Мотиви на присъда № 24/ 7.03.2017г.по нохд № 247/2016г.по описа на ОС- Ямбол:

ОП- Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия Х.Т. от гр.Газиантеп, Република Турция за престъпление по чл.242 ал.1 буква ”д” от НК, затова че на 6.05.2016г.около 1,30часа, през ГКПП- Лесово, обл.Ямбол с товарен автомобил ДАФ с рег.№ В 101 HNF с прикачено към него полуремарке с рег.№ В 110 HNF, без знанието и разрешението на митницата е пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България стоки за търговски цели в големи размери: 410 чифта спортни обувки "Nike" на стойност 8580лв., 880 чифта спортни обувки "New Balanse" на стойност 17 120лв., 780 чифта спортни обувки "Adidas" на стойност 14368лв. и 320 чифта спортни обувки "Polo" на стойност 6 880лв., всичко 2 390чифта спортни обувки от различни търговски марки на обща стойност 46 948лв.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Ямбол поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от събраните по делото доказателства, както обективна , така и от субективна страна. Прави се искане подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение като му бъдат наложени наказания при условията на чл.54 от НК – лишаване от свобода в размер на 3 години и глоба в размер на 20 000лв., като на основание чл.66 от НК наказанието лишаване от свобода бъде отложено за изтърпяване за срок от 3 години. На основание чл.242 ал.7 от НК се иска предмета на престъплението да бъде отнет в полза на държавата, както и да се приложи ал.8 на текста, като се отнеме в полза на държавата товарната композиция, послужила за пренасяне на контрабандната стока. Иска се и съда да постанови определение, с което да отнеме в полза на държавата на внесената от подсъдимия парична гаранция в размер на 5000лв., тъй като същия е нарушил условията на мярката за неотклонение.

Подсъдимият се представлява в съдебно заседание от упълномощения от него защитник, адвокат А.Д. ***. Същата пледира за недоказаност на обвинението от субективна страна, тъй като не е установено по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е знаел за натоварената в управляваната от него товарна композиция контрабандна стока. Цитира се и Конвенцията за международен превоз по силата на която на шофьорите не е вменена отговорността за вида и количеството на пренасяния товар, а единствено за броя на колетите. На това основание се иска същия да бъде оправдан. Алтернативно се пледира в случай, че бъде признат за виновен да му бъдат наложени поисканите от прокурора наказания. По отношение на искането на прокурора за отнемане в полза на държавата на внесената от подсъдимия парична гаранция се счита, че няма законови основания за това.

Подсъдимият Х.Т. е турски гражданин с постоянен и настоящ адрес в Република Турция, гр. Газиантеп. По досъдебното производство е посочил адрес за призоваване кантората на защитника си адв.А.Д., която обаче заявява в съдебно заседание, че връзката между нея и клиента й се осъществява единствено по телефона, чрез посредник трето лице владеещо български и турски език. След образуването на съдебното производство телефона на това лице обаче е бил изключен и адв.Д. не е уведомила клиента си за съдебното заседание. С оглед местоживеенето на подсъдимия в Р Турция съдебния състав разпореди неговото призоваване и връчването на обвинителния акт да стане, чрез съдебна поръчка. Документите по същата обаче са върнати от Министерството на правосъдието на Р Турция с писмо, в което се сочи, че отказват да призоват подсъдимия и да му връчат приложенията, тъй като българския съд не е дал гаранции, че ще изплати на подсъдимия всички направени от него разноски за пътуване и за престой в Р България по време на делото. Тези поставени условия от турската страна обаче са неизпълними съгласно разпоредбите на НПК, тъй като на основание чл.187 от НПК в наказателното производство разноски се дължат и се изплащат единствено на свидетелите и вещите лица. такова предварително заплащане на разноски на подсъдимия не е предвидено и в сочената от Министерството на правосъдието на Р Турция - ЕКЗПЧ. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че подсъдимият сам се е поставил в положение да не бъде редовно призован, тъй като е наясно, че срещу него се води наказателно производство и именно затова е напуснал страната за да не бъде открит и призован. Посоченото дава основание на съда да приеме, че подсъдимият не може да бъде намерен и не може да бъде призован за съдебното заседание. В предвид горното и тъй като разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриването на обективната истина съдът на основание чл.269 ал.3 т.4 буква "б" от НПК разгледа делото задочно

Съдът за да постанови присъдата си приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х.Т. е турски гражданин, живее в гр.Газиантеп. По негови данни от края на 2015г. започнал работа като шофьор на товарен автомобил ДАФ с рег.№ В 101 HNF с прикачено към него полуремарке с рег.№ В 110 HNF във фирма "Синдарела Логистик Тийм" ООД гр.Букурещ, Република Румъния. На 5.05.2016г.в складова база в гр.Истанбул, Р Турция, в присъствието на подсъдимия, товарната композиция била натоварена със стока с търговски характер, предимно текстилни изделия и 104 чифта обувки. За това били съставени необходимите документи за международен превоз - 4бр.фактури, ТИР карнет и ЧМР, в които е обявена натоварената стока, по вид, количество, цена и тегло. Наред с това обаче в товарната композиция със знанието на подсъдимия били натоварени и 410 чифта спортни обувки "Nike", 880 чифта спортни обувки "New Balanse", 780 чифта спортни обувки "Adidas" и 320 чифта спортни обувки "Polo". Посочените обувки не били отразени в нито един от посочените документи придружаващи товара.

Същия ден на 5.05.2016г.подсъдимият потеглил, управлявайки товарната композиция с натоварената стока от гр.Истанбул за гр.Букурещ, през Р България. В автомобила като пътник се качил Д.Я., тъй като искал да отиде при семейството си в Румъния. Около 1,30часа на 6.05.2016г.подсъдимият преминал границата от Република Турция в Република България през ГКПП- Лесово, с управляваната от него товарна композиция и с натоварената стока.

Инкриминираната вечер на смяна на трасето за влизащи от Република Турция товарни автомобили бил митническия инспектор към МП Лесово св. Т.М., който изискал от подсъдимия да му представи придружаващите товара документи- ТИР карнет, ЧМР и фактури. След съвместното преглеждане на документите от свидетеля и колегите му от Гранична полиция било взето решение за извършване на щателна митническа проверка на превозвания от подсъдимия товар. В проверката взели участие митническите служители- свидетелите М., Д.М. и С.С., които установили разминаване между декларираните стоки и натоварените такива в прикаченото ремарке. Установили, че освен посочените в документите стоки в товарния автомобил се пренасят и 2390 чифта спортни обувки, които не са отразени в документите и съответно се пренасят през границата на страната ни без знанието и разрешението на българските митнически власти. Дневната смяна на митническия пункт- свидетелите В.З. и М.В. продължили щателната митническа проверка, като с оглед констатациите бил съставен и АУАН.

От приложения по делото протокол за оглед на веществени доказателства е видно, че пренасяните от подсъдимия контрабандни стоки са следнит: 410 чифта спортни обувки "Nike", 880 чифта спортни обувки "New Balanse", 780 чифта спортни обувки "Adidas" и 320 чифта спортни обувки "Polo".

От изготвената по делото допълнителна съдебно оценителна експертиза от вещото лице И.Д. е видно, че стойността на процесните спортни обувки е както следва: 410 чифта спортни обувки "Nike" на стойност 8580лв., 880 чифта спортни обувки "New Balanse" на стойност 17 120лв., 780 чифта спортни обувки "Adidas" на стойност 14368лв. и 320 чифта спортни обувки "Polo" на стойност 6 880лв., всичко 2 390чифта спортни обувки от различни търговски марки на обща стойност 46 948лв.

От същата експертиза е видно, че товарния автомобил ДАФ с рег.№ В 101 HNF собственост на "Синдарела Логистик Тийм" ООД , гр.Букурещ, Р Румъния е на стойност 29 000лв., а стойността на прикаченото към него полуремарке с рег.№ В 110 HNF е 13 000лв. Общата стойност на товарната композиция е 42 000лв.

Експертизата е приобщена към доказателствения материал, чрез прочитането й в съдебно заседание и разпит на вещото лице.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство в протоколи за разпит от 9.05.2016г./ приложен на л.9 -11 ДП/, от 7.06.2016г. /приложен на л.14- 15 от ДП/ и от 16.06.2016г. /приложен на л. 18-19 от ДП/ и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им на съдебното следствие на основание чл. 279 ал.2, вр.с ал.1 т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Т.М., С.С., Д.М., В.З. и М.В., от заключенията първоначалната и допълнителна на съдебно- оценителни експертизи и показанията на вещото лице И.Д., от приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протокол за отговорно пазене, , протокол за оглед на веществени доказателства, АУАН, заверени копия от следните документи: протокол за извършена митническа проверка, митнически манифест, ТИР карнет, 4бр. фактури, ЧМР, митническа декларация и списък - приложение към нея, свидетелство за регистрация на товарен автомобил ДАФ и полуремарке, протоколи за личен обиск 2 бр. и справка за съдимост на подсъдимия.

На основание чл.279 ал.2, вр. ал.1 т.2 от НПК съдът прочете обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство в присъствието на защитника му в протоколи за разпит от 9 май, 7 и 16 юни 2016г. В обясненията си на 9 май 2016г. същия сочи, че не е знаел, че в управлявания от него камион има недекларирана стока, носеща имена на известни марки, тъй като когато е отишъл във фирмата в гр.Истанбул стоката вече е била натоварена. При разпита на 7 и 16.06.2016г.подсъдимият признава вината си по предявеното обвинение и сочи, че е бил напълно наясно, че в товарната композиция освен декларираната стока е имало натоварени и в голямо количество спортни обувки. Съдът кредитира направеното от подсъдимия признание на обвинението, тъй като същото е дадено в присъствието на защитника му и не е логично да поема отговорност за нещо което не е извършил, знаейки че това ще ангажира и наказателната му отговорност. В тази насока не се приема твърдението на защитника му, че се е признал за виновен единствено с цел да постигне споразумение с прокурора. това твърдение не отговаря на фактическото действие на подсъдимия, тъй като същия не е останал на разположение на прокурора и органите на досъдебното производство, а се е укрил и по тази причина делото се разглежда задочно. Обясненията на подсъдимия и по- конкретно неговите самопризнания напълно кореспондират с останалите събрани гласни доказателства - показанията на свидетелите Т.М., С.С., Д.М., В.З. и М.В., които са напълно логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелите са служители в МП Лесово и подробно обясняват за извършената от тях щателна митническа проверка, за поведението на подсъдимия по време на проверката, както и вида и размера на контрабандната стока. Приложените по делото писмени доказателства- 4 бр.фактури, ЧМР и ТИР карнет напълно кореспондират с гласните доказателства, тъй като от същите е видно, че стоката предмет на престъплението не е декларирана и не е посочена в нито един от придружаващите документи. В подкрепа на твърдението на подсъдимия, че е знаел, че пренася недекларирана стока в големи размери е и неговото поведение описано от св.С.. Същия сочи, че първоначално подсъдимият им е представил нечетливи копия на фактури като заявил, че не разполага с оригиналите, но св.С. в последствие открил в кабината на камиона оригинални четливи екземпляри, в които се сочи, че в камиона има натоварени 104 чифта спортни обувки. Това поведение на подсъдимия е косвено доказателство, че е знаел, че пренася контрабандна стока и затова предварително се е снабдил с нечетливи копия на фактури за да заблуди митническите власти.

От изложеното съдът счита, че авторството на инкриминираното деяние е безспорно установено, тъй като по делото не се спори, че подсъдимият Т. е единствения шофьор на товарната композиция, в която се пренася контрабандната стока. Същия е приел стоката без възражения относно вида и количеството и като дългогодишен международен шофьор следва да е наясно със задълженията и правата си. В тази насока са налице и пълни самопризнания от негова страна за знанието му, че товарната композиция са натоварени освен стоките отразени в митническите документи и укрити спортни обувки в голямо количество. В тази насока съдът не кредитира възраженията на защитника на подсъдимия, че съгласно Конвенцията за договор за международен автомобилен превоз на стоки шофьора не носи отговорност за вида на товара и точния му брой или размер, а единствено отговаря за броя на колетите отразени в ЧМР-то. Тези твърдения са неверни, тъй като превозвача и в частност шофьора е този който приема стоката от изпращача и отговаря за нея до предаването й на получателя. В случая обаче спрямо подсъдимия не е ангажирана отговорност за нарушаване на нормативно определени правила за международен превоз, а затова че пренася през границата на страната ни стоки без знанието и разрешението на митниците. Самият подсъдим в обясненията от 7 и 16.06.2016г.признава, че е знаел за превозваната от него контрабандна стока, като тези негови обяснения кореспондират с посочените по- горе доказателства.

Съдът кредитира напълно заключението на допълнителната съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото е компетентно и обективно. С оглед на даденото заключение е безспорно установено, че превозваната контрабандна стока, представляваща 2 390 чифта спортни обувки различни марки е в размер на 46 948 лева. В първоначалното заключение вещото лице Д. е оценил процесните вещи на 43 020лв., но в показанията си в съдебно заседание сочи, че разликата в стойността е с оглед дадената му допълнителна информация за точните размери на обувките. Същия оценява обувките до 39 номер на 18 лева , а над този размер на 22 лева. Тъй като вещото лице сочи, че е направил заключението си на база на проведени от него справки в магазините и в сайтовете за "онлайн" търговия съдът прие изцяло неговото заключение, като правилно, компетентно и обосновано.

Напълно се кредитира и заключението на допълнителната експертиза в частта му относно определянето на пазарната стойност на товарния автомобил ДАФ с рег.№ В 101 HNF и на прикаченото към него полуремарке с рег.№ В 110 HNF, тъй като и в тази част същото е обективно и компетентно.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.242 ал.1 буква „д” от НК, тъй като че на 6.05.2016г.около 1,30часа, през ГКПП- Лесово, обл.Ямбол с товарен автомобил ДАФ с рег.№ В 101 HNF с прикачено към него полуремарке с рег.№ В 110 HNF, без знанието и разрешението на митницата е пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България стоки за търговски цели в големи размери: 410 чифта спортни обувки "Nike" на стойност 8580лв., 880 чифта спортни обувки "New Balanse" на стойност 17 120лв., 780 чифта спортни обувки "Adidas" на стойност 14368лв. и 320 чифта спортни обувки "Polo" на стойност 6 880лв., всичко 2 390чифта спортни обувки от различни търговски марки на обща стойност 46 948лв.

