Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.............. 19.03.2019г.,
град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти
граждански състав, в открито съдебно заседание на 19.02.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
секретар: Л. Р.
като
разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева
търговско дело № 3 по
описа за 2018 година на ЯОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от "БАНКА ДСК"ЕАД гр.София, срещу И.Д.Т.
***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът И.Д.Т. ***
дължи на "БАНКА ДСК"ЕАД следните суми: главница в размер на 25 633,64
лв., договорна лихва в размер на 3 447,94 лв. за периода 23.12.2014г. - 14.04.2016г.,
санкционираща лихва в размер на 123,00 лв. за периода 29.03.2016г.
-14.04.2016г., заемни такси в размер на 364,68 лв. и законна лихва върху
главницата, считано от 15.04.2016г. до окончателно погасяване на задължението.
Ищецът
твърди, че по
силата на сключен Договор за жилищен кредит от 24.06.2009г.
"Банка ДСК"ЕАД (Банката) е предоставила на И.Д.Т.
ипотечен кредит в размер на 28 000 лв. със срок за издължаване 360 месеца,
считано от датата на неговото усвояване. Кредитът бил усвоен еднократно на
26.06.2009г. след учредяване на предвиденото в договора за кредит обезпечение с
ипотека. За предоставения кредит кредитополучателят поел задължение да заплаща
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от Банката, и стандартна надбавка към него. Към датата на сключване
на договора за кредит базовият лихвен процент е 5,69%, стандартната надбавка е
в размер на 4,60% или лихвеният процент по кредита е общо в размер на 10,29% .
За падежна дата е определено всяко 25-то число на текущия месец. Кредитът бил
погасяван редовно от страна на кредитополучателя чрез вноски по разплащателна
сметка, като последно редовно плащане в пълен размер е извършено на
25.11.2014г.. Поради допусната забава в плащанията на дължимите вноски повече
от 90 дни, кредитът е превърнат в предсрочно изискуем, съгласно клаузите на
раздел VII „Отговорност и санкции", т.20.2 от Общите условия на Договор за
жилищен кредит от 24.06.2009г. и след получаването от страна на
кредитополучателя на уведомление с изх. № 01-20-04647/29.06.2015г. за
обявяването на предсрочна изискуемост на кредита.
Ответникът
И.Д.Т. е подал отговори, с които оспорва ИМ и ДИМ. Твърди още, че не е надлежно
уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Изявлението за предсрочна
изискуемост на кредита не е направено от легитимирано лице - законен
представител на банката или от изрично упълномощено лице. Счита, че договорът
за кредит съдържа неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, което ги прави нищожни.
В
о.с.з. ищецът не изпраща законен представител. От него е постъпила молба с вх.
№ 1057/18.02.2019 г., с която моли да бъде даден ход на делото в негово
отсъствие, моли да бъде прието заключението на вещото лице, дава становище по
същество да бъде уважена претенцията, и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответника, като моли същият да бъде намален до
минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 2004
г.
В
с.з. ответникът - редовно призован, не се явява. За него се явява адв.В.К.,
редовно упълномощена, оспорва исковата претенция, моли съдът да я отхвърли и
претендира направените по делото разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
От
представения договор за жилищен кредит от 24.06.2009г. е видно, че е сключен
между "Банка ДСК"ЕАД (Банката) като кредитор и ответника
И.Т. като кредитополучател, и по силата на него ищецът предоставя на И.Д.Т.
*** - кредитополучател, кредит в размер на 28 000 лв. за покупка на недвижим
имот, находящ се в гр.Я., ж.к."Г.Б." **, вх.*, ап.** като съгласно
т.8 от договора кредитът се обезпечава със законна ипотека върху посочения
недвижим имот, собственост на И.Т.. В т.2 е уговорен срок за издължаване от 360
месеца, считано от датата на неговото усвояване. В т.7.1 от договора кредитополучателят
поема задължение да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този
вид кредит, определян периодично от Банката, и стандартна надбавка. Към датата
на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент е 5,69%,
стандартната надбавка е в размер на 4,60% или лихвеният процент по кредита е
общо в размер на 10,29% . В т.6 за падежна дата е определено всяко 25-то число
на текущия месец. Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне
на жилищни и ипотечни кредити на физически лица, които са представени с
договора, и които са приети от кредитополучателя. В т.12 на договора е
уговорено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионите, които Банката прилага по извършвани услуги на клиента,
която е в сила към деня на съответното плащане.
В
ОУ т.20.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или
на лихва над 90дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата пред съда остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10%.
Представен
е погасителен план Приложение 1, подписан от страните, видно от който на 25-то
число на месеца след получаването на кредита са дължими 359 месечни анюитетна
вноски от 251.74лв. и една вноска от 254.95лв., при договорена лихва 10.29%.
Представено
е уведомление с изх. № 01-20-04647/29.06.2015г. от "Банка ДСК"ЕАД за
обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, изпратено до И.Т. на адрес: ***
, заедно с потвърждение за получаване, видно от което писмо изх. №
01-20-04647/29.06.2015г. е предадено на Ж. И. Т. - майка на получателя И.Т. на
28.03.2016г. със задължение да го предаде.
Представена
е от ищеца справка по чл.366 от ГПК.
От
ответника са представени 34 бр. операционни бележки за внесени суми по
разплащателна сметка 1248431 на кредитополучателя.
По
делото е прието и не е оспорено заключение на в.л., от което се установява, че
на 28.06.2009г. е
отпусната сумата от 28000 лева по
Договор за жилищен кредит от 24.06.2009 г на И.Д.Т.. Сумата от 28000 лева е
преведена по банкова сметка ***, открита на името на И.Д.Т. като
кредитополучател. Вещото лице е установило, че съгласно условия на Договора и
Погасителният план към него, първо се погасява договорната лихва и след това
главницата по кредита. За периода от 30.07.2009г. до 29.06.2016г. длъжникът И.Д.Т.
е внесъл по банковата сметка в „Банка ДСК"ЕАД сума в размер на 17174.09 лева. Задълженията които са погасени
към 14.04.2016г. на И.Д.Т. са както следва:- изискуема главница в
размер на 1013.20 лева; - договорна редовна лихва в размер на 15614.73 лева; -
наказателна лихва в размер на 5.35 лева; - такса за управление в размер на
540.81 лева. Първото просрочие по кредита е от 25.03.2010г.. Към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 15.04.2016г. длъжникът И.Д.Т.
има следните задължения: - непогасена главница в размер на 25633.64 лева; -
непогасена възнаградителна лихва в размер на 3447.94 лева ; - непогасени такси
в размер на 364.68 ; - наказателна лихва в размер на 123.00 лева.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, с който се иска да се приеме за
установено вземането на ищеца „Банка ДСК"ЕАД от ответника И.Д.Т. ***, за
което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№977/2016г.
по описа на ЯРС за следните суми: главница в размер на 25 633,64 лв., договорна
лихва в размер на 3 447,94 лв. за периода 23.12.2014г. - 14.04.2016г.,
санкционираща лихва в размер на 123,00 лв. за периода 29.03.2016г.
-14.04.2016г., заемни такси в размер на 364,68 лв. и законна лихва върху
главницата, считано от 15.04.2016г. - датата на подаване на Заявлението по
чл.417 от ГПК, до окончателно погасяване на задължението.
ЯОС
намира положителният установителен иск за допустим. Ищецът има правен интерес
за завеждане на иска срещу ответника, с който да установи съществуването на
претендираното в заповедното производство вземане.
Видно
от приложеното ч.гр.д.№ 977/2016г. по описа на ЯРС, по заявление от „Банка
ДСК”ЕАД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №565 от 18.04.2016г., с която се разпорежда длъжникът И.Д.Т.
