В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 26 юни 2019 година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар: Ив.Златева

Прокурор: Ж.Илиев

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВНОХД № 165 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 60/24.04.2019 г., постановена по НОХД № 1252/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол, подсъдимият П.П.В. ***, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 15.00 ч. на ул. „А. З.“ гр. Я., в двора на дом № **, се заканил с убийство на А.Г. ***, с думите: „Ще те убия, ще запаля къщата ти, ще те излежа, от нищо не ме е страх“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

С присъдата, подсъдимият П.В. е осъден да заплати на гражданския ищец А.К. сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – **.**.**** г, до окончателното й изплащане, като искът за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 10 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК в полза на държавата е отнето вещественото доказателство по делото – нож с дървена дръжка и с дължина 26 см.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати гражданския ищец и частен обвинител А.К. направените в това му качество разноски по делото за упълномощаване на повереник в размер на 500 лв., да заплати направените по делото разноски общо в размер на 229.41 лв., от които 199.41 лв. - вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОДМВР – Я., 30 лв. - вносими в приход на бюджета на Съдебната власт и по сметката на ЯРС, както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 140 лв.

Срещу осъдителните части на така постановената присъда са депозирани въззивни жалби от подс.П.В. - лично и от неговия защитник - адвокат от АК-*. В жалбата на защитника се твърди несправедливост и необоснованост на постановената присъда, както и неправилност на същата като постановена при нарушения на материалния и процесуалния закон. В тази връзка се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.В. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. В жалбата на подс.В. се твърди необоснованост и незаконовсъобразност на присъдата на РС-Ямбол. Въззивникът твърди, че при постановяване на присъдата и при разглеждане на делото от районния съд са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила и сочи като такива - „ по т.2.3 от Етичния Кодекс, заложен в ЗСВ, изразяващ се в пристрастност и предубеденост”; „ по чл.55, ал.1, чл.107, ал.3,5, чл.303 от НПК, чл.6, чл.31, ал.4, чл.32, ал.2 от Конституцията на РБ, чл.12 от ЗСВ и др.”, без да ги аргументира конкретно.

В съдебно заседание представителят на ОП-Ямбол оспорва основателността на въззивните жалби и моли съда да потвърди осъдителната присъда на Районен съд-гр.Ямбол като правилна, обоснована и справедлива.

Въззиваемият – граждански ищец А.К. чрез своя повереник - адвокат от АК-* ангажират становище по подадените въззивни жалби, като считат същите за неоснователни. Повереникът на гражданския ищец изразява становище за правилност, обоснованост и справедливост на постановената присъда и моли същата да бъде потвърдена изцяло.

В съдебно заседание въззивникът - подс.П.В., редовно призован се явява лично и със служебно назначения му защитник - адвокат от АК-*. Двамата поддържат въззивните жалби и молят съда да ги уважи. Защитникът претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.В. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Според него първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства формално и в полза на обвинението, като е кредитирал тези показания, които го подкрепят, а е отхвърлил показанията на св.Г. П.-майка на подс.В., които не са в негова подкрепа. Защитникът посочва също, че РС не е взел предвид обстоятелството, че в случая се касае за едно обичайно поведение на подсъдимия - да носи в себе си нож и да коли зайци, с което според него съседите му, включително и А.К., би трябвало да са свикнали. Така също сочи, че районният съд не е взел предвид и това, че в случая се касае за междусъседски конфликт, датиращ от дълго време и подобни ситуации е имало много пъти. В тази връзка, защитникът изразява становище за обективна несъставомерност на деянието по чл.144, ал.3 от НК, като защитникът го аргументира с липсата на доказателства за настъпила промяна в начина на живот на пострадалия К. след инцидента, както и с наличието на личен мотив в отношенията между подсъдимия и пострадалият. В този смисъл се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която въззивникът да бъде признат за невиновен в осъществяване на вмененото му във вина престъпно деяние.

В личната си защита и при дадената му от съда последна дума подс.В. претендира да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като алтернативно, в случай, че не бъде оправдан, моли присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районният съд поради допуснати при първото му разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че му е нарушено правото по чл.30, ал.4 и по чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България. Според него пострадалият К. неправилно не се е обърнал за помощ към компетентните органи, а към своя работодател, в резултат на което е придобил смелост и го е заплашил, че ще го унищожи. По образуването и движението на наказателното производство счита, че има допуснати процесуални нарушения, т.к. срещу него са били образувани три на брой наказателни производства с пострадал А.К., като при поискване на отвода на прокурора на осн.чл.12 от ЗСВ и на съдията по тези дела на основание „предубеденост”, същият е бил отхвърлен. Отправя искане на основание чл. 107 ал.5 от НПК доказателственият материал, събран в съдебното следствие да бъде щателно проверен от въззивният съд, включително и показанията на майка му - св.П., които са били неоснователно игнорирани от районният съд.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица имащи право и интерес да обжалват и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледани по същество се преценят като неоснователни, поради следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за безспорно установено следното:

Подсъдимият П.П.В. живеел заедно с майка си Г. П. в къща на ул. „А. З.“ № ** в гр. Я.. Подсъдимият П.В. не поддържал добри отношения със съседите си, като след употреба на алкохол ставал негативно настроен и агресивен към тях - псувал ги, обиждал ги и им отправял закани, а при сигнализиране органите на реда проявявал вербална и физическа агресия и към отзовалите се на сигнала полицейски служители.

Във връзка с това си поведение подс.В. е осъждан пет пъти с влезли в сила присъди за престъпления по чл.325, ал.1 от НК, по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, по чл.325, ал.4 вр. ал.1 от НК – по НОХД №****/**** г. на ЯРС, по НОХД № ****/**** г. на ЯРС, по НОХД № ****/**** г. на ЯРС, по НОХД № ****/**** г. на ЯРС и по НОХД № ***/**** г. на ЯРС, като са му налагани и ефективни наказания лишаване от свобода.

С присъдата по НОХД № ***/**** г. на РС-Ямбол, влязла в сила на **.**.**** г., подс.В. бил осъден за две престъпления по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК – закани с убийство на В. М. В., живущ в съседство с подсъдимия - на ул. „А. З.“ № * в гр. Я., както и за престъпление по чл.325, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, като му били наложени ефективни наказания от една година и шест месеца и от две години и три месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК и на чл.24 от НК, подс.В. е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Съгласно Справка за съдимост рег.№ ***/**.**.**** г. на БС при РС-Ямбол, на **.**.**** г. подс. В. е изтърпял така наложеното му общо наказание лишаване от свобода.

През времето, когато подсъдимият бил в затвора и търпял наказание лишаване от свобода, свидетелите - съпрузи М. и А. К. закупили имота в съседство с неговия, находящ се на ул.„А. З.“ № **, направили основен ремонт на къщата и заживяли там с малолетното си дете Р., като поддържали много добри отношения с майката на подсъдимия - св.П..

След излизането си от затвора, подс. В. отишъл в дома на св. А.К., за да се запознаят, като подсъдимият му казал, че другия съседен имот е продаден заради него и го предупредил, че лежал в затвора и не се страхува от нищо. Подсъдимият започнал често да употребява алкохол, като в това си състояние започвал да вика, да крещи и да псува в двора си. Семейство К. се съобразявали с това поведение на подсъдимия и при такива ситуации избягвали да контактуват с него.

В неделя - на **.**.**** г. сутринта семейство К. се събудили от виковете на подсъдимия, който обиждал майка си и отправял ругатни към животните, които отглеждал. Поради това семейството решило да не излизат навън, за да не се срещнат с В.. Съпругата и детето на пострадалият А.К. били болни и по-късно /по обед/ се наложило да отиде до аптеката. При връщането си, К. заварил подсъдимият в нетрезво състояние да седи на стълбите пред дома си с бутилка алкохол. Подсъдимият видял А.К. и в този момент започнал да вика и да го заплашва, че ако не си оправи улука до една седмица, ще види какво ще му се случи, при това подхвърлил и въпроса: „Нали знаеш, че съм лежал в затвора?“. Първоначално К. не разбрал за какъв улук говори подсъдимия, но т.к. бързал, му казал, че на пролет ще го отремотнира и не му обърнал повече внимание. Ядосан, подсъдимият започнал да крещи обиди и да псува К.. А.К. съобщил за случващото се на телефон 112.

Във връзка с подаденият сигнал към 13,45 часа на място пристигнали свидетелите К. М. и П. И. – служители в РУ – Я., като дори и пред тях подсъдимият продължил да обижда пострадалия А.К.. Свидетелите М. и И. провели разговор с подсъдимия и пострадалия, след което на всеки от тях съставили протокол за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР. След това, пострадалият А.К. се прибрал в дома си, а подсъдимият останал навън в двора на дома си и продължил да псува К.. Започнал и да му се заканва, че ще го убие и ще го заколи, и го подканял да излезе навън. Казвал му: „Ще те убия, ще запаля къщата ти, ще те излежа”, както и това, че не се плаши от извиканите от К. по-рано полицаи, защото той бил лежал в затвора. А.К. и съпругата му М. К. се притеснили много, тъй като подсъдимият не се респектирал от посещението на полицаите. Тогава А.К. решил да потърси помощ и съдействие и от своя работодател - свидетелят Д. Ж. и му се обадил по телефона. По това време св.Д. Ж. бил близо до мястото на инцидента заедно с брат си св. Г. Д. и малко след това двамата пристигнали в дома на А.К.. През това време подсъдимият продължавал да обижда и да се заканва на А.К., наричал го боклук и казвал, че ще избие него и семейството му. Виждайки свидетелите Д. Ж. и Г. Д., подс.П.В. се ядосал още повече и се насочил и срещу тях. Извикал на майка си да му донесе нож, като тя се опитала да го успокои, но подсъдимият влязъл в дома си, взел нож и се насочил към входната врата на дома на А.К., който успял да я заключи. Тогава подсъдимият започнал да блъска по вратата и продължил да крещи. Викал на А.К., Д. Ж. и Г. Д. да излязат, като ги наричал копелета мръсни и се заканвал, че ще ги разпори. В този момент, К. силно изплашен от действията на подсъдимия, отново подал сигнал на телефон 112. На сигнала се отзовали отново свидетелите К. М. и П. И., като до тяхното пристигане подсъдимият се отправил с ножа към центъра на града. Полицейските служители извършили обход на района, при който подсъдимият бил установен от тях на ул. „Г. С. Р.“ в гр. Я., в близост до пощата, с нож в ръка. Във връзка с неизпълнение на полицейско разпореждане да хвърли ножа, подс.П.В. бил задържан по реда на ЗМВР.

След инцидента с подсъдимия и в резултат на него и неговите действия, пострадалият А.К. бил силно стресиран, изпитвал постоянен страх както за живота и здравето си, така и за живота и здравето на съпругата и детето си,които от своя страна се страхували да остават сами и да излизат на двора. Последното наложило А.К. да ги изпраща сутрин до работа и училище и закъснявал за работа. В резултат, в края на 20** г. сем.К. напуснали имота си на ул. „А. З.“ № ** в гр. Я. и се изнесли да живеят на квартира, а впоследствие го продали.

Видно от заключението по назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, към момента на извършване на деянието, а и към момента, подс. В. не се води на диспансерно наблюдение към психиатричен кабинет; същият не страда от психично заболяване в тесния смисъл на понятието и е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При подс.В. е налице личностово разстройство от емоционално волево неустойчив тип, алкохолна злоупотреба, като към момента на извършване на деянията е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е можел правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка съвпада напълно с тази, установена от въззивният съд и е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Решаващият съд при установяването на фактическите обстоятелства е обсъдил подробно и мотивирано кои доказателства кредитира и кои не, както и защо. Правилно и обосновано, първата съдебна инстанция приема и кредитира част от обясненията на подсъдимия, част от показанията на св. Г. П., показанията на свидетелите А.К., М. К., К. М., П. И., Д. Ж. и В. В., дадени от всички тях по време на проведеното по делото съдебно следствие, показанията на свидетеля Г. Д., дадени от него по време на проведеното съдебно следствие, както и показанията му, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената съдебно-психиатричната експертиза, както и от писмените и от вещественото доказателство по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

След направен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, районният съд обосновано и правилно не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелката П. само в частта им, депозирана по време на съдебното следствие, касаещи обстоятелствата, че на инкриминираната дата подсъдимият не е отправял обиди и закани към никого, а самият той е бил обект на закани отправени от К., т.к. в цитираната част обясненията на подс.В. и показанията на неговата майка - св.П., се опровергават по категоричен начин от показанията на всички останали свидетели. Съдът е подходил с нужното внимание както към показанията свидетелият А.К., който като пострадал, е зантересован от изхода на делото, така и към показанията на останалите свидетели по делото - М. К., която е съпруга на пострадалият и Д. Ж. и Г. Д., единият от които е работодател на К., а другият - брат на Ж. и близък на пострадалия К.. Като е съобразил тези обстоятелства, съдът внимателно е анализирал показанията на всеки един от тези свидетели, тяхната логичност, обективност и съотносимост към останалия събран по делото доказателствен материал и правилно е стигнал до извод за тяхната добросъвестност и обективност, поради което ги е и кредитирал с доверие. Относно показанията на свидетелите К. М. и П. И. следва да се посочи, че единствено обстоятелството, че същите са служители на полицията, не може автоматично да води до извод за тяхната пристрастност и заинтересованост от изхода на делото, както и до изключването им от доказателствената съвкупност. За достоверността и обективността на показанията на такива свидетели винаги следва да бъде извършен от съда подробен и обстоен анализ на същите както поотделно, така и във връзка с останалите събрани по делото доказателства. Видно от мотивите към присъдата, такъв анализ безспорно е направен от страна на районния съд. Съпоставяйки ги с показанията на другите свидетели - А.К., М. К., Д. Ж., Г. Д., с кредитираната част от показанията на св.П., както и с кредитираната част от обясненията на подс.В. и с приложеното по делото веществено доказателство - нож с обща дължина 26см., правилно и обосновано РС-Ямбол е стигнал до извода за логичност, обективност и непротиворечивост на показанията на свидетелите М. и И. както помежду си, така и с гореописаните други гласни и веществени доказателства. Правилно, районният съд е анализирал и оценил показанията на свидетелят В. В. - брат на подсъдимия, чийто показания като свидетел, който не е очевидец на конфликта, нямат пряко отношение към предмета на делото.

Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на решаващия такъв в посока кредитиране на приложените по делото писмени доказателства, като неизолирани от останалия доказателствен материал.

След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираните деяния, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя защитата/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, е мотивирал правните си изводи за взетото решение.

На база правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил обосновани правни изводи, като е приел, че подс.В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 144, ал.3 вр.ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимият на **.**.**** г. около 15.00 ч. се заканил с убийство на А.Г. ***, като заканата за осъществяване спрямо К. на престъпление против неговата личност е годна да възбуди основателен страх у него, че престъплението, с което е заплашван може да бъде наистина осъществено от подсъдимия. Това следва не само от крайно агресивното поведение на подс.В. спрямо К., а и предвид обремененото съдебно минало на В., с което пострадалият е бил наясно, както и това, че заканата е изречена от подсъдимия в нетрезво негово състояние, при което задръжките намаляват. Отделно, не без значение са и предприетите от подсъдимия действия за взимане на нож с обща дължина 26 см. и носенето му в ръката си по улиците на града и то пред погледа на всички свидетели - очевидци, вкючително и пред полицейските служители М. и И..

Обосновано и правилно районният съд е отговорил на направеното пред него, а и сега пред въззивния съд, възражение на подсъдимия и защитата в посока това, че липсва осъществено престъпление по ч.144, ал.3 вр.ал.1 от НК, т.к. заканите изречени от подс.В. не са възбудили страх у А.К.. С оглед указаното в ТР № 53 от 18.09.1989 г. по н.д.№ 47/1989 г. на ВС на РБ, за осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3 от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която закана да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Т.е., не е необходимо лицето действително да се е изплашило или да е променило начина си на живот, а само да съществува основание да се счита, че заканата би могла да се осъществи - какъвто безспорно е и процесния случай. В хипотезата на конкертния случай, тази закана е и възбудила страх у пострадалия К., че същата ще бъде осъществена от подсъдимия, т.к. в резултат на нея К. и семейството му са се принудили да напуснат дома си и да заживеят на квартира. Твърдението на защитника, че в случая се касае за едно обичайно поведение на подсъдимия - да носи в себе си нож, да крещи и псува, по никакъв начин не означава, че неговите съседи, включително и А.К., би трябвало да са свикнали с това.

Въззивната инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е разбирал противоправния характер на извършваното, както и общественоопасните последици на същото, но въпреки това е искал настъпването им.

Предвид горното правилно подс.В. е бил признат за виновен по предявеното му и поддържано от РП-гр.Ямбол обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК.

С оглед изложеното дотук, искането на защитника и на подс.В. за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен в осъществяване на деянието - предмет на обвинението, следва да бъде оставено без уважение.

Относно вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание:

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. При определяне вида и размера на наказанието решаващият съд правилно е приложил разпоредбата на чл.54 от НК, т.к. в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, така че и най-лекото предвидено в закона наказание за всяко престъпление да се оказва несъразмерно тежко. Правилно и обосновано, районният съд е определил на подсъдимия В. наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства към средния предвиден в закона размер от 3 години. За да определи вида и размера на наказанието, районният съд правилно е взел предвид както високата степен на обществена опасност на осъщественото престъпно деяние, обуславяща се от характера на засегнатите обществени отношения, свързани с честта и достойнството на личността, от проявената от подсъдимия груба демонстрация на пренебрежителното му отношение към установените порядки на общуване, така и степента на обществена опасност на личността на подс.В., която е висока, предвид предишните му множество осъждания за умишлени престъпления от общ характер, включително и от същия вид, както и предвид това, че настоящото деяние е извършено по-малко от три години след изтърпяване на ефективното наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № ***/**** г. на РС-Ямбол.