От обективна страна квалифицираната контрабанда е трансгранично престъпление и в частност се има предвид нарушение извършено на митническата граница на Република България, като в случая се касае за пренасяне на стоки отвън навътре /вносна контрабанда/ . Безспорно е установено, че пренасянето на стоките е станало без знанието и разрешението на митническите власти, тъй като същите не са били вписани в документите придружаващи стоката - фактури, ТИР карнет и ЧМР и следователно са били укрити. При укритите стоки подсъдимият изначално няма намерение да извести митническите органи за въвеждането им на митническата територия от трета страна на територията на ЕС.

Налице е следващото кумулативно условие за квалифицирана контрабанда, а именно пренасяните стоки да са с търговски цели и в големи размери. Съгласно трайната съдебна практика стоките се приемат , че с търговски цели в зависимост от тяхното количество, в случая предмет на престъплението са 2 390чифта спортни обувки, поради което е безспорно, че същите се пренасят с търговски цели , а не за лична употреба. Съгласно ТР № 1/ 30.10.1998г. на ОСНК на ВКС на РБ квалификацията "големи размери" е налице когато стойността на предмета на престъплението надхвърля 70 МРЗ, определени към инкриминирания момент. МНЗ към м.май 2016г. е определена с ПМС № 375/28.12.2015г.на 420лв.и съответно 70 МРЗ възлизат на 29 400лв. Общата стойност на контрабандната стока е оценена на 46 948лв., поради което е безспорно, че е осъществен обективния признак, че процесните вещи са за търговски цели и са в големи размери.

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл от страна на подсъдимия, тъй като същия е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици. Същия е бил напълно наясно, че пренася контрабандно стока в големи размери и неговата цел е била тази стока да премине незабелязано от митническите власти на МП- Лесово и да достигне до крайния получател. Самият подсъдим сочи в обясненията си, че като дългогодишен международен шофьор е наясно, че това негово деяние е престъпно.

При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе предвид следното:

За престъплението по чл. 242 ал.1 "д" от НК се предвиждат две кумулативни наказания лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 20 000лв.до 100 000лв. Съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК, като се вземат предвид всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Обществената опасност на личността на подсъдимия е невисока в предвид чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни и направените от него самопризнания на досъдебното производство, с които в значителна степен е улеснил разкриването на обективната истина. Обществената опасност на деянието е сравнително висока в предвид голямото количество на пренасяната контрабандна стока.

По изложените съображения съдът определи двете кумулативни наказания в минималния им размер като осъди подсъдимия на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000лв. На основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. За да постанови условно осъждане се отчетоха изложените по- горе смегчаващи вината обстоятелства и обстоятелството, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо да изтърпява ефективно наказанието лишаване от свобода.

С така наложените наказания в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

Съдът не определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 НК, тъй като не е налице нито едно от предвидените в разпоредбата материално правни предпоставки за това- наличие на многобройни смегчаващи вината обстоятелства или на изключително такова и налагането дори най- лекото наказание предвидено в чл. 242 ал.1 „а” от НК, а именно три години лишаване от свобода да е несъразмерно тежко и несъответстващо на степента на обществената опасност на деянието и на личността на извършителя.

На основание чл.242 ал.7 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението 2 390чифта спортни обувки различни марки. Тази разпоредба се прилага задължително независимо от собствеността на контрабандната стока.

На основание чл.242 ал.8 от НК съдът отне в полза на държавата и превозното средство послужило за пренасяне на стоките предмет на контрабандата, а именно товарен автомобил ДАФ с рег.№ В 101 HNF с прикачено към него полуремарке с рег.№ В 110 HNF. В посочената разпоредба се предвижда отнемане на превозното средство независимо чия собственост е то, поради което обстоятелството че товарната композиция е собственост на "Синдарела Логистик Тийм" ООД гр.Букурещ не е пречка за нейната конфискация. Не е налице явно несъответствие на стойността на композицията с тежестта на престъплението, тъй като общата стойност на композицията е 42 000лв., стойността на контрабандната стока е 46 948лв.

При горния изход на делото и на осн.чл.169 ал.2 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски както следва: 200лв.в полза на Републиканския бюджет, по сметката на митница Бургас и 42лв. в полза на бюджета на съде3бната власт по сметката на ОС-Ямбол.

Причини за извършване на деянието са желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин и незачитането на установения правов ред.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Председател на съд.състав: