Р Е Ш Е Н
И Е
№ 25.10.2018
година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански
състав
на 02
октомври 2018 година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар Л.Р.
като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
възз.гражд.дело № 248 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
по въззивна жалба на Д.Х.Г. ***, подадена чрез пълномощника адв.П.М. от ЯАК
против Решение №43/15.06.2018 г., постановено по гр.д.№264/2017 г. по описа на
ТРС.
С посоченото решение първостепенния
съд е постановил следното:
ДОПУСКА ДЕЛБАТА между
М.Г.Б. с ЕГН ********** *** и Д.Х. ГУГЕВ с ЕГН ********** *** ***,
секция ***, ж.к.*******, № ***, вх.*, ет.*, ап.** и
настоящ адрес:*** на следните недвижими имоти и движими вещи, както следва:
-
Недвижим имот, находящ се в гр.Т., на ул.”*******” № **
представляващ дворно място с площ от 632 кв.м., общинска собственост,
образуващо ПИ № 1453, кв.49, което въз основа на отстъпено право на строеж е
построена двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м. и с
разгъната застроена площ от 128 кв.м., при граници на имота: улица, ПИ 1452, ПИ
1451, ПИ 1172 и ПИ 1454.
-
движими вещи: бойлер „Елдом”, гърне за баня, казанче, душ батерия, леген
пластмасов, кофа пластмасова, печка на дърва тип”турско чудо”, тръби за дървена
печка, дървена маса, гардероб, 3 куб.м.дърва за огрев, дървена квадратна маса,
дървени столове, 2 ракли, спалня „Приста”, 4 броя плюшени килими, 1
бр.пластмасов стол, 2 бр.дървени стола, кухненско обзавеждане, печка”Раховец”,
дървено единично легло, 1 бр.лампион, 1 бр.тава, 1 бр.тенджера, дървена секция,
дървен гардероб – трикрилен, дървена закачалка, дървен гардероб – еднокрилен,
дървена секция – три крила, 2 бр.фотьойли, разтегателен диван, 2 бр.юргани, 2
бр.завивки за фотьойл, одеало, 2 бр.нощни шкафчета, 2 бр.куфари, чифт гумени
ботуши и 30 бр.чугунени радиатори за парно по 10 ребра.
-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.506.1514.2.7 , находящ се
в гр.С. З., кв.********* № *, ап.*, на ІV жилищен етаж по кадастралната схема, а по
документ за собственост на ІІІ жилищен етаж, във вх.* на
жилищна сграда – блок № ***, която по
кадастрална схема е сграда № *, разположена
в поземлен имот с идентификатор № 68850.506.1514, който самостоятелен обект е с
предназначение жилище – апартамент на едно ниво, с площ от 67,79 кв.м., състоящ
се от кухненски бокс, дневна, две спални и сервизни помещения, при съседи:
самостоятелни обекти на същия етаж, имот № 68850.506.1514.2.8 над обекта имот №
68850.506.1514.2.10, под обекта – имот с № 68850.506.1514.2.4 и при граници на
апартамента по документ за собственост: от североизток улица, от югозапад двор
и апартамент № *, от северозапад – стълбище, от
югоизток – двор, с прилежащи части към обекта: избено помещение № 27 с площ от
5,20 кв.м., при граници: от североизток – улица; от югозапад – коридор, от
северозапад – мазе № 28, от югоизток – асансьор, ведно с 1,328 %.
-
движими вещи: климатик”Хитачи”, стол, диван, ъглов диван, 2 бр.фотьойли,
секция, дървена маса – елипса, килим жакардов, телевизор „Филипс”,
шкаф-витрина, барче за телевизор, гардероб трикрилен, 2 бр.единични легла с
матрак, дървена маса – елипса малка,
бойлер”Юнга”, мивка алпака, пералня”Пролукс”, хладилник с малка камера
„Индезит”, 2 бр.СКШ, гардероб – трикрилен, маса от стъкло, компютърен стол,
еднокрилен гардероб, керамична мивка, бойлер „Теси”, тоалетно гърне, казанче
керамично и 2 чифта зимни обувки, ПРИ
КВОТИ: 2/3 идеални части за М.Г.Б. и 1/3 идеална част за Д.Х.Г..
С въззивната жалба решението на ЯРС се
обжалва изцяло, с твърдения за
недопустимост и неправилност, поради противоречие с материалния закон и
необоснованост. На първо място се сочи, че първоинстанционния съд е разгледал
недопустим иск, тъй като е депозиран от лице, което претендира наследствени
права в размери, каквито не притежава, тъй като покупката на 1/3 ид.ч. от
наследството е извършена в противоречие с материалния закон относно форма и
срокове за такава сделка. На следващо място са заявени твърдения за
неправилност на изводите на ТРС досежно собствеността на първия жилищен етаж от
допуснатата до делба жилищна сграда, находяща се в гр.Т., за
който въззивника претендира да е негова изключителна собственост. по отношение
на движимите вещи, находящи се в първия жилищен етаж от допуснатата до делба
жилищна сграда, находяща се в гр.Т., въззивника
също заявява твърдение, че са негова лична собственост. Въз основа на тези и
другите, изложени в жалбата съображения по същество на направените оплаквания
се иска отмяна на атакуваното решение изцяло "като недопустимо и
неправилно, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав" или да се постанови ново решение, с което
делбата между страните бъде допуснато при равни квоти, както и "да бъде
изключена от наследствената маса първия жилищен етаж от къщата, находяща се в
гр.Т., ул."******"
№**.". Претенция за присъждане на
разноски не е заявена. Доказателствени искания не са направени.
По
делото, в срока по чл.263 ГПК, въззиваемата М.Г.Б. не се е възползвала от
процесуалното право на писмен отговор на въззивната жалба и не е заявила
становище по същата.
В
о.с.з. въззивника Д.Х.Г., редовно призован, се явява лично и с пълномощника
адв.П.М., като поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. Заявява
и претенция за присъждане на сторените за въззивното производство разноски.
В
о.с.з. въззиваемата М.Г.Б., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено от следното фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за наследници, изх.№121/18.03.2015
г., изд. от Община гр.Т. се
установява, че общият
наследодател на страните по делото Х.Г. Г., е починал на ***** г., като към момента на откриване
на наследството му негови наследници са: ищцата М.Г.Б., К. Г.И. / лели по майчина линия/ и
ответникът Д.Х.Г. / чичо по бащина линия/. От удостоверение за наследници, изх.№ГР-02-76/21.06.2016
г. изд. от Кметство с.К., общ.Н. З. се установява, че на 17.11.2015
г. е починала К.Г.И., като неин единствен наследник е дъщеря й Г.Г. Б..
От Удостоверение, изх.№7/16.06.2016 г. на ТРС се
установява, че съгл. Решение №14/23.03.2016 г. по гр.д.№106/2015 г. по описа на
ТРС, вписано в книгата за отказ и приемане на наследство по опис при ТРС, М.Г.Б.
и Г. Г.Б. са приели по опис недвижими имоти и движими вещи, подробно описани в
удостоверението, оставени в наследство от Х.Г. Г., б.ж. на гр.Т., починал на ********* г., като приемането на
наследството по опис е вписано в нотариалните книги на ТРС под №7/09.05.2016 г.
С договор за продажба на наследство от 15.06.2016
г., с нотариално заверени подписи и надлежно вписан в Службата по вписванията при
ТРС, вх.№587/16.06.2016 г., номер по ред 158, т.І Г.Б. е продала на М.Г.Б. цялото си
наследство, прието по опис с Решение №14/23.03.2016 г. по гр.д.№106/2015 г. по
описа на ТРС – права и задължения, оставено от Х.Г. Г., б.ж. на гр.Т., починал на 04.12.2014 г.
По делото са представени удостоверение,
изх.№842/08.09.2017 г. и скица №250/08.09.2017 г., изд. от Община -
Тополовград, от съдържанието на които се установява, че недвижим имот, находящ
се в гр.Т., на ул."*******" №**, представляващ дворно място с
площ 632 кв.м., образуващо ПИ №1453, кв.49, по ПУП на гр.Т. при граници на имота: улица, ПИ
1452, ПИ 1451, ПИ 1172 и ПИ 1454, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 64 кв.м. и с разгъната застроена площ от 128 кв.м., е
собственост на Г. Х.Г. /баща на наследодателя Х.Г./, съгласно типов договор за
отстъпено право на строеж от 22.05.1966 г.
В този имот /установено от протокола за приемане на
наследство по опис/ има следните движими вещи: бойлер „Елдом”, гърне за баня,
казанче, душ батерия, леген пластмасов, кофа пластмасова, печка на дърва
тип”турско чудо”, тръби за дървена печка, дървена маса, гардероб, 3 куб.м.дърва
за огрев, дървена квадратна маса, дървени столове, 2 ракли, спалня „Приста”, 4
броя плюшени килими, 1 бр.пластмасов стол, 2 бр.дървени стола, кухненско
обзавеждане, печка”Раховец”, дървено единично легло, 1 бр.лампион, 1 бр.тава, 1
бр.тенджера, дървена секция, дървен гардероб – трикрилен, дървена закачалка,
дървен гардероб – еднокрилен, дървена секция – три крила, 2 бр.фотьойли,
разтегателен диван, 2 бр.юргани, 2 бр.завивки за фотьойл, одеало, 2 бр.нощни
шкафчета, 2 бр.куфари, чифт гумени ботуши и 30 бр.чугунени радиатори за парно по
10 ребра.
Видно от
нотариален акт №13, т.V, рег.№7758, д.№635/26.06.2012 г. наследодателя Х. Г. е собственик на имот в гр.С. З., представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор №68850.506.1514.2.7 , находящ се в гр.С.З., кв."*******" №*, ап.*,
на ІV етаж по кадастралната схема, а по документ за собственост на ІІІ
жилищен етаж, във вх.А на жилищна сграда – блок №ЗСК2, която по кадастрална
схема е сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор №68850.506.1514,
който самостоятелен обект е с предназначение жилище – апартамент на едно ниво,
с площ от 67,79 кв.м., състоящ се от кухненски бокс, дневна, две спални и
сервизни помещения, при съседи: самостоятелни обекти на същия етаж: имот №68850.506.1514.2.8;
над обекта: имот №68850.506.1514.2.10; под обекта: имот с №68850.506.1514.2.4 и
при граници на апартамента по документ за собственост: от североизток-улица, от
югозапад-двор и апартамент № 8, от северозапад–стълбище, от югоизток–двор, с
прилежащи части към обекта: избено помещение №27 с площ от 5,20 кв.м., при
граници: от североизток–улица; от югозапад–коридор, от северозапад–мазе №28, от
югоизток–асансьор, ведно с 1,328% идеални части от общите части на сградата.
В този
имот /установено от протокола за приемане на наследство по опис/ има следните
движими вещи: климатик”Хитачи”, холов диван, ъглов диван, 2 бр.фотьойли,
секция, дървена маса – елипса, килим жакардов, телевизор „Филипс”,
шкаф-витрина, барче за телевизор, гардероб трикрилен, 2 бр.единични легла с
матрак, дървена маса – елипса малка,
бойлер”Юнга”, мивка алпака, пералня ”Пролукс”, хладилник с малка камера
„Индезит”, 2 бр.СКШ, гардероб – трикрилен, маса от стъкло, компютърен стол,
еднокрилен гардероб, керамична мивка, бойлер „Теси”, тоалетно гърне, казанче
керамично и 2 чифта зимни обувки.
Видно от декларации от 31.03.1998
г. като собственик на имота в гр.Т. на ул.******** № ** са декларирани Г. Х.Г. и К. Г. Г. – родители на Х. Г. Г.. Видно от следващата декларация
от 20.01.2001 г. като собственик на този имот са декларирани К.Г. Г.и общия наследодател на страните
по настоящото дело Х. Г. Г.. В следващата декларация от 14.05.2008 г. като
собственик на имота е деклариран общия наследодател на страните Х. Г. Г.. В декларация от 05.07.2016 г.
като собственици на имота са декларирани М.Г.Б. и Д.Х.Г. при квоти 2/3 за нея и
1/3 - за него.
По делото са събрани гласни
доказателства. В показанията си свидетелите С. С., К.Т. и Г.Я., заявяват, че къщата на ул."********" №** е била строена от цялото
семейство, като ответникът Д.Х.Г. също е участвал в строежа на къщата и е живял
там около десетина години, като е живял на първия етаж, заедно с родителите си.
