Р Е Ш Е Н И Е
№ 107 16.08.2019 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен
състав на седми август 2019 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар:
Ив.Златева
Прокурор:
Д.Дойчев
като
разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 212 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на
чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия Г.В.Г. с
ЕГН **********, срещу Присъда № 79/18.06.2019 г., постановена по НОХД №
420/2019 г. по описа на Районен съд Ямбол, с която Г. е признат за виновен в
това, че за времето от около 02:30 часа на **.**.**** г. до около 09,15 часа на
**.**.**** г. в гр. Я. и в с. В., общ. С., обл. Я., действайки в условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 4073,13 лв., от владението на собствениците им - различни физически
лица, без тяхно съгласие и различни юридически лица, без съгласието на техен
представител, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр.чл. 54, ал.1 от НК е осъден на
четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
С присъдата, на осн.чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето,
през което подс.Г. е бил задържан, считано от **.**.**** г. до **.**.**** г.
С присъдата е взето отношение по веществените
доказателства, като касателно веществените доказателства - 1 бр. електронна
книга, марка „Amazon“, модел „Kindle” и сумата от 134.51 лв., е постановено
след влизане на присъдата в сила да се върнат на собственика им Г. А. Д.;
веществените доказателства по делото - парична сума в размер на 350.49 лв. -
след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика им И. М., а
вещественото доказателство - DVD+R EMTEC
с надпис „Запис от охранителна камера от хотел Д. П. гр. Я., ул. „И. В.“ № * на
**.**.**** г.“ - след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика му
„Г.” АД представлявано от М. М. Т. от гр. Я..
С присъдата подс.Г. е осъден да заплати направените по
делото разноски както следва: сума в размер на 588,18 лв. в приход на
републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР Я., както и сума в размер на 117,63
лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Ямбол.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от вида на
наложеното на подс.Г. с присъдата наказание. Претендира се изменение на
присъдата чрез определяне на по-леко по вид наказание.
Участващият по делото представител на ОП-Ямбол счита, че въззивната
жалба е неоснователна, т.к. обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и
обоснована, а наложеното с нея наказание явно справедливо, като при
индивидуализацията му съдът е взел предвид всички отегчаващи и смекчаващи
вината на въззивника обстоятелства. Поради всичко това моли съда да я потвърди.
В съдебно заседание въззивникът – подс.Г. участва лично и
със защитник – адвокат от АК-*. Последните поддържат въззивната жалба и молят
съда да я уважи по изложените в нея съображения. Защитникът сочи, че присъдата
е явно несправедлива, т.к. наложеното с нея наказание е несъразмерно тежко. В тази
връзка моли съда да измени присъдата чрез определяне на по-леко по вид
наказание.
При дадената от съда последна дума, подс.Г. заявява, че
не е извършил вмененото му във вина престъпно деяние и моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната
жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а
разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Според проверяващата инстанция правилно и
законосъобразно РС-Ямбол приема за безспорно установено следното:
През 20** г. подсъдимият Г.В.Г.
пребивавал на адрес ***.
На **.*.**** г. подс.Г. ***.
