О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 19.09.2019 година гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, I-ви въззивен граждански състав,

на 19.09.2019 година, в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар:

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.ч.гр.д.№ 234 по описа за 2019 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.407 от ГПК.

Производството е по частна жалба от С.Р.К. срещу определение №1623/02.07.2019г. по ч.гр.д.№1804/2019г. по описа на ЯРС в частта, представляваща разпореждане за издаване на изпълнителен лист за сумата 75лв. - разноски по делото. Жалбоподателката излага, че не живее в гр.Елхово и не ползва обекта, а този, на когото го е предоставила, не бил сменил партидата в ЕВН на негово име. Възразява, че не е изразходвала електроенергия в обекта и не следва да дължи разноски по делото.

В срока за отговор на частната жалба не е постъпил такъв.

ЯОС намира частната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Ч.гр.д.№1804/2019г. по описа на ЯРС е образувано по изпратено от ЕРС по подсъдност заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД, срещу длъжник С.Р.К. ***, за парично вземане в размер: главница 168.88лв. - стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 13.10.2016г. до 15.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане; лихва за обезщетение за забавено плащане за периода от 29.11.2016г. до 09.04.2019г. в размер 34.58лв., както и направени по делото разноски в размер на 75лв., от които 25 лв. д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издадена от ЯРС заповед №1054/22.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника С.Р.К. на 13.06.2019г. и същия ден тя е подала в ЯРС възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Във възражението е посочила, че не е собственик на имота от 2002г. и не е живяла на този адрес. С разпореждане №2648/21.06.2019г. заповедният съд е указал на заявителя "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД да предяви установителния иск относно съществуването на вземането в едномесечен срок от съобщението, съгласно чл.415, ал.1 от ГПК. Съобщението е връчено на заявителя на 02.07.2019г.. На същата дата с молба вх.№10949/02.07.2019г. заявителят "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД, чрез юриск.П., моли да бъде издаден изпълнителен лист за разноските като заявява, че на 30.05.2019г. длъжникът е заплатила напълно претендираната главница и лихва за забава, а неплатени са останали разноските в заповедното производство в размер на 75лв.. Преди изтичане на срока по чл.415, ал.1 от ГПК с определение №1623/02.07.2019г. по ч.гр.д.№1804/2019г. по описа на ЯРС, заповедният съд като се позовава на т.10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обезсилва Заповед за изпълнение № 1054/22.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1804/2019 г. по описа на ЯРС в частта относно платените от длъжника суми: 168.88 лв. - главница, и лихва в размер на 34.58 лв. за периода от 29.11.2016г. до 09.04.2019г. и разпорежда на заявителя да се издаде изпълнителен лист за сумата 75лв. - разноски по делото. Предмет на обжалване е разпореждането за издаване на изпълнителен лист за разноски.

Въззивният състав в болшинството си смята, че в случая, в хипотезата, визирана в мотивите на т.10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, когато кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. По делото са налице данни, че заявителят е направил такова искане в посочения срок като е заявил, че е получил плащане на паричното си вземане, с изключение на разноските и правилно ЯРС е постановил разпореждането за издаване в полза на заявителя на изпълнителен лист за разноските. Ето защо, обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист следва да се потвърди като постановено в съответствие със становището на ВКС в мотивите на т.10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК.

Предвид изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава определение №1623/02.07.2019г. по ч.гр.д.№1804/2019г. по описа на ЯРС в частта, представляваща разпореждане за издаване на изпълнителен лист за сумата 75лв. - разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Особено мнение на съдия Калина Пейчева:

Намирам частната жалба за основателна, поради следното: В настоящото производство по чл.407 от ГПК въззивният съд следва да извърши проверка за наличие на редовен от външна страна акт на заповедния съд, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника. В предмета на проверката е дали има валидно от външна страна изпълнително основание и представлява ли то изпълнителен титул по смисъла на чл.404 от ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е посочена изрично в чл.404, ал.1 от ГПК като изпълнително основание, въз основа на което може да бъде издаден изпълнителен лист.

Съгласно чл.416 от ГПК, когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

В случая срещу издадената заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК е подадено в срока по чл.414 от ГПК възражение от длъжника, което препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. В случая заповедта за изпълнение не е влязла в сила и не е налице изпълнително основание, подлежащо на принудително изпълнение, поради което не следва да се издава в полза на заявителя изпълнителен лист за разноските. Освен това, в мотивите на т.10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, е казано, че след изтичане на срока по чл.415, ал.1 от ГПК, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

(Калина Пейчева)