Р Е Ш Е
Н И Е
№
29.05.2018 год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански състав
На 16 май
2018 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
търговско дело
№ 74 по описа за
2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба на Д.Е.Б. с ЕГН ********** *** против Р.С.Ц.
с ЕГН ********** ***.
Ищецът претендира съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, на осн. чл.422 ГПК, по
отношение на ответника съществуването на изискуемо
парично вземане в полза на ищеца за сумата 40 000 лв., дължима по запис на заповед от 25.04.2016 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1436/2017 г. по описа на ЯРС. Заявена е и претенция за
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Претенцията си ищецът основава на следните обстоятелства:
Твърди, че ответника на 25.04.2016
г. се задължил със запис на заповед да плати безусловно и без протест на ищеца
сумата 40 000 лв., като падежът е на предявяване. Записът на заповед е предявен
на платеца на 25.07.2016 г. Ищецът сочи, че до момента ответника не е извършил
плащане на задължението. Предвид на това ищеца депозирал пред ЯРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, образувано в ч.гр.д.№1436/2017
г. по описа на ЯРС. По посоченото дело в полза на ищеца била издадена заповед
за изпълнение №912/03.05.2017 г. по ч.гр.д.№1436/2017 г. по описа на ЯРС за
сумата 40 000 лв. – главница, дължима по запис на заповед от 25.04.2016 г.,
ведно със законната лихва от 02.05.2017 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 800 лв. – заплатена ДТ. Тъй като ответника възразил срещу така
издадената заповед за изпълнение, ищецът предявил настоящия иск.
По делото е изпълнена процедурата
по чл.366-373 от ГПК и е приключила двойната размяна на книжа между страните.
В депозирания при условията и в
срока по чл.367 от ГПК писмен отговор ответника е заявил становище, че счита
иска за допустим, а по същество - за неоснователен. Доводи относно заявената
неоснователност на иска не са посочени, с изключение на твърдението за
недължимост на процесната сума, без да са конкретизирани причините за
недължимост. Противно на първоначално заявеното становище, са изложени
твърдения за недопустимост на предявения иск, обосновани с постановеното по
заповедното производство определение за спиране на принудителното изпълнение
срещу Р.Ц. и с твърдение за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
Иска се отхвърляне на исковата претенция "като недопустима, неоснователна
и недоказана". Заявена е и претенция за присъждане на направените
по делото разноски. Искания за събиране на доказателства не са заявени.
При условията и в срока по чл.372
от ГПК, ищеца е депозирал допълнителна искова молба /озаглавена
"уведомление"/, в която е изразил становище по заявеното в писмения
отговор на ответника, като е посочил, че противно на твърдението на последния
не е налице обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.373 от ГПК ответника
не се е възползвал от правото на отговор на допълнителната ИМ.
В о.с.з. по същество ищеца, чрез
процесуалния си представител – адвокат, поддържа иска така, както е предявен.
Заявява и претенция за присъждане на разноски.
В о.с.з. по същество ответника,
чрез процесуалния си представител – адвокат, поддържа становището си за
неоснователност на предявения иск и иска отхвърлянето му. Заявява и претенция
за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установено е по делото, а и не е
спорно между страните, че ищеца Д.Б. е подал пред ЯРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против ответника Р.Ц., образувано в
ч.гр.д.№1436/2017 г. По посоченото дело в полза на ищеца била издадена заповед
за изпълнение №912/03.05.2017 г. за сумата 40 000 лв. – главница, дължима по
запис на заповед от 25.04.2016 г., ведно със законната лихва от 02.05.2017 г.
до окончателното изплащане, както и сумата 800 лв. – заплатена ДТ.
От приложеното ч.гр.д.№1436/2017
г. по описа на ЯРС се установява, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжника
по заповедта за изпълнение депозирал възражение против нея за недължимост на
сумата. С разпореждане №5367/02.08.2017 г. ЯРС
разпоредил да бъде уведомен заявителя за задълженията му по чл.415 ГПК.
