В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,

в открито съдебно заседание на 17.05.2018година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр. дело № 80 по описа за 2018г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Д.М.С. *** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинения за две престъпления, които обвинения са незаконни, тъй като наказателните производства са прекратени. Претендира законната лихва върху обезщетението, считано от 28.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Ищецът твърди, че по ДП № 314/2013г. по описа на РУ на МВР - Ямбол е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, във вр. с чл. 115 НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. По ДП бил задържан за 72 часа, на 13.03.2013 г. по отношение на него била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража“, която считано от 21.03.2013 г. била изменена в “Домашен арест“, променена в “Парична гаранция“ в размер на 5 000 лв., считано от 14.05.2013г. С Постановление на ЯОП от 14.08.2014 г. наказателното производство било прекратено за престъплението по чл.116, ал.1, т.6 НК, във вр. с чл. 115 и чл. 20, ал. 2 НК, а материалите за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК били отделени в отделно производство по описа на ЯРП. С Постановление на ЯРП от 20.04.2015г. било прекратено и производството за престъплението по чл. 339, ал.1 НК.

Твърденията на ищеца са, че наказателното производство за двете обвинения е продължило в период от две години, през който спрямо него са били предприети множество процесуално-следствени действия, направили достояние обвиненията в роднинско-приятелския кръг на С. и в средите, в които работи. Извършените претърсвания в жилището му и в търговските му бази придобили известност сред съседи, приятели, служители и контрагенти. Обвиненията предизвикали неблагоприятни последици за психиката и здравето на ищеца, същият станал по-затворен и ограничил социалните и работните си контакти; изпаднал в депресия, започнал да вдига кръвно налягане, бил потиснат, изгубил общителността си; станал обществено дискредитиран в период от около две години, което довело до дистанциране от него на част от контрагентите и на голяма част от приятелския му кръг. За всички тези изживявания ищецът счита, че е справедливо да бъде обезщетен със сумата 100 000 лв.

В о.с.з. претенцията се поддържа изцяло от пълномощника на ищеца - адв.Д..

Ответникът Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор от ЯОП, в писмения отговор и в с.з. е оспорил изцяло предявения иск като неоснователен с твърденията, че липсват доказателства, които да установяват сочените от ищеца вреди, както и че те са пряк и непосредствен резултат от обвиненията. Ответникът излага, че в периода на процесните обвинения срещу ищеца са водени и други две наказателни производства, като е налице невъзможност за разграничаване на вредите от процесните обвинения и от другите две. Искът е оспорен и по размер с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, икономическия стандарт в страната и съдебната практика по аналогични случаи. Ответникът е направил и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, ал. 1, б."в" ЗЗД по отношение на законната лихва за период от три години преди подаване на исковата молба. Възразил е и за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С оглед направеното от ответника възражение за давност, ищецът е поискал присъждане на законната лихва, считано от 07.05.2015г., т.е. след прекратяване на второто досъдебно производство.

ЯОС, след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид и изявленията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От приложеното ДП №314/2013г. по описа на РУП - Ямбол се установява, че същото е образувано с първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие от 09.03.2013г. Производството е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 09.03.2013г., около 08:00ч. в гр.Ямбол, в м. "Ормана", в близост до "В и К" база, умишлено е умъртвил Николай Светозаров Киров от гр.Ямбол - престъпление по чл.115 НК. С Постановление от 10.03.2013г. на разследващ полицай при РУП - Ямбол, ищецът Д.М.С. е привлечен като обвиняем по досъдебното производство за извършване на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115, във вр. с чл. 20, ал.2 НК, за това, че на 08.03.2013г., около 17:40ч. в гр. Ямбол, в ремонтна база, находяща се на ул. "Пирин" №26, в съучастие с неизвестен извършител умишлено е умъртвил Николай Киров, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. Със същото постановление Д.С. е привлечен като обвиняем и за престъпление по чл. 339, ал.1 НК за това, че на 09.03.2013г. в гр.Ямбол, в офис на ремонтна база, находяща се на ул."Пирин" №26 държи огнестрелно оръжие - пистолет 4375 и боеприпаси - 118бр. патрони калибър 9х19 и 62бр. патрони калибър 9х18 без да има за това надлежно разрешение. На 13.03.2013г. с определение на ЯОС по ЧНД №113/2013г. спрямо Д.С. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", която е отменена на 21.03.2013г. от Апелативен съд - гр.Бургас с определение по ВЧНД №56/2013г. и на ищеца е наложена мярка за неотклонение "домашен арест". Последната е търпяна до 07.05.2013г., когато е изменена с определение на ЯОС по ЧНД №167/2013г. в "парична гаранция" в размер на 5 000 лв. В периода, в който ищецът е търпял мярката за неотклонение "домашен арест", ЯОП е постановила две постановления - от 04.04.2013г. и от 16.04.2013г., с които на С. е разрешено на датите 10, 11, 17 и 18.04.2013г. да напусне мястото на изпълнение на мярката "домашен арест" и да пътува до гр. София и обратно.