*** да заплати на кредитора "БАНКА ДСК"ЕАД сумата от 25633.54лв. -
главница по договор за жилищен кредит от 24.06.2009г.; договорна лихва в размер
3447.94лв. за периода 23.12.2014г. - 14.04.2016г., санкционираща лихва в размер
на 123,00 лв. за периода 29.03.2016г. -14.04.2016г., заемни такси в размер на
364,68 лв. до 14.04.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 15.04.2016г. - датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК, до
окончателно погасяване на задължението; направените в заповедното производство
разноски по делото в размер на 591.39лв. д.т. и 973.54лв. юриск.
възнаграждение. Въз основа на Заповедта
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д.977/2016г. на ЯРС е издаден
изпълнителен лист.
Поради
постъпило в срока по разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК, действаща тогава,
възражение на длъжника И.Т. срещу заповедта за незабавно изпълнение, на банката
е указана възможността да предяви иск срещу длъжника за установяване на
вземането си в едномесечен срок по получаване на съобщението, което е получено
на 11.09.2017г.. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен настоящият иск пред СГС,
изпратено, по направено своевременно от ответника възражение за местна
подсъдност, на ЯОС.
Установено
е по делото, че по Договор за жилищен кредит от 24.06.2009г. Банката-ищец е
предоставила на ответника кредит в размер на 28000 лв., който
кредитополучателят се задължава да погасява съгласно погасителен план с краен
срок за погасяване на кредита - 25.06.2039г., уговорени са годишна лихва
(договорна), санкционна неустойка - т.нар. наказателна лихва, комисионни,
отговорност за разноски.
Към
датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент е 5,69%,
стандартната надбавка е в размер на 4,60% или лихвеният процент по кредита е
общо в размер на 10,29% .
Първото
просрочие по кредита е за вноската от 25.03.2010г.. По вноската, дължима на
25.04.2014г. няма плащане, както и по вноските за 25.05.2014г., 25.06.2014г.,
25.07.2014г., 25.08.2014г. Длъжникът е изпаднал в забава, тъй като има
допусната забава в плащанията на главница и на лихва над 90 дни. Съгласно т.20.2 от ОУ целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем.
Ищецът
е направил изявление до ответника с уведомление с изх. № 01-20-04647/29.06.2015г.,
че поради забава в погасяване на задълженията по договора за кредит от
24.06.2009г., отпуснат в размер 28000лв., отчитан по сметка 17282041, обявява
кредита за предсрочно изискуем и от датата на получаване на писмото цялата
непогасена главница става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на
договорената, увеличена с надбавка за забава. От потвърждението за получаване е
видно, че писмо изх. № 01-20-04647/29.06.2015г. е предадено на Желка Иванова
Трънкова - майка на получателя И.Т. на 28.03.2016г., която се е подписала със
задължение да го предаде, поради което е неоснователно възражението на
ответника, че майка му не е поемала такова задължение. Писмото е изпратено по
поща и в случая не са приложими разпоредбите на чл.46 от ГПК. Освен това,
твърденията на ответника, че е в конфликт с майка си са недоказани по делото,
още повече тя фигурира като вносител по разплащателната сметка на ответника за
погасяване на кредита, видно от представена от него операционна бележка. В
потвърждението за получаване е посочен изх.№ 01-20-04647/29.06.2015г. на
"Банка ДСК", от което се установява, че точно това е
писмо-уведомление, което е получено. Ето защо, ЯОС приема, че уведомлението за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е получено от ответника, чрез
неговата майка, на 28.03.2016г. В уведомлението са посочени данни за длъжника и
кредитора, за договора за кредит, размер на кредита, номер на сметка, по която
се отчита, причини за предсрочна изискуемост, както и предупреждение, че от
датата на получаването върху цялата непогасена главница банката ще се начислява
лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в
договора надбавка за забава, и ще пристъпи към събиране на вземанията си по
съдебен ред. ЯОС намира, че няма основание за квалифициране на поканата като
нередовна и негодна да произведе целеното с нейното изпращане действие на
уведомление за предсрочна изискуемост. В уведомлението е обективирана крайна и
окончателна воля на кредитора. Възражението на ответника, че лицето, подписало
уведомлението няма такива правомощия, е неоснователно, с оглед представеното
пълномощно за неговите правомощия.
Тъй
като кредиторът няма възможност да предвиди кога ще бъде осъществено връчването
на изявлението (в случая писмото е връчено около девет месеца след поготвянето
му), а банката няма основание за счетоводно отразяване на кредита като
предсрочно изискуем от дата, предхождаща достигането на изявлението до
кредитополучателя, точният размер на задълженията за главница и лихви, респ.
непогасеният остатък от тях, за който ще бъде подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, не може да бъде определен към момента на
изпращане на поканата. Счетоводното отразяване в случая на предсрочната
изискуемост от датата 29.03.2016г., която безспорно е след връчването на уведомлението,
е в интерес на длъжника, тъй като в този период банката не е начислявала
наказателна надбавка върху цялата непогасена главница.
По
делото са доказани елементите от фактическия състав, необходим за пораждане
вземането на банка - заявител да получи предоставена главница по кредит преди
изтичане на уговорен в полза на длъжника срок, съгласно задължителните указания
по тълкуването на чл.60, ал.2 от ЗКИ по т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г.
от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо, ЯОС намира,
че е доказано възникването и съществуването на изискуеми и ликвидни парични
вземания на ищеца "Банка ДСК"ЕАД от ответника, по сключен между
страните договор за жилищен кредит от 24.06.2009г., за което е издадена заповед
за изпълнение № 565/18.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 977/2016 г. по описа на ЯРС.
Съществуването на
паричните вземания за главница от 25633.64лв., заявени от банката - кредитор в
заповедното производство, е потвърдено изцяло от заключението на съдебно –
счетоводна експертиза и от събраните писмени доказателства.
Съгласно оспорената като неравноправна клауза в т.24.3 от приложимите към сключването на първоначалния договор Общите условия, кредиторът има право да променя едностранно БЛП и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин при: изменение от поне 1 % за месец на стойностите на "LEONIA", " EURIBOR" и " LIBOR"; изменение от поне 1% на месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; изменение от поне 0, 5% за месец на индекса на потребителските цени в България//CPI/; въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система върху банката; промени в нормативните актове или регулациите на ЦБ, засягащи функционирането и изискванията към банките; изменение поне от 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка и съществена промяна в паричната политика на ЦБ като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
В практиката на ВКС са постановени множество решения по аналогични казуси, свързани с приложението на чл.143 ЗЗП, в това число, като са коментирани и е извършена преценка за неравноправност на същите клаузи от ОУ на "Банка ДСК" ЕАД. Така с решение № 77 от 22.04.2015г. по гр. д. № 4452/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., е даден отговор на въпроса за приложението на предвиденото в чл.143, ал.3, т.1 от ЗЗП изключение от правилото за неравноправност на клаузи, даващи право на търговеца да завишава в значителна степен цената на стоката, без потребителят да има право да се откаже от договора, по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена се изменя поради външни и независещи от търговеца фактори (въздействие на свободен пазар и/или държавен регулатор). Прието е, че за преценката дали е налице изключението от общия принцип за неравноправност, е необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената.
С решение № 424 от 02.12.2015г. по гр. д. № 1899/2015г. на ВКС е обявена за правилна практиката, че не е достатъчно за приложението на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП посочването в спорната договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на банката, които могат да доведат до промяна на размера на лихвения процент по кредита, а следва да са отнапред установени и методиката и математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението, и обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на пазарния индекс, за да се предотврати възможността търговецът да изменя произволно размера лихвата по кредита без да се съобрази с конкретното променено ниво на лихвения процент на финансовия пазар.
С решение № 95 от 13.09.2016г. по т.д.№ 240/2015г. на ІІ т.о. е дадено разрешение на правния въпрос, че договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти и че с оглед въведеното в чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ изискване - при отпускането на кредит, банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита, конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Когато на потребителя не е предоставена предварително достатъчна конкретна информация как банката може едностранно за промени цената на доставената финансова услуга, както и когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.
С решение № 154/07.11.2016г. по т.д. 154/23016г. на ВКС, І т. о., е даден отговор на правния въпрос, по който е допуснато обжалването, че уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза, изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП е неприложимо.
Настоящият състав напълно споделя всички дадени от ВКС разрешения по приложение на материалния закон, като приема за основателно възражението за ответника за нищожност на клаузата, обективирана в т.24.3 от приложимите към сключването на процесния договор Общи условия на банката, съгласно която кредиторът има право да променя едностранно БЛП.
В договора за кредит и в Общите условия към него не се съдържат условията по кредита, регламентиращи методиката, по които банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на задължението. Следователно, клаузата, която въвежда право на кредитора едностранно да променя базовия лихвен процент, е неравноправна. Тя съдържа единствено изброяване на обективните фактори като условия, при които банката може да извърши промяната. В ОУ и в договора не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен. По делото няма данни, че на кредитополучателя са били оповестени и предоставени правила или методика, по която ще се определя или е определен увеличен размер на БЛП, на ответника не е представен нов погасителен план.
Въпреки изложеното, съдът намира, че с оглед фактическото изчисляване на договорната лихва в размер 10.29% (видно от приложение 2 към ССЕ и справката по чл.366 ГПК)), какъвто е уговорения, вземането на банката за договорна лихва в размер 3447.94лв. следва да се уважи. От заключението на в.л. и от представената справка се установява, че размерът на наказателната лихва за периода 29.03.2016г. - 14.04.2016г., е 123лв., а непогасените такси са в размер 364.68лв., поради което иска за установяване на вземането на банката за тези суми следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по установителния иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното производство.
Съдът като съобрази установения по-горе основателен размер на вземането, както и размера на сторените в заповедното производство разноски от ищеца, намира, че дължимите в заповедното производство разноски са в размер на 1564.93 лв.
Предвид изхода от спора направеното искане от ищцовата страна за присъждане на разноски следва да бъде уважено, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК. Доколкото ищецът е защитаван от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за настоящата инстанция следва да се определи на основание чл.25 от НЗПП в размер на 100 лв. Или следващите се на ищеца за производството пред съда разноски възлизат на 1823,27лв., от които 1263.27лв. д.т., 100лв. - юриск. възнаграждение и 460 лв. - за вещо лице.
На основание изложеното,ЯОС
Р Е Ш И :
Признава за установено по отношение на "БАНКА ДСК"ЕАД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Московска" №19, представлявана от В. М. С. - главен изпълнителен директор, и Д. Н. Н. - изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Ж.Р., че към 15.04.2016г. има вземане от И.Д.Т. с ЕГН **********,***, за сумите: 25633.64лв. - главница по договор за жилищен кредит от 24.06.2009г.; 3447.94лв. - договорна лихва за период от 23.12.2014г. до 14.04.2016г.; наказателната лихва от 123 лв., дължима за периода от 29.03.2016г. до 14.04.2016г.; 364.68лв. - такси за периода до 14.04.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.04.2016г. - датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК, до окончателно погасяване на задължението.
Осъжда И.Д.Т. с ЕГН **********,***, да заплати в полза на "БАНКА ДСК"ЕАД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Московска" №19, представлявана от В.М. С. - главен изпълнителен директор, и Д. Н. Н. - изпълнителен директор, сумата 3388.20лв. разноски по ч.гр.д.977/2016г. на ЯРС и по настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: