Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 15.07.2019 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар М. Коматарова

като разгледа докладваното от съдия П.

ВНЧХД № 74 по описа на ЯОС за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.С.И. срещу Присъда № 18/04.02.2019 г. постановена НЧХД № 233/2018 г. по описа Районен съд – Ямбол, с която въззивникът е признат за виновен в това, че на **/**.**.**** г. в гр. Я. в близост до денонощен магазин в ж.к. Б. бл. **, е причинил на А.Р.Щ. ***, разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. С атакувания съдебен акт въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.Щ. сума в размер на 612.66 лв., за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях, считано от **.**.**** г. до окончателното им изплащане, както и сума в размер на 2000 лв., за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях, считано от **.**.**** г. до окончателното им изплащане. Искът за разликата над уважения размер от 2000 лв. до предявения размер от 10000 лв. като неоснователен и недоказан е отхвърлен от ЯРС, а подс. И. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител А.Р.Щ. направените по делото разноски в размер на 1032 лева. Първата инстанция е осъдила подс. М.С.И. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху сумарния уважен размер на гражданските искове в размер на 104.51 лв., вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се твърди, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснована. Сочи се, че липсват безспорни доказателства, подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 130, ал.1 НК, както и че са налице данни, той да е действал при условията на чл. 12, ал. 1 НК и евентуално – при „превишаване на пределите на неизбежната отбрана”. Твърди се, че частната тъжба, въз основа на която е образувано наказателното производство, не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК и по делото е установена различна фактическа обстановка от тази, посочена в нея – други дата и час на извършване на престъплението, като частният тъжител не се е възползвал от правото си по чл. 287, ал. 6 НПК. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения, като защитникът счита, че ЯРС е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 305, ал. 3 НПК, защото не е изложил мотиви относно противоречията в събраните доказателствени материали относно механизма на извършване на деянието. Твърди, че ЯРС не е приел с определение предявения в открито съдебно заседание от частния тъжител граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. а само този – за причинени имуществени вреди. Пледира се присъдата на Районен съд – Ямбол да бъде отменена, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд или подсъдимият да бъде оправдан.

Въззиваемият А.Щ. желае атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:

Подсъдимият М.И. и тъжителят А.Щ. се познавали. В ранните часове на **.**.**** г. ч.т Щ. минал покрай денонощния магазин в гр. Я. ж.к. „Г. Б.“ до бл. **. Там, по това време, на смяна бил подс. И.. Между подсъдимият и частният тъжител възникнал конфликт, при който ч.т. Щ. два пъти нанесъл удари с юмрук в лицето на подс. М.И.. След това подсъдимият влязъл в магазина взел нож, излязъл навън, отишъл до ч.т. Щ. и с ножа му нанесъл прободно порезна рана в областта на лявата ингвинална гънка. След деянието ч.т. Щ. помолил свидетелите Н.М. и К.М. да го откарват с автомобил до заведение „Ъ.“ до бл. ** в ж.к. „Б.” в гр. Я.. След като тези свидетели оставили ч.т. Щ. пред заведението, той започнал да чука на вратата, но му прилошало и паднал на стълбите. Там бил намерен, в безпомощно състояние, от собственика на заведението и с автомобил на „Спешна помощ” бил транспортиран до МБАЛ „Св. П.“. Пострадалият бил прегледан и оставен в болничното заведение за лечение. След като бил изписан, бил прегледан от съдебен лекар, който при прегледа му и от представената медицинска документация установил, че постр. Щ. е получил прободно-порезна рана в областта на лявата ингвинална гънка с лезия на бедрената вена с последващо тромбозиране на същата. По този повод пострадалият бил приет на лечение в отделението по съдова хирургия на МБАЛ „Св. П.“ и по спешност му била инцизирана и зашита вената.

