Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 14.08.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Л. Р. като разгледа
докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 218/ 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена
е въззивна жалба от Й.Г.Й. *** против Решение № 450/17.6.2019 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 1337/2019
г. в частта, с която е увеличен размерът на месечната издръжка, която въззивникът е осъден да заплаща на И.Г.Ж. в
качеството й
на майка и законен представител на малолетните деца Г.Й.Й. и Н.Й. ***, от 160
лв. на 220 лв. за детето Г. и от 140 лв. на 180 лв. за детето Н., ведно със
законната лихва, считано от 05.04.2019 г. до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Въззивникът твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Възразява, че приетата за установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка не съответства на събраните доказателства по делото и
излага съображения, че първоинстанционният съд не е успял да прецени реално
доходите му, погрешно е възприел представената от него фактура с номер
0000000124/03.11.2017 г. за ортопедични обувки, закупени за дъщеря му Г. с оглед откритото
й месец
по-рано плоскостъпие -в края на 2017 г., че неправилно първоинстанционният съд е възприел
твърденията на ищцата за това, че детето Г.Й.Й. все още страда от лека форма на
плоскостъпие и за това, че ищцата е закупувала няколко чифта ортопедични
обувки, за които факти в хода на делото не са представени доказателства. Възразява, че по делото липсва
амбулаторен лист от 26.07.2018г., както е описано в решението на
първоинстанционния съд. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част, като му присъди направените разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от И. Г.Ж., чрез адв.М.Г., в който се изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, а решението на ЯРС е законосъобразно, обосновано и правилно. Оспорват се възраженията в жалбата. Представят се нови доказателства за направени разходи за издръжката на децата. Искането е въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението. Претендират се направените във въззивното производство разноски.
В
с.з. жалбата се поддържа лично от въззивника.
Въззиваемата страна, чрез адв. М. Г.,
пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
предявен искове от И.
Г.Ж. в качеството ѝ на
майка и законен представител на малолетните деца Г., родена на *** г. и Н.,
родена на *** г. - да бъде завишен размера на издръжката, която е осъден да им
заплаща баща им Й.Г.Й. по гр.д.№ 555/2016 г. на ЯРС: за детето Г. от 160 лв. на
260 лв. месечно и за детето Н. от 140 лв. на 240 лв. В исковата молба е
заявено, че са се изменили обстоятелствата, при които е определена издръжката–
децата са пораснали, боледуват, което налага и повече средства за издръжка.
Бащата не е ангажиран с плащане на издръжка към други лица, получава високи
доходи като военен. През м.септември 2018 г. страните са постигнали
извънсъдебно споразумение за завишаване на издръжките на децата на 190 лв. за
първото и на 170 лв. за второто, което е било спазвано от ответника до м.март
2019 г., след което е преустановил повишените плащания.
Ответникът е признал в отговора си,
че е баща на децата, но е поискал отхвърляне на исковете, тъй като не са налице
предпоставките на СК за увеличение на издръжката, като е посочил, че погасява
потребителски кредит, живее под наем и има здравословни проблеми. Заявил е, че
може да заплаща издръжка за децата в завишен размер по 180 лв. за всяко.
Фактическата обстановка по делото не
е изцяло безспорна.
Не се спори между страните, че ищците са деца на
ответника, видно и от Удостоверение за раждане от *** *** и Удостоверение за
раждане от *** ***.
С Решение № 277/19.05.2016 г. по гр.д. №
555/2016 г. по описа на ЯРС, бащата е задължен да заплаща увеличение на месечната
им издръжка, определена в размер на 160 лв. за Г. и 140 лв. за Н.. Към момента
на определянето й майката е работела в Български институт по метрология, където
работи и понастоящем. Съгласно
представеното Удостоверение за брутен доход от 15.04.2019 г., издадено от БИМ И. Ж. е получила за шест месеца
средномесечен брутен доход в размер 790.83 лв., а по предходното дело е
представено удостоверение за средномесечен доход от 471,66 лв. Ответникът от
своя страна е работил и работи във Военно формирование 54270, съгласно чието
Удостоверение от 15.04.2019 г. за 12 месеца същият е получил нетно средномесечно
трудово възнаграждение в размер 1 069.18 лв. Съгласно Удостоверение
изх.№3-1177/24.06.2019 г. от Военно формирование 54270, средното му брутно
възнаграждение за периода 04.2018-03.2019 г. е 1134,63 лв. По време на
определяне на предходната издръжка средномесечното му брутно възнаграждение е
било 1020,07 лв.