На **.**.**** г., около 02,30
часа, на смяна на рецепцията в хотел „Д. П.“, находящ се в гр.Я. на ул. „И. В.“
№ * били свидетелите Г. Д. и Т. И.. Двамата свидетели отишли заедно до
тоалетната, като във фоайето оставили свои лични вещи, както и служебен мобилен
телефон - собственост на „Г.“ АД-Ямбол. Около 02.30 ч. подс.Г. минавал
покрай хотела и влязъл във фоайето му през незаключената входна врата. Приближавайки
се до рецепцията подс.Г. видял оставените вещи, собственост на свидетелите Д. и
И. и взел същите, които са: 1
бр. мобилен телефон марка „Nokia RM 1012“, с намираща се в него 1 бр. СИМ карта
на оператор „А1, както и 1 бр. мъжки портфейл, с намиращи се в него парична
сума от 100 евро, парична сума от 100 български лева, 1 бр. дебитна карта
„Мастър кард“ на Райфайзен банк, 1 бр. дебитна карта „Мастър кард“ на Сосиете
Женерал Експрес банк, 1 бр. лична карта от МВР-Я., 1 бр. лична карта от К. Й.,
1 бр. СУМПС, 1 бр. контролен талон, 1 бр. карта за градски транспорт в С. с
изтекъл срок, 1 бр. студентска ISIC карта на Софийския университет с изтекъл
срок, взел също 1 бр. мобилен телефон марка „Леново“, модел „А 5000“ без
зарядно устройство, с намиращи се в него 2 бр. СИМ карти на оператор „Виваком“,
1 бр. мобилен телефон марка „NOKIA”-стар модел с бутони без зарядно устройство,
с намираща се в него 1 бр. СИМ карта на оператор „А1“, 1 бр. електронна книга,
марка „Amazon“, модел „Kindle“, 1 бр. карта памет 26 GB, които били собственост
на свид. Д.. Освен изброените вещи, подсъдимият взел и 1 бр. дамска спортна
чанта, в която се намирали 1 бр. диоптрични очила, 1 бр. пластмасова кутия за
очила, 1 бр. дамски портфейл, в който се намирали 1 бр. лична карта, 1 бр.
европейска здравна карта, 1 бр. дебитна карта „Виза“ на ДСК, 1 бр. клубна карта
от дрогерия „Лили“, 1 бр. дебитна карта „Мартър кард“ на СИ ЖИ Експресбанк, 1
бр. червило „Мейбалин“, 1 бр. тефтер, 2 бр. секретни ключове, 1 бр.
ключодържател „Морска звезда“, 1 бр. чип за асансьор, 1 бр. мобилен телефон
марка „Sony Xperia Z5“, с намиращи се в него 1 бр. СИМ карта на мобилен
оператор „А1“ и 1 бр. микро SD карта 64 GB, всички собственост на свидетелката Т.
И.. С всички взети вещи, подс. Г. излязъл от хотела и тръгнал към площад „О.“ в
гр.Я.. Там, до бл. *, захвърлил дамската чанта с отнетите вещи, с изключение на
мобилния телефон марка „Nokia RM 1012“, с намираща се в него 1 бр. СИМ карта на
оператор „А1, паричната сума от 100 евро и 100 български лева, електронната
книга, марка „Amazon“, модел „Kindle“, мобилния телефон марка „Леново“, модел
„А 5000“ и мобилния телефон марка „Sony Xperia Z5“, с намиращи се в него 1 бр.
СИМ карта на мобилен оператор „А1“ и 1 бр. микро SD карта 64 GB.
Завръщайки се на рецепцията,
свидетелите Д. и И. установили липсата на вещите и съобщили за инцидента като се
обадили на тел.112.
На същият ден - **.**.**** г., с
Протокол за доброволно предаване управителката на хотела - свидетелката С. Т.
предала на органите на полицията 1 бр. диск със запис от охранителни
видеокамери, монтирани на хотел „Д. П.“.
На същият ден - **.**.**** г.,
следобяд, на подс.Г. била извършена полицейска проверка от служители на 04 РУ-Б.,
в чийто състав бил свидетелят Д. Я.. При проверката, на подс.Г. бил направен
личен обиск, при който у него били намерени мобилния телефон марка „Nokia RM
1012“, както и електронната книга, марка „Amazon“, модел „Kindle“, които вещи Г.Г.
предал на полицейските органи с протокол за доброволно предаване. На **.**.****
г., мобилния телефон марка „Nokia RM 1012“ бил върнат на свидетелката С. Т.
срещу разписка.
Изхвърлената от подсъдимия чанта
до бл.* на пл.”О.” в гр.Я., била намерена на **.**.**** г. от св.И. К. -
служител на РУ-Я. при извършван от него обход на площада. Намерената чанта била
отнесена и предадена от св.К. в РУ-Я.. След като била извършена проверка на
вещите в чантата, се установило, че същата е обект на кражба от фоайето на
хотел „Д. П.“. Свидетелят И. К. предал с протокол за доброволно предаване
чантата с намиращите се в нея вещи, които били върнати на техните собственици с
разписки от **.**.**** г. и **.**.**** г.
На **.**.**** г. подсъдимият Г.Г. отишъл на гости в с. В., обл. Я., в дома на свои
познати - свидетелите П. П. и М. С.. В периода от 08.00 ч. до 13.00 ч. на същия
ден, подс.Г. взел мобилен телефон, марка „Леново“, модел 6010, с намираща се
вътре в него 1 бр. СИМ карта на оператор „Теленор“ с № **** ******, които били
собственост на свидетеля П. П.. Последният като разбрал за извършената от
подсъдимия кражба, звънял няколко пъти на номера си, но не осъществил връзка. Няколко
дни след това - на **.**.**** г. подсъдимият
предал с протокол за доброволно предаване мобилния телефон с намиращата се в
него СИМ карта на органите на РУ-Я., които ги върнали на собственика им - св. П.
срещу разписка.
На **.**.**** г. подс. Г.
влязъл в магазин за дрехи втора употреба „М. М.“,
находящ се на пл.„О.“№** в гр. Я.. Продавач- консултант в магазина била свидетелката
И. Г.. Последната била оставила мобилния си телефон марка „Нокиа 3“, поставен в
калъф тип тефтер, в който била поставена и личната й карта, на шкаф за оставяне
на багаж от клиентите. Подсъдимият Г.Г. влязъл в магазина и като видял оставения
върху шкафа телефон го взел. Това станало през периода от време от 13.30 ч. до
16.30 ч. на **.**.**** г. След като взел телефона, подс.Г. излязъл от магазина
и тръгнал в неизвестна посока. Няколко дни след това - на **.**.**** г., подсъдимия предал на органите на
полицията с протокол за доброволно предаване мобилния телефон, които с разписка
от същата дата го върнали на неговия собственик - св.И. Г..
На **.**.**** г.,
сутринта, подс. Г. ***,
където отседнал на квартира на ул. „Н.“ № **. Преди да наеме квартирата, подсъдимият
разговарял по телефона и се срещнал със свидетелката М. К., на която се
представил и заявил, че иска да наеме квартира, но към този момент нямал лична
карта и че тя ще бъде готова след два дни, след което ще сключат договор за
наем. В непосредствена близост до квартирата, в която отседнал подсъдимия, се
намирал хранителен магазин, находящ се
на ул. „Н.“ № **. Там на работа била свидетелката И. М. - собственик и управител
на „Е.-84“ ЕООД, на което дружество бил магазина. От посочения магазин
подсъдимият бил пазарувал и преди това.
Около 09.15 часа на **.**.****
г. подс.Г. влязъл в магазина и си поръчал кафе. Свидетелката И. М. отишла до
машината за кафе, за да направи кафе, като от мястото, където се намирала тя, нямало
видимост към касата на магазина. Докато св.М. правила кафе на подсъдимия,
последният без да бъде забелязан бръкнал в касата и взел от там парична сума в
размер на 50 лв., която била собственост на управляваното от свид.М. дружество.
Освен тази сума от касата, подсъдимият взел и дамската чанта на М., марка
„PUMA“, с намиращите се в нея вещи, собственост на свидетелката, а именно: парична
сума в общ размер 2 268.50 лв., 2 бр. секретни ключове, 4 бр. обикновени
ключове, 1 бр. шише с лекарство „Хексалгин“, 1 бр. прахче „Терафлу“, 2 бр.
пакетчета с мокри кърпи, 1 бр. гумено човече от миньонките и 1 бр. дамско
портмоне, с намиращи се в него 1 бр. лична карта, 1 бр. СУМПС, 1 бр.
застрахователна полица, 1 бр. регистрационен талон, 1 бр. дебитна карта на
„Уникредит банк“. Чантата и всички намиращи се в нея вещи били лична
собственост на св. И. М..
