаляло земеделското му производство, липсват други, обективни доказателства. Поради това не е проведено пълно доказване, че като пряк резултат от незаконното обвинение на ищеца е намаляла търговската му дейност и е останал в изолация (както е заявено в исковата молба).

Относно напускането на работници след повдигане на обвинението свидетелите сочат, че напускащите са сочели други причини, но ищецът е знаел, че причината е именно обвинението. Т.е. отново не се касае за обективни източници на твърдените факти. За това, какво са обсъждали помежду си работниците на брат му, св.Д. знае от последния, а не конкретизира това, което твърди, че сам е чувал от тях. Т.е. не се установи с пълно доказване засягане на доброто име на ищеца след работници, приятели, познати. Свидетелите безпротиворечиво сочат, че ищецът е ограничил сам контактите си.

Що се отнася до отдръпването му от родителите, по делото не е доказано, че единствена причина за това е обвинението, доколкото в наказателното производство е било прието за установено, че именно баща му е осъществил преките действия, за които е бил обвинен ищецът. Този факт би могъл да бъде причина за влошаване на отношенията помежду им. В исковата молба ищецът не е претендирал вреди от настъпилата смърт на баща му и свидетелските показания в тази връзка са ирелевантни за спора.

Относно отнемането на ловното оръжие, този факт е залегнал единствено в гласните доказателства, като не е изложено отражението му върху психиката на ищеца, поради което съдът не може да прецени, доколко е имал значение за негативните преживявания на лицето (съществено или незначително). Съгласно съдебната практика вредите, извън обичайните, следва да се докажат в техния пълен интензитет. Ответникът оспорва претенцията в тази й част, като счита, че при евентуално отнемане на оръжието отговорност следва да носи административният орган, който е издал акт за това с оглед на неговата незаконосъобразност. Във връзка с това възражение по делото не са представени доказателства, кой и с какви мотиви и какво оръжие е отнел, счел ли го е за законно притежавано (самият св.Динев не е сигурен какво точно е притежавано), поради което съдът не може да установи какво е отнето и по какви причини.

Размерът на обезщетението за установените вреди, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, следва да бъде определен по справедливост, според вътрешното убеждение на съда, основано на вида, обхвата на вредите, времетраенето и интензитета им. Трайната практика на ВКС приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства. Такива обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите, има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца (Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г., ІV г.о. на ВКС), както и възраст на увредения, обществено и социално положение (Решение № 321 от 26.11.2014 г. по гр. д. № 2516/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).

В случая се касае за обвинение за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода над пет години (за кражба по чл. 195 ал.1 от НК наказанието е лишаване от свобода от една до десет години)- тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т.7 от НК. Взета е била най- леката мярка за неотклонение и лицето не е било задържано и ограничавано по друг начин. Периодът от първоначалното повдигане на обвинение до влизане в сила на оправдателната присъда обхваща почти 8 години – продължителността му е значителна от гледна точка на живота на човешката личност, а не на това, дали с оглед на сложността на наказателното производство (предвид вида на изтъкнатите в отговора на ответника доказателствени средства) се касае за разумен срок. Липсва медийно разгласяване на повдигнатото обвинение. Не е доказано с пълно доказване влошаване на здравословното състояние от обвинението. Лицето е в трудоспособна възраст по време на наказателното производство - активен етап от професионалното и личностно развитие - от 49 до 57-годишна възраст. Не е имало високо обществено положение, не е било публична личност. Относно социалния статус- осъществявало е земеделска дейност в две села и търговска дейност в ямболския регион. Няма данни за предходни осъждания.

Както вече се посочи за конкретните преживявания на ищеца, свидетелите дават показания за ограничаването на контактите с хора, което може да се определи като затваряне в себе си, очертаващо засягане на достойнството на личността. Заявяват повишена раздразнителност, нервност, сприхавост. Тези факти сочат на преживяното безпокойство, стрес, напрежение, довели до промяна на обичайния начин на живот. Липсват данни за тежко засягане на психиката и нейното увреждане. В гласните доказателства се съдържат данни, че оправдаването на ищеца е оказало положително влияние върху психическото му състояние, започнал е процес на възстановяването му (както сочи св.Динев-не се касае за моментално възстановяване).

Следва да се има предвид и факта, че след оправдателната присъда на ЯРС обвинението не е поддържано от прокурора пред въззивния съд, което намалява степента на заплахата от наказателна репресия и обуславя намаляване на интензитета на неприятните преживявания на ищеца и продължителността на увреждането.

