Р Е Ш Е Н И Е
№ 93 07.08.2019
г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
въззивен наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар М. Коматарова
прокурор Г. Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД
№ 180 по описа на съда за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия С.С.М., срещу
Присъда № 70/23.05.2019 г., постановена
по НОХД № 432 по описа на РС – Ямбол за 2019 г., с която той е признат
за виновен в това, че в неустановен ден от периода от около 12.00 ч. на **.**.****
г. до около 10.30 ч. на **.**.**** г. в гр. Я. от сграда, находяща се на ул. „С.
П.“ № ** е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1678 лв. от владението на А.
Г. К. и Д. И. К., двамата от гр. Я., собственост на М. А. С. от гр. Я., без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на продължавано престъпление, както следва:
- За това, че в неустановен ден
от периода от около 12.00 ч. на **.**.**** г. до около 10.00 ч. на **.**.****
г. в гр. Я. от сграда, находяща се на ул. „С. П.“ № ** е отнел чужди движими
вещи, на обща стойност 1553 лв. от владението на А. Г. К. и Д. И. К., двамата
от гр. Я., собственост на М. А. С. от гр. Я., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
- За това, че на **.**.**** г.
около 10.30 ч. в гр. Я. от сграда, находяща се на ул. „С. П.“ № ** е отнел
чужди движими вещи, на обща стойност 125 лв. от владението на А. Г. К. и Д. И.
К., двамата от гр. Я., собственост на М. А. С. от гр. Я., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои. Поради това и на основание чл. 194, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК ЯРС го осъдил на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание е отложена от
изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Със същата присъда
първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати разноските по делото в
размер на 100.80 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР
– гр. Я..
В
жалбата се излагат доводи, че присъдата, в частта относно наложеното на подс. М. наказание е незаконосъобразна, неправилна
и несправедлива. Защитникът на подс. М. - адв. Г. от *АК счита, че наложеното
наказание на подзащитния й е явно несправедливо и моли решаващия съд да
определи наказание в един разумен размер.
Представителят на
държавното обвинение намира
въззивната жалба за неоснователна и предлага атакуваната присъда да бъде
потвърдена.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице
имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за
установена следната фактическа обстановка, правилно възприето на основание чл. 373, ал. 3, вр.
с чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК и от решаващият съд:
Свидетелката М. А. С. от гр. Я.
била на работа в К. В., като преди да замине в чужбина оставила вещите, които
притежавала в сграда, която се намирала в дома на родителите й – гр. Я., ул. С.
П. **. Сградата не се заключвала, т.к. родителите й – свидетелите А. Г. К. и Д.
И. К., и двамата от гр. Я., наглеждали периодично вещите на дъщеря си.
Съсед на семейство А. и Д. К. бил
подс. С.С.М. ***, който живеел на същата улица – ул. С. П. **. Къщите на
семейство К. и на подсъдимия били долепени, а дворовете им съседни – деляла ги
само тухлена ограда, част от която била рухнала и не била възстановена.
В неустановен ден, за периода от
около 12.00 ч. на **.**.**** г. до около 10.00 ч. на **.**.**** г. подс. С.М.,
след като се убедил, че съседите му К. не са у дома си, решил да влезе в
сградата, в която се намирали вещите на св. М. С. и да вземе част от тях.
Подсъдимият влязъл през рухналата част на оградата в имота на сем. К.. През
незаключената врата на сградата влязъл вътре и от там успял да вземе: 24 бр.
алуминиеви тави на стойност 25 лв. всяка, на обща стойност 600 лв., 1 бр.
алуминиева тава на стойност 55 лв., като тавите сложил в чувал, който носел със
себе си. Изнесъл чувала отвън, след което се върнал отново в сградата и взел тестомесачка
марка „Толтан“ на стойност 850 лв. и 1 бр. велосипед на стойност 48 лв., които
също изнесъл навън до чувала с тавите. Общата стойност на отнетите от
подсъдимия вещи възлизала на 1553 лв. й същите са собственост на св. М. С..
След това горепосочените вещи подсъдимият пренесъл на три пъти през рухналата
тухлена ограда до дома си. По-късно продал тестомесачката на свид. Ж. Т. от гр.
Я., а велосипеда на св. И. В. от гр. Я.. Един брой алуминиева тава продал на свид.
А. А. от гр. Я., като и на тримата свидетели казал, че вещите са негови. С
останалите тави подсъдимия се разпоредил по неустановен по делото начин.
На **.**.**** г., около 10.15 ч.,
сем. А. и Д. К. напуснали дома си на ул. С. П. ** в гр. Я., като подс. С.М.
видял, че семейството излиза от дома си. Той вече знаел, че в сградата, която
била незаключена, в имота на сем. К., имало още вещи, и решил да отиде отново
до тази сграда и да вземе и други вещи. Около 10.30 ч., на посочената дата,
подсъдимият отново минал през рухналата тухлена ограда и влязъл в двора на сем.
К.. Отправил се към незаключената сграда, влязъл вътре, взел и сложил в чувала,
който носел със себе си: 5 бр. алуминиеви тави на стойност 25 лв. всяка, на
обща стойност 125 лв., които били собственост на свид. М. С. от гр. Я.. Изнесъл
чувала отвън с отнетите вещи и по обратния път се върнал в дома си, като
започнал да вади и да разглежда тавите. По същото време сем. К. се върнали в
дома си, като свид. А. К. чул дрънченето на тавите, което идвало от двора на
подсъдимия. Св. А. К. минал през рухналата част на тухлената ограда и влязъл в
двора на подсъдимия, където видял чувала й отнетите преди това от подсъдимия
тави на дъщеря си. Взел чувала с тавите и се прибрал у дома си. Там установил
липсата и на останалите вещи, които подсъдимия бил отнел преди това.
За установената кражба свид. А. К.
подал заявление до РУ – Я., като в хода на проверката бил установен и
извършителя на деянието - подс. С.С.М. ***. След като свид. А. А. разбрала, че
тавата, която закупила от подс. М. е открадната последната я върнала на свид. К..
От изготвената оценителна
експертиза по делото се установява, че общата стойност на вещите, собственост
на М. А. С. от гр. Я. – 24 бр. алуминиеви тави на стойност 25 лв. всяка, на
обща стойност 600 лв., 1 бр. алуминиева тава на стойност 55 лв., тестомесачка
марка „Толтан“ на стойност 850 лв., 1 бр. велосипед на стойност 48 лв., 5 бр.
алуминиеви тави на стойност 25 лв. всяка, на обща стойност 125 лв., възлиза на
1678 лв.
Видно от свидетелство за съдимост,
към момента на извършване на деянието, подс. М. е реабилитиран.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След
съвкупен анализ ЯОС установи, че правилно първоинстанционният
съд е приел за установена описаната
фактическа обстановка, въз основа на направеното от подсъдимия признание на изложените
обстоятелства което, което както е отбелязал ЯРС, се подкрепя от всички събрани
в досъдебното производство и в с.з. писмени доказателства – справка за съдимост
на подсъдимия, протокол за предупреждение от **.**.**** г., справка от ОД на
МВР – Я., кореспондиращи с приетите за достоверни обяснения и показания на
подсъдимия и свидетелите от ДП, и заключението на ВЛ по оценителната експертиза.
Въззивният състав изцяло подкрепя доказателствения анализ на ЯРС, възприема
всички изводи безкритично и счита за ненужно да ги преповтаря подробно. Тук
следва да се отбележи, че процесуалният закон (чл. 339, ал. 2 от НПК) не
задължава въззивния съд да обективира в решението си нов
цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, освен в
случай, че изрази несъгласие с някои от фактическите и правни изводи на
първостепенния съд. Когато обаче мотивира съгласие с възприетите от първата
инстанция фактически положения, въззивният съд не е задължен да анализира
отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата (в този
смисъл Решение № 482/22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето НО на ВКС,
Решение № 10/21.02.2019 г. по НВОХД № 268/2018 г. на
Апелативен съд – Бургас и др.).
ЯОС
ще акцентира че всички кредитирани доказателствата са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно коментиране,
като ЯОС счита, че обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъпленията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При изяснена фактическа обстановка, районният
съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият С.М. е осъществил от
обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, тъй като в неустановен ден от
периода от около 12.00 ч. на **.**.**** г. до около 10.30 ч. на **.**.**** г. в
гр. Я. от сграда, находяща се на ул. „С. П.“ № ** е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 1678 лв. от владението на А. Г. К. и Д. И. К., двамата от гр. Я.,
собственост на М. А. С. от гр. Я., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
продължавано престъпление, както следва:
- За това, че в
неустановен ден от периода от около 12.00 ч. на **.**.**** г. до около 10.00 ч.
на **.**.**** г. в гр. Я. от сграда, находяща се на ул. „С. П.“ № ** е отнел
чужди движими вещи, на обща стойност 1553 лв. от владението на А. Г. К. и Д. И.
К., двамата от гр. Я., собственост на М. А. С. от гр. Я., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
- За това, че на **.**.****
г. около 10.30 ч. в гр. Я. от сграда, находяща се на ул. „С. П.“ № ** е отнел
чужди движими вещи, на обща стойност 125 лв. от владението на А. Г. К. и Д. И.
К., двамата от гр. Я., собственост на М. А. С. от гр. Я., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Въз
основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото първоинстанционният
съд е стигнал до правилния извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в
което е обвинен и, че следва да носи наказателна отговорност за това. От
обективна и субективна страна са налице всички признаци на престъплението, за
което се провежда наказателното производство, доказано е и авторството.
Правилно
ЯРС е съобразил, че от обективна страна подсъдимият е осъществил
всички признаци от състава на престъплението кражба, визирани в чл. 194, ал. 1
от НК. Безспорно в случая е налице е
отнемане на чужди движими вещи на обща стойност 1678 лв., от
владението на собственика им както следва: 24 бр. алуминиеви тави
на стойност 25 лв. всяка, на обща стойност 600 лв., 1 бр. алуминиева тава на
стойност 55 лв., тестомесачка марка „Толтан“ на стойност 850 лв. и 1 бр.
велосипед на стойност 48 лв. (вещи на обща стойност 1553 лв. за първото
деяние), като и 5 бр. алуминиеви тави на стойност 25 лв. всяка (на обща
стойност 125 лв. за второто деяние),
липсата на съгласие, обективирано е намерение и целта за противозаконно
присвояване, установена е промяна и трайна фактическа власт върху предмета на
престъпление. Прав е ЯРС, че подсъдимият е осъществил деянието
при условията на продължавано престъпление по чл.
26, ал. 1 НК, тъй като в непродължителен период от време е извършили
процесните две деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението
по чл. 194 от НК, извършени са при еднородност на вината и следващото деяние,
обективно и субективно, се явява продължение на предходното. Безспорно в
настоящият случай не се касае за т. нар. „маловажен случай“ на кражба по чл. 194,
ал. 3 от НК, имайки предвид времето, мястото, механизма на осъществяване на
престъплението, относително високата стойност на отнетото.
От субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като
той е съзнавал всички елементи от състава на престъплението основно, че лишават
от фактическа власт върху вещите собственика, предвиждал е преминаването им в
своя фактическа власт и е целял именно това, като е разбирал противоправния
характер на извършеното. Действал е и с намерението противозаконно да ги присвои След извършване на всяко от
деянията, като елемент от продължаваното престъпление той се разпоредил
фактически и юридически с вещите,
Причини за извършване на
престъплението ЯОС приема, че са желанието на подсъдимия да се облагодетелства
по запретен начин, ниската му правна
култура, недоброто материално положение в което са е намирал.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За
извършеното от подс. С.М. престъпление в НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до осем години. По отношение на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, ЯРС законосъобразно е отчел от една страна смекчаващите
вината обстоятелства: това, че част от вещите на стойност общо 180 лв. са върнати на
собственика, тежкото социално и семейно положение на дееца, чистото му съдебно
минало, направените самопризнания и оказано съдействие за установяване на
обективната истина по делото в ДП,
но от друга – отегчаващи такива: високата обществена опасност на деянието предвид
времето, начина и мястото на извършването, като и относително високата стойност
на отнетото.
Мотивиран
от това ЯРС е определил на подс. М. справедливо наказание от две години
лишаване от свобода, редуцирано съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК на една година и четири месеца
лишаване от свобода. Настоящият съд подкрепя
ЯРС в извода му, че констатираните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
не се явяват нито многобройни, нито изключителни по своя характер, така щото да
налагат приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Относно начина на изтърпяване на
наказанието, въззивният състав счита, че в случая е института на условното
осъждане е приложен правилно, предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия и размера на конкретното наказание
лишаване от свобода. ЯОС също счита, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия, не е наложително той да търпи ефективно наложеното му наказание,
което би било оказване на ненужна пенитенциарна репресия по отношение на
личността му. Правилно е определено и изпитателния срок да е в минималния
законов размер от три години. Настоящият състав счита, че с
наложеното наказание на подсъдимия, в конкретните му параметри и
отлагането му от изтърпяване, ще се постигнат целите по чл. 36 от НК, вкл. и
без той да бъде изолиран от обществото. То ще допринесе подсъдимият да
преосмисли постъпката си и да осъзнае, че той явно е възприел погрешни методи за набавяне на средства.
Същото, без да осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. М.
е такова, че да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност и да му
посочи, че корекция е възможна, че има реален шанс той да се поправи, като
съобразява в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Ето защо ЯОС счита, че конкретното наказание е необходимо и достатъчно за
оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както
върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на
делото, след като подсъдимият С.М. е бил
признат за виновен, правилно ЯРС на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е
постановил същият да заплати
направените разноски по делото в размер на 100,80 лева в приход на
Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – Я..
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 70/23.05.2019 г., постановена по НОХД № 432/2019 г. по
описа на РС – Ямбол .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: _____________________
ЧЛЕНОВЕ:
_____________________
_____________________