Р Е Ш Е Н И Е
№ 95 10.09.2019
г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар М. Коматарова
прокурор Г. Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 170 по описа
на ЯОС за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на
защитника на подс. Д.Д.П., против Присъда № 59/24.04.2019 г., постановена по НОХД № 1273/2018
г. по описа на РС – Ямбол, с която въззивникът е признат за виновен в
това, че на **.**.**** г. за времето от около 10:00 часа до
около 11:50 часа в с. Г. Т., обл. Я. – в центъра на селото и в сградата на ***ството
на селото, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – отправял обиди и ругатни към ***а
на с. Г. Т. И. В. Н. и към полицейските служители на РУ – Т. при ОДМВР - Я. -
младши експерт А.П.А. и младши експерт З.И.З., като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на
обществения ред, и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и
дързост, поради което на основание чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. чл. 54
от НК му е наложено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият П. е признат за виновен и в това, че на **.**.**** г. за времето от около 11:30 часа до около
11:50 часа в с. Г. Т., обл. Я. – в сградата на ***ството на селото, чрез
блъскане с ръце в областта на гърдите и чрез хващане и извИ.е петия пръст на
дясната ръка на З.И.З. - младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция“ към Районно управление - Т. при ОДМВР – Я., в качеството му на
полицейски орган, при изпълнение на службата му, му е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош отпред с болки в областта на
гърдите отпред и контузия на петия пръст на дясната ръка с болезнен травматичен
оток на тъканите в областта на пръста и в областта на гръдната повърхност на
дланта откъм петия пръст на ръката, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия З., поради което на основание чл. 131,
ал. 2, т. 3, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, вр.
чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода. Подсъдимият П. е признат за виновен и в това, че на **.**.**** г. за времето от около 11:30 часа до около
11:50 часа в с. Г. Т., обл. Я. - в центъра на селото, чрез блъскане с рамо в
областта на гърдите и събаряне на земята е причинил на младши експерт А.П.А. –
„младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към Районно
управление – Т. при ОДМВР – Я., в качеството му на полицейски орган, при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
гръдния кош отпред с болки в областта на гърдите, контузия на дясната глезенна
става с болезнен травматичен оток на тъканите в областта и на двата глезена,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия А.,
поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от една
година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК
първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия П. най-тежкото от определените
му наказания – лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца. На основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложил от изтърпяване наложеното на подсъдимия най-тежко
наказание за изпитателен срок от три години и шест месеца, считано от датата на
влизане на присъдата в сила. Със съдебния си акт първият съд е осъдил
подсъдимия П. да заплати на гражданските ищци З.З. и А.А. сума в размер на по
1000 (хиляда) лева за всеки, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – **.**.**** г., до окончателното изплащане. Осъдил е подсъдимия П.
да заплати на гражданския ищец З.З. сумата от 1700 (хиляда и седемстотин) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – **.**.**** г., до
окончателното й изплащане, като иска в останалата му част, до пълния
претендиран размер от 2000 лв. е отхвърлил като неоснователен. Осъдил е
подсъдимия П. да заплати на гражданския ищец А.А. сумата от 1500 (хиляда и петстотин)
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – **.**.**** г., до
окончателното й изплащане, като иска в останалата му част, до пълния
претендиран размер от 2000 лв. е отхвърлил като неоснователен. На основание чл.
189, ал. 3 от НПК ЯРС е осъдил подсъдимия П. да заплати на гражданските ищци и
частни обвинители З.З. и А.А. направените в това им качество разноски по делото
за упълномощаване на повереник в размер на 800 лв. за З.З. и 500 лв. за А.А.. На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия П. да заплати направените
по делото разноски общо в размер на 321.52 лв., от които 281.52 лв., вносими в
приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОДМВР – Я., и 40 лв., вносими
в приход на бюджета на Съдебната власт и по сметката на ЯРС, както и да заплати
държавна такса съразмерно с уважената част от гражданските искове общо в размер
на 228 лева.
В жалбата се излагат доводи,
че атакуваната присъда е незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбата и
допълнителните писмени изложения се поддържат, като защитникът на въззивника П.
– адв. Б. *АК счита, че деянието следва да бъде квалифицирано като такова по
УБДХ, както и че ЯРС не е обсъдил са налице незаконни действия на служителите
на РПУ, предвид отменената от ЯАС заповед. Също така счита присъдата за явно
несправедлива, тъй като наложеното наказание спрямо неосъждания подсъдим е в
почти средния размер за престъплението по чл. 325 и в средния размер – за това по
чл. 131 НК. Счита, че гражданските искове за обезщетение от престъплението по чл.
325 НК за недопустими, а тези за причинени леки телесни повреди за недоказани
по размер. Настоява ЯОС да отмени атакуваната присъдата по първото обвинение и
да се приеме, че се касае за нарушение по УБДХ и да се наложи съответното
наказание. Алтернативно пледира, деянието по чл. 325 НК, да бъде квалифицирано
по ал. 1 и да се приложи 78а НК, а за предявените обвинения в частта за
причинени леки телесни повреди – подс. П. да бъде оправдан.
Представителят на
държавното обвинение оспорва основателността на въззивната жалба и предлага
съда да потвърди изцяло осъдителната присъда на ЯРС. Счита фактическата
обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд, за обоснована и
кореспондираща със събраните по делото доказателства и материалният закон е
приложен правилно. Намира наложените на подс. П. наказания за трите извършени
от него деяния за съответстващи на степента на обществена опасност на деянията
и на неговата личност, като правилно е приложена разпоредбата на чл. 66 НК и е
определено общо наказание. Предявените граждански искове за неимуществени вреди
от двамата граждански ищци счита за основателни и доказани, а определените
размери за обезщетение намирам за съответстващи на разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. Предвид горното предлага да се потвърди атакуваната присъдата на Районен
съд – Ямбол.
Въззиваемият А.А., чрез
повереника си адв. Х. *АК намира въззивната жалба и допълнението към нея за
неоснователни, а обжалваната първоинстанционна присъда за правилна,
законосъобразна и обоснована. Изцяло се присъединява към становището на Окръжна
прокуратура – Ямбол относно липсата на допуснати процесуални нарушения и
правилното приложение на материалния закон, като счита, че Районен съд – Ямбол е
изложил подробни съображения относно признаците на състава на престъплението по
чл. 325 ал. 2 НК, сочейки Постановление № 2/1974 г. по нак. дело № 4/1974 г. на
Пленума на Върховния съд, което и ЯОС да вземе предвид при постановяване на
съдебния акт.
Въззиваемият З.З., чрез
повереника си адв. Т. *АК също намира въззивната жалба и допълнението към нея
за неоснователни. Счита присъдата на Районен съд – Ямбол и за справедлива, и
пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице
имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от решаващият съд:
Подсъдимият Д.Д.П., който
бил от с. Г. Т., обл. Я., живеел в гр. С. З. и на постоянния му адрес там бил
регистриран и негов братовчед от селото. Подсъдимият не бил съгласен с това и
решил да говори с ***а на с. Г. Т., за да се намери решение проблема.
На **.**.**** г. сутринта,
подс. П. употребил алкохол и около 10:00 ч., в центъра на с. Г. Т. се срещнал с
***а селото – свид. Н.. Подсъдимият го запознал с проблема и поискал от него да
отмени адресната регистрация на братовчед му. Свид. Н. обяснил, че няма такива правомощия
и посочил на подсъдимия какъв е реда за това. Неудовлетворен от чутото подс. П.
се ядосал и нарекъл свид. Н. боклук и му казал, че скоро ще го изритат. Свид. Н.
който съобразил, че подсъдимия бил в състояние след употреба на алкохол, му
казал да се прибере, да си почине и да дойде по-късно. Подс. П. обаче продължил
да го обижда като му казал „Боклук! Да ти еба майката! Да го духаш!“. ***ът не
реагирал и се тръгнал към сградата на ***ството, а подс. П. се насочил към заведението,
в което работела свид. К. и извикал на свид. Н. „Прави ми свирки, боклук!“. В
заведението П. продължил да псува свид. Н. и да ругае други хора от селото. Тогава
свид. К. му направила забележка, но подсъдимият продължил да псува и й казал,
че ще я уволни и ще я изсели. Свид. К. се обадила на свид. Н., който
междувременно бил подал сигнал за случващото се на тел. 112. След това подсъдимият
отишъл в кабинета на ***а Н., където отправил към него думите: „Боклук, ще го
духаш, аз ще ви оправя тука!“. Свид. Н. казал на подсъдимия, че е уведомил Полицията
и му предложил да седне и да изчака полицаите. Подсъдимият му отговорил: „Кои
полицаи? Те нищо не могат да ми направят! В гр. С. З. не можаха да се справят с
мен, а вашите ли ще могат?“, продължил да се крачи нервно в кабинета на ***а, застанал
пред бюрото му и продължил да му говори високо. Около 11:30 часа в кабинета на ***а
с. Г. Т. дошли полицаи – свидетелите А.А. и З.З. (младши полицейски инспектори
в група „Охранителна полиция“ към РУ – Т. при ОД на МВР – Я.”. Двамата се легитимирали
със служебни карти и неколкократно разпоредили на подс. П. да представи
документ за самоличност. Той категорично отказал да изпълни това разпореждането,
като им казал: „Какви сте вие, шматки, че ще ви давам лична карта? Полицаите от
С. З. не можаха да ми вземат личната карта, а на вас ли ще я давам, шматки!“. Двамата
полицейски служители го предупредили, че ще го задържат за неизпълнение на
разпореждането им, но подсъдимият отказвал да съобщи имената си и да представи
документ за самоличност, като същевременно на няколко пъти блъснал ръце свид. З.
в гърдите. Тогава полицаите решили да използват помощни средства за овладяване
на ситуацията, но при опит да му се поставят белезници, подс. П. хванал петия пръст
на дясната ръка на свид. З. и го извил, като по този начин му причинил контузия
на този пръст с болезнен травматичен оток на тъканите в областта на пръста и в
областта на гръбната повърхност на дланта откъм петия пръст на ръката, довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. С общи усилия двамата
полицаи поставили белезници на подсъдимия, извели го от ***ския кабинета и го отвели
до полицейския автомобил, паркиран в центъра на селото. Подсъдимият продължил да
се дърпа, отказал да влезе в автомобила и крещял на двамата полицаи: „Шматки! Яжте
ми дъртия хуй! Да ви пърдя в устите“. Подсъдимият продължил да буйства и блъснал
с рамо свид. А. в областта на гърдите и го съборил на земята, при което му
причинил контузия на гръдния кош отпред с болки в областта на гърдите, и
контузия на дясната глезенна става с болезнен травматичен оток на тъканите в
областта на двата глезена, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. След това ритнал свид. З. в областта под коляното на десния
крак, при което му причинил кръвонасядане и болки в областта на предната
повърхност на средната част на дясната подбедрица. Двамата полицаи използвали
физическа сила и успели вкарали подсъдимия в полицейския автомобил, след което го
отвели в РУ Т. – Я.. Там със Заповед рег. № ******-**/**.**.**** г., издадена
от свид. А., подсъдимият бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР. По пътя към управлението
подсъдимият блъскал с рамо седалката на автомобила, продължил да обижда двамата
полицаи З. и А. и да ги заплашвал с уволнение. В сградата на РУ Т. – Я., в
присъствието и на други полицаи, това му поведение продължило.
В продължение на 2-3
седмици след инцидента постр. З. изпитвал болки в областта на гърдите и в
областта на петия пръст и гръбната повърхност на дланта откъм петия пръст на
дясната ръка, пишел трудно, изпитвал болка и дискомфорт при изпълнение на
служебните си задължения. Също в продължение на 2-3 седмици след инцидента
постр. А. изпитвали болки в областта на гърдите, дясната глезенна става и
глезените и затруднения при изпълнение на служебните си задължения. Двамата
полицаи изпитвали и неудобство от колегите си в управлението, а постр. А. в
продължение на около месец приемал успокоителни лекарства.
С Решение № **/**.**.****г.
по АНД № ***/**** г. на Административен съд – Ямбол, влязло в сила на **.**.****
г., заповедта за задържане на подсъдимия П. – Заповед рег. № ******-**/**.**.****
г., (издадена от свид. А.), била отменена на процесуално основание, поради
несъответствие с изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, изразяващо се в
неточно посочване правното основание за задържането.
Подсъдимият Д.Д.П. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда чл. 78а НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След
съвкупен анализ ЯОС установи, че правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка
въз основа на Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от
обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите И. Н. и И. П., дадени
по време на съдебното следствие, от показанията им от ДП, (правилно приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК),
от показанията на свидетелите З.З., А.А., Д. К., Д. Д. и П. П., дадени по време
на съдебното следствие, от заключенията и показанията на вещото лице, изготвило
назначените СМЕ, както и от писмените доказателства по делото.
Въззивният състав изцяло
подкрепя доказателствения анализ на ЯРС, възприема всички изводи безкритично и
счита за ненужно да ги преповтаря подробно. Тук следва да се отбележи, че
процесуалният закон (чл. 339, ал. 2 от НПК) не
задължава въззивния съд да обективира в решението си нов
цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, освен в
случай, че изрази несъгласие с някои от фактическите и правни изводи на
първостепенния съд. Когато обаче мотивира съгласие с възприетите от първата
инстанция фактически положения, въззивният съд не е задължен да анализира
отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата (в този
смисъл Решение № 482/22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето НО на ВКС,
Решение № 10/21.02.2019 г. по НВОХД № 268/2018 г. на
Апелативен съд – Бургас и др.).
Въпреки
това ЯОС ще акцентира, че правилно решаващият състав не е дал вяра единствено на
обясненията на подсъдимия в частта им с която твърди, че на инкриминираната
дата не е обиждал и удрял никого. Безспорно в тази им част обясненията му се са
изолирани и противоречат на кредитирания доказателствен материал, който по
отношение на тези обстоятелства е безпротиворечив. Те отчетливо съставляват
защитна теза. Всички разпитани по делото свидетели излагат добросъвестно своите
лични възприятия от инцидента и описват по подобен близък сходен начин
действията на подсъдимия на инкриминираната дата. Правилно ЯРС е дал вяра на показанията
на свидетелите А. и З., макар и същите да се заинтересовани от изхода на
делото, тъй показанията им са хармонични другите кредитирани доказателства – показанията
на свидетелите И. П., П. П., К. и Д. и със заключенията и показанията на вещото
лице по назначените СМЕ. Правилно първата инстанция е съобразила, че показанията
на А., З., както и на свид. Н. са безпротиворечиви и взаимно допълващи се по
отношение на предмета на доказване.