Тъй като по делото се установи увреждане, макар и не в посочените в исковата молба обхват и степен, установи се, както се посочи, неблагоприятно засягане на личния живот на лицето- ограничаване на личната му свобода за период от почти 8 години поради обвинението, т.к. е налице пряка причинна връзка между действията по обвинението и вредите, доколкото без извършването им не биха настъпили, съдът намира, че ответникът дължи обезщетение в размер на 10000 лв., който съответства на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за живот в страната към момента, в който са търпени неимуществените вреди и няма да бъде източник на обогатяване за пострадалия. (В тази връзка е застъпено от ВКС становище, че съдебната практика при обичайните за причиненото от незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство, страх, определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното производство- Решение № 79 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г., IV г. о., Определение № 753 от 1.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2018 г., IV г. о.). За определяне на размера решаващи са освен твърде голямата продължителност на наказателното производство, и тежестта на обвинението, както и фактът, че обвинението е станало достояние на множеството разпитани по делото лица, което завишава интензитета на претърпените вреди. Искът за разликата над определения размер на обезщетението до претендираната сума следва да се отхвърли като неоснователен.

Искът за обезщетение на имуществените вреди е частично основателен.

По делото се установи, че е заплатено адвокатско възнаграждение по ДП в размер на 200 лв., а договореното от 500 лв. не е отбелязано като платено и липсват други доказателства за заплащането му. Т.е. относно последната сума искът е неоснователен, тъй като не е проведено пълно главно доказване на претърпяна вреда. Както и ВКС приема в Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК, в договора за правна помощ се вписва задължително начина на плащане –по банков път или в брой и се присъжда само действително заплатеното адвокатско възнаграждение, а не договореното такова. Макар решението пряко да касае отговорността за съдебни разноски в гражданския процес, важи и в случая, тъй като на обсъждане е поставен същият въпрос относно доказването на дължимото плащане. Тълкувателно решение №1/2017 г. от 11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС признава съдебната практика за единна, че заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Поради това следва на ищеца да се присъди сумата от 200 лв. като причинени имуществени вреди, за който размер искът се признава за доказан от ответника в хода на устните състезания.

Що се отнася до сумата от 5000 лв.-договорено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, възражението на ответника, че е прекомерно, е основателно. В посоченото Тълкувателно решение №1/2017 г. от 11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. ВКС посочва, че когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. Изложени са още мотиви, че съдът не упражнява правомощието си по чл.78,ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. В случая ищецът е бил обвинен в тежко престъпление, но не е осъществена процесуална принуда, която да обоснове висок размер на възнаграждението. На проведените 6 съдебни заседания през ЯРС са разпитани множество свидетели, изслушани са съдебни експертизи, т.е. положен е не малък труд във връзка със защитата на подсъдимия, като с оглед изложените от ВКС критерии от значение е дали същият е бил очакван. Изброените доказателства са били допуснати към момента на упълномощаване на адвоката, поради което би могло да се приеме, че са очаквани усилията във връзка със събирането им. Пред въззивния съд е проведено едно заседание, в което адвокатът е участвал. Според ответника дължимото възнаграждение съобразно НМРАВ №1/2004 г. е 800 лв., т.е. това е според него разумният и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Действително съгласно чл.13 ал.1 т.3 това е минималният размер на възнаграждението за защита срещу конкретното престъпление пред първата инстанция, но ответникът не е взел предвид разпоредбата на чл.14, че когато съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100 лв. Първото заседание пред ЯРС е продължило два дни, а след това са проведени още четири заседания, т.е. за всяко следващо след първото се дължи допълнително възнаграждение. Т.е. минимумът за една инстанция би могъл да се определи на 1300 лв., а заедно с представителството пред въззивната-на 1400 лв., като се има предвид, че не е изготвена въззивна жалба от адвоката, а се е явил на едно заседание. За защитата пред съда от втория адвокат, упълномощен още по досъдебното производство, е договорено възнаграждение в много по-нисък размер. При тези данни не е установено, че уговореното възнаграждение от 5000 лв. само за съдебното производство е в разумен и обичаен размер. За такъв би могъл да се приеме горепосочения от 1400 лв., като за разликата до 5000 лв. следва да се приеме, че изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него, а е свързано с неположена от пострадалия грижа, т.е. държавата не дължи обезщетение. Затова искът следва да се уважи за сумата от 1400 лв., а за разликата до 5000 лв. следва да се отхвърли.

При този изход от делото следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на разноските-заплатената ДТ от 10 лв. и адвокатското възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. «Витоша» № 2 да заплати на Д.Д.Ж. ***, ЕГН **********, сумата от 10000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, както и обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 1600 лв., причинени от същото обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.06.2018 г. до окончателното им изплащане и направените по делото разноски в размер на 418,60 лв., а искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10000 лв. до 50000 лв. и исковете за имуществени вреди за разликата над 1600 лв. до 5700 лв. общо, като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АС-Бургас.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: