Р Е Ш Е Н И Е
№ 105 05.08.2019 г. гр. Ямбол
Ямболският Окръжен съд,
въззивен наказателен състав
На 17 юли 2019
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ И.
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар:
Ив. Златева
Прокурор:
Ж. Илиев
като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева ВНОХД № 174 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба на подс. И.Д.К., депозирана чрез защитниците му
адв. Д.Н. и адв. Т.Д. против Присъда № 66/10.05.2019 г., постановена по нохд №
1111/2018г. по описа на РС-Ямбол, с която подсъдимият е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "Б", пр. 1, вр. чл.
342, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "Б" от НК, поради което и на
основание чл. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "Б" от НК му е наложено
наказание "пробация" със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
С присъдата подсъдимият е осъден
да заплати на частният обвинител П.П. направените по делото разноски в размер
на 500 лева и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. К. е осъден да заплати и
направените по делото разноски в размер на 3758,86 лева в приход на
Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР гр. Ямбол, както и 1517,62 лева
в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
С
въззивната жалба се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и
несправедлива, постановена при нарушения на материалния и процесуалния закон.
На основание чл. 320, ал. 4 от НПК
е постъпило допълнение към въззивната жалба от защитниците на подс. К., в което
последните изразяват съображения, че от фактическа страна ЯРС е направил
погрешни изводи относно : ограничението на скоростта в района на ПТП и
претоварването на товарния автомобил, управляван от пострадалия П., което било
в причинна връзка с настъпилото ПТП. Неправилно били оценени и вярно приетите обстоятелства,
че свид. П. възприел визуално управляваната от подсъдимия композиция от
разстояние 130 м., както и че коридорите на движение на двете МПС-та се
застъпвали с 1,2 м.
Депозирано
е и становище в допълнение към аргументите в жалбата, с което защитниците на
подсъдимия адв. Н. и адв. Д. поддържат, че ПТП е възникнало изключително
поради управлението на т.а. рег.№ СТ 94-11 СМ от свид. П. с несъобразена
скорост и с претоварване от 70 %. Считат за безспорно е установено от
документацията по „Временната организация на безопасността на движението",
че максимално разрешената скорост за движение на МПС в процесния участък от
строежа на магистралата е 60\шестдесет\ км\ч., но последното не изключвало
въвеждането на ограничения в по-нисък размер от максималното ограничение
за участъци където
това е необходимо, което се установявало от показанията на свидетелите: А.А.;
П.П.и Г.С.. Сочат още, че по делото са на лице доказателства за наличието на
подвижни пътни знаци. По отношение приетото от съда за липса на причинна връзка
между претоварването на
т.а. рег.№ СТ
94-11 СМ и настъпилото ПТП
считат, че е в противоречие с доказателствата по делото. Правилно съдът
установил, че свид. П. е управлявал автомобила си в нарушение на чл.б, ал.1,
т.б, б."в" от Наредба №11 за движение на извънгабаритни\или тежки
пътни превозни' средства. Визираният текст предвижда допустима максимална маса
на ППС от 32 тона, а в процесния случай само товарът бил 34.180 тона, равняващи
се на превишаване на законоустановената максимална маса със 70 %, което се
установявало и по тройната САТЕ, коит оизчислили конкретно удълженото спирачно
закъснение на 2.3 м\сек. В ОСЗ пред ЯРС
вещите лица били уточнили, че увеличението на спирачния път идва от промяната
на спирачното закъснение. Намират за неясно в мотивите обстоятелството, кога
според съда е възникнала опасност за движението по смисъла на чл.20 ал.2
пр.последно от ЗДвП.
Защитата
същевременно намира за правилно приетото от фактическа страна, че свид. П. е
предприел аварийно спиране едва когато разстоянието вече е намаляло на 47 м и е
по-малко от опасната му зона за спиране с или без претоварване. Изтъкват, че за
управлявания от свид. П. товарен автомобил опасността възниква от момента на
забавяне скоростта на предходно движещото се МПС, управлявано от подсъдимия,
тъй като към този момент, както и към по-късния момент на подаване на ляв
светопоказател от подсъдимия, свид. П. е имал обективна възможност да реагира
чрез намаляне скоростта на управляваното от него МПС и спиране.
В тази връзка
сочат, че свид. П. е управлявал МПС с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост, а освен това не е контролирал адекватно автомобила си,
съобразно разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, като всичко това е довело до ПТП
на 14.05.2013 год. Твърди се ощe, че подс. К. не е могъл и не е
бил длъжен да очаква неправомерно поведение от водача на следващото го МПС -
свид. П., поради което молят безалтернативно за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата на
първоинстанционния съд. Счита, че първоинстанционният съд е
постановил присъдата си в резултат достатъчно подробен анализ на доказателствата
по делото. Наложеното наказание намира за справедливо, а аргументите във
въззивната жалба и допълнението към нея - за неоснователни, поради което моли
за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд.
В съдебно
заседание пострадалият П.П. не се явява лично, представлява се от повереника
адв. З.. Последният моли за потвърждаване изцяло на присъдата на контролираната
инстанция като съответстваща на материалния и процесуалния закон. В допълнение сочи, че възражението от
допълнението към въззивната жалба за това, че в района на ПТП имало ограничение
на скоростта до 40 км. било неподкрепено с каквито и да било доказателства,
докато за ограничението до 60 км/ч има приложени писмени доказателства. По
отношение претоварването на автомобила, управляван от пострадалия П. твърди, че
вещите лица по повторната тройна САТЕ са взели предвид както масата на
автомобила, така и масата на товара. Сочи още, че не се касае за претоварване,
което да окажа значение на спирачния път на МПС, като опасността за
заднодвижещия се автомобил е възникнала в момента на започване на маневрата от
товарната композиция „Скания“ и отклонението й вляво с повече от 40 -30 см.,
според заключението на САТЕ, тъй като преди това с оглед на ремаркето и
кабината заднодвижещия се водач не може да прецени дали това отклонение се
дължи на предприета маневра или на
движение по неравности по пътното платно. Относно другото възражение за
коридорите на движение на МПС - допълва, че към момента на възникване на
опасността коридорите на движение на двете МПС са били различни и при
праволинейни движения от страна на двамата водачи ПТП не би настъпило. В
заключение моли за потвърждаване изцяло на първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание
въззивникът – подс. И.К. се
явява лично и чрез защитниците си адв. Д. и адв. Н., които поддържат депозираната въззивна жалба, ведно с
допълнението и становището към нея с изключение на твърдението в последната, че имало
застъпване на коридорите на двете МПС. Допълнително адв. Д. излага съображения за това, че ПТП е възникнало изключително
поради управлението на автомобила „Скания“, СТ 94-11 СМ от П.П. с несъобразена
скорост, претоварване 70% и неадекватно контролиране на управляваното МПС.
Идентични аргументи излага за това, че неправилно първоинстанционният съд
решил, че в района на ПТП не е имало ограничение на скоростта в размер на 40
км.в час, както и относно наличието на причинна връзка между претоварването на
автомобила управляван от св. П. и вредоносния резултат. Твърди, че в конкретния
случай удълженото спирачно закъснение е 2,3 м. за секунда. Отразено в протокол
от съдебно заседание от 12.02.2018 г. стр. 7,
абзац 2-ри и казан от ВЛ КП.. Противопоставя се и на това, че
първоинстанционният съд не бил обсъдил кога е възникнала опасността за
движение. Твърди, че за управлявания от
св. П. автомобил опасната зона възниква от момента на забавяне на скоростта на
МПС, тъй като когато разстоянието между двата автомобила е 130 м. св. П. забелязал
намалянето на скоростта на предходно движещия се автомобил, съответно
констатирал е промяната в пътните условия и би следвало да вземе това решение.
Прави извод, че свид. П. е управлявал с
несъобразена скорост и не е контролирал автомобила във всеки един момент,
закъснял е в реакцията си при предприемане на маневрата си. В тази връзка моли
за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подс. К..
В дадената последна дума подс. К. моли за
отмяна на присъдата.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната
жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена в срока по чл. 319, ал.1 от НПК и от лице, имащо право и
интерес да обжалва. Разгледана по същество жалбата, подадена от защитника на
подс. Тсе явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, на базата на които решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи.
Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за
безспорно установено следното:
Подсъдимият
И.К. е правоспособен водач на МПС с категории "В", "С", "СЕ",
"М", "АМ", "ТКТ", "ВЕ" и притежавал свидетелство
за правоуправление № 281830194, издадено от ОД МВР Стара Загора. Категория "С" придобил на
14.11.2012 г., след което работил като
шофьор на тежкотоварен автомобил в дружество „Съни транс“ ЕООД с. Равда,
обл. Бургас. Към 2013 г. имал
налагани административни наказания за
нарушения на ЗДвП.
Пострадалият
П. също е правоспособен водач на МПС с
категории "В", "С", "АМ", "ТКТ", като към
2013 г. имал наложени две
административни наказания за
нарушения на ЗДвП.
С
трудов договор №******* свид. П.
бил назначен в дружество „Транс експрес 07“ ООД Ст. Загора на длъжността шофьор
на тежкотоварен самосвал 12 и повече тона – водач на товарен автомобил самосвал
Скания 124 С с ДК *******.
На 01.06.2012 г. между
„Транс експрес 07“ ООД и „Терамис 2007“ ЕООД бил сключен договор за наем на
управлявания от П. товарен автомобил с ДК №СТ 9411 СМ, като за срока на
договора „Транс експрес 07“ ООД в качеството си на наемодател се задължавал да
предостави на наемателя освен описаното превозно средство и ползване услугите
на техен водач – служител на наемодателя. Дружествата „Съни транс“ ЕООД и „Транс експрес 07“ ООД били подизпълнители на сдружение „Тракия IV" гр.София , което било изпълнител по договор с Агенция „Пътна
инфраструктура“ с предмет строителството на участък от АМ „Тракия“,
представляващ ЛОТ 4 Ямбол - Карнобат.
Към 14.05.2013 г. участъкът от АМ “Тракия“ от пътен възел
„Зимница“ до пътен възел „Карнобат“ при км. 298 + 800 бил в строителство и е
действала „Временна организация на безопасността на движението“, съгласно проекта за изграждане на АМ “Тракия“ ЛОТ 4.2
и била въведена максимална скорост от 60 км/ч. Към него момент платното в посока гр. Бургас било с положена асфалтова настилка, без маркировка,
като по него се осъществявало движението на строителната техника и в двете
посоки за доставка на строителни материали за изграждащото се северно платно.
За тази цел в този район върху разделителната ивица било обособено и място за
преминаване
(процег) между двете
платна.
На
14.05.2013 г. около 17.00 ч. в посочения
участък в посока гр. Бургас подс. К.