Всички доказателствата по същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се
в логична връзка и последователност едно спрямо друго,
поради което и не се налага тяхното подробно коментиране, а обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, те установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
ЯОС счита, че при така
събраната доказателствена съвкупност решаващия съд правилно е приел за
установена описаната по отношение на главния факт фактическа обстановка.
Теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява картината
на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се
отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт), обективната
истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена
легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно
формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко
едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно
престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 –
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с
деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността
на обвиняемия. Тук настоящият състав ще посочи принципно (вкл. и при наличие на
две групи доказателства които не хармонизират помежду си и не могат
самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития), че съдът следва да
установи основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение
основно върху неутрални доказателствени източници – писмени документи,
заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели,
които да надгради с онези свидетелки
възприятия, които са в унисон с тези доказателствена база. В случая решаващият
съд е процедирал точно така – стъпвайки на заключенията на вещите лица относно
телесните увреждания, техния характер и вероятния механизъм на причиняването
им, надграждайки със свидетелски показания на очевидци и използвайки метода на
дедуктивен анализ и житейска логика, правилно е установил главния факт в
процеса. Всички доказателствата в тази насока, кредитирани от ЯРС и от настоящия
състав, по същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка
и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на деянията от подс. П.. Съображенията,
изложени от ЯРС относно доказаността на посочените обстоятелства
и средствата за установяването им, дават възможност на страните и на горната
инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващият съд по
фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК. Фактическите изводи са изградени
въз основа на фактите, логически правилно изведени
от доказателствения материал. При спазване на процесуалния ред
предвиден в НПК, за събиране и проверка на доказателствата и след извършване на
тяхната оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи
от фактическа страна. В мотивите на присъдата ЯРС е направил прецизна оценка за
тяхната достоверност, което му е позволило въз основа на същите да изгради
правните си изводи. Като е приел, че кредитираните доказателства са в хармонично единство
един спрямо друг, районният съд е направил правилна оценка
на доказателствения материал, която се споделя
от въззивната инстанция.
В тази връзка ЯОС намира
възражението на защитата, че ЯРС незаконосъобразно е игнорирал показанията на
свид. К., свид. П. и свид. Д. Д., за несъстоятелно. ЯРС безспорно е установил
подлежащите на доказване обстоятелства по авторството на деянията, механизма на
извършване, обективната и субективната страна на престъплението,
причинно-следствената връзка между извършеното от подсъдимия и вредоносния
резултат, като е постановил своя съдебен акт въз основа на обективен анализ на
доказателствените източници. Това, че този анализ не съвпада с мнението на
която и да е от страните не означава, че той е превратен, а суверенно право на
съда е да прецени кои доказателства да цени и кои да игнорира. В конкретния
случай ЯРС е направил достатъчен доказателствен анализ, като е спазил
принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал,
необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното му
убеждение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка,
районният съд е направил обосновани правни изводи, че и от обективна
и от субективна страна, подсъдимият Д.П. е осъществил квалифицирания състав на
престъплението хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и две
престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като:
- На
**.**.**** г. за времето от около 10:00 часа до около 11:50 часа в с. Г. Т.,
обл. Я.– в центъра на селото и в сградата на ***ството на селото, е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото: отправял обиди към И. В. Н. - *** на с. Г. Т., обл.
Я., с думите: „Боклук“, „Да ти еба майката“, „Прави ми свирки, боклук“;
отправял обиди към полицейските служители на РУ - Т. при ОДМВР - Я. – мл.
експерт А.П.А. и мл. експерт З.И.З., младши полицейски инспектори в група
„Охранителна полиция“ в РУ Т. при ОД на МВР - Я., с думите „Какви
сте вие, шматки, че ще ви давам лична карта? Полицаите от С. З. не можаха да ми
вземат личната карта, а на вас ли ще я давам, шматки!“, „Яжте
ми дъртия хуй“, „Да ви пърдя в устите“, като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на
обществения ред - блъснал с ръце в тялото в областта на гърдите младши експерт З.,
блъснал с ръце в тялото в областта на гърдите младши експерт А., хванал с ръка
петия пръст на дясната ръка на младши експерт З. и извил пръста му; блъснал с
рамо младши експерт А. в областта на гърдите му и го съборил на земята; ритнал
в десния крак в областта под коляното младши експерт З., и по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм и дързост;
- На **.**.****
г. за времето от около 11:30 часа до около 11:50 часа в сградата на ***ството в
с. Г. Т., обл. Я., чрез блъскане с ръце в областта на гърдите и чрез хващане с
ръка петия пръст на дясната ръка и извиване на пръста на З.И.З. – младши
полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Т. при ОД на МВР –
Я., е причинил на полицейски орган при изпълнение на службата му лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош отпред с болки в областта на
гърдите отпред и контузия на петия пръст на дясната ръка с болезнен травматичен
оток на тъканите в областта на пръста и в областта на тръбната повърхност на
дланта откъм петия пръст на ръката, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия; и
- На **.**.**** г. за времето от
около 11:30 часа до около 11:50 часа в центъра на с. Г. Т., обл. Я., чрез
блъскане с рамо в областта на гърдите и събаряне на земята на А.П.А. - младши
полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Т. при ОД на МВР –
Я., е причинил на полицейски орган при изпълнение на службата му лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош отпред с болки в областта на
гърдите, контузия на дясната глезенна става с болезнен травматичен оток на
тъканите в областта и на двата глезена, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Налице са извършени съставомерни деяния по посочените текстове от
наказателния закон, чието авторство от страна на подсъдимия се установява по
безспорен начин от всички кредитирани доказателства.
Решаващият съд е изложил убедителни мотиви относно осъществяването от обективна страна от подс. Д.П., на всички
признаци от състава на престъплението по чл. 325, ал.
2, вр. ал. 1 от НК и ЯОС ги подкрепя безкритично.
Безспорно действията на подсъдимия са извършени на
обществени места в с. Г. Т. – в заведението в центъра на селото, сградата на ***ството
и пред нея и след намесата на полицаите З. и А. непристойните действия
на подсъдимия са прераснали във физическа
агресия спрямо полицейските служители – блъскане на полицай З. в областта на
гърдите и в хващане и извиване петия пръст на дясната му ръка. Хулиганските
действия на подсъдимия – дърпане, бутане и отправяне на обидни и нецензурни
думи по адрес на полицаите са продължили и при отвеждането му към полицейския
автомобил в центъра на с. Г. Т. като многократно употребените от него по адрес
на полицейските служители са изключително цинични и освен че засягат доброто
име, честта и достойнството на свид. Н., постр. З. и постр. А., тъй като са изречени
на публично място в сградата на ***ството на с. Г. Т. и в центъра на
селото и срещу длъжностни лица – полицаи,
изпълняващи службата си (а и срещу ***а на селото), грубо нарушават
обществения ред и са израз на демонстративно явно неуважение към обществените порядки
и морал и към реда и правилата в обществото като цяло.
Прав е ЯРС,
че в случая от обективна страна, се касае са хулиганство, квалифицирано по
всички признаци от състава на чл. 325, ал. 2 от НК – съпроводено със съпротива
срещу орган на властта и отличаващо се с изключителна дързост и цинизъм. Съгласно Постановление № 2/74 г. на Пленума на
ВС, квалифицираният състав на престъплението се отличава от основния състав по
признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-висока
обществена опасност. Хулиганството се отличава с изключителен цинизъм, когато
непристойните действия са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо
нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, с изключителна
дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или
личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително отношение
към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. Именно
такива са действията на подс. Д.П., като те не са били провокирани по никакъв начин и
се отличават като непристойни, грубо нарушават
обществения ред и изразяват явно неуважение
към обществото. Правилното ЯРС е посочил, че тези действия на подсъдимия са били извършени на публично място, в
присъствието на други лица и са непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към
обществото, а също са били съпроводени със съпротива срещу орган на властта – отново на публично място пред
множество лица подсъдимият обиждал и
се държал агресивно спрямо полицаи от РУ – „Т.” Я., отказвал да изпълнява разпорежданията им,
отправял им обидни думи. „Непристойни действия”
са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни,
буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Именно такива
са от обективна страна действията на подсъдимия, като обидното и дръзко
отношение към граждани – полицейските служители (и ***а на селото), не
може да се квалифицира по никакъв друг начин, освен като скандализиращи
обществото. Чрез тях подсъдимият е изразил открито висока степен на неуважение
към личността на конкретните адресати вкл. и към служители на МВР, а оттам и
към представителите на обществото изобщо. Поведението на подсъдимия се отличава с изключителен цинизъм и действията му са особено неприемливи и безсрамни,
нарушаващи нравствените принципи и
чувства на гражданите, с които е предизвикал
възмущение у присъстващите. Антиобщественият характер на тези действия
се е съзнавал, както от дееца, от адресатите на действията му, а така също се е
възприемал и от присъстващите. С поведението си подсъдимия е нарушил
общоприетите норми на поведение, като чрез физически действия и вербалното
посегателството, без ясно изразен личен мотив, той целял да изрази явно
неуважение към обществото, да демонстрира незачитане на приетите норми на поведение, пренебрежение към личността и собственото си
превъзходство над останалите. Съгласно цитираното и от ЯРС постановление, съпротива
срещу орган на властта има, когато извършителите не прекратят действията си,
въпреки намесата на тези органи, както и когато хулиганските действия са
съпроводени с посегателство върху телесната неприкосновеност, честта и
достойнството на тези органи, като в последната хипотеза е налице съвкупност от
престъпления, наред с квалифицираното хулиганство. Правилно решаващият съд е
преценил, че в случай е именно такъв – съпротива е срещу „орган на властта” по
смисъла на чл. 93, т. 2 от НК и хулиганските действия на подсъдимия са
съпроводени с посегателство върху телесната неприкосновеност на двамата полицаи
при изпълнение на задълженията им по опазване на обществения ред. ЯОС подкрепя
решаващият съд в извода му, че с тези си действия от обективна страна
подсъдимият е осъществил в идеална съвкупност квалифицирания състав на
хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта, и две
престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК – лека телесна
повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му,
изразяващи се в разстройство на здравето, неопасно за живота на двамата пострадали. Прав е ЯРС, че освен
посегателството върху телесната неприкосновеност на двамата свидетели З. и А.,
подсъдимият е извършил и действия, засягащи честта и достойнството им, изричайки
им обидни думи и цинични изрази. Така цялостното инкриминирано поведение на
подсъдимия засяга в много груба форма установения в страната ред, разкрива
особена наглост и упоритост и демонстрира грубото му пренебрежителното му
отношение към полицията чрез нейните служители и към цялото общество.
Обективно,
вследствие действията на подсъдимия – блъскане с ръце на постр. З. в областта на гърдите, хващане и извиване
петия пръст на дясната му ръка, и блъскане с рамо на постр. А. в областта на
гърдите и събарянето му на земята, на всеки от двамата пострадали са
били причинени увреждания, довели до разстройство на здравето, неопасно за
живота – леки телесни повреди, които като причинени
на полицейски органи при изпълнение на службата и функциите им по опазване на
обществения ред, правилно са квалифицирани по чл. 131, ал. 2, т. 3 от НК.
Правилно ЯРС е преценил,
че от субективна страна, при извършване на престъплението по чл. 325,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК подсъдимият е действал с пряк умисъл, а при престъпленията
по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК – с евентуален умисъл. По
отношение на извършеното хулиганство, ЯОС ще отбележи, че ноторно известни са
моралните норми на приличие, които следва да се съблюдават от всеки индивид,
така щото поведението му да не скандализира обществото. Логично подсъдимият,
като вменяемо лице и човек с достатъчен житейски опит, е бил наясно за същността
и укоримостта на неговите действия, съзнавал е общественоопасния характер на
всяко свое деяние (неговата противоправност, запретеност и
наказуемост), предвиждал е настъпването на общественоопасните негативни
последици и пряко се е насочил към тях, като е осъществил
целенасочени и съзнателни волеви действия, в израз на намерението си да демонстрира незачитане на приетите
норми на поведение,
пренебрежение към друга
личност и собственото си превъзходство над останалите. Изводите
в тази
насока, се извеждат от действията, осъществени от подсъдимия – използвал е неприлични изрази на
обществено място и с
поведението си е нарушил нормите, свързани с поведението на личността на обществено място и
дължимото отношение между гражданите,
и е изразява явно неуважение към тези отношения. Следователно,
подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, неговата
обществена опасност и е желаел настъпването на общественоопасните последици.
Безспорно е съзнавал и, че действията му и употребените по отношение на полицаите
– постр. З. и постр. А. думи и изрази могат да накърнят честта и достойнството
им, засягат телесната им неприкосновеност и нарушат грубо обществения ред.
Подс. П. е разбирал е, че действията му изразяват явно незачитане авторитета на
служителите на полицията, явно неуважение към обществото и установените в него
правила на приличие, и пряко е целял това. Имайки предвид мястото и времето на
извършване на деянието – в центъра на населено място, в заведение в центъра на
селото, в сградата на ***ството, в
интервала между 10:00 и 11:50 часа, обстоятелствата, че действията му са
станали достояние на много хора, съдържанието и насочеността на
употребените изрази и на нанесените удари – към полицейските служители,
изпълняващи професионалните си задължения по опазване на обществения ред,
подсъдимият ясно е съзнавал, че действията му са от естество да нарушат
установения порядък на общуване, и е целял да изрази превъзходството си и
пренебрежителното си отношение към установените обществени порядки и да
демонстрира незачитане авторитета на органите на реда. Безспорно, същият е
съзнавал и обстоятелствата, предвидени от закона като квалифициращи. Разбирал
е, че пострадалите З. и А. действат в качеството си на полицаи и са натоварени
с упражняване на властнически функции по опазване на обществения ред, че не
преустановява действията си, въпреки намесата на тези органи, съзнавал е, че по
този начин проявява особена упоритост и пряко е целял това. Изхождайки от
цялостното поведение на подсъдимия преди, по време и след извършване на
деянието, съдът счита, че нанесените на свидетелите З. и А. удари са
продължение на хулиганското му поведение, и макар да не е целял пряко да
причини на всеки от свидетелите описаните по-горе увреждания, същият е
предвиждал и е допускал настъпването и на този резултат по чл. 131, ал. 2, т. 3
от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Законосъобразно ЯРС е
определил вида и размера на наказанието за престъплението по чл. 325, ал. 2 от
НК, което в конкретните му параметри е необходимо и достатъчно за постигане на
целите за специалната и генерална превенция на наказателната репресия, визирани
от законодателя в чл. 36 НК. ЯОС счита, че правилно районният съд е преценил,
че наличните смекчаващи вината на подс. Д.П., не са нито многобройни, нито
изключителни такива, така че да доведат до извод, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Правилно при определяне на
размера на наказанието, решаващият съд е взел предвид невисоката степен на
лична опасност на подсъдимия, който е човек в зряла възраст, неосъждан, това че
от деянието е изминал дълъг период от време, но и е отчел престъпната му
упоритост при причиняване на съставомерния резултат както и сравнително
високата степента на обществена опасност на деянието, обуславяща се от
характера на засегнатите обществени отношения осигуряващи неприкосновеността на
човешкото здраве и степента на засягането им, характера и тежестта на
причиненото увреждане, начина на причиняване на увреждането. При това положение
правилно и законосъобразно ЯРС е наложил на подс. П. наказание при условията на
чл. 54 от НК – ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така определеното наказание – като вид, размер и
отложено от изтърпяване, въззивния съд намира за справедливо, подходящо за
постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и съответстващо в
пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. То ще допринесе
подсъдимият да преосмисли поведението си и да осъзнае, че той явно е възприел
погрешни методи за решаване на конфликти. Същото, без да осъществява ненужно
по-тежка наказателна репресия върху подс. П. е такова, че да не създаде у него
погрешно усещане за безнаказаност и да му посочи, че корекция е възможна, че
има реален шанс той да се поправи, като съобразява в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Ето защо ЯОС счита, че конкретното
наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подс. Д.П., така и върху
останалите членове на обществото.
Правилно първата инстанция
е определила наказанията и за престъпленията по чл. 131, ал. 2 , т. 3 вр. чл.
130, ал. 1 от НК – за извършеното спрямо пост. З. ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а за това против постр. А. – ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при съобразяване на посочените напред в изложението
смекчаващи отговорността обстоятелства (които не могат да обусловят
приложението на чл. 55 от НК), но и отчитайки комплексния характер на
засегнатите обществени отношения, свързани с както с телесната неприкосновеност
на индивида, така и с тези, свързани с осъществяване службата на пострадалите в
качеството им на полицейски органи, и обстоятелствата, свързани с начина на
извършване на деянието и по-тежкия вредоносен резултат спрямо пострадалия З..
Тъй като деянията, са
извършени в условията на идеална и реална съвкупност, преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да е от тях, правилно ЯРС е приложил чл. 23, ал. 1 НК и
е наложи на подсъдимия най-тежкото по вид и размер наказание – ЕДНА ГОДИНА И
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Законосъобразно, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК ЯРС е отложил от изтърпяване наложеното на подсъдимия
най-тежко наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
датата на влизане на присъдата в сила. В тази връзка решаващият съд съобразил чистото
съдебно минало на подсъдимия, размера на наложеното му най-тежко наказание
лишаване от свобода и неналожителността същото да се изтърпи ефективно, с оглед неговото поправяне
и превъзпитание. ЯОС подкрепя първата инстанция извода за нуждата от по-продължителен
изпитателен срок от минималния законов, предвид упоритостта на подсъдимия при
извършване на конкретните деяния умишлени престъпления от общ характер.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Неоснователно е
възраженията на защитата, по същество за недоказаност на предявените обвинение,
като в тази връзка настоящият състав изложи своите съображения при коментара на
доказателствена съвкупност и няма какво повече да добави.
Неоснователен е довода на
защитата, че подс. П. на практика се е защитавал от незаконосъобразни действия
на двамата полицаи – свид. З. и свид. А., тъй като Заповед рег. № ******-**/**.**.****
г., издадена от свид. А., с която подсъдимият е бил задържан за 24 часа по реда
на ЗМВР, е била отменена от Административен съд – Ямбол. Безспорно заповедта е
отменена с Решение № **/**.**.**** г. по АНД № ***/**** г. на Административен
съд – Ямбол, влязло в сила на **.**.**** г., но тя се отнася до задържането на
подс. П., издадена е в сградата на РУ Т. – Я. (след като вече е извършил престъпните
действия – предмет на обвинението), поради което този факт не може да се
тълкува в посока на това, той е имал право да противодейства на полицейските
служители при изпълнение на службата им в ***ството и центъра на с. Г. Т.. Още
повече Заповед рег. № ******-**/**.**.**** г., е била отменена на чисто
процесуално основание – поради несъответствие с изискванията на чл. 74, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР, изразяващо се в неточно посочване правното основание за
задържането.
Както
се посочи напред в изложението, не се споделя довода на защита, че
действията на подс. П. представлявали административно нарушение по УБДХ.
