Р Е Ш Е Н И Е

№ …… 11.07.2019г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,втори състав,

в открито съдебно заседание на 09.07.201дгодина,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №124 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.Х.Т. ***, действаща чрез адв.М.Й. - Г., против Решение №197/15.03.2019г. по гр.д. №3717/2018г. по описа на ЯРС в частта, с която е определен режима на лични отношения на бащата Т.Х.П. *** с детето Х.Т.П.,род. на ***г.

В срока по чл.чл.263, ал.2 ГПК е постъпила и насрещната въззивна жалба от Т.Х.П. ***, който е оспорил Решение №197/15.03.2019г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№3717/2018г. в частта, с която е определен режима му на лични отношения с детето Х., в частта, с която е уважен иска на Р.Т. по чл.127а, ал.2 СК и е дадено заместващото съгласие на бащата за издаване на паспорт на детето Х. и разрешение детето свободно да напуска границите на РБългария за пътувания в чужбина в РТ., РГ. и РР. за срок от две години от влизане на решението в сила, включително в частта на допуснатото предварително изпълнение на решението в частта на иска по чл.127а, ал.2 СК, както и в частта, с която веззивникът Т.П. е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 800лв

Оплакването на въззивницата Р.Т. е за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че определеният от ЯРС режим на лични контакти на бащата с детето, не е съобразен с многобройните доказателства по делото, установяващи дневния режим на Х., която е в невръстна възраст, на три години и половина. Майката счита, че за спокойното емоционално и психическо развитие на детето, първоинстанционният съд е следвало да определи режим на лични контакти с бащата, при който детето да е без преспиване до навършване на 5-годишна възраст, а също така и без петнадесет дни през лятото на настоящата година, като преминаването към по-разширен режим с преспиване на детето, трябва да е плавно и постепенно, при отчитане и на обстоятелството, че местоживеенето на детето е в гр.С., а това на бащата - в с.Б. Сочи още, че до настоящия момент контактите на бащата с детето се изразяват в игри и забавления, детето не е преспивало при баща си и той няма представа какъв е режима на детето и свързаните с него отговорности; че бащата понастоящем живее с друга жена, от връзката с която очаква друго дете, което обстоятелство е объркващо за детето и на същото следва да се осигури време, за да порасне, да укрепне психиката му, за да е в състояние спокойно да приеме промените в живота на родителите си, включително новото семейство на бащата. По тези съображения Р.Т. моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да бъде определен посочения в жалбата режим на лични отношения на детето с бащата, с присъждане на разноските за въззивната инстанция.

С депозирания писмен отговор Т.П. и оспорил въззивната жалба на Р.Т., с изложени съображения, че определеният от районния съд режим на лични контакти на бащата с детето, след навършването му на четиригодишна възраст, който режим е "с преспиване", е правилен, тъй като отговаря на изградената връзка между родителя и детето, и същият режим е в интерес на детето.

Оплакването на въззивника Т.П. е за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните от него части. Счита, че неправилно ЯРС не е отчел факта, че при предявяване на иска майката Р.Т. е живеела с детето в дома на родителите си в гр.Я., но същата е заявила, че ще живее на постоянния си адрес в гр.С., при което постановеният от съда режим на лични отношения на бащата с детето е тежък, двамата ще трябва да се виждат в чужд за бащата град и далеч от жилището му, което е преустроил специално за дъщеря си, като определеният режим от събота сутрин до неделя вечер е недостатъчен за пътуване от София до Ямбол, преспиване и връщане на детето в С. Също така при определяне на режима на лични отношения на бащата с детето районният съд не дал възможност детето да е с баща си на рождения му ден, както и той на рождения ден на детето. Неправилно съдът дал и разрешение малолетното дете да пътува до Т., Г. и Р., тъй като по делото не били събрани доказателства за такива потребности на детето, като не били налице и предпоставките на чл.127а, ал.4 СК за предварително изпълнение на решението в тази му част. Неправилно съдът определил и разноските по делото, присъждайки всички разноски в полза на ищцата по първоначалния иск, при положение, че исковете на двете страни били частично уважени и следвало и двете страни да имат право на половината от сторените от тях разноски. По тези съображения въззивникът Т.П. моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваните от него части и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да бъде определен посочения в насрещната въззивна жалба режим на лични отношения на детето с бащата, да бъде отхвърлен иска по чл.127а, ал.2 СК и бъдат присъдени половината от направените от страните разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК Р.Т. е подала отговор, с който е оспорила насрещната въззивната жалба.

В о.с.з. въззивницата Р.Т., чрез адв.Й., поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна.

Въззивникът Т.П., чрез пълномощника си адв.К., поддържа насрещната въззивна жалба само в частта относно определения режим на лични отношения с детето и в частта на разноските, като в останалата й част - относно уважения с решението на ЯРС иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК и предварителното изпълнение на решението в тази му част, оттегля въззивната жалба и въззивното производство в тази му част е прекратено на основание чл.264, ал.1 ГПК.