С Постановление от 14.08.2014г. на ЯОП е прекратено наказателното производство, водено срещу Д.С. в частта по обвинението за престъплението по чл. 116, ал.1, т.6, вр. с чл.115, вр. с чл.20, ал.2 НК, поради недоказаност на обвинението. Със същото постановление са отделени материалите по ДП №314/2013г. на РУП - Ямбол относно извършеното от С. престъпление по чл. 339, ал.1 НК, като новообразуваното ДП №619/2014г. по описа на РУП - Ямбол е изпратено по компетентност на ЯРП. С Постановление от 20.04.2015г. на прокурор при ЯРП е прекратено и наказателното производство срещу ищеца касателно обвинението за престъплението по чл.339, ал.1 НК, като е отменена и мярката за неотклонение "парична гаранция". Постановлението е връчено на ищеца на 30.04.2015г., не е обжалвано и е влязло в сила на 07.05.2015г.

От представената от прокуратурата справка към 16.04.2018г. се установява, че в периода, в който се е водило разследването срещу ищеца за процесните две обвинения, срещу него е водено и ДП №10/2013г. на РУП - Ямбол за осъществени престъпления по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 НК и по чл.144, ал.3, във вр. с ал. 1 НК. Видно от присъда на ЯРС от 24.11.2017г., постановена по НОХД №419/2015 г., която не е влязла в сила, ищецът е осъден за престъплението по чл.129, ал.2 НК - нанасяне на средна телесна повреда, като същият е оправдан за престъплението по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 НК.

В същия период на разследване на процесните две обвинения е постановена присъда от 17.12.2013г. на ЯРС по НОХД №276/2013г., с която ищецът е осъден за извършено от него престъпление по чл. 206, ал.5, във вр. с ал.1 НК. Присъдата е отменена с решение на ВКС от 12.11.2014г. и производството е прекратено поради изтекла давност.

От свидетелството за съдимост на ищеца е видно, че същият е осъждан за престъпление по чл. 282, ал.1 НК (присъда на ЯРС от 14.03.1988г.) и за престъпление по чл.216, ал.1 НК (присъда на ЯРС от 19.06.1997г.), като за тези две престъпления лицето е реабилитирано. Реабилитация е настъпила и за две други престъпления - по чл.129, ал.1 НК и по чл. 325, ал.2, изр.2, вр. с чл. 20, ал.2 НК (присъда на ЯРС по НОХД №1151/1998г.).

Разпитаните по делото свидетели М.А. и М.Х. - двете защитници на ищеца по досъдебните производства, и М.И. - сестра на ищеца, са дали показания, според които обвинението на ищеца в убийство, задържането му под стража и домашния арест се отразили зле на Д.С.. Същият тежко преживял обвинението в убийство, затворил се в себе си, плачел, спрял да се храни, отслабнал, започнал да повишава кръвно налягане. Според свидетелите, обвинението станало достояние на обществеността в гр.Ямбол, приятелите на С. се отдръпнали от него, синът и снаха му напуснали града и се установили в гр.Варна, ищецът изпитвал неудобство да контактува със съконтрагентите си.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

Основателността на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: спрямо ищеца да е повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; образуваното наказателно производство да бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; наличието на вреди и на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите. Обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, съгласно т.13 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед тези разяснения на закона и задължителната съдебна практика, ЯОС намира предявеният иск за доказан по своето основание. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е привлечен като обвиняем в извършване на две престъпления по две наказателни производства, които са били в досъдебна фаза, в която единствено прокурорът осъществява функциите по ръководство и решаване. Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора обосновават качеството на надлежен ответник по настоящото дело на Прокуратурата на Република България, която дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Налице са влезли в сила две постановления за прекратяване на досъдебните производства спрямо ищеца и за двете престъпления, поради недоказаност на обвиненията, което означава, че деянията не са извършени от лицето. Това е основанието да бъде ангажирана обективната отговорност на ответника по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за вредите от неправомерните действия на органите на държавното обвинение по отношение на ищеца, изразяващи с неоснователно образуване на наказателни производства против него.

При определяне размера на обезщетението за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките на чл.4 от ЗОДОВ, а именно - настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За критерия "справедливост", съгласно Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС, на преценка подлежат обстоятелствата - продължителност на наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение. Налице е и практика на ВКС, напр. Решение №388/2013г. по гр.д. № 1030/2012г., IV г.о., съгласно която при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяването на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Според ВКС, нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство, лицето, което е незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. На поставения въпрос е даден отговор от ВКС, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства и личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.