управлявал товарен автомобил Скания с ДК № А 5434 КР и прикачено към него полуремарке
„Шмиц“ с *******, натоварен с циментова стабилизация. Движението се
осъществявало със скорост около 38 км/ч
в светлата част на денонощието при сух, без неравности, новоположен асфалтов
слой. В същото време и място, при същите пътни и атмосферни условия попътно
след автомобила на подсъдимия се движил товарен автомобил Скания с ДК № СТ 94-11 СМ, управляван от пострадалия П.,
натоварен с 34 180 кг фракция, който се движил със скорост от
около 58 км/ч. На около 130
метра пред себе си П. забелязал, че товарната композиция започва да намалява скоростта си и да се
отбива в дясната част на платното за
движение. Подс. К. също възприел движещия се зад него товарен автомобил, но
преценил, че ще извърши безаварийно маневрата
завой на ляво за навлизане в
северното платно. Намалил постепенно скоростта
до 4 км/час, изнесъл автомобила на около 1,0-1,2 м до десния край на южното
платно за движение, за да може да се изнесе с оглед взимане на завоя и подал
ляв пътепоказател. Когато разстоянието от задните състави на товарната
композиция до предните състави на управлявания от П. автомобил било около 76 м.
подсъдимият започнал изпълнението на маневрата със скорост около 4 км/ч., която
постепенно увеличил до 16 км/ч. Към момента на започване на маневрата наляво товарният
автомобил, управляван от пострадалия П. бил с положение на надлъжната си ос,
съвпадащо с оста на пътното платно. Около
2 сек. след това П. реагирал, като предприел аварийно спиране, като към него
момент разстоянието между задната част на автомобила на К. и предните състави
на автомобила на П. било вече 47 м. След задействане на спирачната уредба П.
завил волана на управление надясно с цел преминаване покрай отклонилата се
товарна композиция, тъй като в северното
платно имало работници. Въпреки така предприетите действия настъпил удар
между двете МПС-та като първоначалният контакт между тях се е реализирал в дясната мислена лента за движение на южното
платно при широчина на платното за движение
11.90м., на 58-60м. по
направление от МЛ (източно от МЛ) в
граници от 1,4 -2,2м. на дясно от осевата линия (южно от осевата линия). Към
този момент управлявания от П. автомобил бил по ъгъл около 4̊ на дясно спрямо посоката си на движение
спрямо оста на пътя, а полуремаркето под
ъгъл около 4̊ на ляво спрямо същата
ос. В момента на удара управляваният от К. автомобил се движил със скорост
около 16 км/ч, а този на П. – със скорост около 39 км/ч. В резултат на удара
предната лява част на кабината на
управлявания от П. товарен автомобил силно се деформирала, като последният
продължил движението си по предварително избраната траектория на движение до
окончателното му спиране в дясната част на платното за движение, ориентиран
косо надясно. За товарната композиция ударът бил обособен в задната дясна част
на полуремаркето, като след удара същото продължило напред като се завъртяло по
посока обратна на часовниковата стрелка,
гледано отгоре и композицията застанала почти перпендикулярно на оста на
платното за движение.
Подсъдимият усетил удара, но
първоначално помислил, че спукал гума. Слязъл от товарната композиция,
установил, че товарният автомобил се е ударил в полуремаркето и че кабината му
е силно деформирана, а състоянието на водача му
е критично.
За инцидента незабавно били
сигнализирани служителите на полицията и на спешна помощ. Пристигналият на място
екип на ЦСМП отКл П. в МБАЛ „Св.Пантелеймон“ гр.Ямбол където същият бил оставен
на лечение. След стабилизиране на състоянието му същият бил прехвърлен в УМБАЛ „Киркович“
Стара Загора, където лечението му продължило.
Служител на КАТ извършил проверка
на подсъдимия К. за употреба на алкохол с помощта на техническо средство –
Алкотест Дрегер, който отчел отрицателен резултат.
По досъдебното производство била
назначена физико-химическа експертиза от заключението по която се установява,
че в кръвта на св. П.П. липсва съдържание на етилов алкохол.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза се установява, че
в резултат на възникналото
пътно-транспортно произшествие
пострадалият П.П. е получил тежка съчетана травма с ампутация на лява
подбедрица на границата между средната и горната третина, счупване на дясната
подбедрица с натъртвания на нервни стволовеинервиращи напречно-набраздената
мускулатура на крайника, увреждания на магистрални съдове, счупване на таза по
типа Малген, ретроперитониален хематом, десерозация на сигмата е ректума като
по този повод е извършена лапаротомия. Съчетаната травма с ретроперитониалния
хематом, контузията на корема с десерозацията на сигмата и ректума които са наложили
извършването по спешност на лапаротомия и саниране на органите в коремната кухина и които са довели до
изпадане на пострадалия в състояние на травматичен шок са причинили на П. разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Ампутацията на лявата подбедрица на
границата между средната и горната третина
представлява „Осакатяване на левия
долен крайник“. Счупването на десния долен крайник със засягане на нервни
стволове и магистрални съдове е довело до „Трайно
затрудняване на движенията на десния
долен крайник“. При обичаен ход на оздравителните процеси такива увреждания
заздравяват за срок около една година, като е възможно да продължат болките и
изтръпванията и след този срок. Счупването на тазовите кости от типа „Малген“
също е довело до „Трайно затрудняване
движенията на долните крайници“. При обичайния ход на оздравителните процеси това затруднение ще продължи около 8-10 месеца. Всички травматични
увреждания са получени при възникналото ПТП.
