В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на 19 септември 2019 година

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.гр.дело №259 по описа на 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на И.Г.К. *** - длъжник по изп.д.№20199320400548, с която са обжалвани действията на ЧСИ Д. Д. по определяне на разноските по изпълнението, определени в съобщение изх.№10851/07.08.2019 г. Жалбоподателя изразява недоволство от определения размер на разноските. Сочи, че е погасил изцяло задължението по изп.дело и в тази връзка счита, че не следва да дължи такси по изпълнението и в частност - такава по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ. Иска отмяна на действията на ЧСИ по определяне на таксите по изпълнението. Претендира и присъждане на разноски за настоящото производство.

Съдебният изпълнител е изложил подробни мотиви, в които заявява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че плащането на дълга е извършено от длъжника след започване на изпълнението, т.е. след образуване на изп.дело, поради което и с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението следва да бъдат възложени на него. По отношение начислената такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ сочи, че такава се дължи, тъй като изпълнението е извършено от ЧСИ. Счита, че дължимите от длъжника такси са определени правилно, в съответствие със ЗЧСИ и ТТР към него и в тази връзка жалбата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и въз основа на събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в рамките на едноседмичния срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело №20199320400548 по описа на ЧСИ Д. Д. е образувано на 10.06.2019 г. по молба на Община гр.Ямбол и приложен от нея акт за установяване на публични общински вземания против длъжника И.Г.К.. С Разпореждане от 09.07.2019 г. като взискател е присъединена и НАП.

На 12.07.2019 г. до длъжника е изпратена ПДИ, получена от последния на 15.07.2019 г.

На 15.07.2019 г. длъжника К. депозирал заявление, с което уведомил ЧСИ, че е изплатил напълно всички задължения към Община - Ямбол. Приложил и приходна квитанция, удостоверяваща факта на плащането.

С Уведомление, изх.№10851/07.08.2019 г. ЧСИ уведомил длъжника, че дължи по изп.дело такси в общ размер на 279,05 лв. с вкл. ДДС, които следва да внесе в тридневен срок от уведомлението. Уведомлението е връчено на длъжника лично на 17.08.2019 г.

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК на обжалване пред съответния окръжен съд от длъжника подлежат разноските по изпълнението. Жалбоподателят, с образуване на изпълнителното дело е добил качеството на длъжник и на основание чл.435, ал.2 ГПК има право да обжалва разноските.

Процесните разноски са посочени като глобален размер (без да е указано как са формирани) в уведомлението, което атакува жалбоподателя. В настоящия случай по изпълнителното дело няма постановен нарочен акт на ЧСИ, с който той да се е произнесъл по всички направени в изпълнителния процес разноски, включително и такси и разноски по Тарифата за ТР към ЗЧСИ, които признава и възлага в тежест на длъжника. Нещо повече, нормата на чл.79, ал.1 и ал.2 ЗЧСИ го задължава безусловно да изготви подробна сметка за разходите и основанията за събирането им, която да предяви на длъжника. Уведомлението, изх.№10851/07.08.2019 г. няма такъв характер, доколкото в същото таксите са посочени глобално.

С оглед оплакванията в жалбата и при съобразяване на изложените от ЧСИ мотиви се установи следното: Не е спорно, че по изп.дело такси предварително не са събирани от взискателя, поради което и с оглед разпоредбата на чл.79, ал.2 ГПК следва да бъдат събрани от длъжника. Начислените от ЧСИ такси са: 24 лв. - такса за образуване на изп.дело, 24 лв. - такса за връчване на ПДИ и 231,05 лв. - такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, които суми са с включен ДДС. Така посочените такси настоящия съд приема, че са правилно определени от ЧСИ и правилно са възложени в тежест на длъжника.

За неоснователно се прецени възражението на длъжника за недължимост на таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, обосновано с факта на извършеното от него доброволно погасяване на дълга. За да достигне до този извод ЯОС съобрази практиката на ВКС, обективирана в Решение №640/04.10.2010 г. по гр.д.№920/2009 г., IV г.о. В описаното решение касационната инстанция приема, следното: Съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл.426, ал.1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл.53, ал.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.

При тези разяснения и като съобрази закона, настоящия съд прие, че таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ е дължима, независимо от факта, че длъжника доброволно е погасил задължението по изп.дело, тъй като това е станало след започване на принудителното изпълнение.

Така мотивиран ЯОС прие жалбата за неоснователна и като така следва да се остави без уважение, а атакуваното действие на ЧСИ да се потвърди.

По изложените съображения, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Д. Д. с рег.№932 в КЧСИ по изп.д. №20199320400548 по определяне на разноските по изпълнението, посочени в Уведомление, изх.№10851/07.08.2019 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.