Съобщението с указанията на съда е било получено от заявителя на 30.08.2017 г.
/видно от представената разписка за връчването/. На 04.09.2017 г. ищеца депозирал
пред ЯОС процесната искова молба.
С определение
№1496/02.08.2017 г. по ч.гр.д.№1436/2017
г. по описа на ЯРС, съдът на осн. чл.420, ал.1 ГПК
спрял изпълнението по и.д.№20177250400856 на
ЧСИ В.
Г., с рег.№725 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист, издаден въз
основа на заповедта за изпълнение.
Във връзка с твърдение на
ответника в отговора на ИМ, че принудителното изпълнение е спряно, а издадената
по ч.гр.д.№1436/2017 г. заповед за изпълнение е обезсилена, ищеца е представил
Определение №357/24.10.2017 г. по в.ч.гр.д.№350/2017 г. по описа на ЯОС. Видно
от съдържанието на посочения съдебен акт, производството по делото е било
образувано по частна жалба, подадена от Р.Ц. против Определение №1496/02.08.2017г.
постановено по ч.гр.д. №1436/2017г. по описа на ЯРС, с което
първоинстанционният съд, на осн. чл.420 ал.1 ГПК, е спрял принудителното изпълнение срещу Р.Ц. по
и.д.№20177250400856 на ЧСИ В.
Г., с рег.№725 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист, издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК №912/03.05.2017 г. по ч.гр.д.№1436/2017 г. по описа на ЯРС. С цитираното определение на ЯОС
частната жалба на Р.Ц. е оставена без разглеждане, като процесуално
недопустима, поради липса на правен интерес от обжалване, а въззивното
производство е прекратено. Видно от съобщенията, находящи се в приложеното
в.ч.гр.д.№350/2017 г. на ЯОС, определението е влязло в законна сила на
14.11.2017 г.
По ч.гр.д.№1436/2017 г. по описа
на ЯРС е приложен оригинал на запис на заповед от 25.04.2016 г., от
съдържанието на който се установява, че Р.С.Ц. с ЕГН **********, в качеството
на „издател” е издал записа на заповед, по силата на който се задължил
безусловно и неотменимо да плати срещу предявяване на записа на заповед на Д.Е.Б.
с ЕГН********** сумата 40 000 лв. Видно от отразеното върху записа на заповед,
същия е предявен за плащане на 25.07.2016 г., удостоверено с подписа на
платеца.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С депозираната пред ЯОС искова
молба ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, на осн. чл.422 ГПК, съществуване на
вземането му за сумата 40000 лв. – главница по запис на заповед от 25.04.2016
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1436/2017 г. по описа на ЯРС.
Предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1, т.1 и ал.4 ГПК и чл.535 и сл. ТЗ.
Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по
чл.415, ал.4 ГПК.
В конкретния случай, видно от
приложеното ч.гр.д.№1436/2017 г. по същото е издадена Заповед №912/03.05.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която съдът е
разпоредил ответника да заплати на ищеца сумата 40 000 лв., дължима по запис на
заповед от 25.04.2016 г., ведно със законната лихва от 02.05.2017 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 800 лв. – заплатена ДТ.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК,
длъжника по заповедта за изпълнение депозирал възражение против нея, за което
ищеца е надлежно уведомен на 30.08.2017 г. /видно от
представената разписка за връчването/. На 04.09.2017 г. ищеца е
депозирал пред ЯОС процесната искова молба.
При така изложените факти, следва
извод, че е спазена процедурата и сроковете по ГПК, предвид на което решаващия
съд намери предявеният иск за допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
Страните по делото не спорят, че
по силата на запис на заповед от 25.04.2016 г. Р.С.Ц. с ЕГН **********, в
качеството на „издател” се задължил безусловно и неотменимо, без разноски и
протест, да плати срещу предявяване на записа на заповед на Д.Е.Б. с ЕГН **********
сумата 40 000 лв. Видно от отразеното върху записа на заповед, същия е предявен
за плащане на 25.07.2016 г., удостоверено с подписа на платеца.
Така описания запис на заповед,
приложен в оригинал по ч.гр.д.№1436/2017 г. на ЯРС, настоящия съд намери, че
съдържа всички изискуеми от нормата на чл.535 от ТЗ реквизити, т.е. редовен е
от външна страна и безспорно не е платен на посочения в него падеж. Не са
налице и оспорвания от страна на ответника в тази насока, които съдът да
обсъди. Не бе оспорена и автентичността на ЗЗ от ответника, т.е. Р.Ц. не
оспорва, че е подписал ЗЗ.
С исковата молба ищецът се
позовава единствено на менителничния ефект и на редовността му от външна
страна, без да твърди наличие на каузални отношения между страните.
С отговора на ИМ ответника е
заявил, че сумата по ЗЗ не е дължима, без да посочи или конкретизира причините
за недължимост. Направените от пълномощника на ответника в о.с.з., след
изслушване доклада на съда, твърдения за наличие на каузални отношения съдът
прие за преклудирани, а заявените в тази връзка доказателствени искания -
остави без уважение.
За изчерпателност следва да бъде
отбелязано, че липсата на каузална сделка, обвързана със записа на заповед не
прави последния недействителен, нито води до несъществуване на вземането по
него.
В практиката си ВКС приема, че редовният
от външна страна и удостоверяващ изискуемо вземане запис на заповед не е
нищожен, ако кредиторът не е доказал наличието на каузално правоотношение, от
което произтича вземането по записа на заповед. (в т.см. Р.№23/03.04.2013 г.,
по т.д.№993/2011 г., І т.о.; Р.№85/05.07.2012, по т.д.№438/2011 г., І т.о.)
В Р.№38/04.04.2013 г., на ВКС по
т.д.№1165/2011 г., І т.о. и
Р.№143/01.02.2013 г. на ВКС по т.д.№870/2011 г., І т.о. е прието, че
длъжникът може да твърди и безпаричност на записа на заповед, т.е. че между
него и поемателя не съществува правоотношение, въз основа на което или което да
е причина за издаването на записа на заповед. Единствено въвеждането на
твърдение за липса на причина за издаването на записа на заповед представлява
общо възражение, поради което в тази хипотеза не подлежи на изследване
съществуването на каузално правоотношение между издателя и поемателя, тъй като
издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за
съществуването на вземането. Възражението за безпаричност на записа на заповед
следва да е конкретизирано чрез посочване на обстоятелствата, при които
длъжникът е издал ценната книга. В този случай, тежестта на доказване е на
издателя.
В хода на процеса обаче, ответника
не само не доказа, но дори и не посочи обстоятелствата, при които е издадена
ценната книга. Заявените от ответника твърдения за наличие на каузална сделка
/договор за заем/, като преклудирани, не следва да бъдат обсъждани от съда.
Въз основа на изложените
съображения предявеният иск се прецени за основателен и като такъв следва да
бъде уважен изцяло.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. В настоящия случай, предвид уважаването в пълен размер на
установителния иск и представените доказателства за сторени разноски, на ищеца
следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 800 лв.
- платена ДТ.
Предвид изхода на исковото
производство и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва
да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 2530
лв. (в т.ч. платена ДТ - 800 лв. и адв.хонорар - 1730 лв.), с оглед наличието
на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски.
Водим от горното ЯОС
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Ц. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***
че същият дължи на Д.Е.Б. с ЕГН **********
*** сумата от 40 000 лв.
/четиридесет хиляди лева/ по запис на
заповед от 25.04.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№1436/2017 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Р.С.Ц.
с ЕГН ********** да заплати на Д.Е.Б.
с ЕГН ********** сумата 800 лв. -
разноски в заповедното производство и
сумата 2530 лв. - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: