Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ямбол, 19.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 239/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е жалба от „Съндайл уайнъри" ЕООД - гр. Бургас, представляван от управителя А.Н.Г., против Разпределение от 22.07.2019 г. на ЧСИ И. Х. по изп.дело № 20158780400307/2015 г.. В жалбата се сочи, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като не е спазен предвидения в 136 от ЗЗД ред. Излагат се доводи, че не е посочен размерът на всяко едно от вземанията на взискателите: по отношение на НАП няма въобще общо вписан размер, а по отношение на Община „Тунджа“ е вписан общ размер от 16470,14 лв. В него ЧСИ не е посочил поотделно размера на вземането за данък за недвижимия имот и размера на таксата за битови отпадъци. Според жалбоподателя неправилно са определени вземанията по чл.136, т.1 от ЗЗД за такси по ТТЗЧСИ. Разпределените такси за връчване на призовки за изготвеното разпределение, съобщения по поща, както и 9,20 лв. - заплатени такси към институции, регистри -дължими и неплатени, не покриват предвидените от законодателя за удоволетворяване по чл.136, т.1 от ЗЗД вземанията за разноски. Сочи се, че според закона се удоволетворяват взискатели за направени разходи, а в случая не се касае за заплатени такива, т.е. те не са част от дълга на длъжника, а съществуват като вземане на ЧСИ от взискателя. Според жалбоподателя вземанията за такса „битови отпадъци“ не попада във втори ред вземания по чл. 136, които включват данъци върху определен имот или моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори. Искането в жалбата е за отмяна на разпределението.

Подаден е отговор на жалбата от „Общинска банка" АД. Сочи се, че е неоснователна, а постановеното от ЧСИ разпределение - законосъобразно. Излагат се съображения за това, че разпределението е предявено на 22.07.2019 с оглед обявяването на взискателя - „Общинска банка" АД за купувач на недвижим имот, находящ се в землището на с. Хаджи Димитрово, обл. Ямбол, собственост на длъжника „Съндайл уайнъри" ЕООД. Тъй като на НАП като присъединен взискател не са разпределяни суми поради изчерпване на сумата за привилегированите взискатели, се явява без значение дали е посочено конкретното задължение, претендирано от агенцията. Според взискателя таксите за връчване на призовки за изготвяне на разпределение, съобщения по пощата, сумата от 9.20 лева - заплатени такси към институции, регистри са във връзка с принудителното изпълнение по смисъла на чл.136, ал.1 ЗЗД. Освен това, според чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка длъжника, освен в случаите, изброени изрично в закона. Изложени са и доводи, че местните такси са публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал.2, т.З от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети на основание чл. 9а ал.З ЗМДТ. Таксата за битови отпадъци е тясно свързана със собствеността върху конкретен недвижим имот, както и дължимият за него местен данък, и въпреки че срещу заплащането й за общината възниква задължението да предостави услуга, вземането за нея с оглед публичния му характер основателно намира място като привилегировано в разпределението по реда на чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД.

ЧСИ е изложил мотиви, според които жалбата е неоснователна. Сочи, че в разпределението от ред първи са удовлетворени разноски на взискателя, свързани единствено с процесния имот, доколкото длъжникът не разполага с никакво друго имущество. Единствените действия, предприемани по делото, таксите и разноските за които са предвидени в ред първи за погасяване, са свързани с опис на имота, вещи лица за оценяването му, възбрани, скици, данъчни оценки, съобщения за описи и публични продани на същия имот, както и съпътстващите кореспонденцията справки и такси към институции, пощенски доставки, но всички обезпечаващи изпълнението единствено по отношение на ипотекирания в полза на взискателя имот от 2015г. досега. ЧСИ счита, че след като е недостатъчна сумата, подлежаща на разпределяне, дори и за ипотекарния кредитор, при удовлетворяване в пълен размер на предвидените с привилегия вземания на общината за данъци и такси за продадения имот, не се открива ред за погасяване на следващо вземане. Взискателят, провел изпълнението, няма други вземания срещу същия длъжник и всички такси, обезпечаващи събирането на обезпеченото вземане и изпълнението на произтичащите от разпоредбите на ГПК задължения за проверки и уведомявания, са все разноски за сметка на длъжника. Сочи, че в разпределението –в т-3- изрично е указан размерът на данъка за недвижимия имот- 15264.96 лв. и таксата за битови отпадъци-16470.14 лв. По оспорването в жалбата, че такса битови отпадъци не е привилегировано вземане, наравно с данъка, ЧСИ е посочил, че съществува трайна съдебна практика в района на АС-Бургас в обратния смисъл. За вземането на НАП, което не е изрично посочено като размер, е заявил, че не влияе върху предвидените погашения по отношение на съществуващите привилегии. На държавата се дължат текущи вземания, преимуществено от настоящата година, в общ размер на 102.38лв., видно от удостоверение от 09.07.2019 г., издадено от НАП и налично по делото, на разположение на страните.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и е видно от приложеното изпълнително дело №20158780400307 по описа на ЧСИ peг. №878, че то е образувано по молба на „Общинска банка"АД, с предмет парични вземания, против „Съндайл уайнъри"ЕООД, обезпечени с ипотека върху недвижим имот.