С откраднатите вещи,
подс.Г.Г. веднага
напуснал магазина, като взел със себе си част от паричната сума, намираща се в
чантата и портмонето в размер на 350.49 лв. , а чантата с останалите вещи,
намиращи се в нея изхвърлил
на около 60 см. от южната страна на трафопост, намиращ се до бл.** в ж.к. „Д.“ в
гр.Я.. Портмонето изхвърлил в тревните площи между бл. ** и бл. ** на ж.к. „Д.“
в гр.Я..
След като направила
кафето и се върнала на касата, св.И. М. видяла, че подсъдимия го няма, като й
липсвали и парите от касата и дамската й чанта с всички нейни вещи в нея.
Тогава се обадила на органите на полицията и съобщила за извършената от подс.Г.
кражба. На място в магазина пристигнали свидетелите П. Х., П. С. и Е. Л. -
полицейски служители. Свидетелите П. Х. и П. С. извършили обход на района и
намерили дамската чанта на свидетелката с намиращите в нея вещи. По време на извършване
на обхода, двамата свидетели Х. и С. били спрени от св.С. К., която им заявила,
че е намерила дамско портмоне с пари и лични вещи. Свидетелката С. К. предала
на органите на полицията с протокол за доброволно предаване от **.**.**** г., намереното
от нея портмоне. Намерената при обхода дамска чанта била иззета с протокол за
оглед на местопроизшествие. Дамската чанта на св.И. М. и вещите в нея били
върнати на М. срещу разписка от **.**.**** г.
След като извършил
кражбата от магазина на свидетелката И. М., подс. Г. отишъл на ж.п. гарата в
гр. Я., закупил си билет за влака за гр.В. от служителката на гарата - свидетелката
К. С. и отпътувал с него в 10.04 часа.
При разговор със свидетелката К.
С., служители на РУ-Я., сред които бил и свид.П. Г. установили, че подс. Г. се
е качил на влака за гр.В.. Свидителката обяснила също, че подс.Г. първоначално искал да пътува за гр.Б.,
но после решил и си купил билет за гр.В.. Свидетелката обяснила на полицейските
служители, че поради извършващ се ремонт на ж.п. трасето, от гара З. до с.Т.,
общ. Р., пътниците се придвижват с автобуси. Със съдействието на служители на
РУ-Р. в с.Т., общ. Р., подсъдимия бил задържан в 12.15 часа на **.**.**** г. В
последствие бил отведен в РУ-Я., където със заповед за задържане на лице в
16.30 ч. бил задържан от органите на РУ-Я. за срок от 24 часа. При извършен
личен обиска на подс.Г., у него били намерени и иззети сума в общ размер от 485 лв.
и 4 бр. мобилни апарата, между които били и мобилния телефон, марка „Леново“,
модел 6010, собственост на св. П. П., както и мобилния телефон, марка „Нокиа
3“, собственост на св.И. Г.. С Протокол за доброволно предаване от **.**.****
г., подс. Г. предал
и 2 бр. банкноти с номинал 50 лв., 5 бр. банкноти с номинал 20 лв., 26 бр.
банкноти с номинал 10 лв. и 5 бр. банкноти с номинал 5 лв. или общо сумата от
485 лв.
От заключението по назначената
по делото оценителна експертиза се установява, че всички отнети вещи, предмет на гореописаното
престъпление са на общата стойност 4073.13 лв., а единичната такава по собственици е както следва: вещи,
собственост на Г. Д. са на обща стойност 684.58 лв.; вещи собственост на Т. И. са
на обща стойност 631 лв.; вещи
собственост на „Г.“АД, представлявано от М. М. Т. от гр. Я.са на обща стойност
87 лв.; вещи собственост на П. П. са
на обща стойност 80 лв.; вещи собственост на И. Г. са на обща стойност 141 лв.;
вещи собственост на „Е. 84“ ЕООД, представлявано от И. М. са на обща стойност
50 лв. и вещи собственост на И. М. са на обща стойност 2399.55 лв.