Видно от приобщеното по делото Съдебно-медицинско удостоверение № ***/**** г., телесното увреждане на пострадалия е настъпило в резултат на действието на твърд предмет с остър режещ ръб, какъвто е ножа и уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. В такъв смисъл е и Епикриза от дата **.**.**** г. от отделение по съдова хирургия при МБАЛ „Св. П.“ гр. Я..

Видно от Удостоверение изх. № ****/**.**.** г. на „Я. Б.“ ЕООД Я., постр. Щ. е бил в болнични 33 дни – 23 календарни дни отпуск по болест през м. декември 20** г. и 10 календарни дни през м. януари 20** г., като размерът на изплатеното му трудово възнаграждение за м. декември 20** г. е 203.73 лв. (в т.ч. възнаграждение от работодател за временна нетрудоспособност 3 дни) и за м. януари 20** е 296.81 лева. Размерът на реалното месечно трудово възнаграждение на Щ. по трудов договор е 556.60 лева.

По делото е приобщен и запис от охранителна камера от **.**.**** г. от входа на денонощния магазин в гр. Я. ж.к. „Г. Б.“ до бл. **. Първата инстанция е назначила видео-техническа експертиза на видео-записите и ВЛ е установило несъответствия в продължителност на записа с очакваното времетраене, посочило е, че липсват следи от манипулация върху наличния запис, както и че „При така установените факти експертизата не може да се произнесе има ли съзнателно манипулация на записа по време на създаването на записа или проблема се държи на техническо несъответствие или други причини ненасочени в настоящата експертиза” (л. 12 от Експертизата). Посочило е също, че е налице несъответствие във видео-техническа експертиза с означенията на видео-файла и реалното времетраене на записа, както и че времето на създаването му отговаря на вкопираната в кадрите (дата) – **.**.**** г., а часът на записването му върху диска е 05:19:41 часа, който е близък до времето на записа направен от камерата.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка въз основа на: показанията на разпитаните по делото свидетели И.А., И.Х., Н.М., Н.К., К.М., И.Б., П.П. и Д.Д., а така също и въз основа на приложените писмени доказателства: Епикриза от дата **.**.**** г. от отделение по съдова хирургия при МБАЛ „Св. П.“ гр. Я., СМУ № ***/**** г. издадено от д-р Ч. Удостоверение изх. № ****/**.**.** г. на „Я. Б.“ ЕООД Я., трудов договор №*****/**.**.** г., допълнително споразумение №****/**.**.** г., болничен лист № ************, справка за съдимост. На тези доказателства първоинстанционният съд (които е коментирал при излагане на съображенията си за съставомерност на деянието от правна страна), макар и да не е посочил изрично, че ги кредитира напълно, резонно се е доверил. Въззивният съд ще отбележи, че правилно ЯРС е акцентирал (чрез изричното им посочване) на показанията на свидетелите А., К. и П., за които е преценил правилно, че са логични, последователни и безпротиворечиви, както и подкрепени изцяло от представената по делото медицинска документация. Изтъквал е и, че в такава насока са и показанията на останалите разпитани по делото свидетели – М., М.и Б.. Относно медико-биологичната характеристика на телесните увреждания правилно ЯРС е възприел приобщените по делото Епикриза от МБАЛ „Св. П.“ гр. Я. и Съдебно-медицинско удостоверение № ***/**** г., видно от което телесното увреждане на пострадалия е настъпило в резултат на „действието на твърд предмет с остър режещ ръб, какъвто е ножа” и съставлява временно разстройство на здравето неопасно за живота – извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

По отношение на проведената по делото видео-техническа експертиза на видео записите от **.**.**** г. от охранителна камера от местопрестъплението – от входа на денонощния магазин в гр. Я. ж.к. „Г. Б.“ до бл. **, ЯОС счита, че предвид посочените от ВЛ несъответствия в продължителност на записа с очакваното времетраене и извода му, че „При така установените факти експертизата не може да се произнесе има ли съзнателно манипулация на записа по време на създаването на записа или проблема се държи на техническо несъответствие или други причини ненасочени в настоящата експертиза” (л. 12 от Експертизата), както и несъответствието с означенията на видео-файла и реалното времетраене на записа, резултатите от тази експертиза (способ за събиране и проверка на доказателства – съгласно чл. 136, ал. 1 НПК), като ненадеждни, следва да не се ценят при обсъждането на доказателствената съвкупност по делото. Впрочем, макар и декларативно да е посочила, че е установила фактическата обстановка и въз основа на „писменото заключение на изслушаната видеотехническа експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице – В.”, първата инстанция не е коментирала изобщо резултатите от тази експертиза, и на практика правилно не е градила фактическа обстановка и не е извела правни изводи въз основа на резултатите от нея.

ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност решаващият съд правилно е приел за установена описаната по отношение на главния факт фактическа обстановка. Теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия. Тук настоящият състав ще посочи принципно, че при наличие доказателства които не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития, съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелски възприятия, които са в унисон с тези доказателствена база. В случая решаващият съд е процедирал точно така – стъпвайки на медицинската документация относно медико-биологичния характер на телесната увреда, надграждайки със свидетелски показания на очевидци и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика, правилно е установил главния факт в процеса.

Всички доказателствата в тази насока, кредитирани от ЯРС и настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението – причиняване на конкретните телесни увреждания на постр. Щ. от страна на подс. М.И., чрез нанасяне на удар с нож.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на установената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, като на **.**.**** г. в гр. Я. в близост до денонощен магазин до бл. ** в ж.к. „Б.“, е причинил на А.Р.Щ. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

От съвкупната преценка на кредитираните и от двете съдебни инстанциите доказателства по делото (посочени напред в изложението) се установява по безспорен начин авторството на престъплението, като в тази насока ЯРС е изложил достатъчни аргументи, които въззивният състав споделя и счита за ненужно да ги преповтаря детайлно. Безспорно в такава насока се показанията на свидетелите А., К. и П., които са подкрепени от медицинската документация по делото, както и от показанията на останалите разпитани по делото свидетели. ЯОС се солидаризира c тези мотиви на първостепенния съд, като също намира, че техните показания са логични, пресъздават непосредствените им впечатления от това, което са видели, незаинтересовани са и показанията им са житейски обясними.

Изпълнителното деяние на типичното резултатно престъплението „телесна повреда” (вкл. и лека такава) се характеризира с въздействие върху организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. Безспорно от обективна страна подс. М.И. е осъществил всички признаци от състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, като вследствие на нанесения от него удар с нож, на постр. Щ. е била причинена прободно-порезна рана в областта на ингвиналната гънка на левия крак с лезия на бедрената вена с последващо тромбозиране на същата – временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. ЯОС намира, че в конкретния случай е налице каузалитет между действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия.

Проверяващата инстанция счита за правилен и извода на районния съд, че от субективна страна деянието е осъществено от подс. М.И. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал, че с действията си ще причини на пострадалия телесна увреда, предвид насочеността на удара и оръдието което е използвал за осъществяване на престъпната си деятелност (нож годен да причини тази увреда). Той, като човек с достатъчен житейски опит, логично е целял настъпването именно на такъв вредоносен резултат – действията му при осъществяване на деянието (нанасяне на удар с нож в тялото на пострадалия), показват едно целеустремено поведение, насочено към нараняване на пострадалия. В практиката на ВС и ВКС, а и в правната доктрина, трайно и без противоречиво е изяснено, че за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата и други обстоятелства. В настоящия случай е безспорно установено, че подс. М.И., предвид обстановката при която е действувал нанасяйки удар с нож на пострадалия отблизо е искал да му причини телесна повреда, ерго – действувал е с пряк умисъл.

Ето защо ЯОС счита, че правилно решаващият съд е приел, че подс. М.И. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което го признал за виновен по така предявеното му обвинение.

Тук ЯОС намира, че следва да акцентира върху датата на извършване на престъплението. В диспозитива на атакуваната присъда, ЯРС е посочи, че подсъдимият се признава за виновен „в това, че на **/**.**.**** г. ... е причинил на А.Р.Щ...., разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК...”, а в мотивите – пояснил, че деянието е извършено „след полунощ на ** срещу **.**.**** г.”. При това положение е безспорно (подкрепено от всички кредитирани от инстанциите доказателства), че престъплението е извършено в началните часове на **.**.**** година. За престъпления като процесното – извършени еднократно, с едно действие е достатъчно да се посочи датата му на извършване, като изискване за посочване на точния му час няма поставено, нито нормативно нито от съдебната практика. Единствено датата на деянието е от правно значение и за други правни последици (пр. за групиране на деяния, за определяне на режим за изтърпяване на наказания, за привеждане на условни такива), но не и часът на деянието, който в голям брой случай и не може да се определи точно (както разбира се в някой казуси и датата – пр. в инкриминирани периоди). Часът безспорно има значение в процеса на доказването на деянието (пр. изграждането на алиби), но в настоящия случай, извършването и автора му, са безсъмнено установени. Известната непрецизност по отношение на точното време на извършване на престъплението, при условие че инкриминираната датата е установена, не води до извод, че деянието изобщо не е извършено от подсъдимия. Ето защо, за прецизност, присъдата в тази й част следва да се измени, като за дата на деянията се посочи недвусмислено **.**.**** година.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата, че подадената от тъжителя тъжба не отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в чл. 81, ал. 1 от НПК. ЯОС намира, че същата е подадена в писмена форма, съдържа данни за подателя й, както и за лицето, срещу което се подава и за обстоятелствата на конкретното престъпление, като към тъжбата е приложен и документ за внесена държавна такса. В тъжбата частния тъжител е посочил дата на извършване на престъплението и е определил мястото на извършването му. От съдържанието на тъжбата, макар и да не е задължително, може да бъде определен в достатъчна степен и часът на извършване на престъплението – „след полунощ на **/**.**.**** г.”, т. е. в ранните часове на **.**.**** година. Ерго, в подадената тъжба инкриминираното деяние е описано от тъжителя и по време и по място, така че същото е достатъчно конкретизирано, досежно тези два елемента. ЯОС счита, че тъжбата не страда от недостатък, изразяващ се в непосочване на точния час на извършване на деянието, като посочването на датата в тъжбата е достатъчно, за да бъде конкретизирано деянието по време.

Неоснователен е и довода на защитата, че подс. М.И. е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, за да защити себе си от непосредствено противоправно нападение на пострадалия А.Щ.. Правилно ЯРС е преценил, че макар и пострадалия да е нанесъл същата вечер на подсъдимия удари с юмрук в областта на лицето, към момента на причиняване на телесната му повреда от страна на подсъдимия, нападението вече е било преустановено – след втория удар нанесен от пострадалия, подсъдимият е влязъл в магазина, взел е ножа, излязъл е от там и едва тогава е нанесъл прободното нараняване на постр. Щ.. Ерго – подсъдимият не е действал с цел да предотврати реална и непосредствена опасност за животът и здравето си, а да нанесе телесно увреждане на пост. Щ.. Както точно решаващият съд е преценил, пострадалият е реализирал предшестващо нападение спрямо подсъдимия, но към момента на нанасяне на удара от страна на подс. М.И. с нож в тялото му, нападението е било окончателно приключило. Ето защо, действията на подсъдимия не изпълват критериите, за да бъдат разпознати като „неизбежна отбрана”. При това положение не може да се обсъжда приложение на чл. 12 ал. 4 НК, според който деецът не се наказва, когато деянието е извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана и ако това се дължи на уплаха или смущение, тъй като в случая неизбежна отбрана няма.