ЯОС намира, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни и в сроковете по чл.259 ал.1 ГПК и чл.263, ал.2 ГПК, поради което могат да се разгледат по същество.

За да се произнесе, съдът установи следното:

ЯРС е сезиран с исковата молба на Т.Х.П. ***, с която при условията на чл.127, ал.2 СК против Р.Х.Т. ***, е предявена претенция за определяне режим на личните отношения на ищеца с детето Х., родено от съвместното съжителство на страните. С отговора на исковата молба ответницата Т. е възразила срещу предложения от бащата режим на лични отношения с детето и е подала насрещна искова молба, с която е поискала на основание чл.127, ал.2 СК и чл.127а СК на нея да бъдат предоставени родителските права по отношение на Х.; местоживеенето на детето да бъде определено на постоянния и настоящ адрес на майката; да бъде определен посочения от майката режим на лични отношения на бащата с детето; бащата да бъде осъден да заплаща 300лв. месечна издръжка за детето; съдът да постанови заместващото съгласие на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето и разрешение детето свободно да напуска границите на РБ. и да пътува до Т., Г. и Р.

И двамата родители са изслушани лично от съда по реда на чл.59, ал.6 СК.

С влязлото в сила Определение №2890/25.10.2018г. ЯРС е постановил привременни мерки, като е определил режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. до 15.00ч. на съответния ден, без преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.

Установено е, че страните Т.Х.П. и Р.Х.Т. са родители на малолетното дете Х.Т.П., род на ***г. (уд-е за раждане от ***г***.К.). Няма спор, че детето е родено от фактическото съжителство на родителите, които не са сключвали граждански брак, като понастоящем същите са разделени, не живеят заедно и детето се отглежда и възпитава от майката.

От изготвения социален доклад при извършеното социално проучване е установено, че майката Р.Т. полага основно грижите за детето, като се старае да задоволява адекватно потребностите на същото. Детето се отглежда с любов, внимание и грижа от майката, същото е здраво и жизнено дете, като в процес на изграждане са навиците и уменията му за самообслужване. Бащата поддържал ежедневни контакти с дъщеря си, проявявал загриженост към проблемите в развитието на детето, стараел се да оказва подкрепа при отглеждането и задоволяване на потребностите му. И двамата родители притежавали съответните жилища за отглеждането на детето, като в обитаваното от майката жилище не съществува риск за живота и здравето на детето. Към бащата е направена препоръка да обезопаси стълбището в жилището си в с.Бояджик, което свързва първия и втория жилищен етаж, като се постави парапет с цел предотвратяване на евентуални рискове за живота и здравето на детето. Относно доходите на двамата родители е установено, че с тези доходи задоволят семейните потребности и родителите не са обект на социално подпомагане. И за двамата родители е посочено, че имат подкрепата на своите роднини и близки. Емоционалната връзка родители-дете е стабилна и двустранна, като в интерес на детето е да продължи да се отглежда в стабилна семейна среда. Установено е, че и двамата родители имат необходимите родителски качества и ресурс да обезпечат пълноценно грижите и да осигурят всичко необходимо за развитието на детето. Бащата осъзнавал факта, че предвид ниската възраст на дъщеря му, режимът на лични контакти с нея следва да бъде наложен постепенно, съобразно състоянието и желанието на детето.

Разпитаната пред първата инстанция свидетелка В. С., която понастоящем живее на съпружески начала с ищеца Т.П., е дала показания, от които е установено, че двамата живеят заедно в жилището в с.Бояджик, като очакват дете. Било изпълнено предписанието на социалните работници и в жилището бил изграден парапет, с оглед осигуряване безопасността на Х., за която имало и детска стая с всичко необходимо в нея. Според свидетелката, след определените от съда привременни мерки, бащата осъществявал срещи с детето, отношенията им били топли, мили, играели заедно. Определеният от съда режим на лични контакти на бащата с детето по привременните мерки не бил изпълняван точно, като вземането на детето от бащата не се извършвало в определения час, но докато детето било с Т., той и свидетелката се грижели за него и правели всичко необходимо.

Другият разпитан пред районния съд свидетел - Д. Д., който е присъствал на срещи между бащата Т.П. и детето, е дал показания, че срещите протичат нормално, детето било привързано към баща си, при последната среща бащата и Х. посетили зоопарка, играли заедно, обядвали и когато на детето се приспало, го предали на майката.

Свидетелката Ж. М. е дала показания, според които докато родителите на Х. живеели заедно, грижите за детето полагала изцяло майката, а бащата работел, отсъствал често от семейното жилище и не познавал навиците на детето. Понастоящем бащата вземал дъщеря си за срещи с нея, но не се справял изцяло с храненето и хигиената й, тъй като не познавал режима й на отглеждане. Според свидетелката, напрежението между родителите се отразявало и на детето.

