Р Е Ш Е Н И Е
№ 87 26.08.2019 г. гр. Я.
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди
и деветнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА КОНДОВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар Ив. Златева
прокурор Ж. И.
като разгледа докладваното от съдия П.
ВНОХД
№ 146 по описа на съда за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба само на подсъдимия Ю.И.Ч.,
срещу Присъда № 54/19.04.2019 г.,
постановена по НОХД № 320 по описа на РС – Ямбол за 2019 г., с която този подсъдим
е признат за виновен в това, че в неустановен час в тъмната част на денонощието
на ********г. в гр. Я., от кафе-сладкарница „*****“, находяща се на ул. „Я.С.“
№ **, след предварителен сговор с подсъдимия А.А.И. ***, действайки като
съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
– взломяване на входна врата и използване на техническо средство – отвертка, е
отнел чужди движими вещи - пари в банкноти и монети, на обща стойност 180,00
лв., от владението на собственика им К.П.В. от гр. Я., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на повторност, в немаловажен случай и макар и непълнолетен, е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното, и е могъл да ръководи постъпките си,
поради което и на основание чл.195 ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 и чл. 54 от НК ЯРС, е осъдил подсъдимите Ю.Ч. и А.И. на по пет месеца
„Лишаване от свобода”, което да изтърпят при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. С
присъдата първоинстанционният съд е осъдил подсъдимите Ю.И.Ч. и А.А.И. да
заплатят направените по делото разноски в размер на по 48.05 лв. за всеки от
тях, вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол..
В
жалбата се излагат доводи, че присъдата, в частта относно наложеното на подс. Ч. наказание е
незаконосъобразна, неправилна и несправедлива. В съдебно заседание защитникът
на подс. Ч. – адв. М. от ЯАК пледира, че наложеното наказание от пет месеца
лишаване от свобода е явно несправедливо и като изтъква смекчаващи вината
обстоятелства, като настоява въззивният съд да определи по-леко по вид
наказание – Пробация.
Другият подсъдим – съучастникът А.А.И.
не се присъедини към въззивната жалба. Защитникът адв. Т. ЯАК счита наложеното
му наказание за справедливо и законосъобразно. Въззиваемият И. поддържа, че
няма претенции към присъдата.
Представителят на държавното
обвинение намира въззивната жалба за неоснователна и предлага атакуваната
присъда да бъде потвърдена.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице
имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната фактическа обстановка, правилно
възприето и от
решаващият съд:
Подс. Ю.И.Ч. и подс. А.А.И.Ч.
били настанени във ВУИ и по време на коледните и новогодишните празници **** г.
били пуснати в отпуск. На ****.**** г. двамата подсъдими, при своя среща в гр. Я.,
решили да извършат кражба на вещи от кафе-сладкарница „****“, находяща се в гр.
Я., ул. „Я.С.“ № **. В изпълнение на решеното, вечерта на ********г. двамата
отишли до процесната сладкарница. Подс. Ч. носил отвертка и с нея взломил
входната врата на обекта, след което двамата слезли вътре. От намиращи се на
бар-плота портмоне и стъклен пепелник подсъдимите Ч. и И. взели банкноти и
монети на обща стойност 180 лв., собственост на свид. К.В.. След това напуснали
заведението и си поделили тези пари.
Видно от заключението на
изслушаната по делото дактилоскопна експертиза иззетите по време на огледа
дактилоскопни следи са оставени от подсъдимия Ч..
От приложената справка за
съдимост се установява, че подс. Ч. ЕГН ********** с
Присада № ********г. по НОХД № *****г., влязла в законна сила на ******г. е
осъден на пробация за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК. От характеристичната
му справка се установява, че в РУ – Я. с негово участие има заведени 41
заявителски материала и досъдебни производства. Поведението му е разглеждано
многократно от МКБППМН , като от ******г. е настанен във ВУИ – Завет.
Подс. И. е осъждан **** пъти. С
Присада № ********г. по НОХД № ****г. на ЯРС, влязла в законна сила на ******г.
е осъден на шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1
НК. Изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от две години. С
участието на подс. И.,***, са заведени 30 заявителски материала и досъдебни
производства. Поведението му е разглеждано от МКБППМН, като от ******г. е
настанен във ВУИ – Ракитово.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След
съвкупен анализ ЯОС установи, че правилно първоинстанционният
съд е приел за установена описаната
фактическа обстановка, въз основа на показанията на свид. П., свид. М.(дадените в хода на
досъдебното производство), показания на свид. В. и свид. Ч. (прочетени в
съдебно заседание по предвидения процесуален ред), въз основа на писменото
заключение на изслушаната по делото дактилоскопна експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице С., а така
също въз основа на приложените писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, характеристични справки – 2 бр.