Видно от заключението по
назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза и показанията на вещото
лице по нея, към момента на извършване на деянията, както и към момента на
изготвяне на заключението, подсъдимият е без данни за дефицит в интелектуално-паметовата
сфера.
От заключението по назначената
по делото видеотехническа експертиза /Протокол № ***/**** г. на сектор НТЛ при
ОД на МВР-Я./ се установява, че е изследван ДВД диск, съдържащ папка с име „х-л
Д. П. **.**.****“ от двете видеокамери на хотел „Д. П.“, в които се проследява
действието на лице от мъжки пол, което според изображението е с къса коса,
челно оплешивяване, облечено с яке с тъмна платка на раменете и през рамо е
преметнало чанта, която виси на десния хълбок. Експертът сочи, че при оценка на
изображенията е установил, че те не са годни за идентификация на лицето поради
ниската резолюция на записващото устройство, слабата осветеност и ракурса на
отдалеченост на обекта. Вещото лице посочва обаче, че това не означава, че
лице, което познава обекта на записа и камерата не би могъл да го разпознае.
От
приложената по делото справка за съдимост на подс.Г.Г. се установява, че същият
е многократно осъждан като по отношение на него има постановени и влезли в сила
31 присъди и споразумения, като последната от тях е влязла в сила на **.**.****
г. Две от осъжданията му са
с присъда по НОХД № **/**** г. на Районен съд гр.Царево, влязла в сила на **.**.****
г., с която за престъпление по чл.196 от НК, извършено през 20** г., му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което да изтърпи
при първоначален строг режим в затвор /изтърпяно на **.**.**** г./ и с присъда по НОХД № ***/**** г. на Районен съд гр. Царево,
влязла в сила на **.**.**** г., с която за деяние по чл.196 от НК, извършено
през м.август 20** г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор /изтърпяно на **.**.****
г./
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка съвпада напълно с тази, установена от въззивният съд и е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на съдебното следствие
гласни, писмени и веществени доказателства. Решаващият съд при установяването
на фактическите обстоятелства е обсъдил подробно и мотивирано кои доказателства
кредитира и кои не, както и защо. Правилно и обосновано, първата съдебна
инстанция приема и кредитира показанията на свидетелите С. Ж., Д. Я., П. Х., П. Г., М. К., С. К., М. С. - дадени от тях в хода на
проведеното по делото съдебно следствие, показанията на свидетелите С. Т., П.
П. и И. К., дадени от тях в хода на проведеното съдебно следствие, както и показанията им, дадени
в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.4, вр.ал.1,
т.2 от НПК, за които заявяват, че поддържат изцяло, показанията на свидетелите
К. С. и И. М., дадени от тях в хода на проведеното по делото съдебно следствие,
както и показанията им, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл. 284, ал.4, вр.ал.1,
т.1 от НПК, за които заявяват, че поддържат изцяло, показанията на свидетеля Г.
Д. - прочетени изцяло на основание чл. 284, ал.5, вр.ал.1, т.4 от НПК след
съгласието на страните, показанията на свидетелите Т. И., И. Г. и Е.Л., дадени
от тях в хода на досъдебното производство и прочетени изцяло на основание чл.
281, ал.5, вр.ал.1, т.5 от НПК след съгласието на страните, писмените
заключения на изслушаните по делото стоково-оценителна, видео-техническа и
психиатрични експертизи и разпитите в съдебно заседание на вещите лица по тях,
приложените по делото писмени доказателства - протоколи за доброволно предаване, разписки за върнати
вещи, справка за съдимост на подсъдимия, протокол за разпознавания, протоколи
за оглед на веществени доказателства, протокол за оглед на местопроизшествие,
всички приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание
чл. 283 от НПК, веществените доказателства по делото, както и предявения и
възпроизведен на страните ДВД диск ЕМТЕС с надпис: „Запис от охранителна камера
от хотел „Д. П., гр. Я., ул. „И. В.“ № *, **.**.**** г., които доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, взаимнодопълващи
се и безпротиворечиви. Към тях следва да
се присъединят и частичните обяснения на подс.Г., дадени от него в хода на
проведеното по делото съдебно следствие, с които признава, че е извършил
кражбите на вещите от свидетелите П. П. и И. Г..
След направен анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства, районният съд обосновано и
правилно не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на
проведеното по делото съдебно следствие, в частта им, в която твърди, че не
е извършил деянията на датите **.**.**** г . и на **.**.**** г., тъй като тези
обяснения се опровергават по категоричен начин от останалите събрани по делото
писмени, гласни и веществени доказателства, посочени и обсъдени по-горе.
След точна и пълна преценка на данните от всички
доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в
процеса, законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се
направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираните деяния, т.
е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е
изискването на чл.303, ал.2 от НПК. В тази насока, инстанцията не може да търпи
упрек /какъвто отправя подсъдимия/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК
от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, е мотивирала
правните си изводи за взетото решение.
При
правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно
обосновани правни изводи, като е приел, че подс.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав по основание чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, т.к. за времето от около 02:30
часа на **.**.**** г. до около 09,15 часа на **.**.**** г. в гр. Я. и в с. В.,
общ. С., обл. Я., действайки в условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 4073,13 лв., от владението
на собствениците им - различни физически лица, без тяхно съгласие и различни
юридически лица, без съгласието на техен представител, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Извършен е престъпния състав по посоченият текст от материалния наказателен
закон на РБ. Авторството на продължаваното престъпление се установява безспорно
от частичните обяснения на подс.Г., дадени от него в хода на съдебното следствие,
от обсъдените по-горе показания на разпитаните по делото свидетели С. Ж., Д. Я., П. Х., П. Г., М. К., С. К., М. С., С. Т., П. П., И. К., К. С.,
И. М., Т. И., И. Г. и Е. Л., както и от писмените и веществените доказателства, приложени по делото.
От обективна страна, предмета на продължаваното престъпление – предмет на
обвинителния акт, са чужди движими вещи, изчерпателно изброени в обвинителния
акт. Същите са годен предмет на престъплението, като са на обща стойност 4073,
13 лева.
Както вече бе посочено,
вещите предмет на всяко едно от деянията, включени в продължаваното
престъпление са били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било
съзнавано от подсъдимия. При извършване на всяко от деянията, включени в
продължаваното престъпление, е налице и вторият елемент от състава на
престъплението кражба визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, а именно - отнемането на
вещите от владението на другиго. Същото е осъществено чрез взимането на вещите от
подсъдимия от местата и помещенията, в които вещите са били оставени и отнасянето
им от местата на извършване на деянията. По този начин е била прекратена от
една страна фактическата власт върху вещите, която до този момент се е
упражнявала от собственика/владелеца им, а от друга страна - подсъдимия е установил трайно своя фактическа
власт върху тях. Налице е и престъпния акт изразяващ се в промяна на
фактическата власт върху предмета на престъплението, настъпила в следствие на
осъществяването му, с което и същото се счита за довършено.
Елемент от обективната страна на престъплението “кражба”
е и липсата на съгласие от страна на всеки един от собствениците на вещите,
респективно на техен законен представител за отнемането им. Видно както от частичните
обяснения на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, така и от
показанията на пострадалите свидетели, такова съгласие нито е било искано, нито
е било давано.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите, направени
от първоинстанционния съд в посока, че престъплението е извършено в условията
на продължавано такова, а и в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1 б”а” и б”б” от НК с оглед
осъжданията на подс.Г. по НОХД № ***/**** г. на
Районен съд гр. Царево и по НОХД № **/**** г. на Районен съд гр. Царево, по
изложените в мотивите на присъдата аргументи.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от
субективна страна продължаваното престъпление е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият
ясно е съзнавал, че чрез действията си лишава от фактическа власт върху вещите
– предмет на престъплението, всеки един от техните собственици и е искал и
предвиждал преминаването им в своя фактическа власт. Подсъдимият е разбирал
противоправния характер на извършеното, както и общественоопасните му последици,
но въпреки това е искал настъпването им. Действал е и със съставомерното намерение противозаконно да присвои
инкриминираните вещи, като този извод се налага предвид последващите му
действия.
