Р Е Ш Е Н И Е
№94 16.08.2019 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен
състав на седемнадесети юли 2019 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар:
М.Коматарова
Прокурор:
Г.Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 185 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен
съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
подс.И.С.М., подадена чрез упълномощения защитник адв.П.М. ***, против Присъда
№ 15/22.03.2019 г. постановена по НОХД № 297/2018 г. по описа на РС-Елхово.
С обжалваната присъда въззивникът -
подсъдим И.М. е признат за виновен в това, че на неустановен
ден в периода от месец септември 20** година до месец февруари 20** година в с.Л.,
обл. Я., от площадка на базата на „Л." ЕООД гр.Я., находяща се в двора на
бившето училище на селото, отнел чужди движими вещи – 4 броя противотежести за
трактор „Джон Диър“ модел 3650, на стойност 400.00 лева от владението на
собственика му „Л." ЕООД гр.Я., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194,
ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, което наказание
същия да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК е
приведено в изпълнение наложеното на подс.И.С.М. с Определение
№ 205 от **.**.**** година на РС-Елхово по НОХД № 84/2016 година, влязло в сила
на **.**.**** година, наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което
да изтърпи при първоначален общ режим.
С присъдата, подс.М. е осъден да
заплати на гражданския ищец „Л." ЕООД с ЕИК - *********, представлявано от
управителя Б.П.И., сума от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинените на гр.ищец имуществени вреди в резултат на деянието,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - **.**.****
година до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 189, ал.3
от НПК да заплати на гражданският ищец „Л." ЕООД направените по делото
разноски в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева.
С присъдата, подсъдимият е осъден и
да заплати направените по делото разноски както следва: 82,11 лева в приход на Републиканския бюджет
по сметка на ОД на МВР Я. и 30,42 лева в приход на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – Елхово; по 5.00
/пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносима в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Елхово,
както и 50 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
вносима в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Елхово.
В подадената въззивна жалба се твърди, че по делото е останал недоказан
както механизмът на извършване на процесното деяние, така и участието на
подсъдимия в неговото осъществяване. Претендира се отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на районния съд, както и
алтернативно - отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му с обвинителния акт
обвинение.
Участващият в съдебно заседание представител
на Окръжна прокуратура – гр.Ямбол оспорва основателността на въззивната жалба и
моли съда да потвърди изцяло осъдителната присъда на Районен съд - гр.Ямбол
като правилна, обоснована и справедлива.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна - „Л."ЕООД-Я., изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваната присъда изцяло като
правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание въззивникът –
подс.М. участва лично и с упълномощен защитник – адвокат от АК-*. Последните поддържат
въззивната жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения. Защитникът
сочи, че конкретното им искане за отмяна на обжалваната присъда и за признаване
невиновността и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му с обвинителния акт
обвинение, т.к. от събраните по делото доказателства не е установена по
несъмнен и категоричен начин вината на подс.М. в извършване на престъплението -
предмет на обвинителния акт.
В дадената му от въззивния съд
последна дума, подсъдимият И.М. моли да бъде оправдан.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след
цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му
по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима като подадена от лице имащо право и интерес от обжалване и в срока по
чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна,
поради следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Според проверяващата инстанция правилно и
законосъобразно РС-Елхово приема за безспорно установено следното:
В периода
20** г. - 20** г. подсъдимият И.М. ***, като в периода от м. септември 20** г.
до началото на месец март 20** г. работел в „Л." ЕООД-Я., със седалище в с.Л.,
представлявано от управителя Б.П.И.. Там той помагал в поддръжката на
притежаваните от това дружество навеси, стопанския двор и при обработката на
градините. Във връзка с тази си дейност, той посещавал базата на дружеството в
с. Л., находяща се в двора на бившето училище на селото, където се
стопанисвали селскостопански машини, вкл. и трактор „Джон Диър“ модел 3650,
собственост на търговското дружество „Л." ЕООД.
През
неустановен ден в периода от месец септември 20** година до месец февруари 20**
година, отново във връзка с работата си, подсъдимият посетил базата на „Л."
ЕООД в с. Л.. Тогава решил да вземе 4 броя противотежести, монтирани на трактор
„Джон Диър“ модел 3650. В изпълнение на решението си, подсъдимият И.М. демонтирал
4 броя противотежести, като успял да ги отнесе и да ги натовари в каруцата си,
след което ги транспортирал до дома си в с.М., обл.Я.. Известно време след това
- на **.**.**** година, подс.М. взел решение да предаде откраднатите противотежести
на пункт за изкупуване на вторични суровини „Д. и С." ООД-Я., намиращ се в
гр.Е. и да вземе за себе си паричната сума от това. За това, подс.М. помолил
свидетелят Д. Х. И. да го откара с личния си автомобил до пункта за вторични
суровини в гр. Е.. Свидетелят Д. И. се съгласил, като преди да тръгнат от с. М.
подс.М. натоварил от дома си в лекия автомобил на св.И. откраднатите
противотежести, както и други железа.
Пристигайки
в град Е., отишли на пункта за изкупуване на вторични суровини, намиращ се в
близост до околовръстният път на гр.Е. и стопанисван от „Д. и С.“ ООД-Я.. Там,
подс.М. предал откраднатите 4 броя противотежести от трактор, като те били
изтеглени от свидетелят И. Д. и заплатени от свидетелката Ж. Г. Ч. -
касиер-домакин в „Д. и С.“ ООД. За предадените вещи била съставена от св.Ж. Ч.
покупко–изплащателна сметка № ****/**.**.**** г., в която ясно било отразено
вида и количеството на предадения от подс.М. отпадък – желязо – 190 кг, както и
декларация от лицето, което предава
железата – И.С.М. с вписване на негови лични данни - ЕГН, адрес и номер, дата и
място на издаване на лична карта. В тази сметка било вписано и че предадените
отпадъци представляват тежести от трактор. Видно от показанията на свидетелите И.
Д. и Ж. Ч., при предаването на тежестите от подс.М., св.Д. ги е притеглил и той
е посочил на св.Ч. да впише в покупко-изплащателната сметка, че предадените
отпадъци са тежести от трактор, тъй като той ги е видял и е установил, че са такива.
Липсата на
процесните 4 броя противотежести от трактор „Джон Диър” модел 3650 била
установена в средата на месец февруари 20** година от свидетелката Б.П.И. -
управител на „Л." ЕООД. Последната подала сигнал за извършена кражба в РУ
на МВР гр. Е..
От
заключението по назначената по делото съдебно-оценителна експертиза се
установява, че стойността на 4 броя противотежести за трактор
„Джон Диър“ модел 3650, собственост на „Л." ЕООД, към момента на
извършване на кражбата е общо 400.00 лева.
От Справка
за съдимост рег.№***/**.*.**** г. на БС при РС-Елхово се установява, че към
инкриминирания период м.септември 20** г. - м.февруари 20** г., подс. И.М. е
осъден по НОХД № 84/2016 г. по описа на РС-Елхово, за извършено на **.**.**** г.
престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с
ал.1 от НК, на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което на основание чл.
66 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години. След
инкриминирания по делото период, подс.М. е осъден още два пъти - по НОХД №*/****
г. на РС.Елхово за извършено на **.**.**** г. деяние по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 26,
ал.1 от НК и му е наложено наказание „пробация“, както и по НОХД № ***/****г.,
за извършено на **.**.**** г. деяние по
чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация“. И трите
престъпления по чл.144, ал.3 от НК са осъществени от подс.М. спрямо едно и
също лице.
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка съвпада напълно с тази, установена от въззивният съд и е
в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства. Решаващият съд при установяването на
фактическите обстоятелства е обсъдил подробно и мотивирано кои доказателства
кредитира и кои не, както и защо. Правилно и обосновано, първата съдебна
инстанция приема и кредитира показанията на свидетелите Б.И., Д. И., Ж. Ч. и И.
Д., свидетелството за регистрация на земеделска и горска техника Част I – за
колесен трактор „Джон Диър 3650А“ с рег.
№ ******, Покупко-изплащателната сметка № **** от **.**.**** г. за предадени
отпадъци на пункт, стопанисван от „Д. и С.“ ООД гр.Я., заключението и
показанията на вещото лице, изготвило назначената съдебно-оценителна
експертиза, които доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
последователни, логични, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.
След направен анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства, районният съд обосновано и
правилно не е дал вяра на обясненията на подсъдимия И.М. в
частта им, че не е извършил кражба на противотежести за трактор и не е предавал
такива на пунктове за изкупуване на вторични суровини, тъй като те се
опровергават по категоричен начин от останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства – от показанията на св.Д. И., Ж. Ч. и И. Д., че
предадените на **.**.**** г. от подс.М. *** на „Д. и С.“ ООД, са били
първоначално натоварени от дома на И.М. *** в автомобила на св. И.,
транспортирани от същия свидетел до гр.Е., че тези железа били с тегло около
200 кг. и с четвъртита форма, а съгласно отразяването в съставената за това
предаване покупко-изплащателна сметка № **** от **.**.****г., те представлявали
„тежести от трактор“.
Показанията на разпитания във въззивното производство
свидетел З.М.И., не допринесоха за изясняване на обективната истина по делото,
т.к. този свидетел не съобщава за обстоятелства, относими към предмета на
доказване. Освен това, следва да се има предвид, че въпросният свидетел е
близък роднина - първи братовчед на подсъдимия и е заинтересован от даване на
показания, които да спомогнат на подс.М. да избегне наказателна отговорност.
След точна и пълна преценка на данните от всички
доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в
процеса, законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се
направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираните деяния, т.
е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е
изискването на чл.303, ал.2 от НПК. В тази насока, инстанцията не може да търпи
упрек /какъвто отправя защитата/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК
от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, е мотивирала
правните си изводи за взетото решение. В действителност, по делото не са налице
преки доказателства, сочещи на това, че подс. И.М. е извършил кражбата на 4
броя противотежести за трактор „Джон диър“ от мястото, където дружеството
съхранявало техниката си, но наличните косвени такива са достатъчни, за да
доведат до единствено възможен правилен правен извод, че именно подсъдимият е
автор на вмененото му във вина престъпно деяние. За да формира този си извод, първоинстанционният
съд е извършил изключително внимателно, подробно и обективно анализ и оценка на
всички събрани косвени доказателства по делото, поради което въззивният съд се
солидаризира изцяло с него и намира за ненужно да го преповтаря.
При правилно изяснена фактическа
обстановка и на базата на анализ на събраните по делото доказателства
решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, като
е приел, че въззивникът-подсъдим И.М. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав по чл. 194, ал.1 от НК, т.к. в
периода от месец септември 20** година до месец февруари 20** година в с.Л., обл.
Я., от площадка на базата на „Л." ЕООД - гр.Я., находяща се в двора на
бившето училище на селото, отнел чужди движими вещи – 4 броя противотежести за
трактор „Джон Диър“ модел 3650, на стойност 400.00 лева от владението на
собственика му „Л." ЕООД гр.Я., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Извършено е съставомерно деяние по
посочения текст от материалния наказателен закон на Република България. Авторството
на престъпното деяние се установява безспорно от част от показанията на
разпитаните по делото свидетели Б.И., Д. И., Ж. Ч. и И. Д., заключението по
назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза, както и от писмените
доказателства - свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника Част
I – за колесен трактор „Джон Диър 3650А“
с рег. № ****** и Покупко-изплащателна сметка № **** от **.**.**** г. за
предадени отпадъци на пункт, стопанисван от „Д. и С.“ ООД гр.Я..
Правилен е извода на решаващият съд,
че от обективна страна, предмета на престъплението, са чужди движими вещи,
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт – 4 броя противотежести за трактор „Джон Диър“ модел
3650, общо на стойност 400,00лв. Вещите - предмет на
престъплението са били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било
съзнавано от подсъдимия. При извършване на деянието е налице и вторият елемент
от състава на престъплението кражба визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, а именно -
отнемането на вещите от владението на другиго. Същото е осъществено чрез взимане
на вещите от мястото, където са били оставени от собственика / в двора на бившето
училище на с.Л., обл.Я./ и пренасянето на тези вещи до дома на подсъдимия в с.М..
По този начин е била прекратена от една страна фактическата власт върху вещите,
която до този момент се е упражнявала от собственика им, респ.владелеца, а от
друга страна - подсъдимият е установил трайно
своя фактическа власт върху тях. Налице е и престъпния акт, изразяващ се в
промяна на фактическата власт върху предмета на деянието, настъпила в следствие
на осъществяването му, с което и същото се счита за довършено. Елемент от
обективната страна на престъплението “кражба” е и липсата на съгласие от страна
на собственика на вещите, респ. на негов представител, за отнемането им.
Проверяващата инстанция изцяло
споделя извода на районния съд, че от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
от НК.
