ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело № 254 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по частна жалба на М.Г.М. ***, подадена чрез пълномощника адв.П.К. против Определение №1880/07.08.2019 г., постановено по гр.д.№2500/2019 г. по описа на ЯРС, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовности по нея.

В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателката твърди, че е отстранила нередовностите по ИМ и е изпълнила всички указания на съда - изложени са обстоятелствата, на които се основава иска, посочена е цена, внесена е ДТ. По отношение допълнително заявения петитум се сочи, че това не е процесуално нарушение, а предявяване на два иска при кумулативност, което не е нередовност на ИМ. Предвид на тези, изложени в частната жалба съображения се моли за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Претенция за разноски не е заявена.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл.129, ал.3, предл. последно, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК, подадена е в законовия срок по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в същата съображения, а поради следното:

С депозираната пред ЯРС исковата молба, образувана в гр.д.№2500/2019 г. по описа на ЯРС, ищцата М.М. е предявил против ответника "Уникредит Булбанк" АД, клон Ямбол иск "да обявите анекс от 16.01.2013 г. към договор за ипотечен кредит от 19.05.2012 г., сключен между страните за недействителен /нищожен/ по отношение на ищцата". Претенцията е мотивирана с твърдение, че "подписа, положен върху процесния анекс не е изпълнен от М., поради което анекса е неистински документ по отношение на нея, нищожен е и не поражда правно действие". Посочено е още, че с Постановление от 12.03.2018 г. ЯРП е отказала да образува производство за престъпление по чл.309, ал.1 НК, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок за наказателно преследване.

С Разпореждане №2930/11.07.2019 г. ИМ на М.М. е оставена "без движение", като са й дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности по нея, а именно: да посочи основанието, на което твърди процесния анекс към договор за банков кредит да е изцяло нищожен; да посочи цена на иска.

В дадения от съда едноседмичен срок ищцата е депозирала молба, вх.№12374/26.07.2019 г., в която по повод указанията на съда заявила, че основанието, на което твърди процесния анекс за недействителен /унищожаем/ е "чл.27 и 29 ЗЗД, вр. чл.124, ал.5 ГПК, вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК". Сочи още, че процесния анекс бил сключен при извършване на престъпно обстоятелство - измама, имащо значение за гражданското правоотношение, като наказателното преследване било прекратено. В описаната молба е конкретизиран и петитума на иска, като се претендира да се приеме за установено по отношение на ответника, че е налице престъпно обстоятелство - документна измама при подписване на процесния анекс и последния да бъде прогласен за нищожен. В молбата е посочена цена на иска в размер на 2261,28 лв. и е приложен документ за внесена ДТ върху посочената цена на иска.

С атакуваното в настоящото производство Определение №1880/07.08.2019 г., след като констатирал, че в дадения срок указанията не са изпълнени в пълен обем, съдът прекратил производството по делото на осн. чл.129, ал.3 ГПК и върнал исковата молба. В мотивите си ЯРС се е позовал на липса на изложение в ИМ на фактите и обстоятелства, на които почива претенцията на ищцата, въвеждане на противоречиви и неясни твърдения, от които не става ясно какви и колко искове се предявяват, противоречие на петитума с изложените в ИМ и допълнителната такава обстоятелства.

Определението е неправилно.

ЯОС, като съобрази извършените по делото от ищцата и съда процесуални действия, намери следното:

Безспорно процесната искова молба е нередовна, като указаните от ЯРС нередовности не са отстранени. Прекратяването на производството обаче е неправилно, тъй като според настоящия съд е преждевременно постановено. На първо място, даденото от ЯРС указание за посочване на основанието, на което се твърди процесния анекс към договор за банков кредит да е изцяло нищожен е неясно и може да се тълкува като изискване за посочване на правното основание, каквото задължение за страните не е предвидено в процесуалния закон. Прекратяването е мотивирано с липса на изложение в ИМ на фактите и обстоятелства, на които почива претенцията на ищцата, без такива указания да са давани от съда.

На следващо място ИМ и след уточняването й не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК за редовност. Разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК формулира изискванията към съдържанието на предявения иск. Исковата молба е формален акт, който следва да съдържа ясно и непротиворечиво изложение на обстоятелствата, на които се основава иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ и конкретен петитум /чл.127, ал.1, т.5 ГПК/. В конкретния случай въззивния съд счита /без с това си становище да ангажира първостепенния съд, в чиито правомощия е преценката за редовност на ИМ с оглед фазата на процеса/, че изложените от ищцата фактически обстоятелства, на които основава претенциите си са неясни, както е неясен и заявения петитум, който е и несъответен на посоченото в обстоятелствената част на ИМ и уточняващата молба. От заявените от ищцата обстоятелства не може по несъмнен начин да се изведе извод какво претендира тя - дали процесния анекс да бъде обявен за нищожен или за унищожаем /две различни форми на недействителност/ или пък предявява иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК, като в последния случай следва да се изложат и обстоятелства, обосноваващи правния интерес от иск по чл.124, ал.5 ГПК - процесуална предпоставка за допустимост на този иск. В ИМ и уточняващата такава, липсва изложение на такива обстоятелства. Освен това, ИМ не отговаря и на изискването по чл.127, ал.1, т.2 ГПК, тъй като ответника не е индивидуализиран в съответствие с изискванията на посочената правна норма - не е посочен ЕИК, не са посочени лицата, представляващи юридическото лице, иска е насочен срещу клон, без да е възможно да се провери съществува ли такъв и притежава ли процесуална правоспособност да бъде ответник по иска.

Следва да бъде отбелязано, че указания за отстраняване на такива нередовности /като описаните по-горе/ на ищцата не са давани от първостепенния съд, което съставлява нарушение на чл.129, ал.2, вр. чл.7, ал.1 ГПК.

Освен изложеното, първостепенния съд не е извършил проверка и съответно /и при необходимост/ не е дал указания относно правилното конституиране на страните. Разяснения в тази връзка са дадени в ТР №20/01.03.1968 г. по гр.д.№8/1968 г. на ОСГК на ВС /което не е изгубило сила/ и същите следва да бъдат съобразени при преценка на редовността на ИМ.

Предвид на горното, макар и да е налице безспорно нередовна ИМ, атакуваното определение, като преждевременно постановено, следва да се отмени, а делото да се върне на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с изложеното по-горе. След като даде указания за отстраняване на всички нередовности по ИМ и в случай, че последните бъдат отстранени, първостепенния съд следва да извърши и преценка относно допустимостта на предявения иск на осн. чл.130 ГПК.

При изложеното до тук, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №1880/07.08.2019 г., постановено по гр.д.№2500/2019 г. по описа на ЯРС.

ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.