По делото са представени Амбулаторен
лист от 26.07.2018 г. (на лист 6 от делото на ЯРС), съгласно който Г. страда от
„придобити деформации на крайниците, плоско стъпало“. Представени са и Фактура
от 14.05.2018 г. за закупени обувки, както и такива фактури: от 06.10.2018 г., Фактура
от 11.03.2019 г. и Фактура от 25.06.2019 г., всички издадени от „Студио модерна
България“ ЕООД-София, с получател И.Ж.. Представени са и 7бр. рецепти от 2018 г. и
2019 г. за двете деца, издадени от д-р П. и Б., с предписани антибиотици -„Зинат”, „Амикацин” и
др. и имуномодулатори, с приложени фискални бонове. Приложени са и
рентгенографии на гръден кош на Г. от 14.06.2018 г. и Н. от 12.07.2018 г., направления
за хоспитализация от д-р Т.И. и Епикриза от 25.06.2018 г. от Детско отделение
на МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД-Ямбол относно болнично лечение на Г. от пневмония
от 18.06.2018 г. до 25.06.2018 г..
Детето Н. е посещавало и училище
„Европа“, за което майката заплаща такси в размер на 130 лв., 120 лв., 100 лв.
и 54 лв., видно от представените 4 квитанции от 2017 и 2018 г.
И. Ж. е представила амбулаторни листи от февруари, март и май 2019 г.,
издадени отд-р Р.П.и д-р Д.Б., и епикризи от болница „Токуда“от 09.04.2019 г. и от МБАЛ „Царица
Йоанна“-Сливен от 03.12.2018 г. за своето здравословно състояние - че е
постъпвала за лечение на гастрит и хроничен неалкохолен стеатохепатит. Страда и
от Тиреоидит на Хашимото,Дислипидемия и нарушен глюкозен толеранс. Издадени са
8 бр. рецепти на нейно име и фискални бонове за закупени лекарства.
Пред първата инстанция ищците са
ангажирали доказателства за закупувани дърва за огрев-множество фактури и
фискални бонове от 2017 г. и 2018 г. Представени са от въззиваемите пред въззивния съд нови
доказателства за направени разходи: 4 бр. приходни ордери на „Оптинет“ с фискални бонове, Фактура №5000598039/2018 г. за мокасини,
гаранционна карта за пералня с
фискален бон от 27.06.2019 г., 3 бр. фактури на „ЕВН България“, 2 бр. ф-ри на“ В и К“, фискален бон на „А1“ от 03.07.2019 г., както и Поръчка от 31.07.2019
г. за закупени дрехи от И. Ж..
Ответникът е представил Амбулаторен
лист от 03.05.2019 г. за това, че страда от плоско стъпало и са му препоръчани
ортопедични стелки. Представил е фактура от 03.11.2017 г. за ортопедични обувки
и ортопедични стелки, които според него се отнасят за детето Г.. Представени са
и Договор за ползване под наем на жилищно помещение от ЖФ на МО от 11.03.2016 г.,
както и Договор за потребителски паричен кредит от 06.07.2016 г.. Представено е
и банково удостоверение от 02.05.2019 г., заедно с извлечение от сметката на Й.
за извършените от него плащания за издръжка на децата и други техни разходи.
Двамата родители са подписали
Споразумение от 10.09.2018 г., съгласно което бащата следва да заплаща, считано
от 01.09.2018 г., месечна издръжка на детето Г. -190 лв. и на детето Н. -170
лв. Не се спори, че е заплащал сумите до месец март 2019 г.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна по следните съображения:
ЯРС е постановил валидно, допустимо
и правилно решение.
Предявен е иск с правно основание
чл. 150 от СК. Съгласно разпоредбата на закона, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. Касае се за трайно изменение на
обстоятелствата.
Съгласно чл. 143 ал.2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
чл. 142 ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
За да се
прецени дали е налице посочената в хипотезата на чл. 150 от СК промяна, следва
да се има предвид практиката на ВС, отразена в Постановление № 5/1970 г. на
Пленума, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. С издръжката следва да се
осигуряват условия на живот, каквито децата биха имали, ако родителите живеят
заедно, съгласно застъпеното в
Постановление № 5 от
В случая се установи, че в периода от определяне на размера на издръжката, до
приключване на устните състезания по настоящото дело, обхващащ повече от 3 години, са
настъпили съществени изменения в условията, при които е определен този размер.
С израстването на децата,
от които Г. е на 14 години, а Н. – на почти 12, се
увеличават потребностите им от храна и облекло, образование, културно развитие и т.н. Налице са и нужди,
свързани с лечение на респираторни
заболявания, а на детето Г. –свързани с установеното и през 2018 г.