Предвид горното, правилно подс.Г. е бил признат за виновен
по предявеното му и поддържано от РП-гр.Я. обвинение за извършено престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и
б. „Б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед изложеното дотук, искането на подс.Г. за отмяна
на присъдата и постановяване на нова такава, с която да бъде признат за
невиновен в осъществяване на продължаваното престъпление - предмет на
обвинението, следва да бъде оставено без уважение.
Относно наложеното на подсъдимия наказание:
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия, районният съд е отчел всички налични отегчаващи вината
обстоятелства - високата степен на
обществена опасност на извършеното, обуславяща се от високата динамика на този
вид престъпления понастоящем в страната, високата степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия, който е многократно осъждан /с 31 броя присъди/ в това число и за
престъпления против собствеността, високата стойност на отнетото имущество,
както и всички налични смекчаващи такива, а именно - възстановяването на
по-голямата част от вещите, предмет на престъплението, както и доброто
процесуално поведение на подсъдимия. В резултат, правилно районният съд е
стигнал до извода, че наказанието на подс.Г. следва да бъде определено при
условията на чл.54 НК и в размер на 4 години лишаване от свобода. Така
наложеното
наказание е справедливо и напълно съответства на степента на обществената
опасност на деянието и на личността на дееца, поради което не са налице
основания за неговото намаляване. Първоначалния режим на изтърпяване на
наказанието е правилно определен в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.2, б”б” от ЗИНЗС.
Правилно и обосновано районният съд е приложил и
разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК като е зачел времето, през което подсъдимия Г.
е бил задържан по настоящото дело,
считано от **.**.**** г. до **.**.**** г. Датата, до която съдът е зачел
времето на задържане - **.**.**** г., правилно е обоснована от съда с писмо
изх. № Пр. */**.**.**** г. на РП-Б., от което е видно, че от тази дата подс.Г.
търпи наказание лишаване от свобода, наложено му по друго дело, а именно - по
НОХД № ****/**** г. по описа на РС-Бургас.
Съдът не прие за основателно искането на защитника за
изменение на присъдата чрез налагане на по-леко по вид наказание, т.к. от една
страна наличните смекчаващи вината на Г.Г. обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до преценка за това,
че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, а
от друга страна - предвиденият в закона минимум на наказанието лишаване от
свобода не позволява определяне на друго по вид наказание, освен лишаване от
свобода.
С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за
неоснователна. Намаляването на размера на така определеното от районния съд
наказание би било проява на необосновано снизхождение към подсъдимия. Ето защо,
ЯОС в настоящия си състав намира, че така определеното и наложено от районния
съд на подсъдимия наказание ще въздейства както превантивно-предупредително,
така и възпитателно-възпиращо за постигане целите на генералната и специалната
превенция. Така наложеното наказание е справедливо и напълно съответства на
степента на обществената опасност на извършеното и на личността на извършителя,
поради което не са налице основания за неговото намаляване. Предишните
многобройни осъждания на подсъдимия са пречка за прилагане на разпоредбата на
чл.66 НК, поради което правилно районният съд не е обсъждал тази възможност.
Правилно и обосновано съдът се е разпоредил и с
приложените по делото веществени доказателства. При този изход на делото правилно
и законосъобразно са присъдени на подсъдимия всички направени по делото
разноски.
Водим от гореизложеното и след като на осн.чл.314, ал.1
от НПК провери правилността на присъдата изцяло, въззивният съд намира, че
същата следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована, справедлива и
постановена при спазване на процесуалните правила.
Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №
79/18.06.2019 г., постановена по НОХД № 420/2019 г. по описа на Районен съд
Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.