Свидетелят Х. Т. - баща на Р.Т. е свидетелствал основно за отношенията между родителите на детето, а относно срещите на бащата с детето е поддържал, че след тези срещи с бащата детето било мръсно и неугледно, имало случаи, при които памперсите не били сменени.

По делото са представени амбулаторни листи от извършени от специалисти очни прегледи на детето Х.. Констатирана е недостатъчност на конвергенцията на очите, с препоръчана терапия за стимулиране на конвергенцията под наблюдение и периодични прегледи. Свидетелите Ж.М. и Х.Т. също се дали показания, че детето има проблем с очите, който е видим при преумора и се изразява в изкривяване/събиране на двете очи, с дадени от специалистите препоръки за медицински мероприятия.

При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетната Х. на майката Р.Т., при която е определено и местоживеенето на детето - на постоянния и настоящ адрес ***, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 300лв. месечно. Предвид здравословния проблем на детето, съдът е дал заместващото съгласие на бащата за издаване на паспорт на детето и разрешение детето да пътува с майката в Г.,Т. и Р. за срок от две години от влизане на решението в сила, в която част е постановил и предварително изпълнение на решението. В тези му части решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.

По останалия спорен предмет, който е в предмета и на въззивното обжалване, ЯРС е определил режим на лични отношения на бащата с детето, при който до навършване на четиригодишна годишна възраст на детето, бащата да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца - от 10.00ч. в съботния ден до 18.00ч. в съботния ден, без право на преспиване, и от 10.00ч. в неделния ден до 18.00ч. в неделния ден, през четните години през Великденските празници - два дни в събота и неделя от 10.00ч. в съботния ден до 18.00ч. в съботния ден без право на преспиване на детето и от 10.00ч. в неделния ден до 18.00ч. в неделния ден, и на Коледните празници - на 24.12. от 10.00ч. до 18.00ч. без право на преспиване на детето и на 25.12. от 10.00ч. до 18.00ч. без право на преспиване на детето у родителя, през нечетните години- на Новогодишните празници два дни - на 31.12.от 10.00 ч. до 18.00 ч. без право на преспиване на детето у родителя и на 01.01. от 10.00 ч. до 18.00 ч. без право на преспиване на детето у родителя, а след навършване на четиригодишна възраст на детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.30ч. в съботния ден до 18.00ч. в неделния ден с право на преспиване на детето у родителя, през четните години през Великденските празници - два дни в събота и неделя от 09.30ч. в съботния ден до 18.00 ч. в неделния ден с право на преспиване на детето у родителя и на Коледните празници - на 24.12. и на 25.12. от 09.30ч. на 24.12. до 18.00ч. на 25.12. с право на преспиване на детето у родителя, през нечетните години през Новогодишните празници - на 31.12. и 01.01. на следващата година от 09.30ч. до 18.00ч. с право на преспиване на детето у родителя. До навършване на петгодишна възраст на детето, същото да е с баща си 15 дни непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, а след навършване на петгодишна възраст на детето - един месец непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Съдът е присъдил в полза на майката Р.Т. сумата 800лв.- платени по делото ДТ и разноски за адвокатско възнаграждение.

В тази му обжалвана част решението на ЯРС е валидно и допустимо, но частично неправилно.

При определяне на режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, следва да бъде съобразяван интересът на детето. Този интерес налага осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо, че същите не полагат за детето съвместни грижи в едно домакинство. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права не е лишен от тях и също следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи, още повече, когато този родител - в случая бащата, търси начини за постоянни контакти и информация за детето. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не във вреда.

Настоящата инстанция намира, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти на бащата Т.П. с малолетната Х., е съобразен с висшия интерес на детето. Правилно районният съд е съобразил, че присъствието на бащата в живота на дъщеря му и пълноценното общуване помежду им е от съществено значение за правилното формиране на малолетното дете, като фактът, че родителите не живеят заедно, не би следвало да ограничава детето от възможността да общува пълноценно със всеки един от тях. В тази връзка следва да се има предвид, че по делото не са налице данни за лошо отношение на бащата спрямо детето, напротив - видно е, че бащата е търсил контакт с дъщеря си, а от показанията на свидетелите е установено, че при срещите между бащата и детето двамата общуват, забавляват се, щастливи са заедно. Правилно, предвид ниската възраст на детето и редките контакти с бащата до завеждане на настоящото дело, районния съд е предвидил, че регламентацията на контактите на бащата с детето трябва да предвижда адаптационен период - до навършване на четиригодишна възраст на детето, през който срещите да бъдат без преспиване при бащата. Понастоящем, при разглеждане на делото пред въззивната инстанция, обаче, детето вече е навършило 4-годишна възраст, при което би следвало да има изградени навици на хранене, сън, занимания и т.н., към които навици да са адаптирани и грижите на бащата, с оглед осъществяваните срещи и по привременните мерки, при което въззивният съд намира, че определеният от районния съд разширен режим на контакти, който след четиригодишната възраст на детето предвижда вземането му от бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване при бащата, е правилен. Този режим ще се окаже ползотворен за личностното формиране на детето и за укрепване на връзката с родителя. Наред с това, възможността детето да прекарва празничните дни - Великденските, Коледните и Новогодишните празници заедно с баща си през посочените четни и нечетни години, и в посочения период през лятото, ще съдейства за изграждане на стабилна връзка на доверие и разбирателство помежду им.