справки за съдимост – 2 бр.
Въззивният състав изцяло подкрепя
доказателствения анализ на ЯРС, възприема всички изводи безкритично и счита за
ненужно да ги преповтаря подробно. Тук следва да се отбележи, че процесуалният
закон (чл. 339, ал. 2 от НПК) не задължава въззивния съд
да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ
на доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие
с някои от фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато обаче
мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически
положения, въззивният съд не е задължен да анализира отново тази
съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата (в този смисъл
Решение № 482/22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето НО на ВКС, Решение
№ 10/21.02.2019 г. по НВОХД № 268/2018 г. на
Апелативен съд – Бургас и др.).
ЯОС
ще акцентира, че всички доказателствата са по същество са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно коментиране,
а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, те установяват по безспорен начин
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При изяснена фактическа обстановка, районният съд е
направил обосновани правни изводи, че подсъдимите Ю.И.Ч. и А.А.И. са
осъществили от обективна и субективна страна фактическия състав на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, тъй като в
неустановен час в тъмната част на денонощието на ********г. в гр. Я., от
кафе-сладкарница „*****“, находяща се на ул. „Я.С.“ № **, след предварителен
сговор помежду си, действайки като съизвършители, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот – взломяване на входна врата и използване на
техническо средство – отвертка, са отнели чужди движими вещи – пари в банкноти
и монети, на обща стойност 180,00 лв., от владението на собственика им К.П.В.
от гр. Я., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като
деянието е извършено в условията на повторност, в немаловажен случай и макар и
непълнолетни са могли да разбират свойството и значението на извършеното, и са
могли да ръководят постъпките си.
Въз
основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото първоинстанционният
съд е стигнал до правилния извод, че всеки от двамата подсъдими (вкл. и подс. Ч.)
са извършили престъплението, в което са обвинени и следва да носят наказателна
отговорност за това. От обективна и субективна страна са налице всички признаци
на престъплението, за което се провежда наказателното производство, доказано е
и авторството.
Правилно
ЯРС е съобразил, че от обективна страна подсъдимите са осъществили всички
признаци от състава на престъплението кражба, визирани в чл. 194, ал. 1 от НК.
Безспорно в случая е налице отнемане на чужди движими вещи (пари в банкноти и монети, на обща
стойност 180,00 лв.) от владението на
собственика им К.В.,
липсата на съгласие, обективирано е намерение и целта за противозаконно
присвояване, установена е промяна и трайна фактическа власт върху предмета на
престъпление. Налице са и квалифициращите признаци на чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4
от НК – разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (взломяване
на входна врата на кафе-сладкарница „*****“, находяща се в гр. Я. на ул. „Я.С.“
№ **), както и чрез използване на
техническо средство (отвертка), която вещ е предназначена за
извършване на определени технически операции и представлява създадено от човека
средство (предмет) послужило за извършване на престъплението, като в случая без
използването му, то не би могло да бъде осъществено
въобще или би било изключително затруднено.
ЯОС подкрепя
първата инстанция в извода, че подс. Ч. е извършил деянието в условията на
повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, за което е достатъчно, че той, преди
извършване на процесното деяние е бил осъждан с Присъда № ******.**** г. по НОХД № *****г.,
влязла в законна сила на ****.**** г. за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК, и от изтърпяване на наложеното му наказание Пробация не е изтекъл срокът по чл. 30 от НК.
Подс. И. също е извършил деянието в условията на повторност по смисъла на чл.
28, ал. 1 от НК, за което е достатъчно, че той, преди извършване на процесното деяние
е бил осъждан с Присъда № ********г. по НОХД № ****г. на ЯРС,
влязла в законна сила на ****.**** г. за престъпление по чл. 195 ал.1 НК. и
изтичане на изпитателния срок от две години,
не е изтекъл срокът по чл. 30 от НК.
Безспорно извършеното от подсъдимите следва да се
квалифицира и по чл. 195, ал. 1, т.
5 от НК, тъй като деянието е осъществено от две лица
след предварителен сговор помежду им. В тази насока настоящия състав счита, че
безспорно двамата подсъдими са взели решението за извършване на
кражбата в предварително
проведен разговор, и в сравнително спокойна обстановка при срещата им в гр. Я. преди
деянието, като за целта са снабдили с отвертка. Налице е и задружно участие на двамата
подсъдими в самото изпълнителното деяние на престъплението и в установяване на
фактическата им власт върху отнетите вещи. Деянието извършеното от двамата подсъдими, макар и стойността на отнетите вещи да е ниска, с оглед
квалифициращите признаци, не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
За това деяние, всеки от
подсъдимите е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дейците
макар и непълнолетни към датата на осъществяване на деянието са могли да
разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си,
предвид нормалното им психическо и физическо развитие на двамата подсъдими.
Двамата, имайки и предвид това, че към извършване на деянието са били вече
осъждани за престъпления против собствеността, логично са съзнавали, че
извършват противоправно и общественоопасно деяние и са целели настъпването на
престъпните последици. Подсъдимите са осъществили кражбата с намерение
противозаконно да присвоят отнетите пари, като са съзнавали, че лишават от
владение върху него техния собственик, предвиждали са преминаването му в своя
фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерение за своене,
тъй като след установяване на фактическата си власт, са се разпоредили с
предмета на престъплението като със свои парите. Подсъдимите са имали представа
за всички елементи от обективна страна на осъществения престъпен състав – съзнавали
са и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като
квалифициращи – че за да извършат кражбата са използвали техническо средство – отвертка
и че действат при предварителен сговор. Конкретното деяния е извършено от
подсъдимите в съучастие, при общност на умисъла им към престъплението. Всеки от
подсъдимите е имал съзнанието, че не действа сам, както и волята да осъществи
намерението си заедно с другия участник, като за отговорността на подсъдимите е
достатъчно, че те са съзнавали връзката между действията си. По делото тя е
доказана както от вземане на общото престъпно решение за кражбата и от синхрона
на поведението на подсъдимите при отнемането на парите. Подсъдимите логично са съзнавали, че вършат деянието, след като са били осъдени с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление – при повторност.
Причини за извършване на
престъплението ЯОС приема, че са желанието на подсъдимите да се
облагодетелстват по запретен начин, ниската им правна култура и недоброто
материално положение в което са се намирали.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наложените на всеки от подсъдимите Ю.И.Ч. и А.А.И. наказания, ЯРС правилно е взел
предвид от една страна високата степен на обществена опасност на извършеното
престъпление, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления в
страната и наличието на няколко квалифицирани признака, а от друга – младата
възраст на подсъдимите и невисоката стойност на предмета на престъплението. Правилно
и след приложение на чл. 63, ал. 1 НК, решаващият съд е определил наказания на
всеки от двамата подсъдими при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства към минималния предвиден в НК размер, а именно лишаване от
свобода за срок от по пет месеца за всеки един от подсъдимите (вкл. и за подс. Ч.).
Правилно ЯРС е съобразил, че посочените смекчаващи отговорността обстоятелства за
всеки от двамата подсъдими не са нито изключителни нито многобройни, така щото и
най-лекото предвидено в текста на закона наказание от три месеца лишаване от
свобода да е несъразмерно тежко за извършеното и резонно решаващият съд не е
приложил разпоредбата на чл. 55 от НК. Аргумент за това по отношение на подс. Ч.
са и лошите му характеристични данни – заведените 41 заявителски материала и
досъдебни производства, както и факта, че поведението му е разглеждано
многократно от МКБППМН и от ******г. той е настанен във ВУИ – Завет.
Предвид предишните му наказания лишаване
от свобода, по отношение на подс. И. са налице законни пречки за приложение на
института на условното осъждане.
Правилно ЯРС е съобразил, че по
отношение на подс. Ч. съдът счете, че една условна присъда не би имала
необходимото превъзпитателно въздействие – същият е вече осъждан за престъпление
против собствеността и има лоши характеристични данни, поради което и според
въззивния съд, той следва да търпи ефективно наложеното му наказание лишаване
от свобода.
Правилно, на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ЯРС е определил така наложените наказания да се търпят от
двамата подсъдими при първоначален общ режим.
ЯОС счита, че наказанията наложени от първата инстанция на всеки от
двамата подсъдими – в конкретните им параметри и определени за изтърпяване при
общ режим, са справедливи, необходими и достатъчни за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху съответния подсъдим, така и
върху останалите членове на обществото. Затова ЯОС намира за неоснователно възражението
на защитника на подс. Ч. за приложение на чл. 55 и определяне спрямо него на
по-леко по вид наказание – Пробация, като счита, че при индивидуализация на това наказание, не са допуснати
нарушения, с които да са накърнени правата на подс.
Ч..
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на
делото, след като подсъдимите А.А.И. и Ю.И.Ч.
са били признати за виновни, правилно ЯРС на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е
постановил подсъдимите да заплатят
направените разноски по делото в размер на по 48,05 лева за всеки един от тях –
в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР гр. Ямбол.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 54/19.04.2019 г., постановена по НОХД № 320/2019 г. по
описа на РС – Ямбол .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
__________________
ЧЛЕНОВЕ: __________________
__________________