След реализирана публична продан (Протокол за обявяване на купувач от 03.05.2019 г.) ЧСИ е изготвил на 09.07.2018 г. разпределение на посочената от взискателя цена за закупуване на имота -710 000 лв. и е насрочил предявяването му на страните за 22.07.2018 г. В Разпределението е посочено, че се извършва между „Общинска банка “АД – ипотекарен кредитор, Община „Тунджа“ – за данъци и такси за имота - присъединен кредитор, НАП - публични вземания - присъединен по закон кредитор. В първи ред за разпределение са включени вземания за такси по ТТРЗЧСИ и разноски, дължими по делото: 1211 лв.-текущи деловодни такси с ДДС (за 8 бр. връчвания –по 24 лв. всяко, за изготвеното разпределение-36 лв., 5 бр. съобщения по пощата –по 12 лв. всяко, 6 бр. справки по 6 лв.), 147,20 лв. разноски за пощенски доставки с обратна разписка, 9,20 лв. - заплатени такси към институции, регистри -дължими и неплатени, както и заплатени от взискателя такси (15661,25 лв., в т.ч. 14447.45 лв. по т.20 от ТТРЗЧСИ) и разноски за вещи лица-1393 лв.. След разпределяне на тези суми, съдебният изпълнител е постановил, че остатъкът за разпределяне от 691578.99 лв. следва да погаси задължения към Общината за данъци-15264.96 лв. и такси смет- 16470.14 лв. за продадения имот /общо 31735.10 лв./, като се е позовал за включване на таксите на формирана трайна съдебна практика в района на Апелативен съд-Бургас, че са във връзка със собствеността върху имота и поради това се ползват с предпочтително удовлетворение от ред 2. Начислил е съответната пропорционална такса по т. 26 от ТТЗЧСИ за събирането на сумата - 2548.92лв. с ДДС. Посочил е, че остатъкът за разпределение от 657294.33 лв. погасява частично вземането на ипотекарния кредитор „ Общинска банка “АД по първа по ред ипотека за имота, като е посочил, че за частичното погашение се дължи съответната пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 9363.95лева с ДДС. За изплащане на взискателя по ипотечното му вземане е разпределена сумата от 64793038 лева, както и заплатените от същия такси и разноски в общ размер на 17054.25 лв., или общо 664984.63лв., с които банката следва да намали цената, предложена за закупуването на недвижимия имот от 710 000лв. Заплащането от нея следва да е в размер на 45015.37 лв., както и дължимото ДДС. В края на разпределението е посочено, че не е налице остатък за погасяване на вземанията на НАП-публични вземания.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 462 ал.2 от ГПК и от легитимирана страна-длъжникът по изпълнението. Разгледана по същество е неоснователна.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че по отношение на Община „Тунджа“ в разпределението е вписан общ размер от 16470,14 лв., без са са посочени поотделно размерите на вземането за данъка за недвижимия имот и на таксата за битови отпадъци. Последните са посочени в т.3: за данъци-15264.96 лв. и такси смет- 16470.14 лв.

Неоснователни са и доводите относно наличието на неправилно определени вземания по чл.136, т.1 от ЗЗД за такси по ТТЗЧСИ. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че не следва да се включват в първи ред от разпределението дължимите на ЧСИ такси и разноски. В чл.136, ал.1 от ЗЗД е посочен редът, по който се удовлетворяват вземания предпочтително, като в т.1 са включени вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски. Самата разпоредба не визира изрично платени разноски. В случая не е оспорена дължимостта на таксите, която съдът счита за релевантна, а не авансовото им заплащане от взискателя.

Както е прието в съдебната практика относно неплатените авансово от взискателя такси и разноски, те подлежат на разпределение по посочения начин и се ползват от привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД (Решение № 147 от 16.04.2019 г. на БАС по в. ч. гр. д. № 119/2019 г.). Доводите в подкрепа на това становище се извличат от т. 11 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в която е посочено, че ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато последният отговаря за нея. Едва когато длъжникът не отговаря за тази такса, частният съдебен изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от нейния размер. В сходен с настоящия случай, горецитираната практика на БАС приема за релевантна отговорността на длъжника, съществуваща с оглед размера на подлежащата на изпълнение сума (по настоящото и.д. целият размер на вземането, посочен в обжалваното разпределение, е 11086253.33 лв.), т.е. не е приложимо ограничението на чл. 73а ГПК за съответствие между разноски и събираем дълг, след надвишаването на което отговорността за разноските преминава върху взискателя. Не е въведено възражение за неправилно приложение на ограничението за размера на пропорционалните такси, визирано в чл. 73, ал. 4 от ГПК, имащо същата последица. Не са приложими и хипотезите на чл. 79, ал. 1 от ГПК, в които длъжникът не отговаря за разноските по изпълнението: 1.при прекратяване на делото, освен поради плащане след започване на изпълнителното производство, 2. когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Изброените хипотези не са налице. Следователно за оспорените с жалбата такси (само простите, а не пропорционалните) и разноските по разпределението в настоящото изпълнително производство отговаря длъжникът. Взискателят не остава задължен за тях към ЧСИ и за събирането им не може да се приложи редът на чл. 410 и сл. от ГПК.

ЯОС намира също, че ЧСИ правилно е разпределил продажната цена по публичната продан, включвайки в т.2 и вземането на общината за такси върху продавания имот. В трайната съдебна практика в района на БАС се приема, че задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци са публични общински вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 и 3 от ДОПК, според който публични са държавните и общинските вземания за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; за държавни и общински такси, установени по основание със закон. Такса битови отпадъци е установена по основание със Закона за местните данъци и такси. По правната си същност местните данъци са публични вземания – чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети, поради което се квалифицират като общински вземания. Местните такси също са публични вземания по см. на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК и поради това, че приходите от тях постъпват също в общинските бюджети на основание чл.9а, ал.3 ЗМДТ, съставляват общински вземания. Таксата за битови отпадъци възниква по повод собствеността върху недвижим имот, и въпреки, че срещу нея за общината възниква задължението да предостави услуга, вземането за нея с оглед публичния му характер по повод имота следва да е поставено като привилегировано в разпределението по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 88/13.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 54/2019 г. на БАС, Определение № 487/04.03.2013 г. по в.гр.д. № 778/2013 г. на САС, Решение № 89/08.05.2012 г. по ч.гр.д. 223/2012 г. по описа на АС – Варна, Решение № 1082/27.09.2009 г. по гр.д. № 1447/2009 г. на САС, Решение № 206/27.06.2014 г. по в.ч.гр.д. № 186/2014 г. на БАС.

Що се отнася до непосочването на размера на вземането на НАП, на последната не се разпределят суми и практически тя не участва в разпределението, поради което е без значение незаписването на размера на дълга й. Определената от ЧСИ сума за внасяне от купувача-взискател от 45015.37 лв. покрива изцяло размера на оспорените пости такси и разноски по т.1, на данъците и таксата за битови отпадъци по т.2 и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, начислена за събраните суми по т.2 и 3, и не остава сума за други задължения.

С оглед на изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, като атакуваното разпределение се потвърди.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпределение, обявено на 22.07.2019 г. от ЧСИ И. Х. по изп.дело № 20158780400307/2015 г.

Решението не подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването пред БАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.