Неоснователно е искането на майката до навършване на петгодишна възраст на Х., режимът на лични контакти на детето да е без преспиване при бащата, тъй като както вече се посочи, детето вече е на 4 години, познава баща си, преминал е адаптационния период на опознаване на детето с бащата и няма основания определеният от първата инстанция режим на лични контакти да бъде ограничаван. Неоснователно е и искането на бащата, предвид местоживеенето на детето и в гр.С., режимът на лични отношения да започва от петъчния ден. От една страна, бащата, като добър и отговорен родител, разполагащ с материални възможности, може да организира контактите с дъщеря си и в гр.С., а когато пътуванията на детето от гр.С. до с.Б. са неизбежни, в интерес на детето би било да контактува със своя баща и по време на тези пътувания, но срещите следва да бъдат в рамките на съботния и неделния ден, съобразно обичайно възприетия режим от съдебната практика.

Основателно е искането на двамата родители, с оглед късното събуждане на детето и необходимото време за подготовка, началният час на вземането му от бащата в съботния ден да е в 11 часа, вместо в 9.30 часа. Основателно е и искането на бащата на неговия рожден ден той да взема детето, тъй като това искане е в обема отношения, предвиден в чл.59, ал.3 СК. Детето има право на личния си празник - на рождения си ден да е и с двамата си родители, но съдът намира, че след като бащата не желае да взема детето на личния му празник, двамата родители, като достатъчно разумни и отговорни, могат да постигнат съгласие за оптимално решение, в най-добър интерес на детето.

С оглед горното, решението на ЯРС относно определения режим на лични контакти с детето следва да бъде отменен само в частта на определения начален час на вземането на детето от бащата в съботните дни, който е от 9.30 часа, като се постанови този начален час да е от 11часа в съботния ден. С решението на въззивния съд следва да се допълни определения режим на лични контакти с възможността бащата да взема детето и на рождения си ден. В останалата му обжалвана част решението на първоинстанционен съд досежно определения режим на лични отношения на бащата с детето, следва да бъде потвърдено.

Основателна е насрещната въззивна жалба на Т.П. срещу решението на първата инстанция в частта, с която той е осъден да заплати на Р.Т. разноски в размер на 800лева. Настоящото производство по чл.127, ал.2 СК е с характер на спорна съдебна администрация и за разлика от исковото производство, с него не се разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на правата на страните, признати и гарантирани от закона, като липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното дете, ползва и двамата родители, поради което всеки от тях следва да понесе разноските, които е направил в първоинстанционното производство, независимо от изхода по спора. В тази насока е Определение №385/25.08.015г. по ч.гр.д. №3423/2015г. на ВКС, Първо Г.О. Горните основания касаят и въззивното производство, като характерът на производството не се променя, предвид предмета на въззивната проверка, очертан с въззивните жалби. Предвид това и независимо от изхода на спора, разпоредбите на чл.78 ГПК не намират приложение. Ето защо следва да се отмени решението на първата инстанция в частта за разноските, като не следва да се присъждат разноски на страните пред възъзивната инстанция и същите разноски следва да останат в тежест на всяка страна така, както са направени.

Водим от изложеното , ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №197/15.03.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3717/2018г. в частта, с която при определения на бащата Т.Х.П., с посочени данни, режим на лични отношения с детето Х.Т.П., род. на ***г., е постановено след навършване на четиригодишна възраст на детето, бащата да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 часа в съботния ден, както и в частта, с която Т.Х.П. е осъден да заплати на Р.Х.Т. разноски в размер на 800 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

При определения на бащата Т.Х.П., с посочени данни, режим на лични отношения с детето Х.Т.П., род. на ***г., определя след навършване на четиригодишна възраст на детето, бащата да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11.00 часа на съботния ден, както и бащата да има право на рождения си ден да взима детето от дома на майката и да го връща в дома на майката.

ПОТВЪРЖДАВА решението на ЯРС в останалата му обжалвана част, с която е определен режима на лични отношения между бащата Т.Х.П. и детето Х.Т.П..

В останалата му част, като необжалвано, решението на ЯРС е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.