За установяване механизма и
причините за настъпване на произшествието, в хода на досъдебното производство е
назначена тройна автотехническа експертиза (л. 206-229 по ДП). Прието, е че
произшествието е настъпило в дясното
платно за движение в посока от
гр. София към гр. Бургас, на около 56,5 метра
след мерната линия, като десните състави
на т.а. в предната му част са
отстояли на около 2,5 метра от
десния край на платното за движение, а десните
състави на задния край на
полуремаркето са отстояли на
около 3,5 метра от десния край на
платното за движение. Вещите лица са изчислили скоростите на движение на двата
автомобила преди ПТП и към момента на
удара, съответно за автомобила управляван от П. – на 56 км/час преди ПТП и 38 км/час след удара, а за товарната
композиция 37 км/час преди ПТП и 15 км./час след удара. Според заключението на
ВЛ тези скорости са били съобразени със „Временната
организация за безопасност“ на движението по
АМ в участък ЛОТ 4, с която е
въведена допустимата максимална
скорост за движение в строителния обект от 60
км/час, с пътен знак В 26. Експертите
сочат още, че момента, в който П. е реагирал и е натиснал спирачките,
товарната композиция е била в процес
на ускорение, на 2,87 секунди преди
определеното място на удар, респективно
на 47,5 м. от него. В експертизата е определена и опасната зона за спиране на автомобила, управляван от П. на 55,75м. От
техническа гледна точка експертите са
посочили, че причина за настъпване на ПТП
е, че П. не е съобразил скоростта си на движение и разстоянието до предно движещата се товарна композиция.
В хода на досъдебното производство на същите ВЛ е
възложена допълнителна САТЕ, в която са потвърдили изводите си от предходното
заключение. В допълнителната експертиза ВЛ отново са изтъкнали, че подс. К. не
е имал практическата възможност да предотврати настъпването на произшествието, поради невъзможността
да оцени задно движещия се автомобил, като потенциална опасност за
осъществяване на маневрата завой на ляво. ВЛ са посочили, че сблъсъкът е можело
да бъде избегнат ако П. е реагирал в
по-ранен момент така, че
отстоянието между двете превозни
средства да е било по-голямо от 55,75 м.
Освен това излагат, че е съществувала и
хипотетична възможност при създалата се аварийна ситуация товарният
автомобил да премине безаварийно между
десните състави на товарната композиция
и края на платното за движение, предвид наличното разстояние.
В открито съдебно заседание,
вещите лица по първоначалната и допълнителна тройна САТЕ са конкретизирали
изводите си по отношение на положението на двете МПС преди и след удара,
като са акцентирали на откритите
обективни находки при огледа на
местопроизшествието - спирачните
и протривни следи, които еднозначно
определяли взаимното положение на
автомобилите. Според ВЛ протривните дъгообразни следи, оцветени в син цвят
в допълнително изготвените от него и представени
в хода на съдебното следствие схеми на местопроизшествието са оставени от десните гуми на двигателния мост на
товарната композиция. Въз основа на тези
обективни данни се счита, че при
осъществяване на маневрата завой на
ляво товарната композиция не е
заходила от най-дясната част на платното за движение т.е.
траекториите на движение на двата автомобила се
препокривали в един коридор за движение. ВЛ определят и позицията
на управлявания от П. автомобил, с оглед
началото и края на оставените спирачни
следи. Прави се и предположение, съвпадащо със свидетелските показания за
зиг-загообразно движение на товарния автомобил, че преди реакцията на П. последният
се е движел по-вдясно на платното за
движение като е извършена първо спасителна маневра на ляво, а след това
на дясно.
По досъдебното производство е
назначена и повторната тройна САТЕ, изготвена в хода на досъдебното
производство вещите лица по която са категорични, че първоначалният контакт
между МПС се е реализирал в мислената
лента за движение /южната/ при широчина
на платното за движение 11,90 м на 58-60
м по направление от МЛ в границите от 1,4 -2,2 м на дясно от осевата линия. Според
експертите водачът П. е реагирал, когато автомобила е бил на 47,3 м от
товарната композиция. Заключили са, че подс. К. е предприел маневрата за
завиване на ляво от дясната част на платното за движение като с десния си
габарит е отстоял на около 1,0-1,2м. от най-десния
край (понастоящем аварийна лента) на платното за движение. Според експертите
непосредствено преди предприемане на
маневрата за завиване на ляво
автомобилът, управляван от П. е бил на 76 м. зад товарната композиция и към
този момент е бил с надлъжната си ос,
съвпадащо с оста на пътното за движение. Експертите са констатирали още, че динамичното развитие на ПТП в предходната АТЕ, представено на фигурата на стр. 10 от заключението (л.
215 по ДП) не е правилно обозначено и няма причинно-следствена връзка с
обективните данни по делото. Анализирайки всички обективно установени факти по
делото експертизата е дала заключение, че техническите причини за настъпване на
ПТП са : предприетата маневра от
подсъдимия за завиване на ляво без да се съобрази с положението и скоростта на
движещият се зад него в коридор за движение от към лявата му страна товарен
автомобил, управляван от П.. Констатирано е още, че със скорост по-ниска от 50
км/ч, или с аналогични действия от страна на П. ПТП би било предотвратимо.
При разглеждането на делото от друг съдебен
състав в рамките на първото му първоинстанционно развитие на същите ВЛ от
повторната тройна САТЕ е възложена допълнителна такава (л. 91-100 вкл. по НОХД№ 1434 от 2017 г.), в която
експертите са изследвали опасната зона
за спиране на товарния автомобил
при товар в рамките на допустимата норма от 20т. и различни скорости на движение на автомобила от 58 км/ час
и при 40 км/час. Посочено е, че при скорост от 58 км/час тя е 60 м., а при скорост на движение от 40 км/
час -35м. Освен опасната зона е
изследвано и надлежното разстояние между
двете МПС в началото на намаляване на
скоростта на товарната композиция и към момента на подаване на ляв
светопоказател от подс. К., като отговорите са, че при реакция на П., чрез предприемане на аварийно спиране и при двата
варианта ПТП не би настъпило. ВЛ отново
потвърждават извода си ,че към момента на възникване на критичната ситуация не е имало
препокриване на коридорите на движение на двете МПС, като изчисляват страничното разстояние
между тях на около 1,2 м.