Предвид горното правилно подс.М. е
бил признат за виновен по предявеното му и поддържано от РП-гр.Елхово обвинение
за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
С оглед изложеното дотук, искането на
защитника и на подс.М. за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен в осъществяване на деянието -
предмет на обвинението, следва да бъде оставено без уважение.
Относно вида и размера на наложеното
на подсъдимия наказание:
При определяне вида и размера на
наказанието районният съд правилно е отчел единствените отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства - сравнително високата степен на обществена опасност
на деянието, обусловена от изключителната динамика на този вид престъпления,
вкл. и към момента в страната, както и сравнително високата степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия с оглед съдебното му минало.
Правилно е взел предвид и смекчаващите вината му обстоятелствата - неговата
сравнително млада възраст, това че е безработен, социално му положение и
стойността на отнетите вещи, която не може да бъде определена като висока, тъй
като е под минималната за страната работна заплата към момента на извършване на
деянието, а и мотивите и причините за извършване на престъплението.
Въззивният съд намира, че районният
съд е отчел в недодстатъчна степен обстоятелствата, че към инкриминирания по
делото период подс.М. е осъждан само веднъж, а останалите две осъждания касаят
период след инкриминирания. Освен това, първото осъждане на подс.М. - това по
НОХД№84/2016 г. на РС - Елхово, е за престъпление по чл.144, ал.3 от НК, което
е отдалечено във времето, т.к. е осъществено през 20** г. Отделно, осъжданията
по НОХД №*/**** г. и НОХД №***/**** г., двете по описа на РС-Елхово, касаят
деяния, които също са осъществени назад във времето, а именно - 20** г. и 20**
г., като освен това са и в условията на кумулация. Всичко това, както и
горепосочените смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, мотивират
окръжния съд да възприеме наличието на предпоставките на чл.55 ал.1 т.2 б.”б”
от НК, като счита, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината на подс.М.
обстоятелства, водещи до несъразмерна тежест между извършеното от него и най-лекото
предвидено в закона наказание „лишаване от свобода”. Въззивният съд счита, че в
конкретиката на случая целите на индивидуалната превенция са напълно постижими
с налагане на наказание пробация, включващо задължителните пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК -
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично
и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
В този вид и размер наказанието ще бъде достатъчно да окаже необходимото
поправително и възпиращо въздействие както върху личността на подсъдимия, така
и върху останалите членове на обществото.
Относно гражданския иск:
При
горния изход на делото, тъй като подсъдимият е признат за виновен по
предявеното му обвинение, правилно и обосновано е прието, че предявения
граждански иск от „Л."ЕООД против подсъдимия е доказан по основание.
Правилно присъдената на търговското дружество сума е определена в размер на 400
лева, т.к. това е размерът на стойността на откраднатите от подсъдимия вещи,
които не са възстановени на собственика, т.е. това е размера на причинените на
дружеството имуществени вреди. Правилно, върху присъдената
сума е присъдена и дължимата законна лихва, считано от посочената от
гражданския ищец дата - **.**.**** г., до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, правилно и
законосъобразно в тежест на подсъдимия са присъдени всички направени по делото
разноски, както и направените по делото разноски от гражданския ищец.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта й касаеща наложеното на
подсъдимия наказание и основанието за налагането му, както и в частта относно
приложението на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, а в останалата й част като
не констатира пропуски при постановяването й, които да водят до нейната отмяна
или изменението й – следва да бъде потвърдена като правилна и обоснована и
постановена при спазване на процесуалните правила.
Ето защо и на осн.чл.334, т.3 и т.6
от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Присъда № 15/22.03.2019 г. постановена по НОХД № 297/2018
г. по описа на РС-Елхово, като я отменя в частта, с която на осн.чл.54 от НК на
подс. И.С.М., ЕГН ********** е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 3 месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване, като вместо това на
основание чл.55, ал.1, т.2, б”б” от НК му налага наказание „пробация” със
следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с периодичност два пъти
седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
година.
ИЗМЕНЯ Присъда № 15/22.03.2019 г.
постановена по НОХД № 297/2018 г. по описа на РС-Елхово, като я отменя в
частта, с която на осн.чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на
подс.И.С.М. с Определение № 205 от **.**.**** година на РС-Елхово по НОХД №
84/2016 година, влязло в сила на **.**.**** година, наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Потвърждава присъдата в останалата й
част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.