В показанията си свидетелите В. С., С. Д. и М. К.Г.еднопосочно сочат, че Х. Г. Г. ***, която му е наследствена от
майка му и от баща му. Х. и родителите му /докато са били живи/ ползвали
цялата къща, а свидетелите не са виждали друг да живее там. След смъртта на
родителите си, Х. Г. Г. е останал да живее в къщата, като основно живеел
на първия етаж, където направил шпакловка, ремонт на кухнята, а на етажа си
направил баня и тоалетна. Освен това, Х. направил и ремонт на покрива. Свидетелите
сочат, че не са виждали чичо му Д.Х.Г. да му е помагал и да е участвал по
някакъв начин в поддръжката на къщата.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря
на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от
обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество. Заявените във въззивната жалба доводи за недопустимост
на решението поради недопустимост на иска, тъй като ищцата не притежава в
съсобствеността квота, каквото претендира се прецениха за неоснователни, тъй
като същите не касаят допустимостта на предявения иск, а са такива по
основателността му.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно, изложените
от ТРС мотиви се споделят и на осн. чл.272 ГПК въззивния съд препраща към тях.
В производството
пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.69 от ЗН – за
делба на наследството, оставено от Х. Г. Г., б.ж. на гр.Т., починал на ******* г.
Първия спорен по делото въпрос е досежно предмета на делбата. Ответника Д.Г.
с отговора на ИМ е въвел възражение, че от делбената маса следва да бъде
изключен първия етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр.Т., на
ул."******" №**,
мотивирайки се че е негова лична собственост като е придобил собствеността по
наследство и давносно владение, продължило повече от 10 години /без да посочи в
отговора на ИМ, а и в хода на процеса началния и краен момент на това владение/.
Заявил е и възражение, че от делбената маса следва да бъдат изключени и "по-голямата
част от движимите вещи, описани в ИМ" /без да конкретизира в отговора на
ИМ, в хода на процеса, а и във въззивната жалба точно кои вещи/, тъй като са
негова лична собственост, придобити от него с лични средства.
Така заявените възражения са неоснователни, както правилно е намерил и
първостепенния съд.
Недоказано в хода на процеса остана възражението на ответника Д.Г., че е
собственик на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр.Т., на
ул."***** №**. От
наличните по делото писмени доказателства /удостоверение, изх.№842/08.09.2017 г. и скица
№250/08.09.2017 г., изд. от Община - Тополовград/ се установява, че недвижим
имот, находящ се в гр.Т., на ул."********" №**, представляващ дворно място с
площ 632 кв.м., образуващо ПИ №1453, кв.49, по ПУП на гр.Т. при граници на имота: улица, ПИ
1452, ПИ 1451, ПИ 1172 и ПИ 1454, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 64 кв.м. и с разгъната застроена площ от 128 кв.м., е собственост на Г.Х.Г. /баща на наследодателя Х. Г./, съгласно типов договор за
отстъпено право на строеж от 22.05.1966 г. От тези писмени доказателства може
да бъде направен извод, че правото на строеж за въпросната сграда е отстъпено
именно на бащата на общия на страните наследодател по настоящото дело. По
делото не са ангажирани писмени доказателства, оборващи посоченото титулярство
на правото на собственост относно този имот, в частност липсват доказателства,
от които да може да се установи тезата на Д.Г., че
правото на строеж за обсъжданата жилищна сграда през 1966 г. е отстъпено не на
брат му Г. Г., а на
родителите им.