В хода на съдебното производство
при разпита вещите лица поддържат и двете заключения. Вещото лице проф. КП. излага, че мястото на удара е определено еднозначно
от оставените спирачни следи на товарния автомобил, управляван от пострадалия. Експертът сочи още, че от физична гледна точка и съгл.
динамиката на удара, както и устойчивостта на композицията от влекача и
ремаркето било невъзможно следата, обозначена на схемата към тройната повторна
САТЕ с червен цвят, да е оставена от
влекача на „Скания“ с рег № А 5434 КР, като според него подобно твърдение противоречи на основен физичен закон. Вещото
лице изяснява подробно защо констатира, че следата е оставена от десните колела
на предните два моста на полуремаркето, тъй като ударът е настъпил именно в
задната дясна част на полуремаркето, където са действали по мощни сили. Тъй
като обективно върху асфалта следите от товарната композиция са едни – нямало
как те да произхождат от влекача, където въздействието от удара не е било
толкова силно, а от ремаркето да не са оствени следи. Именно това обстоятелство довело и до
промяна на мястото на удара от посоченото по първоначалната САТЕ. Изтъква
се още от вещото лице, че при наличие на подаден ляв пътепоказател от товарната
композиция, задният товарен автомобил е имал техническата възможност да
предотврати ПТП в по-голяма степен. Другото различие, което експертъте по
повторната САТЕ изтъкват е, че в момента
на реакция на пострадалия П. и при
потеглянето на товарната композиция, управлявана от подсъдимия, е имало
разлика в коридорите на движение от около 1,2 м.
Видно от приложеното свидетелство
за съдимост към момента на извършване на деянието подс. И.К. не е осъждан.
Приетата за несъмнена фактическа
обстановка по делото въззивният съд намира за безспорна.
Така възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена, като при
съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати
логически грешки. Районният съд е подложил на изключително подробен анализ
съдържащите се по делото доказателствени източници, съпоставяйки ги един с
друг, отстранявайки противоречията между тях и е обосновал съображенията си,
въз основа на които ги е кредитирал или отхвърлил. Посоченият доказателствен
материал е безпротиворечив по отношение на данните за личността на подсъдимия,
времето и мястото на извършване на деянието, метеорологичната и пътната
обстановка. Изводите по отношение на тези факти съдът изгради въз основа на
удостоверяващите ги писмени доказателства, данните от протокола за оглед,
съответните части от заключенията по автотехническите експертизи, относими към
тези факти, кореспондиращи и с казаното от всички свидетели.
Въззивният съд напълно се
съгласява с доказателствената дейност на ЯРС. Правилно са интерпретирани
различните по своя характер доказателствени източници. На по-внимателен анализ
са подложени тези от тях, които съдържат противоречива информация относно значимите
факти от предмета на делото, каквито са част от гласните доказателствени средства,
и в частност обясненията на подс. К. и тези свид. П. и свид. П. по отношение на
забранителните знаци по процесния
участък от пътното платно, ограничаващи скоростта на движение с не повече от 40 км/час.
В тази връзка следва да се отчете,
че първата инстанция е отделила особено внимание на обсъждане на гласния
доказателствен материал, доколкото и човешките възприятия могат да варират, а и
предвид отдалечеността на инцидента във времево отношение. С необходимата
прецизност и за по-голяма яснота на мотивировката, ЯРС последователно е обсъдил
както поотделно, така и по групи от доказателствени източници, очертани с оглед
характера на носената от тях значима информация, включена в предмета на
доказване.
На първо място са обсъдени
обясненията на подсъдимия К., последвани от свидетелите – А., Ж., П., С., П.. Липсват
процесуални нарушения, свързани със събирането и обсъждането на свидетелските
показания на тези свидетели, обсъждането им заедно не представлява такова, доколкото
процесуалния закон не го забранява, още повече че последните освен заедно са
обсъдени и поотделно, като изрично е отчетено в коя част се приемат за
достоверни и в коя част се опровергават от заключенията по изслушаните от съда
в с.з. експертизи.
Правилно е отчетена от ЯРС
двояката природа на обясненията на Комито – като доказателствено средство и
защитна версия. Последното налага тяхната обективност да бъде преценявана
внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни доказателства и подробния
им анализ. В контекста на горното, първият съд не е кредитирал обясненията на
подс. К. в съотв. части – че в района на
настъпване на пътно транспортното произшествие максимално разрешената
скорост е била 40 км/час, за което е
бил инструктиран, доколкото по делото не е налична заповед за
определяне на тази скорост. Освен това,
съгласно Закона за движението по
пътищата максимално разрешената скорост
за определен участък се определя с пътен знак и по делото е приложена смеха за „Временна организация на безопасността на
движението“ (л. 111-124 по ДП), от която се установява, че конкретният участък
(298 км от АМ Тракия) е бил сигнализиран с пътен знак В 26 -“забранено е
движението със скорост по -висока от 60 км/час" (л. 128-129 по ДП). Поради
същата причина не са кредитирани и показанията на свид. А. в тази им част,
съдържаща твърдения, че в района на ПТП е имало както временни пътни знаци
ограничаващи скоростта, поставени на разстояние 100- 150 метра един от друг, така и постоянни, тъй като са в противоречие както с гореспоменатите
писмени и гласни доказателства по делото, така и с протокола за оглед на
местопроизшествието и обзорните снимки
към фотоалбума На последните, направени непосрествено след процесното
ПТП, при отчетена промяна - преместване на товарната композиция и товарния
автомобил, липсват допълнителни временни преместваеми пътни знаци, ограничаващи
скоростта.
Що се отнася до показанията на
свид. С. в тази им част, последните не се отличават с категоричност по отношение
обстоятелството за наличие на временни пътни знаци ограничаващи скоростта до 30
или 40 км/ч. Конкретика по отношение разрешената скорост за движенеи липсва и в
изготвения от него протокол за ПТП при посещение на инцидента на място. Прави
впечатление, че свидетелските показания варират по отношение на ограничението
на скоростта с временни знаци (дали 30 или 40 км/ч), както и по отношение
мястото на поставяне на временните табели (свид. А. твърди, че работниците,
поставящи настилката са ги местели с тях - "изработим
няколко метра и ги местим с нас"). Поради това не може да се установи
с точност и към момента на процесното ПТП в 298 км. от строежа на АМ-Тракия
дали е бил поставен такъв временен знак - кога е бил поставен и за кой участък
е действало временното му ограничение, занижаващо разрешената скорост под
установените с категоричност 60 км/ч. Поради това следва да се има предвид, че
възражението на защитата, касаещо погрешно установена от първоинстанционния съд
фактология във връзка с въведеното временно ограничение на разрешената скорост
в процесния пътен участък от 40 км/ч е неоснователно, при все че свидетелските
показания в тази насока не носят необходимата конкретика от естество да обори
приобщените писмени доказателства, поради което последните следва д абъдат
ценени с приоритет.
Въззивният съд счита,
че при приложения законосъобразен подход за оценка на доказателствените
източници, фактическите констатации съдържащи се в мотивите на обжалваната
присъда се явяват напълно обосновани, а отправения към атакувания съдебен акт
упрек за необоснованост - напълно несъстоятелен.
Правилно ЯРС е кредитирал
заключенията на химическата и съдебно-медицинската експертизи с аргумент, че
същите компетентно, обективно и изчерпателно отговарят на поставените задачи при
отчитане отношението им към предмета на доказване в процеса и релевантно
извлечената от тях информация.
Както вече
бе изяснено, по делото още в рамките на досъдебното производство са били
назначени първоначална тройна автотехническа експертиза, допълнителна
първоначална тройна автотехническа експертиза, както и повторна тройна
автотехническа експертиза и допълнителна повторна тройна автотехническа
експертиза, които по същество са достигнали до различни изводи, произтичащи от
различното местоположение на двете превозни средства, участващи в ПТП в
мислените им коридори за движение, както и отстоянията от десния банкет,
предвид наличните обективни лседи и находки, оставени по пътното платно
вследтсвие инцидента. В изпълнение на задължението си по чл.305, ал.3, изр.2 от
НПК, ЯРС е изложил в мотивите си подробен и обективен анализ на приетите от
съда заключения по посочените експертизи, като е изложил аргументи кои от тях
кредитира, предвид съответствието им с останалите доказателства по делото. Правилно
ЯРС се е доверил на изводите на повторната
тройна автотехническа и допълнителната автотехническа експертиза,
съответно не е взел предвид приетото по първоначалната тройна САТЕ, където експертите
включително и в ОСЗ поддържат, че
траекториите на движение на двата автомобила се препокриват. Вещите лица по повторната САТЕ
са изяснили, че при наличините протривни дъгообразни спирачни следи, оставени
на пътното платно от товарната композиция, последните няма как да произтичат от
влекача, тъй като в момента на удара, инерционната сила, която действа върху
задния мост на ремаркето е била много по мощна, съотв. от естество да остави
такива следи върху асфалта. За да не
кредитира заключението на първоначалната САТЕ ЯРС е открил и противоречие с обясненията на подс. К. и показанията на свид.
П., косвено и от показанията на свид. П., в които се съдържат данни за мястото и начина на извършване на
маневрата завой на ляво, съотв. отстоянието на товарната композиция от десния
банкет (понастоящем аварийна лента) на магистралата.
За обосноваване на фактическите
си изводи, касаещи обвинението против подсъдимия, ЯРС е подложил на обсъждане и
всички приобщени по реда на НПК писмени доказателства и доказателствени
средства ДП – протокол за оглед на местопроизществие и изготвения към него фотоалбум,
справка за нарушител – 2бр , протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, протокол за проверка на средства за измерване, извлечение от
търговския регистър, Трудов договор № 43/27.10.10, Писмо изх. №
ИРД-835/29.10.2013 на ОПУ Ямбол, Писмо изх. № 998/31.01.2014 на Сдружение
„Тракия ІV“, Временна организация
на движението на АМ Тракия , участък ЛОТ 4 „Ямбол-Карнобат“, Заповед №
002/11.06.2012г на представляващия Сдружение „Тракия ІV“, Заповед № 50/4.06.13 на РУСО, Протокол № 5/4.07.13, Протокол за извършена
проверка , Декларация за трудова злополука, Протокол за разследване на трудова
злополука, Трудов договор № 15/7.05.13, длъжностна характеристика, Протокол за
ПТП, Договор от 01.06.2012г между „Транс експрес 07“ ООД и „Терамис 2007“ ЕООД,
Епикриза от Ортопедичен комплекс Клиника по ортопедия и травматология гр. Стара
Загора, Епикриза от Клиника по Анестезиология и Интензивна медицина МБАЛ Проф.
Киркович Ст.Загора, справка в Централна база данни КАТ-3бр., удостоверение за
техническа изправност на ППС-2бр, застрахователна полица „Гражданска отговорност“, Лиценз за
международен автомобилен превоз на товари, товарителница № 757/14.05.2013г,
удостоверение за психологическа годност, карта за квалификация на водач, на МПС, , тахографски листи – 2бр., протокол
за периодична проверка, протокол от контролна проверка, Договор да наем на
строителна механизация, Приложение №1
към договора, Договорно споразумение за
съвместни мероприятия по осигуряване на
безопасни условия на труд на територията на АМ Тракия участък ЛОТ „
Ямбол-Карнобат, справка за съдимост – 2 бр., които на основание чл.284 от НПК
обосновано са преценени като източници на обективна информация.
При така
установената фактическа обстановка районният съд правилно е приел, че
подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. ”б”, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 14.05.2013 г., около 17.00 часа на участък
от АМ “Тракия“ - в строеж, ЛОТ 4, км 298+800, при управление на МПС - товарен
автомобил - влекач „Скания Р 124 ЛА 4X2 НА“, с *******, собственост на „Съни
транс“ ЕООД, с управител П КК. ***, с прикачено към него полуремарке “Шмитц СКИ
24“ с *******, собственост на „Съни транс“ ЕООД, с управител П КК. *** е
нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, а именно чл. 25, ал.
1 от закона: “Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например...да се отклони надясно или наляво по платното за
движение... преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение,“ като при предприемане маневра
завиване наляво не се е съобразил с положението и скоростта на движещият се зад
него товарен автомобил „Скания Р 124 ЦБ X 3 400“ с peг. *******, собственост на
„Транс експрес 07“ ООД с управители Д.Й.Д. и Д.Д. Ж., в резултат на което
предизвикал ПТП с последния и причинил по непредпазливост на П.А.П. *** една
тежка телесна повреда и три средни телесни повреди, както следва:
тежка телесна повреда изразяваща се в ампутация на лявата подбедрица на
границата между средната и горната третина представляващо „осакатяване на левия
долен крайник“ и средни телесни повреди, съчетана травма с ретроперитониален
хематом, контузия на корема с десерозация на сигмата и ректума, наложили извършване
по спешност на лапаротомия и саниране на органите в коремната кухина, и довели
до изпадане на пострадалия в състояние на травматичен шок, са причинили на П.
„разстройство на здравето,временно опасно за живота“, счупване на десен долен
крайник, със засягане на нервни стволове и магистрални съдове, като срока на
заздравяване е не по-малък от 1 година, при нормален ход на оздравителните
процеси, е довело до „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“ и
счупване на тазовите кости по типа на Малген, като срока на заздравяване е не
по-малък от 8-10 месеца, при нормален ход на оздравителните процеси, което е
причинило „Трайно затрудняване движенията на долните крайници“ на П..
Въззивната
инстанция споделя извода на ЯРС, че подс. К. е осъществил процесното деяние,
чрез нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно ПТП е настъпило на изграждащ се участък от АМ „Тракия“,
който към него момент не е бил отворен за обществено ползване. В чл. 1 от ЗДвП
е предвидено уредените в него правила за движение по пътищата да намират
приложение за пътищата, отворени за обществено ползване. В чл. 2, ал. 3 е
въведено изключение от горното правило, предвиждащо
приложение на закона и за пътищата,
които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни
разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя е
определено друго. Доколкото в Закона за пътищата, Правилника за
приложение на Закона за пътищата, Наредба №3/16.08.10 г. на временна
организация и безопасността на
движението при извършване на СМР по пътищата и улиците и Наредба №2 от 2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при СМР и
въведената на обекта "Временна организация на движението" не е
определено друго в конкретния случай извършваната от подсъдимия транспортна
дейност следва да се регулира от правилата, уредени в ЗДвП и ППЗДвП.
Въззивната инстанция споделя
изводите, направени от първоинстанционния съд в посока, че след съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установява, че от обективна
страна подс. К. е
нарушил чл. 25, ал.1 от ЗДвП, при все, че е имал техническата възможност да
предотврати случилото се ПТП, като преди извършване на маневрата "завой на
ляво", попусне движещия се зад него товарен автомобил. Подсъдимият не е съобразил
положението, посоката и скоростта на движение на намиращия се зад него
автомобил, за което не са
съществували видими реални препятствия, като при положение, че беше изпълнил тези свои задължения като водач,
процесното ПТП не би настъпило, т. е. нарушението му е в пряка-причинно
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат - причинените телесни увреждания на П..
Субект на
престъплението с правна квалификация по чл. 343, ал. 1, б. ”б”, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК е всяко наказателно отговорно лице, а подс. К. е пълнолетно вменяемо лице,
което по време на извършване на деянието е било в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Правилно
ЯРС е посочил, че от субективна страна престъплението е извършено от подс. К.
по непредпазливост, във формата на небрежност, тъй като той не е целял и не е
предвиждал обществено-опасните последици, но в конкретната ситуация, предвид
нормата по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, е бил длъжен да ги предвиди. Логично
подсъдимият, като човек с достатъчен житейски опит и стаж като водач на МПС с
налична категория "А", е бил в състояние и е могъл да предвиди
настъпването им и ако бе спазил горепосоченото правило за движение, не би
допуснал ПТП. Въпреки това, той е управлявал товарната композиция така, че сам
се е поставил в невъзможност да избегне процесното ПТП, в резултат на което е
осъществил престъплението.
Като неоснователно се преценя и
възражението на защитата, че ЯРС е игнорирал причинната връзка между претоварването
на товарен автомобил с рег.**** и настъпилото ПТП. Изрично в
мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че въпросното претоварване
(товарът на П. надхвърля със 70%
максимално допустимата му маса) е в независима причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен
резултат, което е правилно отчетено от съда като самостоятелно нарушаване на
правилата за движение по смисъла на чл.
20, ал. 2 от ЗдвП, при избор на несъобразена скорост, поради което е прието
наличие на съпричиняване. Съгл. приетата по делото повторна тройна САТЕ
опасността за движения се отзад товарен автомобил е възникнала на 76 м. зад
товарната композиция. П. обаче е реагирал, когато разстоянието между двата автомобила е намаляло до 47 м., а
именно - със закъснение от 2 секунди. При процесните безпроблемни атмосферни
условия и прясно положен асфалт по равна пътна настилка, моментът на възникване на
опасността, от който водачът е длъжен да вземе предписаните мерки за
безопасност на движението, които се изразяват в намаляване на скоростта или
спиране, е възприемането на пътното препятствие. От правна гледна точка
моментът на възникване на опасността не би трябвало да се търси по-рано от
възможността реално да бъде възприето пътното препятствие. Това е така, защото
този момент се преценява фактически от водача, но той всякога представлява един
обективен елемент от пътната обстановка, който трябва да бъде възприет и на
който трябва да се реагира незабавно с предвиденото в закона поведение:
намаляване скоростта или спиране на пътно превозно средство в зависимост от
необходимостта да бъде избягнато пътно транспортно произшествие. Процесната опасност е
възникнала от момента, в който
подсъдимият е предприел маневра
"завой на ляво", тъй като преди този момент двете превозни средства е
можело да се движат безпрепятствано в посока напред в собствените си коридори и
избрани тракетории. Със завоя наляво, товарната композиция създава релевантната
опасност за движещия се зад нея товарен автомобил, навлизайки в неговия
(мислен, несигнализиран) коридор за движение. Опасността не е възникнала
при подаването на ляв пътепоказател от подс. К., тъй като
последният не му осигурява предимство пред другия участник в движението, както
правилно е преценил ЯРС. Съгласно обективните находки по делото и изчисленията
на експертите по повторната тройна САТЕ, ако П. бе реагирал веднага след
отчитане на опасността, то несъмнено е щял да избегне сблъсъка между двата автомобила.
Неоснователно е и
защитното въразжение за това, че несъобразената скорост на товарния автомобил,
управляван от пострадалия и претоварването му са първопричина за настъпилото
ПТП. Законосъобразно първоипетанционния съд не е възприел това поддържано
разбиране, тъй като изводите си за виновността на подсъдимия са формирани не
само и единствено от огледа на местопроизшествието и заключенията на
назначените експертизи, но и въз основа на обективните находки, установени и от
обясненията на подсъдимия, че преди извършване на маневрата, последният е
възприел движещата се за него т.а. Сканиа, управляван от свид. П.. При едно
такова движение на 130м. от него той е намалил скоростта си до пренебрежим
минимум (от 4км/ч), при което на 76 м. е инициирал (с 16 км/ч) завой на ляво, с
който е пресякал траекторията му. При това положение, свид. П., винаги е
съставлявал опасност за движението, поради което водачът на товарната
композиция е бил длъжен да спре и да го пропусне и не може да се позовава, че
пострадалия е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила, защото със
самото си поведение се е поставил сам в невъзможност да изпълни своите
задължения като такъв. Опасната зона за спиране включва минималното разстояние, което изминава
едно моторно превозно средство от момента, в който водачът възприеме и реагира
на възникнала опасност до окончателното преустановяване на движението. В тази насока е и постоянната практика на ВКС, поради което
и поддържаното становище от защитата на подсъдимия следва да бъде отчетено като
съпричиняване на вредоносния резултат, но не може да доведе до пълно отпадане
на наказателната отговорност на подс. К..
При
определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът правилно е взел предвид от една страна високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние,
настъпилите в резултат на деянието вредоносни последици (извън съставомерните
такива - три средни телесни повреди на П.) и нарушенията, за които са му
налагани административни наказания по
ЗДвП. От друга страна ги съпостави със смекчаващите обстоятелства - чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, неразумно дълго
продължилото наказателно производство (повече от 5 год.),както и допуснатото
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от
страна на П., довело до
независимо съпричиняване на вредоносния резултат,което също има значение при
индивидуализацията на наказанието. Правилно са отчетени законовите пречки за приложение на
института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. При това положение и предвид наличието на многобройни
смекчаващи обстоятелства, въззивният съд напълно се солидаризира с извода на
пъроинстанционния за налагане на наказание предвид липсата на минимален предел на санкцията по
чл. 343 б. "б" от НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, бук.
“б" от НК, а именно - „Пробация“ със следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност два пъти седмично
и 2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година.
На
основание чл. 343г от НК правилно е наложено на подс. К. и лишаване от право да
управлява МПС за минимален срок от шест месеца, отчитайки изброените по горе
обстоятелства.
При
наличието на отправено изрично искане, правилно подсъдимият е осъден да заплати
на частния обвинител П. направените по делото разноски за правна помощ в размер
на 500 лв., съгласно приложеното по делото пълномощно за платената сума.
При
горния изход на делото, правилно съдът се е произнесъл на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК по отношение разноските по делото, вносими от последния в размер
на 3758,86лв. по сметката на ОД на МВР-Ямбол и сумата от 1517,62 лв. в приход
на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС
Водим от горното,
Ямболски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 66/10.05.2019 г.,
постановена по нохд № 1111/2018г. по описа на РС-Ямбол.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.