За да е едно деяние такова, то трябва да представлява непристойна проява и да
се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите деяния от този вид. Под хулиганска проява следва да се има
предвид еднократно действие, което също е укоримо, но поради по-ниската си
степен на обществена опасност не представлява престъпление по НК. Настоящият
случай не е такъв – действията на подс. П. не представляват
еднократна проява, а са продължили съвсем целенасочено в един
продължителен период от време и чрез тях грубо е нарушен установения ред и
е изразено явно неуважение към обществото. Деянието му се характеризира с
висока степен на обществена опасност и несъмнено покрива обективни признаци на
престъплението хулиганство – грубо нарушаване на обществения ред и изразяване
явно неуважение към обществото. В случая, освен че липсва личен мотив за
извършване на деянието, цялостното поведение на подсъдимия е израз на
пренебрежителното му отношение към органите полицията и нейните служители, съм
отделните личности и към установените в обществото норми на поведение. Поради
това, не може да се приеме, че се касае само за проява на дребно хулиганство по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, а за целенасочени непристойни действия,
включително и срещу органите на реда, грубо нарушили обществения ред и
предизвикали възмущението както на служителите на полицията, така и на жителите
на селото.
Не на последно
място следва да бъде изтъкнато, че според І. 7 на цитираното вече постановление
„Хулиганството може да се осъществи в
реална или идеална съвкупност с едно или повече престъпления. Съдилищата трябва
да разграничават другите престъпления по техните обективни и субективни
признаци.“. В настоящия случай, предвид събраните по делото
доказателства, очевидно се касае за идеална съвкупност между деяние по чл. 325,
ал. 2 вр. ал. 1 НК и две по чл. 131, ал. 2 , т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ
ИСКОВЕ
За да се ангажира
гражданската отговорност на подсъдим за непозволено увреждане, в адхезионния
процес следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и
субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в
императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а
именно – деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието
и вина на автора. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане. Причинената неимуществена
вреда следва да се разглежда на плоскостта на гражданскоправните отношения, за
да може да се обоснове размера на гражданската отговорност, който да е
адекватен на понесените увреждания. Този вид вреда е без паричен или друг
имуществен еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е приел
определянето на размера на обезщетението за претърпяването й да става въз
основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по
вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови
норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на
страданието.
В случая за престъпленията
по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, правилно ЯРС е приел, че репарационните
искания на гр. ищци З. и А. за доказани по основание – поведението на
подсъдимия е в каузалитет с вредоносния резултат. По отношение на размера, решаващият
съд, съобразявайки начина и мястото на извършване на деянията извършени срещу
двамата полицаи при изпълнение на службата, характера на причинените телесни
увреждания и продължителността на оздравителния период, преживяните от тях
физически страдания и болки и негативни душевни преживявания, правилно е уважил
претенцията на гр. ищец З. до размера от 1700 лева (предвид по-интензивната
болка изпитана от него), а на гр. ищец А. до размера от 1500 лева и съответно –
отхвърлил като неоснователни, исковете в останалата им част. Безспорно върху
уважените искове следва да се присъди и законната лихва считано от датата на
увреждането – **.**.**** г., до окончателното им изплащане.
ЯОС споделя изцяло мотивите
на ЯРС относно присъждане на обезщетение на З. и А., като пострадали и от престъпление
на подсъдимия по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и счита за ненужна да ги
повтаря детайлно. Тук настоящият състав ще посочи изрично, че възражението на
защитата за недопустимост на тези искове се явява абсолютно несъстоятелно – искове обезщетение на причинени неимуществени вреди от престъпление по чл. 325 НК са допустими и в съдебната практика в тази
насока няма противоречие. В случая исковете са и
основателни – полицейските
служители действително са претърпели вреди, тъй като е това деяние е извършено
посегателство и върху личността им. Правилно
ЯРС е съобразил това и точно е отмерил техния размер – по 1000 лева за двамата
граждански ищци и отново предвид аксесорността, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – **.**.**** г. до окончателното им изплащане.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Законосъобразно,
на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС възложил в тежест на подс. П. направените
по делото разноски общо в размер на 321.52 лв., от които 281.52 лв., вносими в
приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОДМВР – Я., и 40 лв., вносими
в приход на бюджета на Съдебната власт и по сметката на ЯРС. Така също правилно
е определен и размера държавната такса, съразмерно с уважената част от
гражданските искове, която да заплати подсъдимият – сума общо в размер на 228
лева. С оглед
изхода на делото, правилно ЯРС е осъдил
подсъдимия да заплати на всеки от гражданските ищци и частни
обвинители направените в това им качество разноски по делото за упълномощаване
на повереник – в размер на 800 лева за гр. ищец З. и в размер на 500 лева за
гр. ищец А. А..
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 59/24.04.2019 г.,
постановена по НОХД № 1273/2018 г. по описа на РС – Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.