В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 15 август 2019 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №227 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.435 - чл.437 ГПК.

Образувано е по подадена жалба от длъжника по изпълнението С.В.К. ***, против действията на ЧСИ И.Х.с рег.№878 в КЧСИ по изпълнително дело №20148780400277, изразяващи се в налагане на възбрана върху идеални части от жилищен имот на длъжника в гр.Я., а именно: 5/64 ид.части от самостоятелен обект с идентификатор 87374.536.22.10.9, находящ се в гр.Я., ул."*******" № **, вх.*, ет.*, ап.*.

В жалбата се прави оплакване, че възбраненото жилище е несеквестируемо съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК и изпълнение срещу същото не може да бъде насочено, тъй като това е единственото жилище на длъжника и жилищната площ на жилището не надвишава жилищните му нужди. Искането е съдът да отмени наложената възбрана.

Взискателят по изпълнителното дело е депозирал възражение за неоснователност на жалбата.

В мотивите си, депозирани на основание чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като възбраната върху недвижим имот е наложена законосъобразно като обезпечителна мярка в рамките на изпълнителния процес и не е извършван опис на възбраненото имущество.

ЯОС, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Производството по изпълнително дело №20148780400277 на ЧСИ И. Х., рег. № 878 в КЧСИ е образувано по молба на взискателя Г.И.В., с предмет-парично вземане от С.В.К., въз основа на издаден изпълнителен лист от 22.07.2009г. по гр.д. № 195/2006г. на ГОС, с който длъжницата е осъдена да заплати на В. дължими суми.

Установява се по изп. дело, че за обезпечение на вземането на взискателя по изп.лист, на 12.10.2009г. ЧСИ В. Ц. рег. № 732 в КЧСИ / пред която делото е било първоначално образувано/ е наложила възбрана върху: : 5/64 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор 87374.536.22.10.9 с площ 104 кв.м., който се намира в сграда №20 разположена в ПИ с идентификатор 87374.536.22 находящ се в гр.Я., ул."********" №** вх.*, ет*, ап.* на едно ниво с предназначение жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 87374.536.22.10.10, под обекта 87374.536.22.10.7

Видно от обясненията на ЧСИ по делото не е спорно, че гореописания имот е единственото жилище на длъжника.

Видно от обясненията на ЧСИ, длъжникът, установил през 2017г., че е наложена възбрана върху ид. части от недвижим имот в гр.Я.- обект с ид. № 87374.536.22.10.9, и е подала възражение, с което иска заличаване на възбраната. При проверка на делото, ЧСИ формирал извод, че същото следва да се прекрати , поради бездействие от страна на взискателя, поради което прекратил производството, без да се произнася по възражението на С.К. по отношение на възбраната. ЯОС отменил прекратяването, след което К. подадала жалба срещу действието по налагане на възбрана върху имота в Я., извършено от ЧСИ В.Ц.. ЯОС приел, че жалбата е просрочена и производството следва да се прекрати, но АС-Бургас, като потвърдил прекратяването на производството, приел, че подаденото от К. „възражение" с вх.№ 17804/14.07.2017г. е с характер на жалба и следва да се администрира като такава./ в тази връзка е приложено Определение №138/10.05.20117г. по ч.гр.д. №104/2018 г. на БАС/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.444, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху вещите на длъжника - физическо лице, сред които единственото жилище на длъжника, ако той и някой от членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от ЗС.

В случая по изпълнителното дело е установено, че недвижимият имот в гр.Я. -5/64 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор 87374.536.22.10.9, върху който е наложена възбраната, е единственото жилище на длъжника-жалбоподател.

По въпроса за насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК. Прието е, че несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, поради което макар принудителното изпълнение да се счита насочено върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект, последните действия, дори и предприети върху несеквестируема непотребима вещ, а включително и описът на такава вещ, са допустими изпълнителни действия. Последното е аргументирано с разбирането, че налагането на запора/възбраната има за цел да задържи вещите в патримониума на длъжника, поради което изпълнителното действие не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. В Тълкувателното решение изрично е посочено, че запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не конкретното изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Това разбиране се основава на запазване закрилата по чл.452 ГПК на взискателя, осигуряваща относителна недействителност на разпореждането на длъжника с възбранената несеквестируема вещ спрямо взискателя, защото в такава хипотеза сам длъжникът се отказва от несеквестируемостта като се разпорежда с имота и срещу него вече може да се провежда принудително изпълнение. При условие, че длъжникът е доказал несекрестируемостта на имота, насочването на изпълнението срещу него, чрез вписване на възбрана е допустимо изпълнително действие съгласно цитираното тълкувателно решение на ВКС, тъй като възбраната не пречи на длъжника да ползва имота си и може да стои в него докато не се удоволетвори взискателя в изпълнителното производство.

В случая е установено от данните по изпълнителното дело, че след налагане на възбраната върху ид. части от жилищния имот на длъжника, други изпълнителни действия по отношение на този имот не са извършени, т.е. не са налице действия по осребряване на имота. Както се посочи по-горе, съобразно задължителните разяснения на ВКС, възбраната има за цел да задържи вещите в патримониума на длъжника, поради което това изпълнително действие не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Тъй като жалбата на длъжника е срещу действията на ЧСИ по налагане на възбраната, с искане за отмяна на възбраната, същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение жалбата на С.В.К. ***, против действията на ЧСИ И. Х. с рег.№878 в КЧСИ по изпълнително дело №20148780400277, изразяващи се в налагане на възбрана върху идеални части от жилищен имот на длъжника в гр.Я., а именно: 5/64 ид.части от самостоятелен обект с идентификатор 87374.536.22.10.9, находящ се в гр.Я., ул."******" № **, вх.*, ет.*, ап.*.

Решението не подлежи на обжалване, съгл. разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.