Недоказано в хода на процеса остана и твърдението му за придобиване на
процесния първи етаж по силата на давносно владение, продължило повече от 10
години. По принцип правото на собственост, след като веднъж е възникнало, не
може да бъде изгубено от неговия титуляр, освен ако друго лице не го придобие
по първичен или оригинерен способ. Придобивната давност, като оригинерен способ
за придобиване право на собственост, включва във фактическия си състав следните
два елемента: владение и определен срок от време. Владението, съгл. чл.68, ал.1
от ЗС, представлява упражняване на фактическа власт върху определена вещ. За да
може владението да произведе действието на придобивната давност, то трябва да
бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се
държи веща като своя собствена. В конкретния случай, на първо място липсват
твърдения от страна на Д.Г. за началния и крайния момент на осъществяваното от
него владение, за да може въз основа на доказателствата по делото да се
обоснове извод за наличието му през твърдяния период, а след това и извод за
придобиване правото на собственост. От показанията на всички разпитани по
делото свидетели, не може да бъде изведен обоснован извод за осъществявано от
Д.Г. владение върху процесния първи етаж по см. на чл.68, ал.1 ЗС, което да е
продължило в срока по чл.79, ал.1 ЗС и да е довело до придобиване собствеността
върху процесния първи етаж от жилищната сграда. Действително от в показанията
на част от разпитаните свидетели /С. С., К. Т. и Г. Я./ се сочи, че къщата на ул."*******" №** е била строена от цялото
семейство, като в нея са живели родителите, сина Г. със съпругата си и ответникът Д.Г.,
който в последствие, след като се оженил напуснал имота. Другата група
свидетели /В. С., С.Д. и М. К./ обаче еднопосочно заявяват, че в период от повече от 20 години не са
виждали друг да живее в къщата освен Х. Г. и родителите му, а след смъртта на последните, Х. продължил да живее там, като са
ползвали цялата къща и преимуществено първия етаж от нея, където Х. направил и ремонт. При описаните
свидетелски показания не може да бъде направен извод в полза на тезата на Д.Г.
за придобиване от него на собствеността върху на процесния първи етаж по
давност, тъй като по делото не е установено безспорно негово явно,
необезпокоявано и непрекъснато за период поне от 10 години владение, при което
фактическата власт върху етажа да е упражнявана с намерение за своене. При
изложените съображения възражението на ответника Д.Г., че е собственик на
процесния първи етаж от жилищната сграда, поради което същия следва да бъде
изключен от делбената маса, се прие за неоснователно и се остави без уважение.
За неоснователно се прецени от въззивния съд и възражението на Д.Г., че от
делбената маса следва да бъдат изключени и "по-голямата част от движимите
вещи, описани в ИМ", тъй като са негова лична собственост, придобити от
него с лични средства. На първо място нито в отговора на ИМ, нито в хода на
процеса, а и във въззивната жалба липсва конкретизация кои вещи въззивника Г.
счита за своя собственост. На следващо място по делото не са ангажирани никакви
доказателства относно твърдението му, че е собственик на някои от движимите
вещи, включени в делбената маса.
При изложеното до тук и след като възраженията на въззивника се приеха за
неоснователни, то следва обоснования извод, че в предмета на делбата следва да
се включат целия недвижим имот в гр.Т., недвижимия
имот в гр.Стара Загора и всички движими вещи, находящи се в тези имоти и
описани подробно при приемане
на процесното наследство по опис.
Безспорно по делото е установено,
че общият наследодател Х. Г. е починал през 2014 г., като не е оставил
съпруг, низходящи, възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или
техни низходящи, поради което с оглед разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН към наследяване
са призовани неговите роднини по съребрена линия до шеста степен включително.
Разпоредбата на чл.8, ал.4, изр.2 ЗН не допуска наследяване по право на
заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително. Под
право на заместване се разбира правото на наследника да заеме мястото и встъпи
в степента и правата на своя наследодател и да получи частта, която би се
паднала на последния, ако той беше жив към момента на откриване на наследството
на неговия наследодател. Съгласно дадените в ТР №3/30.12.1994 г. на ОСГК на ВС
разяснения правилото на чл.8, ал.4, изр.2 ЗН /ред. ДВ, бр.60 от 1992 г./ не
допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до
шеста степен включително. Когато обаче след откриване на наследството на едно
лице, почине един от призованите вече да го наследят наследници по съребрена
линия от IV степен и остави за свои наследници по закон - низходящи, то за
последните е налице правоприемство по отношение на починалия съделител, като те
наследяват неговата част от наследството, тъй като наследството на общия
наследодател е открито преди да почине наследникът му по съребрена линия от IV
или равна степен и последният вече е придобил в патримониума си полагащата му
се част. Пак според правилото на чл.8, ал.4 ЗН по–близкият по степен и
низходящият на по-близък по степен, изключват по-далечния по степен. Основният
принцип при това е, че когато възходящият съребрен роднина на наследодателя се
изключва, неговите низходящи също се изключват. Другият основен принцип при
този вид наследяване е, че и низходящите наследяват пряко и не могат да
наследяват по заместване. Следователно недопустима е конкуренция с по-далечен
роднина. И още един основен принцип в наследственото право – кръгът от
наследници по закон се определя съобразно момента на откриване на наследството,
а това е датата на смъртта на наследодателя.
В настоящия случай към този
меродавен момент, а именно към момента на смъртта на Х.Г. през 2014 г. негови наследници
по силата на чл.8, ал.4 ЗН – по съребрена линия са били М.Г.Б., К.Г.И. /лели по майчина линия/ и Д.Х.Г.
/чичо по бащина линия/, като всеки от тях притежава равна квота - по 1/3
ид.част от наследството. Тъй като през 2015 г. К. Г.И. е починала, наследствените й
права възникнали към момента на откриването на предходното наследство в размер
на 1/3 ид.част от него /по наследствена трансмисия/ са преминали върху
наследниците й по закон - единствената й дъщеря Г. Г. Б.. Останалите лели на
наследодателя, които са починали преди него, а и техните наследници следва да
бъдат изключени, тъй като както вече се посочи чл.8, ал.4 ЗН не допуска
наследяване по право на заместване, а и по- близките по степен на родство с наследодателя
негови роднини – негови чичо и лели изключват от наследяването по далечните
родственици - първи братовчеди.
Освен изложеното по делото е
безспорно установено, че след смъртта на общия наследодател, а и след смъртта
на призованата към наследяване негова леля К. И., нейната наследница Г. Б. с договор за продажба на
наследство от 15.06.2016 г. е прехвърлила наследствените си права от
наследството на Х.Г. на М.Г. Б.. Така описаната сделка за продажба на наследство
е извършена в предписаната от закона форма - писмена с нотариална заверка на
подписите и освен това е надлежно вписана съгласно изискванията на чл.212, ал.3
ЗЗД.
По отношение на описания договор
за продажба на наследствени права, въззивника Д.Г. е заявил възражение за
недействителност, обосновано с твърдение, че сделката е извършена в
противоречие с материалния закон относно форма и срокове за такава сделка. Така
заявеното възражение се прецени за неоснователно, както правилно е преценил и първостепенния
съд.
Според нормата на чл.212, ал.1 ЗЗД
наследникът може да продаде своята наследствена част изцяло, без да посочи
предметите на наследството, като в този случай той е длъжен да обезпечи само
качество си на наследник. При това продажбата обхваща всички права и задължения
по наследството като съвкупност. Върху купувача по силата на продажбата
преминават всички имуществени права и задължения във връзка с прехвърлената
част от наследството спрямо другите наследници и спрямо третите лица. За действителността
на договора за продажба на наследството той трябва да бъде извършен писмено и
подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени, а когато в наследството
има недвижими имоти, договорът следва да бъде вписан, за да може да се
противопостави на трети лица (чл.212, ал.2 и 3 ЗЗД).
В
конкретния случай, точно в съответствие с изискванията на закона е сключен и
процесния договор за продажба на наследство - подписите на страните по него са
нотариално заверени, а договора е и надлежно вписан. С оглед гореизложените
съображения досежно призованите да наследят наследодателя Х. Г.,
прехвърлителката Г. Б.
безспорно притежава качеството наследник с квота в размер на 1/3 ид.част от
наследството, по силата на наследственото правоприемство от майка си К.И..
Възражението за сключване на договора извън предвидените срокове за такава
сделка не намира опора в закона, където срокове не са предвидени. При това
положение обсъждания договор за продажба на наследство се прие от настоящия съд
за действителен, а възражението на въззивника Г. в обратна посока - за
неоснователно.
При това положение, правата на
съделителите в съсобствеността следва да се определят по следния начин: 1/3
ид.част - за Д.Г. и 2/3 ид.части - за М.Б., при които дялове и между които
съделители следва да бъде допусната делбата на процесните недвижими имоти и
движими вещи. В тази връзка неоснователно е и
оплакването във въззивната жалба за неправилност на атакуваното решение,
в частта му относно размера на квотите на съделителите - квотите са правилно
определени от ТРС.
При изложеното до тук, въззивния
съд счита, че първоинстанционното решение не страда от пороците, визирани във
въззивната жалба, правилно е и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното
производство, въззиваемата М.Б. има право да й бъдат присъдени разноски за
въззивното производство. Въззивния съд не присъжда такива поради липса на
надлежно искане и на доказателства за сторени разноски.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№43/15.06.2018 г., постановено по гр.д.№264/2017 г. по описа на ТРС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.