плоскостъпие. Неоснователни са възраженията на въззивника, че този здравословен
проблем е отшумял, като самият той същевременно твърди, че през 2017 г. е
закупил ортопедични обувки на детето, а и че съществувалият идентичен проблем
при него е установен отново през 2019 г.- т.е. има хроничен характер. Фактът, че децата са боледували от инфекции на горните дихателни пътища, лекувани със силни
антибиотици, налага за укрепване на
здравето им да се спазва разнообразен и пълноценен хранителен режим. Навършването на 14
години от детето Г., настъпило в хода на делото, е свързано с предстоящо
обучение в средно училище, при което се заплащат и учебниците, и помагалата
(общоизвестен факт). Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че
е налице нарастване на нуждата от издръжка на двете деца. В потвърждение на
това е и подписаното от родителите споразумение за увеличаване на издръжката от
бащата. Същото има характер и на признание за наличие на възможност за
заплащане на по-високия размер. Споразумението не обвързва съда, който е
оправомощен да извърши самостоятелна преценка на предпоставките по чл. 150 от СК за претендираното увеличение.
Правилно ЯРС е
преценил и възможностите на родителите за даване на издръжка. При съпоставка на
доходите им, получавани по време на предходното дело и сега, се установява
увеличение на размерите им към настоящ момент. Разходите на бащата, описани
подробно в отговора на исковата молба, са били налице и към предходното дело и
няма данни да са нараснали. Освен това за определяне на издръжката съгласно
задължителната съдебна практика (ППВС) съдът изхожда от брутния доход, а не от
разходите, които родителите предприемат по свое усмотрение. Взимането на кредит
не следва да бъде за сметка на дължимата издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца и дали погасяването му създава затруднение на родителя за даване на
издръжка, е ирелевантно по отношение на тази категория деца. Затрудненията на
родителя (при това особени затруднения) имат значение съгласно чл. 144 от СК
само досежно задължението към пълнолетно дете. Не се установи по делото
ответникът да заплаща разходи, свързани със здравословни проблеми, докато
майката закупува лекарства за лечение на заболяванията си. Както се посочи,
възможностите на бащата се определят от брутния му доход – в случая в
средномесечен размер на 1134,63 лв. И при заплащане на определената издръжка от 220
лв. за Г. и 180 лв. за Н., му остава доход от 734,63 лв. Дори да се изходи от
нетния му доход-1 069.18 лв., му остават 669,18 лв., чийто размер надвишава
минималната работна заплата. Законодателят е приел (в чл. 142 ал.2 от СК), че и
при получаване на последната родителят дължи издръжка минимум от ¼ от
нея, при което правото му на собствена издръжка не се счита за накърнено.
С оглед на изложеното са неоснователни доводите на въззивника, че
средствата за неговата издръжка са под определената от
правителството линия на бедността в страната- 348 лв.
Съгласно
практиката на ВКС (Решение № 280/28.09.2011 г. по гр.д.№ 1654/2010 г., ІІІ г.о., постановено по чл. 290
ГПК, както и горецитираното ППВС), полаганите от майката непосредствени грижи
следва да се приспаднат от задължението за парична издръжка, т.е. майката
следва да предоставя поне минималната издръжка от 140 лв. за по-малкото дете и 160 лв. –за по-голямото. Така
от брутния й доход -790.83 лв. остават за нейната издръжка (вкл. за лекарства)
490,83 лв.- значително по-малко от оставащите на бащата средства. Родителите следва да осигуряват условия на живот на децата,
каквито биха
имали, ако
живееха заедно, съгласно горецитираното ППВС. Поради това за ищците родителите им, ако живееха заедно,
биха отделяли сумата от 320 лв. за Н. и 380 лв. за Г.. От така определения общ размер бащата би отделял сумата от 180 лв. за първата и 220 лв. за
втората. Сумата, осигурена от двамата родители, не би
довела до получаване на средства за цели извън издръжката (съобразно ППВС).
С оглед на
изложеното решението на ЯРС следва да бъде потвърдено.
Искането на въззиваемите за присъждане
на разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено.
Ето
защо ЯОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 450/17.6.2019 г., постановено по гр.д.№ 1337/2019 г. по описа на
РС- Ямбол, в частта, с която е увеличен размерът на месечната издръжка, която Й.Г.Й. е осъден да заплаща на И. Г.Ж. в качеството й на майка и законен
представител на малолетните деца Г.Й.Й. и Н.Й. ***, от 160 лв. на 220 лв. за
детето Г. и от 140 лв. на 180 лв. за детето Н., ведно със законната лихва,
считано от 05.04.2019 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение
или прекратяване на издръжката.
В останалата част като необжалвано
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Й.Г.Й. ***, ЕГН ********** да
заплати на Г.Й.Й. с ЕГН ********** със съгласието на майка й И. Г.Ж. и на И. Г.Ж. като майка и
законен представител на Н.Й.Й. с ЕГН ********** направените по делото разноски
в размер на 300 лв.
Решението
не подлежи на обжалване на осн. чл. 280 ал.3 т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.