Възражението, че в Съдебно-медицинско удостоверение № ***/**** г., е посочена „малко по-различна фактическа обстановка” от приетата от ЯРС, който не е коментирал противоречията със свидетелските показания в тази насока, също се преценява от въззивният съд като несъстоятелно. В конкретния случай ЯРС е базирал изводите си въз основа на заключението на д-р Т. Ч. основно относно медико-биологичния характер на телесното увреждане на пострадалия и това, че то може да бъде нанесено с нож. Цялостната фактическа обстановка и в частност механизма на извършване на деянието, са извлечени въз основа на всички събрани по делото доказателства – най-вече от посочените напред в изложението (при коментара на доказателствената съвкупност) свидетелски показания, а не от описаното в СМУ № ***/**** г., което впрочем не съставлява показания на свидетел.

Неоснователно е и твърдението на защитата, че на практика е налице липса на мотиви на първоинстанционния съдебен акт. ЯОС счита, че първостепенният състав е изготвил достатъчно подробни мотиви както относно фактическата обстановка, така и относно правните изводи, които е направил на тази основа. В тази насока ЯОС намира, че решаващият съд е изпълнил задълженията си по чл. 305 от НПК, като вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав се основава на собствена проверка на доказателствения материал, събран по предвидения законов ред – в съответствие с чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. ЯРС безспорно е установил подлежащите на доказване обстоятелства по авторството на деянията, механизма на извършване, обективната и субективната страна на престъплението, причинно-следствената връзка между извършеното от подсъдимия и вредоносния резултат, като е постановил своя съдебен акт въз основа на обективен анализ на доказателствените източници. Това, че този анализ не съвпада с мнението на която и да е от страните не означава, че той е превратен и непълен, а суверенно право на съда е да прецени кои доказателства да цени и кои да игнорира. Затова настоящият състав счита, че решаващият съд е спазил принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното му убеждение. Съображенията на решаващият съд относно доказаността на релевантните обстоятелства и средствата за установяването им, дават възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващият съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК.

Несъстоятелно е и възражението на защитата, че решаващият съд не е приел с определение предявения в открито съдебно заседание от частния тъжител граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Гражданският иск за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. е предявен с тъжбата и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес с Разпореждане на съдията-докладчик от **.**.**** г., с което е даден ход на тъжбата срещу подс. И. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. С това Разпореждане, по отношение на гражданският иск за имуществени вреди, тъжбата е оставена без движение, с указания размера на исковата претенция да бъде конкретизиран. Това тъжителят е сторил с Молба вх. № ****/**.**.**** г. (по регистъра на ЯРС) – посочил 200 лв. като размер на гражданския иск за имуществени вреди, увеличен с Молба вх. № ****/**.**.**** г. (по регистъра на ЯРС) на 612.66 лв. (придружен със служебна бележка от работодателя). Гражданският иск за имуществени вреди в увеличения размер от 612.66 лв. е бил приет за съвместно разглеждане в процеса с Протоколно определение на съда в открито съдебно заседание на **.**.**** г. (първото по делото).

ПО НАКАЗАНИЕТО

ЯОС счита, че правилно районният съд е преценил, че причинените имуществени вреди от престъплението, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение на пострадалия и изплатеното му обезщетение за временна неработоспособност , които не са възстановени до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са законова пречка за приложение на института на чл. 78а НК. Също така правилно ЯРС, при определяне вида и размера на наказанието е съобразил, от една страна, че деянието е с високата степен на обществена опасност, предвид тежестта на причинената на пострадалия телесна повреда и това, че нараняването е в близост да магистрални кръвоносни съдове, като и че е извършена с опасно хладно оръжие, а от друга – чистото съдебно минало на подсъдимия и проявената преди деянието агресия от пострадалия. Правилно районният съд, при определяне на наказанието не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства, комплексно, не може да се обоснове извод, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да дадат основание да се приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко. Затова ЯОС подкрепя решението на първостепенния съд да определи наказание в условията на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и да наложи по-ниската като вид санкция – пробация включваща задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Така законосъобразно ЯРС е определил вида и размера на наказанието, което въззивният съд намира за справедливо, подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и съответстващо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. То ще допринесе подсъдимият да преосмисли постъпката си и да осъзнае, че той явно е възприел погрешни методи за решаване на конфликти. Същото, без да осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. И. е такова, че да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност и да му посочи, че корекция е възможна, че има реален шанс той да се поправи, като съобразява в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Ето защо ЯОС счита, че конкретното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

При предвидените за това условия в НПК и по надлежния ред първостепенният съд е приел за съвместно разглеждане предявените от пострадалия А.Щ., против подс. М.И. граждански искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от престъплението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва.

За да се ангажира гражданската отговорност на подсъдим за непозволено увреждане, в адхезионния процес следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно – деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на автора. В случая, предвид изхода на делото, решаващият съд законосъобразно е приел, че несъмнено е доказано наличието на всички изброени елементи от визирания фактически състав и предявените искове са доказани по своето основание несъмнено и категорично.

ЯРС правилно е преценил, че искът за имуществени вреди е основателен и доказан до предявения размер от 612.66 лв., предвид претърпените от гр. ищец имуществени вреди като разлика между трудовото му възнаграждение и изплатеното му обезщетение за временна неработоспособност.

Въпроса за причинената неимуществена вреда, следва да се разглежда на плоскостта на гражданскоправните отношения, за да може да се обоснове размера на гражданската отговорност, който да е адекватен на понесените увреждания. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая се претендират неимуществени вреди под формата на болки, страдания, влошено здраве и неудобства търпени от непозволеното увреждане на пострадалия А.Щ.. Този вид вреда е без паричен или друг имуществен еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е приел определянето на размера на обезщетението за претърпяването й да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на страданието. По делото ЯРС е установил всички обстоятелства, които се отнасят до този граждански иск. Така, като е взел предвид начина на извършване на деянието, характера на телесно увреждане, търпените от пострадалия физически и душевни страдания, но и поведението от страна на пострадалия, правилно решаващият съд е уважи претенцията на гражданския ищец за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера от 2000 лв. и законосъобразно е отхвърлил като неоснователен този граждански иск в останалата му част – до претендирания размер от 10000 лева.

Предвид аксесорния характер на претенцията, правилно ЯРС, върху размера на присъдените суми като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, е постановил изплащането на законна лихва върху сумите на двата уважени иска – за имуществени и неимуществени вреди. Въззивният състав обаче намира основание за изменяване на атакуваната присъда, в частта относно датата **.**.**** г., от която се дължат законни лихви върху уважените суми по двата иска. Както вече настоящият състав посочи, телесното увреждането на А.Щ. е нанесено на **.**.**** г. и това е началната дата от която следва да тече лихва за забава. Ето защо присъдата и в тази й част следва да се измени, като законните лихви върху уважените суми по двата граждански иска следва да текат от **.**.**** г. до окончателното им изплащане.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯРС е определил размера на разноските и ги присъдил в тежест на подс. М.И., осъждайки го да заплати на тъжителя А.Щ. направените такива в първоинстанционното производство, в размер общо на 1032 лв. (за възнаграждение на повереник, д.т. и депозит за свидетел). Също така законосъобразно първата инстанция е осъдила подс. И. да заплати и държавна такса върху общия уважен размер на гражданските искове – сума в размер на 104.51 лв., вносима в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда № 18/04.02.2019 г. постановена НЧХД № 233/2018 г. по описа Районен съд – Ямбол, В ЧАСТТА относно датата на деянието – от **/**.**.**** г. на **.**.**** г., както и В ЧАСТТА относно началната дата на законната лихва върху уважените граждански искове – от считано от **.**.**** г. на считано от **.**.**** година.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: __________________

ЧЛЕНОВЕ: __________________

__________________