Така определено по размер, наказанието лишаване от свобода ще осъществи визираните в чл.36 от НК цели.

Обосновано и правилно не е била приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, т.к. не са налице предпоставките за приложението й предвид обстоятелството, че преди извършване на деянието В. е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

В съгласие с чл.57, ал.1, т.2, б”б” от ЗИНЗС, който предписва първоначален строг режим на така наложеното наказание, предвид обстоятелството, че от изтърпяване на ефективното наказание лишаване от свобода, наложено на В. с присъдата по НОХД №***/**** г. на РС-Ямбол до датата на осъществяване на процесното престъпно деяние, не са изтекли повече от пет години, съдът правилно е постановил наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим.

Относно предявеният граждански иск:

Изводът на първоинстанционният съд за доказаност по основание на предявеният от А.К. срещу подс.П.В. граждански иск за причинени от престъплението неимуществени вреди, е обоснован и законосъобразен. Действително, в резултат на осъщественото от подс.В. престъпно деяние по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК, К. е преживял силен психически тормоз и притеснение както по време на извършване на престъплението, така и продължителен период от време след осъществяването му, като е изпитвал тревога и за здравето и живота на съпругата му и малолетното му дете, в резултат на което той заедно със семейството си са напуснали процесния имот и впоследствие са го продали, като са заживяли на квартира.

Въззивният съд в настоящия си състав счита, че решаващия съд е присъдил сума в справедлив размер за обезщетяване на претърпените от К. неимуществени вреди, отговарящ на трайно установената съдебна практика в тази насока, поради което и атакуваната присъда в тази й част следва да бъде потвърдена. Правилно, върху присъдената сума е присъдена и дължимата законна лихва.

При този изход на делото, правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл във връзка с направените по делото разноски. Съдът правилно и обосновано се е произнесъл и по отношение на вещественото доказателство по делото, като го е отнел в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б"а" от НК.

Съдът счита, че доводите на подсъдимия, изложени от него както в жалбата му, така и в неговата пледоария, за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила в едната си част са неконкретизирани до степен такава, че са напълно неясни, а в останалата част са неоснователни. Така например подсъдимият сочи, че по образуването и движението на наказателното производство имало допуснати „множество умишлени процесуални нарушения, като водещото е по т 2.3 от Етичния кодекс, на база пристрастност и предубеденост”, но без да посочва конкретно от кого и по какъв начин е демонстрирана такава. Като нарушения, подс.В. визира такива по чл.12 от ЗСВ, чл.55, ал.1 и чл.303 от НПК, чл. 6, чл.30, ал.4, чл.31, ал.4 и чл.32, ал.2 от Конституцията на РБългария, като също не става ясно от кого са допуснато те и в какво точно се състоят. Видно от данните по делото, правата на подс.В. в наказателното производство са били напълно охранени, като макар да не са налице основанията за задължителна защита, същият е разполагал с адвокатска защита през време на цялото водено срещу него съдебно производство, а в досъдебното производство не е имал защитник по негово изрично желание и изявление. В данните по делото не намира опора твърдението на подсъдимия за допуснато нарушение по чл.107, ал.5 от НПК, т.к. според него доказателственият материал, събран в съдебното следствие не е бил щателно проверен от районния съд, изхождайки от сериозните според подсъдимия разминавания в показанията на свидетелите - пострадалия К., Ж. и Д. от една страна и св.П. и неговите обяснения - от друга. Въпросните гласни доказателства са анализирани от първоинстанционният съд с необходимото внимание, съпоставени са били както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал, като на тази база и без превратност е била направена преценка на тяхната обективност и достоверност.

Отказът на Председателя на съдебния състав от районния съд, разгледал делото, да уважи искането на П.В. за отвод, не съставлява нарушение на процесуалните правила, т.к. по делото липсват обективни данни за това, че същият е предубеден или заинтересован от неговият изход. Единствено и само обстоятелството, че съдията - докладчик по настоящото дело на районния съд е разгледал и други дела, по които В. е подсъдим, по никакъв начин не води до извод, че съдията е пристрастен, още повече, че делата са разпределени при спазване на принципа на случайното разпределение.

Водим от гореизложеното и след като на осн.чл.314, ал.1 от НПК провери правилността на присъдата изцяло, въззивният съд намира, че същата следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована, справедлива и постановена при спазване на процесуалните правила.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 60/24.04.2019 г., постановена по НОХД № 1252/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.