По делото е установено по безспорен начин от писмените доказателства, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК - престъпление против личността, убийство на лице по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, за което наказанието е "лишаване от свобода" от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, както и за престъпление по чл.339, ал.1 НК за притежание на огнестрелно оръжие и боеприпаси без надлежно разрешение, за което предвиденото наказание е от 2 до 8 години лишаване от свобода. Наказателното производство спрямо ищеца по първото обвинение и продължило в период от около година и половина, а по второто - около две години. За период от осем дни ищецът С. е бил задържан под стража, а за месец и половина под домашен арест. Несъмнено е, съгласно житейската и човешка логика, че мерките за неотклонение на С., които се явяват незаконни поради незаконност на обвиненията, както и самите обвинения, са се отразили негативно в правната сфера на лицето и ищецът е претърпял вреди със соченото в исковата молба изражение - отрицателни изживявания от неоснователното задържане и от обвиненията, ограничаване на възможността да води обичайния си начин на живот, потиснатост и страх от предстоящото осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на наказателните производства, лицето, обвиненио в извършване на престъпление, се чувства унизено, а също така притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване ( в този см. е Решение №480/23.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 85/2012г., IV г.о.). От показанията на тримата разпитани свидетели, на които съдът дава вяра, намирайки ги за логични и изградени в резултат на преки впечатления, по делото се установи, че обвинението за убийство срещу С. и задържането му под стража са се отразили негативно върху личността и психиката му - ищецът започнал да плаче, затворил се в себе си, чувствал срам пред хората, настъпило оттегляне от страна на приятелския му кръг. Отчитайки тези емоционални страдания на ищеца, които се установиха от показанията на свидетелите и които са житейски логични и нормални, и са пряка последица главно от незаконното обвинение в убийство, настоящият състав на окръжния съд счита, че искът е основателен и доказан до размера на сумата 10 000 лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати на Д.С. на основание чл.2, ал.1,т.3, вр. с т.1 от ЗОДОВ. Обезщетението в така определения размер следва да бъде присъдено общо за двете незаконни обвинения и от незаконното задържане под стража, в съответствие с т.3 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС. Сумата 10 000 лв. представлява справедливия еквивалент на понесените неимуществени вреди, която ще допринесе за преодоляване на неблагоприятните последици в правната сфера на ищеца от незаконните обвинения. Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от влизане в сила на прекратителното постановление за престъплението по чл. 339, ал.1 НК - 07.05.2015г. Това постановление е произнесено по-късно и от влизането му в сила, съобразно искането на ищеца, възниква правото на обезщетение и същото става изискуемо (т.4 от ТР №3/2015г. на ОСГК на ВКС). Тъй като исковата молба е постъпила в съда на 09.03.2018г., законната лихва върху обезщетението, дължима от 07.05.2015г., не е обхваната от давността по чл. 111, б."в" ЗЗД, тъй като е в рамките на тригодишния срок.

За разликата над 10 000лв. до предявения размер от 100 000лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли. При условията на главно пълно доказване - чл. 154, ал.1 ГПК ищецът не установи по-големи като степен и интензитет емоционални страдания от посочените по-горе. Липсват доказателства, че като пряк резултат от незаконното обвинение и задържането на ищеца е намаляла търговската дейност и оборотите на търговското дружество на С., а и при всяко искане на ищеца прокуратурата му е разрешавала напускане на мярката "домашен арест". Няма доказателства и за пряка причинно-следствена връзка между наказателните производства и влошаване на физическото здраве на ищеца, като в тази връзка не се кредитират свидетелските показания, поради липса на специални знания. От друга страна, наказателните производства са продължили в период от година и половина - две години, който срок не е извън критериите на разумен, а срокът на задържането под стража също е минимален - осем дни. Същевременно, установено е, че макар и реабилитиран ищецът е осъждан многократно и за други престъпления, а по време на процесните две наказателни производства срещу него са се водили още две за престъпления от общ характер. В случай като този, когато едно лице е осъждано и за други престъпления и срещу което има и други обвинения, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с този на лице, по отношение на което за първи път се повдига обвинение. Всичко това налага извод, че обезщетение за разликата над сумата 10000 лв. до предявения размер от 100 000 лв. не би послужил за справедливо репариране на вреди, понесени от ищеца от незаконните обвинения.

При този изход на делото, ищецът има право на разноските за първата инстанция на основание чл.78,ал.1 ГПК. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 5 000 лв. Възражението е основателно и следва да се уважи, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност - от адвоката е изготвена само исковата молба и е осъществено процесуално представителство само в едно открито съдебно заседание. С оглед на това, адвокатското възнаграждение следва да се намали до предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС минимален размер от 3 530лв. (с оглед цената на иска). Съобразно този размер на адвокатското възнаграждение и внесената от ищеца ДТ от 10 лв., сторените от него разноски възлизат на 3 540 лв. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 354 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" №2, представлявана от главния прокурор С. Ц., да заплати на Д.М.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3, във вр. с т.1 от ЗОДОВ сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115, във вр. с чл. 20, ал.2 НК и по чл. 339, ал.1 НК, за които е налице прекратяване на наказателните производства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.05.2015г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата 10 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с посочени адрес и представител, да заплати на Д.М.С. ***, с посочени данни за адрес и ЕГН, на основание чл.78, ал.1,вр. с ал.5 ГПК направените от него разноски пред първата инстанция в размер на 354лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: