В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІI-ри Въззивен граждански състав

На 20 август 2019 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар М. К.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №217 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.17 ал.5 от ЗЗДН.

Делото е образувано по въззивна жалба на М.Т.М. ***, чрез адв.М.А. ***, против Решение №505/02.07.2019г. по гр.д.№1847/2019г. по описа на ЯРС, с което е уважена молбата по чл.7 от ЗЗДН на Р.Т.М., ЕГН **********,***, против М.Т.М. с ЕГН ********** ***, като: се задължава, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, М.Т.М. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р.Т.М., ЕГН ********** ***; се забранява, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на М.Т.М. с ЕГН ********** *** да приближава жилището на Р.Т.М., ЕГН ********** ***, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м за срок от 12 месеца; налага се, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, на М.Т.М. с ЕГН ********** *** глоба в размер на 200 лв. Въззивникът обжалва решението като твърди, че е неправилно, необосновано, постановено при превратен анализ на доказателствата като излага съображения, че молителката не се явила в с.з. и не представила нови доказателства, с които да докаже описаното в декларацията, нямало писмени доказателства от лекар, които да удостоверяват нанесените удари по главата и корема на Р., не се установили твърденията на молителката, че М.М. е нарязал двете гуми на автомобила ù. Възразява, че по делото не били установени извършени актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН от страна на М. по отношение на молителката на 09.05.2019г. и на 23.05.2019г. като излага, че за станалото на последната дата е разпитана свид. Н. Г., която е заявила, че М. не е шофирал и не е имало проблем на пътя, само са задминали молителката с автомобила. Оспорва като неправилни изводите на ЯРС за личността на М., основани на съдебното му минало. Моли ЯОС да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на ЯРС като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и отхвърли депозираната молба от Р.Т.М. по чл.7 от ЗЗДН като неоснователна и недоказана. Претендира направените по делото разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно, и изводите на съда кореспондират със събраните доказателства. Сочи се, че не са налице отменителни основания. По подробни съображения изложени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемата не се явява в о.с.з., и не изпраща представител.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.17 ал.1 ЗЗДН. При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

В ЗЗДН изрично се предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12 ал.1 и чл.15 ал.1, с възможност за събиране на допустими от ГПК доказателства, съгласно чл.13 ал.1. По този начин се осигурява и правото на ответника да защити своите права в процеса, като ангажира доказателства, опровергаващи доказателствената стойност на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗДНН, която законът й придава. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че въззивникът не опроверга истинността на изложените в молбата твърдения относно упражненото от него по отношение на М. домашно насилие. Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба, се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми. В настоящия случай ЯОС намира, с оглед събраните по делото писмени доказателства -декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от молителката за извършеното насилие, че е налице осъществено, по отношение на Р.Т.М. домашно насилие на 09.05.2018г., от въззивника М.Т.М., по описания в молбата й до съда начин- въззивникът я наблюдавал на работното й място, а когато излязла навън, той се приближил до нея, започнал да й крещи и да й вика къде била предната вечер и какви ги вършила. Нахвърлил се върху нея и й нанесъл удари в главата и корема, като й крещял и я обиждал- наричал я боклук. Отправил заплахи към молителката, че ако не прави каквото й каже ще свърши в някоя канавка или шахта. Горните изводи не могат да бъдат променени от показанията на св. М.и св. Г., които се отнасят до останалите действия на въззивника описани в молбата и извършени на други дати различни от 09.05.2019г. Дори само заради осъществените на посочената дата действия, крайният правен извод, който се налага е, че следва да се приложат посочените от ЯРС мерки. Същите са адекватни на установената в процеса фактическа обстановка. Тъй като мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, в случая правилно е определена мярката по т.1 - задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие. С оглед интензитетът, степента на обществена опасност и тежестта на домашното насилие, адекватно се явява и прилагането и на мярката по т.3 - забрана същия да приближава жилището на пострадалата, местоработата й и местата за социалните й контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м за срок от 12 месеца, както и налагането на ответника на глоба в размер на 200 лв., на основание чл.5 ал.4 ЗЗДН.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на осн. чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът по молбата и въззивен жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда за въззивната инстанция държавна такса в размер на 12,50 лева

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №505/02.07.2019г. постановено по гр.д.№1847/2019г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА М.Т.М. с ЕГН ********** *** , да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 12,50 лева

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.17 ал.6 ЗЗДН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.